1

С жалбата си Isdin SA (наричано по-нататък „Isdin“) иска отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съвет от 9 октомври 2012 г. по дело Bial-Portela/СХВП — Isdin (ZEBEXIR) (T-366/11, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 април 2011 г. (преписка R 1212/2009-1) относно производство по възражение между Bial-Portela & Ca SA (наричано по-нататък „Bial-Portela“) и Isdin (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени накратко в точки 1—9 от обжалваното съдебно решение, както следва:

3

С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 6 юли 2011 г., Bial-Portela подава жалба, с която иска, от една страна, да се отмени спорното решение, и от друга страна, да се разпореди на СХВП да откаже регистрацията на разглежданата марка.

4

В подкрепа на жалбата си Bial-Portela посочва едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

5

С обжалваното съдебно решение Общият съд, от една страна, приема, че искането на Bial-Portela за разпореждане е недопустимо, и от друга страна, уважава единственото правно основание на жалбата и отменя спорното решение. В това отношение той приема по-специално:

6

По отношение по-специално на общата преценка на вероятността от объркване в точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

„Противно обаче на приетото от апелативния състав, конфликтните знаци разкриват средна степен на сходство, по-специално от визуална гледна точка. В този контекст следва също да се има предвид фактът, че стоките от клас 3 и голяма част от стоките от клас 5 (а именно бебешките храни; превързочните материали, дезинфектантите, препаратите за унищожаване на вредни животни, фунгицидите и хербицидите), обозначени с конфликтните марки, обикновено се пускат в продажба по щандовете на супермаркетите и следователно се избират от купувачите след зрителна преценка на тяхната опаковка, което означава, че визуалното сходство на знаците придобива особено значение. Поради това следва да се заключи, че съществува вероятност от объркване между заявената и по-ранната марка“.

7

Isdin и СХВП искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Bial-Portela да заплати съдебните разноски, направени в производството по обжалване. Освен това Isdin иска от Съда да потвърди спорното решение в частта, в която се отхвърля изцяло възражението на Bial-Portela.

8

Isdin излага по същество пет основания срещу обжалваното съдебно решение, изведени от изопачаване на спорното решение, изопачаване на фактите, нарушение на правото на защита и две нарушения на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. В писмения си отговор след връчване на жалбата СХВП поддържа второто и петото от тези основания, квалифицирайки петото основание като нарушение на Общия съд на задължението за мотивиране.

9

На първо място следва да се разгледа петото основание, което Isdin излага в подкрепа на жалбата си.

10

С петото си основание Isdin твърди, че Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като в точка 40 от обжалваното съдебно решение не е приложил правилно съдебната практика относно общата преценка на вероятността от объркване.

11

В това отношение Isdin изтъква, че за някои стоки от клас 5 от Ницската спогодба, обозначени със заявената за регистрация марка, Общият съд приема, че сходството на знаците от визуална гледна точка е значително, а за други стоки — че това не е така, като прави извод, че има вероятност от объркване, основана на това визуално сходство, за всички стоки от посочения клас, обозначени със споменатата марка.

12

Според Isdin обаче за другите стоки от клас 5, за които марката е заявена за регистрация, Общият съд не е посочил какво е визуалното сходство или дали такова липсва, поради което не може да се приеме, че изводът, свързан с вероятността от объркване, се отнася и за тях. В този смисъл Общият съд разгледал вероятността от объркване между разглежданите марки, без да вземе предвид всички релевантни за случая фактори.

13

СХВП възприема доводите, изложени от Isdin. Тя уточнява, че дори и доводите на Общия съд да бъдат приети за правилни и относими за изрично посочените от него стоки, те не са нито правилни, нито относими за другите стоки от клас 5 от Ницската спогодба, а именно за „фармацевтичните, ветеринарни и хигиенни препарати, диетичните вещества за медицински цели, пластирите и материалите за пломбиране на зъби и за зъбни отливки“, които се пускат в продажба не в супермаркетите, а в аптеките, и при които няма значително визуално сходство.

14

Поради това СХВП счита, че за значителна част от стоките от посочения клас 5 единственият мотив на обжалваното съдебно решение, свързан с общата преценка на вероятността от объркване, е, че „конфликтните знаци разкриват средна степен на сходство, по-специално от визуална гледна точка“. Този мотив обаче бил твърде общ и абстрактен, поради което и недостатъчен, за да се обясни защо такава средна степен на сходство може да въведе потребителите в заблуда по отношение на произхода на въпросните стоки. Ето защо СХВП прави извод за липса на мотиви на обжалваното съдебно решение с оглед на вероятността от объркване.

15

Най-напред трябва да се констатира, че с петото си основание Isdin в действителност иска Съдът, както правилно посочва СХВП, да установи липсата на мотиви, допусната от Общия съд при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

16

Съгласно посочената разпоредба при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка.

17

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 представлява рискът потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (вж. Решение от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C-334/05 P, Сборник, стр. I-4529, точка 33, Решение от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C-193/06 P, точка 32 и Решение от 16 юни 2011 г. по дело Union Investment Privatfonds/UniCredito Italiano, C-317/10 P, Сборник, стр. I-5471, точка 53).

18

Съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на хората следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. в този смисъл Решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C-251/95, Recueil, стр. I-6191, точка 22, Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 34 и Решение по дело Nestlé/СХВП, посочено по-горе, точка 33).

19

Отново съгласно постоянната практика на Съда цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки, трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. в този смисъл Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 23, Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Nestlé/СХВП, посочено по-горе, точка 34).

20

В частност за да се прецени степента на съществуващото сходство между съответните марки, следва да се определи тяхната степен на визуално, звуково и концептуално сходство и евентуално да се прецени значението, което е оправдано да се придаде на тези различни елементи, като се държи сметка за категорията на съответните стоки или услуги и за условията, при които те се търгуват (Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 36 и Решение от 24 март 2011 г. по дело Ferrero/СХВП, C-552/09 P, Сборник, стр. I-2063, точка 85).

21

Освен това съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално Решение от 21 декември 2011 г. по дело A2A/Комисия, C-320/09 P, точка 97).

22

В случая от обжалваното съдебно решение, и в частност от точка 40 от същото, е видно, че при преценката на съществуващата между разглежданите марки степен на сходство Общият съд е взел предвид условията на пускане в продажба, които според него са преобладаващи по отношение на бебешките храни, превързочните материали, дезинфектантите, както и препаратите за унищожаване на вредни животни, фунгицидите и хербицидите, спадащи към клас 5 от Ницската спогодба.

23

При все това, дори и да се приеме, че споменатите условия на пускане в продажба действително са преобладаващи за тези стоки, което твърдение Isdin и СХВП подробно оспорват, следва да се констатира, както основателно твърдят Isdin и СХВП, че такава преценка липсва по отношение на другите стоки от клас 5, посочени в заявката за разглежданата марка.

24

Всъщност от текста на точка 40 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд се позовава изрично на „голяма част от стоките от клас 5 (а именно бебешките храни; превързочните материали, дезинфектантите, препаратите за унищожаване на вредни животни, фунгицидите и хербицидите)“, поради което доводите му за изброените стоки не се отнасят и за другите стоки от този клас. При все това обаче Общият съд отменя спорното решение за всички стоки от този клас 5 от Ницската спогодба.

25

От практиката на Съда следва, че проверката на основанията за отказ трябва да се отнася до всяка една от стоките или услугите, за които се иска регистрацията на марката (вж. в този смисъл Решение от 15 февруари 2007 г. по дело BVBA Management, Training en Consultancy, C-239/05, Сборник, стр. I-1455, точка 34).

26

Съдът наистина приема, че когато едно и също основание за отказ не допуска регистрацията за категория или група стоки или услуги, мотивите могат да бъдат общи за всички тези стоки или услуги (вж. в този смисъл Решение по дело BVBA Management, Training en Consultancy, посочено по-горе, точка 37 и Определение от 21 март 2012 г. по дело Fidelio/СХВП, C-87/11 P, точка 43).

27

Тази възможност обаче се отнася само до стоки и услуги, които имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност. За да се констатира такава хомогенност, не е достатъчно единствено обстоятелството, че разглежданите стоки или услуги са от един и същи клас по смисъла на Ницската спогодба, тъй като тези класове често съдържат голямо разнообразие от стоки или услуги, между които не съществува непременно достатъчно пряка и конкретна връзка (вж. в този смисъл Определение от 18 март 2010 г. по дело CFCMCEE/СХВП, C-282/09 P, Сборник, стр. I-2395, точка 40).

28

В случая именно Общият съд провежда разлика между стоките от един и същи клас на Ницската спогодба в зависимост от условията на пускането им в продажба. Поради това той би следвало да мотивира решението си по отношение на всяка една от групите, които е определил в този клас.

29

Тъй като такива мотиви липсват по отношение на стоките от клас 5, които не са сред изброените в точка 40 от обжалваното съдебно решение, а именно бебешки храни, превързочни материали, дезинфектанти, както и препарати за унищожаване на вредни животни, фунгициди и хербициди, обжалваното съдебно решение не дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които Общият съд основава в това отношение отмяната на спорното решение, нито на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на настоящото производство по обжалване.

30

При тези условия и без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, които Isdin е изтъкнало в подкрепа на жалбата си, същата следва да се уважи и обжалваното съдебно решение следва да се отмени.

31

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда същият може, ако отмени решението на Общия съд, сам да постанови окончателно решение по делото, когато то е в състояние, позволяващо това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. В случая следва да се констатира, че делото не е в състояние, позволяващо да се постанови окончателно решение.

32

Следователно делото следва да се върне за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе и по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: