—

за LCL Le Crédit Lyonnais SA, от C. Vexliard, avocate,

—

за френското правителство, от D. Colas и S. Menez, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OВ L 133, стр. 66 и поправки в OВ L 207, 2009 г., стр. 14, OВ L 199, 2010 г., стр. 40 и OВ L 234, 2011 г., стр. 46).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между LCL Le Crédit Lyonnais SA (наричано по-нататък „LCL“) и г‑н Kalhan по повод на искане за плащане на все още дължимите суми по потребителски кредит, който дружеството му е предоставило и който той не е обслужил.

3

Съображения 7, 9, 26, 28 и 47 от Директива 2008/48 гласят следното:

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 8 от същата директива, озаглавен „Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване“.

5

Член 23 от Директива 2008/48, озаглавен „Санкции“, гласи:

„Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.

6

Закон № 2010‑737 от 1 юли 2010 г. за реформиране на потребителския кредит (JORF от 2 юли 2010 г., стр. 12001), който има за цел да транспонира Директива 2008/48 във вътрешното френско право, е включен в член L. 311‑1 и сл. от Кодекса за потребителите.

7

Член L. 311‑9 от посочения кодекс гласи:

„Преди да сключи договора за кредит, кредиторът проверява кредитоспособността на кредитополучателя въз основа на достатъчно данни, включително информация, предоставена от последния по искане на кредитора. Кредиторът прави справка в предвидената в член L. 333‑4 картотека съгласно условията, предвидени в постановлението, посочено в член L. 333‑5“.

8

На 26 октомври 2010 г. е прието министерско постановление относно националната картотека за затрудненията при изплащане на кредити от частноправните субекти, предвидено в член L. 333‑5 от Кодекса за потребителите (наричана по-нататък „националната картотека“). Постановлението предвижда условията, съгласно които кредиторите трябва да съхраняват доказателствата за справките в националната картотека, за да ги представят при спор или в рамките на одит.

9

Член L. 311‑48, втора и трета алинея от Кодекса за потребителите предвижда:

„Когато кредиторът не е изпълнил задълженията, посочени в членове L. 311‑8 и L. 311‑9, губи правото на всички лихви или на определен от съда дял от тях. […]

Кредитополучателят дължи само плащането на главницата съобразно предвидения погасителен план, както и, според случая, плащането на лихвите, за които кредиторът не е изгубил правото си да получи плащане. Сумите, получени като лихви в размер на законоустановения лихвен процент, считано от деня на изплащането им, се възстановяват от кредитополучателя или се удържат от неизплатената главница“.

10

Съгласно член L. 313‑3 от Валутния и финансов кодекс (code monétaire et financier):

„Когато е налице осъдително съдебно решение за плащане на определена сума, законоустановеният лихвен процент се увеличава с пет пункта след изтичането на двумесечен срок от деня, в който съдебното решение придобие изпълнителна сила, дори в случаите на обезпечение. […]

По искане на длъжника или взискателя и като вземе предвид положението на длъжника, съдът в изпълнителното производство обаче може да го освободи от това увеличение или да намали неговия размер“.

11

Член 1153, от първа до трета алинея от Гражданския кодекс (code civil) гласи следното:

„В случай на задължения, които се ограничават до плащането на определена парична сума, лихвите за забава на изпълнението винаги се състоят само в заплащането на лихви в размер на законоустановения лихвен процент, освен при наличието на специални разпоредби в областта на търговията и поръчителството.

Лихвите за забава се дължат, без да е необходимо кредиторът да доказва загуба.

Те се дължат от деня на призовката за доброволно изпълнение или друг равностоен акт, като например писмено съобщение, съдържащо достатъчно ясна покана за изпълнение, освен в случаите, в които в законов акт се предвижда лихвите да текат по силата на закона“.

12

Съгласно член 1154 от същия кодекс:

„Върху изискуемите лихви по главницата могат да се начислят лихви, ако това е поискано по съдебен ред или по силата на специално споразумение, при условие че искането или споразумението се отнася до лихви, които се дължат най-малко за една цяла година“.

13

Член 1254 от Гражданския кодекс гласи:

„Длъжникът по лихвоносно задължение или по задължение, плащанията по което са просрочени, не може без съгласието на кредитора да погасява с направеното плащане първо главницата преди просрочените плащания или дължимите лихви: с плащането по главницата и по лихвите, което е недостатъчно, се погасяват първо лихвите“.

14

На 4 май 2011 г. г‑н Kalhan сключва с LCL договор за потребителски кредит в размер на 38000 EUR, който следва да се изплати с 60 месечни вноски в размер на 730,46 EUR при лихвен процент от 5,60 % годишно и годишен процент на разходите (TAEG) в размер на 5,918 %.

15

Считано от 12 януари 2012 г., изплащането на посочения кредит е прекратено, като пред Tribunal d’instance d’Orléans LCL се позовава на незабавната изискуемост на предоставените суми.

16

На 18 октомври 2012 г. LCL призовава г‑н Kalhan пред запитващата юрисдикция по-специално за да бъде осъден да изплати сумата от 37611,23 EUR заедно с лихви в размер на 5,918 % годишно, считано от 17 април 2012 г., и да се разпореди годишно капитализиране на лихвите.

17

Посочената юрисдикция повдига служебно правното основание, изведено от евентуалното изгубване на правото на лихви, предвидено в член L. 311‑48, втора алинея от Кодекса за потребителите, срещу кредитора, който не е направил справка в посочената в член L. 333‑4 от Кодекса за потребителите национална картотека в рамките на проверката на кредитоспособността на кредитополучателя, която справка се изисква по член L. 311‑9 от същия кодекс. LCL приема, че не е в състояние да докаже, че е направило подобна проверка, преди да бъде сключен договорът за кредит.

18

Запитващата юрисдикция посочва, че свързаната с изгубването на правото на лихви санкция, предвидена в член L. 311‑48, втора алинея от Кодекса за потребителите, е разтълкувана от Cour de cassation (Франция) като отнасяща се само до договорните лихви, като обаче лихвите в размер на законоустановения лихвен процент продължават да се дължат по силата на член 1153 от Гражданския кодекс.

19

Запитващата юрисдикция изтъква, че съгласно член L. 313‑3 от Валутния и финансов кодекс законоустановеният лихвен процент се увеличава с пет пункта, ако кредитополучателят не е изплатил целия дълг в срок от два месеца, след като съдебното решение е придобило изпълнителна сила.

20

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че според практиката на Cour de cassation лихвите в размер на законоустановения лихвен процент, както и увеличението с пет пункта, се прилагат по силата на закона, т.е. така начислените лихви се дължат автоматично, дори да не са били предявени или да не са предвидени в съдебното решение.

21

От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че в настоящия случай договорната лихва е 5,60 %, докато след постановяването на изгубване на правото на тази лихва LCL ще може да се възползва от лихва в размер на законоустановения лихвен процент, която, ако е увеличена с пет пункта след датата, на която решението придобива изпълнителна сила, ще възлиза на 5,71 % за 2012 г. Следователно прилагането на изгубването на правото на лихва би могло да доведе до печалба в полза на кредитора.

22

При тези условия, на първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи ефективността на санкцията за изгубване на правото на договорната лихва при доказано нарушение на задължението на кредитора да направи справка в предвидената за целта национална картотека, за да оцени кредитоспособността на потребителя.

23

Според същата юрисдикция посочената санкция може да бъде ефективна, когато потребителят изплати всички суми, станали изискуеми в срока от два месеца, след като съдебното решение придобие изпълнителна сила. На практика обаче тази възможност била илюзорна, при положение че по принцип, ако кредиторът е принуден да търси защита по съдебен ред, това означава, че положението на потребителя вече не му е позволявало да изпълнява задълженията си. Освен това, ако сезираният със спора съд може да предостави максимален гратисен период от 24 месеца, вярно е също, че законните лихви остават изискуеми. От друга страна, може да се поддържа също, че неизпълнението на задължението на кредитора да направи проверка на кредитоспособността на потребителя би могло да е допринесло за прекомерното задлъжняване на последния.

24

Запитващата юрисдикция посочва също, че член L. 313‑3 от Валутния и финансов кодекс предвижда възможността потребителят да поиска от съда да го освободи от увеличението на лихвата в размер на законоустановения лихвен процент или да намали неговия размер. На практика обаче случаите, в които даден потребител може да се възползва от подобна мярка след изгубване на правото на лихва, били изключително редки, което се дължало именно на факта, че потребителят не е информиран за това право или че ползването му се предоставя не с оглед на сериозността на неизпълнението от страна на кредитора, а само с оглед на финансовото положение на потребителя.

25

На второ място, по отношение на пропорционалността на разглежданата в главното производство санкционна система запитващата юрисдикция посочва най-напред, че съдът безспорно може да измени санкцията за изгубване на правото на лихви с оглед на сериозността на нарушението на кредитора на въпросното задължение. Дори в този случай обаче кредиторът би се възползвал от лихвата в размер на законоустановения лихвен процент за все още дължимите суми.

26

По-нататък, след като съгласно член 1254 от Гражданския кодекс лихвите в размер на законоустановения лихвен процент станат изискуеми поради изгубване на правото на договорна лихва и след като по плащанията се погасяват първо дължимите лихви, изплащането на главницата задължително се забавяло по такъв начин, че възниквали нови лихви в размер на законоустановения лихвен процент.

27

Накрая ефектът от посоченото изгубване бил също намален поради капитализирането на лихвите, което може да се поиска от кредитора в съответствие с принципа за анатоцизъм, предвиден в член 1154 от Гражданския кодекс.

28

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи възпиращият характер на режима за изгубване на правото на лихви, предвиден в Кодекса за потребителите. Тя приема, че след като кредиторите могат да разчитат, че лихвите в размер на увеличения законоустановен лихвен процент са изискуеми, дори в хипотезата на изгубване на правото на договорната лихва, те по никакъв начин не са насърчени да изменят практиката си в смисъл на строго прилагане на задълженията им по силата на Директива 2008/48 и на законодателството, което я транспонира във вътрешното право на държавите членки.

29

При тези обстоятелства Tribunal d’instance d’Orléans решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли предвиденото в член 23 от [Директива 2008/48] изискване за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случаите на неизпълнение от страна на кредиторите на установените в Директивата задължения съществуването на разпоредби, които позволяват на кредитора, санкциониран с предвиденото във френското законодателство изгубване на правото му на лихви, след постановяването на санкцията да се възползва от изискуеми по силата на закона лихви в размер на законоустановения лихвен процент, увеличен с пет пункта, два месеца след като съдебното решение придобие изпълнителна сила, за все още дължимите суми от потребителя?“

30

С въпроса си по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална санкционна система, по силата на която в хипотезата на нарушаване от кредитора на преддоговорното му задължение да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, като направи справка в съответната база данни, кредиторът изгубва правото си на договорна лихва, но се възползва по силата на закона от лихви в размер на законоустановения лихвен процент, които са изискуеми от постановяването на съдебно решение, с което кредитополучателят се осъжда да изплати все още дължимите суми, върху които освен това се начисляват пет пункта, ако не се е издължил след изтичане на срок от два месеца от постановяването.

31

На два пъти Европейската комисия иска да се установи допустимостта на преюдициалното запитване.

32

На първо място, тя поддържа, че националната санкционна система, приложима в разглежданото в главното производство дело, има за цел да преследва нарушаването на задължение, предвидено не в Директива 2008/48, а в национална разпоредба, която изисква от кредитора на направи справка в база данни, което задължение държавите членки могат да запазят в съответствие с член 8 от Директивата, дори ако системата да се прилага и спрямо нарушаване на други задължения, които сами по себе си произтичат пряко от същата директива. Следователно въпросът дали подобна санкционна система попада в приложното поле на член 23 от Директивата не бил ясен.

33

На второ място, след като принципът за прилагането по силата на закон на лихви в размер на законоустановения лихвен процент и на увеличението им изглежда означава, че националният съд не може да избегне разглежданите в главното производство разпоредби, които предвиждат плащането на тези суми, нито да ги тълкува в светлината на правото на Съюза, следвало да се установи полезността от отговор на Съда на въпроса, който му е поставен от запитващата юрисдикция.

34

В този смисъл, от една страна, по отношение на прилагането на член 23 от Директива 2008/48 към разглежданата в главното производство национална санкционна система следва да се посочи, че съгласно текста на този член той се прилага към „система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно [тази] директива“.

35

Налага се обаче констатацията, че посочената санкционна система има за цел да санкционира нарушаването на национална разпоредба, приета в рамките на транспонирането на Директива 2008/48.

36

Всъщност системата, която е предвидена в член L. 311‑48 от Кодекса за потребителите, цели по-специално да санкционира нарушаването от страна на кредитора на задължението, предписано в член L. 311‑9 от същия кодекс, да провери кредитоспособността на кредитополучателя, като направи справка в предвидената за целта национална картотека. Член 8 от Директива 2008/48 обаче изрично предвижда, че подобно задължение да се направи справка може да се запази. Освен това разглежданата в главното производство санкционна схема се прилага основно в хипотезата на нарушаване на задължението в областта на преддоговорната проверка на кредитоспособността на потребителя, както е предвидено в член L. 311‑9, който има за цел да транспонира член 8 от Директивата. Освен това от съображение 28 от същата директива става ясно, че подобна справка се извършва, ако правните и фактическите обстоятелства я налагат.

37

От друга страна, по отношение на съмненията на Комисията за полезността от даване на отговор на въпроса, поставен във връзка с разрешаването на спора в главното производство, следва да се припомни, че според практиката на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 19 декември 2013 г. по дело Fish Legal et Shirley, C‑279/12, точка 30).

38

В това отношение от принципа за автоматичното прилагане или по силата на закона на лихви в размер на законоустановения лихвен процент и на увеличаването с тях на сума, която не е била изплатена в предписаните срокове, не следва съвсем очевидно, че запитващата юрисдикция не би могла да вземе надлежно предвид дадения от Съда отговор на поставения въпрос, по-специално като разтълкува националните разпоредби, от които следва изискуемостта на тази сума, в светлината на правото на Съюза, ако това се окаже необходимо предвид отговора.

39

При тези условия се налага констатацията, че въпросите, които повдига Комисията, не могат да поставят под съмнение допустимостта на искането за преюдициално запитване.

40

От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

41

В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин.

42

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.

43

В светлината на подобна цел, насочена към гарантиране на ефективна защита на потребителите срещу безотговорното сключване на договори за кредит, които надхвърлят финансовите им възможности и могат да доведат до неплатежоспособността им, член 23 от Директива 2008/48 предвижда, от една страна, че системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби в областта на преддоговорната проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, приети в приложение на член 8 от Директивата, се определя така, че санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, а от друга страна, че държавите членки вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Освен това от съображение 47 от същата директива става ясно, че изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки.

44

В това отношение следва да се припомни, че според постоянната практика на Съда относно принципа на лоялното сътрудничество, прогласен вече в член 4, параграф 3 ДЕС, запазвайки избора на санкциите, държавите членки трябва конкретно да следят нарушенията на правото на Съюза да бъдат санкционирани при материалноправни и процесуалноправни условия, аналогични на приложимите по отношение на нарушения на националното право от сходно естество и значение и които при всички случаи придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (в този смисъл вж. по-специално Решение от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др., C-387/02, C-391/02 и C-403/02, Recueil, стр. I-3565, точки 64 и 65, както и Решение от 26 септември 2013 г. по дело Texdata Software, C‑418/11, точка 50).

45

Съдът по-специално приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (Решение по дело Texdata Software, посочено по-горе, точка 51).

46

В настоящия случай преддоговорното задължение на кредитора да направи проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, наложено в член L. 311‑9 от Кодекса на потребителите — разпоредба, която има за цел да транспонира член 8 от Директива 2008/48, е санкционирано в случай на нарушение от член L. 311‑48 от същия кодекс — разпоредба, която има за цел да транспонира член 23 от същата директива, и предвижда по принцип пълното изгубване на правото на кредитора на лихви.

47

Следователно възниква въпросът дали строгостта на тази санкция е в съответствие с тежестта на наказваните с нея нарушения, и по-специално дали подобна санкция има реално възпиращ ефект.

48

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че според националната съдебна практика санкцията за изгубване на лихвите се отнася единствено до договорните лихви, така че кредиторите се ползват по силата на закона от лихвите в размер на законоустановения лихвен процент, които в много голяма част от случаите също по силата на закона се увеличават с пет пункта. По делото в главното производство и за 2012 г. юрисдикцията уточнява, че размерът на договорната лихва е 5,60 %, докато лихвата в размер на законоустановения лихвен процент, увеличена с пет пункта, възлизала на 5,71 %. Разликата между тези два размера щяла да бъде още по-голяма за 2013 г. От това следвало, че прилагането на санкцията за изгубване на лихвите, както е предвидена от националното законодателство, може да даде предимство на кредитора.

49

За разлика от това, Комисията поддържа, че в случаи като разглеждания в главното производство, в които кредиторът изисква незабавно обслужване на кредита в резултат на неплащане от страна на кредитополучателя, ефективният и възпиращ характер на санкцията изглежда гарантиран. Всъщност в рамките на проверката на кредитоспособността на кредитополучателя разходите за справката в предвидената за целта база данни били сравнително ограничени, докато санкцията от изгубване на договорната лихва включвала риск, чиято икономическа цена била потенциално висока. Освен това, ако безспорно негрижовният кредитор все пак може да претендира законната лихва, при необходимост увеличена с пет пункта, вярно е също, че за разлика от кредитора, който е изпълнил задължението да направи преддоговорна проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, основата, върху която тази лихва се начислява, не включва нито договорната лихва, нито законната лихва, дължима върху нея.

50

В това отношение, за да се прецени реално възпиращият характер на санкцията, запитващата юрисдикция, която е единствено компетентната да тълкува и прилага националното право, трябва да сравни при обстоятелствата по делото, с което е сезирана, сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по кредита в хипотезата, в която изпълни преддоговорното задължение да оцени кредитоспособността на потребителя, като направи справка в съответната база данни, със сумите, които би получил, като се приложи санкцията за нарушение на същото преддоговорно задължение. За да определи последните суми, посочената юрисдикция трябва да вземе предвид всички обстоятелства, и по-специално всички последици, които могат да произтекат от констатацията на последната за нарушаване от страна на кредитора на посоченото преддоговорно задължение.

51

Ако запитващата юрисдикция следва да констатира в края на сравнението, посочено в предходната точка, че в спора, с който е сезирана, прилагането на санкцията за изгубване на договорната лихва може да е в полза за кредитора, при положение че сумите, които е изгубил, са по-малки от тези в резултат от прилагането на лихвите в размер на увеличения законоустановен лихвен процент, това явно би означавало, че системата от санкции в главното производство не гарантира реално възпиращ ефект на наложената санкция.

52

Освен това предвид посоченото в точка 43 от настоящото решение значение на целта за защита на потребителите, присъща на задължението за проверка от кредитора на кредитоспособността на кредитополучателя, санкцията от изгубване на договорната лихва не може да се приеме най-общо за имаща реално възпиращ характер, ако запитващата юрисдикция следва да констатира, че в резултат на сравнението, посочено в точка 50 от настоящото решение, и предвид всички релевантни обстоятелства, изтъкнати в тази точка, в случай като настоящия, който тя разглежда, включващ незабавната изискуемост на главницата по кредита, все още дължима поради неизпълнение на кредитополучателя, сумите, които кредиторът може да получи в резултат на прилагането на тази санкция, не са значително по-малки от тези, които би получил, ако беше спазил подобно задължение.

53

Всъщност, ако санкцията от изгубване на лихвата се окаже отслабена, дори чисто и просто нищожна, поради факта че прилагането на увеличената лихва в законоустановения размер може да компенсира действието на подобно санкция, това безспорно би означавало, че тя няма реално възпиращ характер (вж. по аналогия Решение от 8 юни 1994 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C-382/92, Recueil, стр. I-2435, точки 56—58).

54

В случай че запитващата юрисдикция констатира, че санкцията от изгубване на договорната лихва няма реално възпиращ характер по смисъла на член 23 от Директива 2008/48, в това отношение следва да се припомни, че национална юрисдикция, която е сезирана със спор единствено между частноправни субекти, е длъжна при прилагането на вътрешноправните разпоредби да вземе предвид нормите от националното право в тяхната цялост и във възможно най-голяма степен да ги тълкува предвид текста и целта на приложимата в областта директива, за да се стигне до решение, съответстващо на преследваната от нея цел (вж. по-специално Решение от 27 февруари 2014 г. по дело OSA, C‑351/12, точка 44).

55

Предвид всички посочени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална санкционна система, по силата на която в хипотезата на нарушаване от кредитора на преддоговорното му задължение да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, като направи справка в съответната база данни, кредиторът изгубва правото си на договорна лихва, но се възползва по силата на закона от лихва в размер на законоустановения лихвен процент, която е изискуема от постановяването на съдебно решение, с което кредитополучателят се осъжда да изплати все още дължимите суми, който лихвен процент освен това се увеличава с пет пункта, ако след изтичане на срок от два месеца от постановяването не се е издължил, когато запитващата юрисдикция констатира, че в случай като разглеждания в главното производство, включващ незабавната изискуемост на главницата по кредита, дължима все още поради неизпълнение на кредитополучателя, сумите, които кредиторът действително може да получи в резултат на прилагането на санкцията за изгубване на правото на лихва, не са значително по-малки от тези, които би получил, ако беше спазил задължението си да направи проверка на кредитоспособността на кредитополучателя.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална санкционна система, по силата на която в хипотезата на нарушаване от кредитора на преддоговорното му задължение да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, като направи справка в съответната база данни, кредиторът изгубва правото си на договорна лихва, но се възползва по силата на закона от лихва в размер на законоустановения лихвен процент, която е изискуема от постановяването на съдебно решение, с което кредитополучателят се осъжда да изплати все още дължимите суми, който лихвен процент освен това се увеличават с пет пункта, ако след изтичане на срок от два месеца от постановяването не се е издължил, когато запитващата юрисдикция констатира, че в случай като разглеждания в главното производство, включващ незабавната изискуемост на главницата по кредита, дължима все още поради неизпълнение на кредитополучателя, сумите, които кредиторът действително може да получи в резултат на прилагането на санкцията за изгубване на правото на лихва, не са значително по-малки от тези, които би получил, ако беше спазил задължението си да направи проверка на кредитоспособността на кредитополучателя.