10.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/23

—

Отмяна на Решение на Съвета и на представителите на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета от 16 юни 2011 година за подписването, от името на Съюза и временното прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и за подписването, от името на Съюза, и временно прилагане на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта (2011/708/ЕС) (1)

—

да разпореди запазването на последиците от Решение 2011/708/ЕС;

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

1.

С настоящата жалба Комисията иска отмяната на „Решението на Съвета и на представителите на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета“ от 16 юни 2011 г. (Решение 2011/708/ЕС) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието в областта на въздушния транспорт. То се отнася до подписването и временното прилагане във връзка с присъединяването на Исландия и Кралство Норвегия към Споразумението за въздушен транспорт, между Съединените американски щати, от една страна, ЕС и неговите държави членки, от друга страна, а както и до подписването и временното прилагане на Допълнителното споразумение към него.

2.

Жалбата се основава на следните три правни основания:

3.

Комисията твърди, първо, че приемането на обжалваното решение нарушава член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), във връзка с член 218, параграфи 2 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), доколкото от член 218, параграфи 2 и 5 от ДФЕС следва, че Съветът е институцията, която разрешава подписването и временното прилагане на споразуменията. Ето защо решението е следвало да бъде взето единствено от Съвета, а не и от държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета.

4.

С второто правно основание Комисията твърди, че като е приел обжалваното решение, Съветът е нарушил първа алинея на член 218, параграф 8 от ДФЕС, във връзка с член 100, параграф 2 от ДФЕС, TFEU, съгласно които Съветът действа с квалифицирано мнозинство. Решението на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, не е решение на Съвета, а акт, приет от държавите членки колективно като членове на техните правителства, а не в качеството им на членове на Съвета. Предвид неговия характер подобен акт изисква единодушие. В резултат от всичко това, като счита двете решения за едно, което да бъде взето с единодушие, Съветът променя изцяло самия характер на правилото за квалифицираното мнозинство, въведено в първа алинея на член 218, параграф 8 от ДФЕС.

5.

Накрая, Съветът нарушил целите на Договорите и принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 13, параграф 2 от ДЕС. Съветът е трябвало да упражни своите правомощия без да заобикаля институционалната рамка на Съюза и процедурите на Съюза, предвидени в член 218 от ДФЕС, и е трябвало да извърши това в съответствие с посочените в Договорите цели.