|
2.3.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 63/9 |
Жалба, подадена на 12 декември 2012 г. от El Corte Inglés, S.A. срещу Решението на Общия съд (шести състав), постановено на 27 септември 2012 г. по дело T-373/09 — El Corte Inglés/СХВП — Pucci International (Emidio Tucci)
(Дело C-582/12 P)
2013/C 63/16
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: El Corte Inglés, S.A. (представители: адв. J.L. Rivas Zurdo и адв. E. Seijo Veiguela, abogados)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Emilio Pucci International BV
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени Решението на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело T-373/09 в частта му, с която се отхвърля жалбата; |
|
— |
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени от El Corte Inglés, S.A; |
|
— |
да се осъди Emilio Pucci International BV да заплати съдебните разноски, направени от El Corte Inglés, S.A. |
Основания и основни доводи
Брошурите, списанията или копията на други документи, представени от възразяващия, не са били представени в тяхната цялост и в предполагаемите им оригинали. Поради тази причина представените от възразяващия доказателства не могат да бъдат взети предвид за нито един клас конкретно. Въпреки това, в точки 26 и 27 от решението си, когато разглежда въпроса дали е необходимо представянето само на оригинални документи, Общият съд достига до заключение, че не е налице неправомерна намеса, без при това жалбоподателят да е правил подобно твърдение.
Съдържащите се в приложение 2 документи трябва да бъдат изключени, тъй като датите и позоваванията на публикацията очевидно са добавени от възразяващия. Тъй като тези въпроси не са били надлежно обсъдени в решението, жалбоподателят счита, че и документите, съдържащи се в доказателство 2, следва да бъдат отхвърлени и следователно от тези списания не може да се направи извод за съществуването на доказателство за използването или за репутацията на която и да било от марките от клас 25, за които е направено възражение.
Що се отнася до сравнението между спорните стоки и услуги и изложеното до този момент: възразяващият Emilio Pucci International, B.V. не е доказал използването на своите предходни италиански марки и следователно е необходимо да бъде направено сравнение единствено по отношение на заявката за класове 18 и 24 от марка на Общността 203570.
Възразяващият признава, че от 70-те години марката „Emilio Pucci“ изпада от употреба. От друга страна, необходимо е отново да се отбележи, че марката „Emidio Tucci“ се ползва с известност в Испания и е спечелила категоричен успех в тази страна, съответства на собственото и фамилно име на две действителни личности Emidio Tucci и Emilio Pucci. Тези въпроси са част от становищата, представени в рамките на производството пред СХВП.
Доказателството за несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката на възразяващия следва да сочи съществуването на намерение за търговско облагодетелстване от репутацията ѝ (вж. Решение по дело Spa-Finders, точка 51 (1)). Възразяващият обаче не е представял становище в този смисъл.
Следователно, когато възразяващият твърди действителна вреда или нелоялно предимство, той следва да даде разяснения и да представи доказателства относно характера на твърдяната вреда или несправедливото предимство на заявителя, или да направи анализ на вероятностите и да представи доказателства, позволяващи да се предположи, че рискът от несправедливо облагодетелстване не е само хипотетичен (точка 64 от решението), като не е достатъчно общото позоваване на член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността № 40/94 (2).
Възразяващият Emilio Pucci International обаче не е изпълнил задължението си за обосноваване по тези въпроси, а се ограничава до общи разсъждения, без да излага подробности по тях, като въпреки това обаче Общият съд, според нас неправилно, допълва този пропуск на възразяващия (вж. точка 65 от решението) и приема въпроса за установен.
Последиците за делото са отразени в следващите точки 66-68 от решението, като те се основават на несъществуваща предпоставка, както доказахме по-горе: ако възразяващият, който е носил доказателствената тежест, не е доказал несправедливо облагодетелстване или увреждане на репутацията, не може да се премине към установяване на стоките, по отношение на които налице основанията за отказ по член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността.
(1) Решение на Общия съд от 25 май 2005 г. по дело Spa Monopole/СХВП — Spa — Finders Travel Arrangements (SPA — FINDERS), T-67/04, Receuil, стр. II-1825.
(2) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).