28.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 227/31

—

да отмени обжалваното решение C(2012) 2069 окончателен на Комисията на Европейския съюз от 28 март 2012 г. по дело COMP/39.452 — Обков за прозорци и прозоречни врати, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—

при условията на евентуалност, да намали съответно наложената на жалбоподателя глоба,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо, решението за налагане на глоба било взето неправилно поради направения извод за нарушение на член 101 ДФЕС. Такова нарушение обаче било изключено, тъй като разговорите били водени със знанието и по инициатива на клиентите на този пазар.

2.

Второ, решението за налагане на глоба се основавало на неправилния извод, че разговорите между участващите предприятия се отнасяли и до други видове обков освен обкова за двуосово отваряне.

3.

Трето, дори ако се допусне, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС, решението за налагане на глоба се основавало на неправилния извод, че антиконкурентните практики обхващали и специалните видове обков.

4.

Четвърто, неправилен бил и изводът, че жалбоподателят е участвал в антиконкурентни споразумения извън територията на Федерална република Германия. Що се отнася до жалбоподателя, можело най-многото да се приеме наличие на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС през 2007 г. на италианския и гръцкия пазар.

5.

Пето, при условията на евентуалност спрямо второто, третото и четвъртото от посочените основания жалбоподателят твърди, че при изчисляването на глобата неправилно са били взети предвид оборотът от сделките с обков за плъзгащи се врати и прозорци и със специален обков, както и оборотът от сделки извън Германия. Поради отчитането на тези обороти ответникът съществено завишил оборота, въз основа на който изчислил основния размер на глобата. С това той нарушил член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

6.

Шесто, при условията на евентуалност жалбоподателят освен това твърди, че при изчисляването на глобата е допусната грешка в преценката, що се отнася до тежестта на нарушението и до размера на увеличението на глобата с възпираща цел (т. нар. допълнителна сума). Така както били определени за жалбоподателя, ставката за тежестта на нарушението и увеличението на глобата с възпираща цел били прекомерно високи. Поради това също било налице нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

7.

Седмо, при условията на евентуалност жалбоподателят също така твърди нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, доколкото неправилно бил взет предвид оборотът му от сделки с други членове на картела.

8.

Осмо, решението било опорочено поради непълнота на мотивите. Следователно то трябвало да се отмени като прието в нарушение на член 296 ДФЕС и в нарушение на правото на защита на жалбоподателя, независимо дали жалбоподателят е участвал в споразумения, съставляващи нарушение на член 101 ДФЕС, или не. Решението не можело да се санира в настоящото производство.

9.

Девето, Комисията неправилно приела, че жалбоподателят е участвал в (твърдените) антиконкурентни споразумения от 16 ноември 1999 г. до 3 юли 2007 г. Изводът за наличието на едно-единствено продължено нарушение от 16 ноември 1999 г. до 3 юли 2007 г. бил неиздържан, като се има предвид самостоятелното увеличаване на цените през 2001 г. и липсата на споразумение за 2002 г. Ето защо в решението можело да се отнася най-многото за периода от 2003 г. нататък. Доколкото обаче от жалбоподателя се търси отговорност за антиконкурентни действия извън германския пазар, можело да се приеме, че е участвал в нарушение на член 101 ДФЕС най-многото през 2007 г. Затова жалбоподателят смята за недопустимо да се приема, че е участвал в нарушение с продължителност от седем години и седем месеца.