Дело T‑168/12

Aguy Clement Georgias и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз

и

Европейска комисия

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Зимбабве — Замразяване на средства — Извъндоговорна отговорност — Причинно-следствена връзка — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Явна грешка в преценката — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 18 септември 2014 г.

1. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

2. Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност за нормативен акт — Момент на настъпване на вредоносните последици от акта — Дата на приемане на акта за вписване на името на жалбоподателя

   (член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; Регламент № 314/2004 на Съвета, изменен с Регламент № 412/2007)

3. Възражение за незаконосъобразност — Искане в хода на производството — Ограничителна мярка „замразяване на средства“ — Иск за обезщетение, подаден в рамките на давностния срок, но при липса на жалба за отмяна — Допустимост

   (членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Регламент, който предвижда ограничителни мерки с изключение на разпоредби, забраняващи влизането в държава членка или транзитното преминаване през територията на тази държава членка — Отказ на достъп и на транзитно преминаване, който произтича от упражняването на суверенните национални правомощия, свързани с контрола над достъпа на граждани на трети страни — Липса на причинно-следствена връзка

   (член 340, втора алинея ДФЕС; Регламент № 314/2004 на Съвета, изменен с Регламент № 412/2007)

5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Преценка за законосъобразност на поведението на институциите — Липса или непълнота на мотивите — Проблем, който е отделен от този за законосъобразността по същество

   (член 296 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)

6. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Зимбабве — Замразяване на средствата на определени лица и образувания с оглед на положението в Зимбабве — Обхват на контрола — Ограничен контрол за общите правила — Контрол, който обхваща преценката на фактите и проверката на доказателствата за актовете, които се прилагат спрямо конкретни образувания

   (членове 60 ЕО и 301 ЕО; Регламент № 314/2004 на Съвета, изменен с Регламент № 412/2007)

7. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Зимбабве — Задължение за редовно преразглеждане на положението, дало основание за приемането на акта относно ограничителните мерки и целесъобразността на тяхното продължаване — Обхват — Незаконосъобразност на акта, зависеща от доказването на евентуалното процесуално възражение за нарушаване на посоченото задължение

   (Регламент № 314/2004 на Съвета, изменен с Регламент № 412/2007)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 24—26)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29—31)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 34 и 35)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 43, 45 и 46)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 69 и 71)

6.  Що се отнася до интензитета на съдебния контрол, Съветът разполага с широко право на преценка във връзка с обстоятелствата, които да вземе предвид с оглед на приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО в съответствие с приета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност обща позиция. Тъй като общностният съд не може по-конкретно да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от Общия съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-конкретно за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки.

   В това отношение е необходимо все пак да се има предвид, че според съдебната практика понятието за трета страна по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО може да включва лицата, управляващи такива страни, както и свързаните с тях или контролирани пряко или непряко от тях физически лица и образувания. Така Съветът при упражняването на широката си свобода на преценка в тази област, когато има за цел да приеме въз основа на тези членове ограничителни мерки срещу ръководителите на такава държава, както и срещу свързаните с тях физически лица и образувания или контролирани пряко или непряко от тях, Съветът може без съмнение да определи по повече или по-малко широк начин кръга на ръководителите и на свързаните с тях лица, които ще бъдат обект на мерките, които ще бъдат приети, но не може да разшири приложното поле на тези мерки и спрямо лица или образувания, които не попадат нито в едната, нито в другата от посочените категории.

   Освен това, в случай че Съветът определи по абстрактен начин критериите, които могат да обосноват включването на името на лице или на образувание в списъка на имената на лица или на образувания, които са обект на ограничителни мерки, приети въз основа на членове 60 ЕО и 301 ЕО, Общият съд е този, който трябва да провери въз основа на повдигнатите от съответното физическо лице или образувание правни основания, или при необходимост служебно, дали техният случай отговаря на абстрактно определените от Съвета критерии. Този контрол обхваща преценката на наведените факти и обстоятелства за обосноваване на включването на името на въпросното физическо лице или образувание в списъка на имената на тези, които са обект на ограничителни мерки, както и на проверката на отделните доказателства и на сведенията, на които се основава тази преценка. Общият съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права.

   (вж. точки 52 и 72—74)

7.  Във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство. Този принцип изисква засегнатото лице да е в състояние да изложи ефективно своята гледна точка относно обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт.

   В това отношение, що се отнася до включването на жалбоподателя в списъка на основание Регламент № 412/2007, изменящ Регламент № 314/2004 във връзка с някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве, е съществувало задължение на институциите на Съюза за редовно преразглеждане на положението, дало основание за приемането на ограничителните мерки и целесъобразността на тяхното продължаване. Това се налага още повече, когато тези мерки съдържат ограничаване на упражняването на правото на собственост на посочените лица, като ограничаването трябва освен това да се квалифицира като значително, с оглед на общия обхват на замразяването на процесните средства.

   Все пак, в контекста на жалба за отмяна следва, че когато такова нарушение на правото на защита води до отмяната на въпросния акт, необходимо е да е било възможно при липсата на този порок процедурата да приключи с различен резултат. Така, когато ищецът цели чрез иска за вреди да получи обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на приемането на акт или продължаването на неговия срок на действие в нарушение на правото му на защита, и когато тази страна не е подала жалба за отмяна срещу въпросния акт, че само твърдението за нарушаване на правото му на защита не е достатъчно, за да докаже основателността на неговия иск за вреди. Освен това е необходимо да се обясни какви са доводите и доказателствата, които заинтересованият би могъл да изтъкне, ако правото му на защита е било спазено, и да докаже, при необходимост, че тези доводи са можели да доведат в неговия случай до различен резултат, по-специално до неподновяване на спорната ограничителна мярка за замразяване на средствата му.

   (вж. точки 100 и 105—107)