Жалба, подадена на 27 юли 2012 г. от Harald Wohlfahrt срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 16 май 2012 г. по дело T-580/10, Harald Wohlfahrt/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-357/12 P)

2012/C 287/55

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Harald Wohlfahrt (представители: M. Loschelder, Rechtsanwalt, V. Schoene, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Ferrero SpA

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

СХВП и Общият съд отказват на жалбоподателя регистрация на заявената от него марка „Kindertraum“ за стоки от класове 16 и 28, тъй като подпомагащата ответника страна, притежател на по-ранната италианска словна марка „kinder“, регистрирана включително за стоки от тези класове, е направила възражение.

Жалбоподателят излага три основания за обжалване:

Първо основание за обжалване: нарушение на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009  (1)

Според Общия съд основният въпрос не бил дали към момента на постановяване на решение по направеното възражение марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението и е регистрирана от осем години, е използвана или не. Съгласно член 42, параграф 3 във връзка с член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 използването на марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, трябвало да бъде доказано само ако тя е регистрирана поне пет години преди момента на публикуването на заявката за марка на Общността. Жалбоподателят счита, че този подход е в противоречие с целта за задължително използване, с която трябва да се гарантира, че след изтичането на петгодишния гратисен период не е възможно да има права, основани на неизползвана по-ранна марка. Обратно на становището на Общия съд, законодателната празнота в член 42 от Регламент № 207/2009 трябвало да бъде запълнена с телеологично тълкуване, като се отчитат разпоредбите на германското или на италианското право в областта на марките. В допълнение, основната постановка в член 42 от Регламент № 207/2009 се отнасяла до положението във връзка с използването към момента на приключване на производството по възражение.

Второ основание за обжалване: нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009: злоупотреба с правото върху марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението

Апелативният състав не разгледал оплакването на жалбоподателя, че при заявката за регистрация на италианската марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, е извършена злоупотреба с право. Жалбоподателят упреква Общия съд за това, че неправилно не е уважил това оплакване. Посоченото оплакване било част от правото на Общността, а следователно част и от правото на Общността в областта на марките. Това оплакване било релевантно в настоящия случай, тъй като с поведението си във връзка с регистрацията направилото възражение лице целяло, чрез неизползвани марки и без да има годен за защита икономически интерес, напълно да препятства използването на думата „kinder“.

Трето основание за обжалване: неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Общият съд неправилно приел, че има вероятност от объркване между марката, на която се позовава подпомагащата страна в подкрепа на възражението, и заявената марка. На първо място, Общият съд погрешно преценил твърдението на жалбоподателя и неправилно приел, че същият не е оспорил констатацията на апелативния състав, че конфликтните марки са сходни. Жалбоподателят обаче всъщност оспорил тази констатация. Марките не били сходни, тъй като елементът „kinder“ в марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, в най-добрия случай имал слаб отличителен характер.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).