8.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 379/15


Жалба, подадена на 20 септември 2012 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-428/12)

2012/C 379/26

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: I. Galindo Martin и G. Wilms)

Ответник: Кралство Испания

Искания на жалбоподателя

Да се установи, че като в Наредба FOM/734/2007 от 20 март, с която се определят редът и условията за прилагане на Закона за сухопътния транспорт по отношение на разрешенията за превоз на стоки по шосе, е предвидило задължението да не са изминали повече от пет месеца от регистрацията на първото превозно средство от автомобилния парк на предприятието, за да бъде получено „разрешение за допълнителен частен превоз на стоки“, и като не е обосновало това задължение, Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 34 и член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Задължението да не са изминали повече от пет месеца от регистрацията на първото превозно средство от автомобилния парк на предприятието, за да бъде получено „разрешение за допълнителен частен превоз на стоки“ представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса в противоречие с член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това ограничение не е обосновано нито от някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 от ДФЕС, нито от императивно изискване.

Що се отнася до съществуването на ограничение върху свободното движение на стоки, въпросната норма на практика ограничава вноса на превозни средства, регистрирани в други държави членки, в по-голяма степен в сравнение с придобиването на превозни средства, регистрирани в Испания. От друга страна, предвид факта, че превозните средства, регистрирани в други държави членки, вече отговарят на европейските и/или националните технически изисквания за движение в държавата членка на произхода, нормата нарушава принципа за взаимно признаване, тъй като превозно средство, което е годно за движение в друга държава членка, трябва да е годно за движение и в Испания. Освен това мярката представлява ограничение за използване като разгледаните от Съда на Европейския съюз в Решение му от 10 февруари 2009 г. по дело Комисия/Италия (C-110/05, Сборник 2009 г., стр. I-519) и Решение от 4 юни 2009 г. по дело Mickelsson и Roos (C-142/05, Сборник 2009 г., стр. I-4273).

Що се отнася до основанията, изтъкнати от Кралство Испания, а именно безопасността на движението по пътищата и защитата на околната среда, Комисията счита, че спорната мярка не е пропорционална на преследваните цели и не допринася за тяхното осъществяване по последователен и систематичен начин.

Обстоятелството, че дадено превозно средство е регистрирано за първи път преди повече от пет месеца, не е указание нито за техническа неизправност за осъществяване на търговска дейност, нито за въздействието на използването му върху околната среда. За сметка на това един технически преглед би позволил, поне в известна степен, да се установи техническото състояние на превозното средство и би бил по-малко ограничителна мярка. По същия начин прегледът на техническите характеристики на превозното средство, наред с евентуален технически преглед, би трябвало да позволи да се установи нивото на замърсяване, причинявано от въпросното превозно средство.

От друга страна, не става ясно защо Кралство Испания установява ограничение от пет месеца за първото превозно средство, но допуска други превозни средства да бъдат прибавяни към автомобилния парк без ограничения, при условие че средната възраст на този парк не надвишава шест години.