14.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/19


Жалба, подадена на 27 януари 2012 г. — Intesa Sanpaolo/СХВП — equinet Bank (EQUITER)

(Дело T-47/12)

2012/C 109/42

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Intesa Sanpaolo SpA (Торино, Италия) (представители: P. Pozzi, G. Ghisletti и F. Braga, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: equinet Bank AG (Франкфурт на Майн, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 октомври 2011 г. по преписка R 2101/2010-1,

да осъди Службата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „EQUITER“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 41 и 42 — заявка за марка на Общността № 66707749

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка на Общността „EQUINET“, регистрирана под № 1600816 за услуги от класове 35, 36 и 38; словната марка „EQUINET“, регистрирана в Германия под № 39962727 за стоки и услуги от класове 9, 35, 36 и 38

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 във връзка с член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е преценил документите, представени като доказателство за използването на марката, защото: i) няма достатъчно сведения относно дейността, времето, мястото и обхвата на използването на тази марка; ii) няма достатъчно сведения относно естеството на използването на тази марка; и iii) доказателствата, представени от подалата възражение страна, са недостатъчни за да се установи, че по-ранната марка действително е била използвана в разглежданата територия през петгодишния период, предхождащ датата на публикуването на оспорваната марка.