7.7.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/9

Жалба, подадена на 22 май 2012 г. от Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 6 март 2012 г. по дело T-453/10, Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Европейска комисия

(Дело C-248/12 P)

2012/C 200/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development (представители: K.J. Brown, Departmental Solicitor's office, D. Wyatt QC, V. Wakefield, Barristers)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Съдът:

—	да отмени определението на Общия съд;

—	да обяви искането за отмяна на DARD за недопустимо и да върне делото на Общия съд за разглеждане по същество на искането за отмяна на DARD;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на DARD в настоящото производство и направените пред първата инстанция разноски във връзка с искането за недопустимост; и

—	да не се произнася по съдебните разноски в останалата част.

Правни основания и основни доводи

Първото правно основание се отнася до това, че Общият съд не установил и не приложил подходящата правна проверка, свързана по-точно с това, че решенията по дело Piraiki-Patraiki/Комисия и дело Dreyfus/Комисия представляват само примери за по-широкообхватен правен принцип, съгласно който дадена мярка на Съюза трябва да се разглежда като отнасяща се пряко до лицата, чието правно положение засяга, когато съответното нейно прилагане е с „предрешен изход“ или всяка друга възможност е „чисто теоретична“, или пък е „очевидно“, че което и да е дискреционно правомощие ще било упражнено по определен начин. Този принцип трябвало да се приложи към обстоятелствата във всяко дело.

Второто правно основание се отнася до това, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и действал в противоречие с принципа на правна сигурност в опита си да ограничи приложното поле на решенията по дело Piraiki-Patraiki/Комисия и дело Dreyfus/Комисия (в частност ограничавайки първото от тях до случаите, в които дадена мярка на Съюза се приема в отговор на искане от държава членка и ограничавайки второто решение до случаите с „много специфичен фактически контекст“).

Третото правно основание се отнася до това, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като стеснил проверката за наличие на процесуална легитимация по член 263. Това било в противоречие с правилното тълкуване на член 263, изменен с Договора от Лисабон, в частност относно позоваването на неговата цел и на принципа на ефективна съдебна защита.

Четвъртото правно основание се отнася до това, че в конкретното производство Общият съд не приложил подходящите правни принципи, тъй като следвало да установи, че DARD е „пряко засегнат“. В частност, конституционното положение в Обединеното кралство било такова, че преотстъпеното управление, в случая осъществявано от DARD, носело пряко отговорност за поемането на разходите при отказ. Причинно-следствената връзка била пряка и автоматична. Поетите задължения във връзка с преотстъпеното управление в рамките на Обединеното кралство били установени (вж. Решение от 16 юли 2009 г. по дело Horvath, C-428/07, Сборник, стр. 1-6355) и всеки довод, че тяхното прилагане е нещо различно от „предрешен изход“, следвало да се отхвърли.