13.10.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 311/9 |
Жалба, подадена на 25 юли 2012 г. — Plantavis и NEM/Комисия и ЕОБХ
(Дело T-334/12)
2012/C 311/11
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Plantavis GmbH (Берлин, Германия) и NEM, Verband mittelständischer europäischer Hersteller und Distributoren von Nahrungsergänzungsmitteln & Gesundheitsprodukten e.V. (Лаудерт, Германия) (представител: T. Büttner, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия и Европейски орган за безопасност на храните
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да обяви за недействителни забраните, определящи кои здравни претенции са разрешени и кои не, формулирани в Регламент (ЕО) № 1924/2006 (1) във връзка с Регламент (ЕС) № 432/2012 (2) и с поддържания от Европейската комисия Регистър на хранителните и здравните претенции относно храни. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата на първо място жалбоподателите посочват, че законодателят на Съюза не разполага с компетентност да приеме оспорваните регламенти.
На второ място жалбоподателите твърдят, че с Регламент № 1924/2006, с Регламент № 432/2012 и с поддържания от Европейската комисия Регистър на хранителните и здравните претенции относно храни се засягат незаконосъобразно субективните права в областта на хранителната промишленост, които са закриляни с основните права и свободи, както и правото на информация на потребителите и на лицата със специални знания. Във връзка с това жалбоподателите изтъкват по-специално, че са непропорционални предвидените в оспорваните регламенти забрани относно хранителните и здравните претенции. Това важи преди всичко за използването на верни по своето съдържание хранителните и здравните претенции, като например изразът „по-добра бионаличност“. Освен това регламентите не били подходящи за постигане на преследваната цел, тъй като ЕОБХ и Комисията не са разработили изпълняем, прозрачен и единен подход за установяването на научни стандарти. В допълнение жалбоподателите повдигат оплаквания за липсата на диференцираност при неравното третиране на различните съставки и предприятия в хранителновкусовата промишленост. Забраните също така не били необходими, тъй като с Директива 2003/13/EG (3) и с Регламент (ЕС) № 1169/2011 (4) вече била забранена заблуждаващата реклама на храни във всички държави — членки на Европейския съюз.
(1) Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244).
(2) Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията от 16 май 2012 година за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата (ОВ L 136, стр. 1).
(3) Директива 2003/13/ЕО на Комисията от 10 февруари 2003 година за изменение на Директива 96/5/ЕО относно преработените храни на зърнена основа и детските храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 41, стр. 33).
(4) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, стр. 18).