22.12.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/13

Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Дания) на 16 октомври 2012 г. — Copydan Båndkopi/Nokia Danmark A/S

(Дело C-463/12)

2012/C 399/23

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Ищец: Copydan Båndkopi

Ответник: Nokia Danmark A/S

Преюдициални въпроси

Съвместимо ли е с Директива 2001/29/ЕО (1) държавите членки да имат законодателство, което гарантира възнаграждение за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено с използване на следните източници:

1.	файлове, за които въпросната употреба е одобрена от притежателите на права и за нея плаща клиентът (например, лицензирано съдържание от онлайн магазини);

2.	файлове, за които въпросната употреба е одобрена от притежателите на права и за нея не плаща клиентът (лицензирано съдържание, например във връзка с маркетингово действие);

3.	собствен на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., където не са приложени ефективни технологични мерки;

4.	собствен на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., където са приложени ефективни технологични мерки;

5.	DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др. на трета страна;

6.	незаконно копирани произведения от интернет или други източници;

7.	файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз)?

2.	Как трябва да се вземат предвид ефективните технологични мерки (вж. член 6 от Директивата) в законодателството на държавите членки относно възнагражденията на притежателите на права (вж. член 5, параграф 2, буква б) от Директивата)?

При изчисляването на обезщетение за копиране за лично ползване (вж. член 5, параграф 2, буква б) от Директивата), какво представлява „случаи, в които накърняването на титуляра на права е минимално“, както е посочено в съображение 35 от преамбюла на Директивата, с резултата, че няма да е съвместимо с Директивата държавите членки да имат законодателство, което предвижда възнаграждение за притежателите на права за такова възпроизвеждане за лично ползване (вж. във връзка с това проучването, споменато в част 2 по-горе)?

а)

Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет в мобилните телефони не е възпроизвеждането за лично ползване, съвместимо ли е с Директивата държавите членки да имат законодателство, което гарантира възнаграждение за притежателите на правата за възпроизвеждане на карти памет за мобилен телефон?

б)

Ако се приеме, че възпроизвеждането за лично ползване е една от няколкото главни или съществени функции на картите памет в мобилните телефони, съвместимо ли е с Директивата държавите членки да имат законодателство, което гарантира възнаграждение за притежателите на правата за възпроизвеждане на карти памет за мобилен телефон?

Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в съображение 31 от преамбюла на Директивата и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“ (вж. член 5, параграф 2, буква б) от Директивата), което трябва да се основава на „накърняване“, държавите членки да имат законодателство, според което възнаграждение се събира за карти памет, като същевременно не се събира такова за вътрешна памет като MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за възпроизвеждане за лично ползване?

а)

Допуска ли Директивата държавите членки да имат законодателство, което предвижда събирането на възнаграждение за възпроизвеждане за лично ползване от продуцент и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без продуцентът и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

б)

Променя ли се отговорът на въпрос 6(а), ако разпоредбите са приети в законодателството на държава членка, което гарантира, че продуценти, вносители и/или дистрибутори не плащат възнаграждение за карти памет, използвани за професионални цели, че продуценти, вносители и/или дистрибутори, когато въпреки това възнаграждението е било платено, могат да претендират да им бъде възстановено възнаграждение за карти памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, и че продуценти, вносители и/или дистрибутори могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение?

в)

Променя ли се отговорът на въпроси 6(а) и 6(б)

ако разпоредбите са приети в законодателство на държава членка, което гарантира, че продуценти, вносители и/или дистрибутори не плащат възнаграждение за карти памет, използвани за професионални цели, но понятието „професионални цели“ се тълкува като предоставящо право на приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan, докато възнаграждение трябва да бъде платено за карти памет, използвани професионално от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan;

ако разпоредбите са приети в законодателство на държава членка, което гарантира, че продуценти, вносители и/или дистрибутори, когато в действителност възнаграждението е било платено (теоретично), могат да претендират да им бъде възстановено възнаграждение за карти памет, когато те са били използвани за професионални цели, но (а) на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението, и (б) купувачът на карти памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението;

ако разпоредбите са приети в законодателство на държава членка, което гарантира, че продуценти, вносители и/или дистрибутори могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение, но (а) Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение и (б) регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).