1

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 288 ДФЕС, принципа на ефективност, член 14, параграф 3 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), както и членове 1—3 от Решение 2011/471/ЕС на Комисията от 14 декември 2010 година относно държавна помощ, предоставена от Германия на Biria group (C 38/05 (ex NN 52/04) (OВ L 195, 2011 г., стр. 55), тъй като не е взела всички необходими мерки, които позволяват незабавното и ефективно изпълнение на това решение чрез възстановяване на предоставените помощи.

2

Съображение 13 от Регламент № 659/1999 гласи:

„като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с Общия пазар, ефективната конкуренция трябва да бъде възстановена; като има предвид, че за тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно; като има предвид, че е подходящо възстановяването да бъде извършено в съответствие с процедурите от националното законодателство; като има предвид, че прилагането на тези процедури не трябва, предотвратявайки незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, да попречи на възстановяването на ефективната конкуренция; като има предвид, че за да се постигне този резултат, държавите членки трябва да вземат всички необходими мерки, гарантиращи ефективността на решението на Комисията“.

3

Член 14 от този регламент, озаглавен „Възстановяване на помощ“, предвижда:

„1.   Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.

2.   Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване.

3.   Без това да накърнява разпореждане на Съда на [Европейския съюз] съгласно член [278 ДФЕС], възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността“.

4

Съгласно член 23, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Неспазване на решения и съдебни решения“:

„Когато съответната държава членка не се съобразява с условни или отрицателни решения, по-специално в случаите, упоменати в член 14, Комисията може директно да сезира Съда […] в съответствие с член [108, параграф 2 ДФЕС]“.

5

MB System GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „MB System“) е част от групата Biria. MB System произвежда велосипеди до края на 2005 г., когато прекратява това производство и прехвърля използваните за тази цел материални активи. Оттогава предмет на дейност на дружеството MB System остава управлението на недвижими имоти.

6

Technologie-Beteiligungsgesellschaft mbH (наричано по-нататък „TBG“) е дъщерно дружество, притежавано изцяло от Kreditanstalt für Wiederaufbau, контролиран от Федерална република Германия публичноправен орган. Kreditanstalt für Wiederaufbau финансира малки и средни предприятия от сектора на технологиите чрез придобиване на дялово участие. След поредица преструктурирания, през 2003 г. TBG придобива всички активи на gbb-Beteiligungs AG, дружеството, което през 2001 г. е финансирало Bike Systems GmbH & Co. Thüringer Zweiradwerk KG, праводател на MB System, под формата на непряко дялово участие в капитала на това дружество. Комисията не е уведомена за това дялово участие по правилата за държавните помощи. Страните не спорят по факта, че то представлява държавна помощ, тъй като договореният като възнаграждение лихвен процент е бил по-нисък от пазарния.

7

Горепосоченото дялово участие е осъществено чрез частноправен договор.

8

На 20 октомври 2005 г., след множество подадени от конкурентите оплаквания, Комисията започва официална процедура по разследване в съответствие с член 108, параграф 2 ДФЕС.

9

В Решение на Комисията от 24 януари 2007 година относно държавните помощи C 38/2005 (ex NN 52/2004), предоставени от Германия на Biria Group (OВ L 183, стр. 27), Комисията приема, че разглежданото дялово участие представлява помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и разпорежда Федерална република Германия да вземе всички необходими мерки за нейното възстановяване (наричано по-нататък „първото решение“). Това решение е отменено на 3 март 2010 г. с решение на Общия съд на Европейския съюз Freistaat Sachsen/Комисия (T‑102/07 и T‑120/07, EU:T:2010:62).

10

След това решение на Комисията, на 16 февруари 2007 г. TBG отправя до MB System искане за връщане на държавната помощ в размер, който съответства на предимството, произтичащо от прилагането на по-нисък от пазарния лихвен процент. MB System отказва да плати.

11

През октомври 2007 г. страните определят заедно окончателната сума, която следва да бъде възстановена и която възлиза на 697456 EUR.

12

На 10 април 2008 г., след отказа на MB System да изпълни ново искане за връщане на сумата, TBG предявява иск пред Landgericht Mühlhausen (Регионален съд Мюлхаузен) за плащането на въпросната сума. Този иск се основава на първото решение, както и на нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и на член 134 от германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch), поради липсата на уведомление за тази помощ.

13

Съгласно установената практика на германските съдилища договор, с който се предоставя държавна помощ, сключен в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, е нищожен по германското право, в съответствие с член 134 от Гражданския кодекс. Поради това отмяната на първото решение не обезсмисля иска пред Landgericht Mühlhausen.

14

В проведеното на 26 ноември 2008 г. съдебно заседание пред Landgericht Mühlhausen не присъства пълномощник на MB System. Така този съд постановява неприсъствено решение, подлежащо на предварително изпълнение (наричано по-нататък „неприсъственото решение“), което дава възможност на TBG да събере принудително вземането си от имуществото на MB System. На 19 декември 2008 г. MB System обжалва това съдебно решение.

15

С определение от 9 януари 2009 г. този съд спира принудителното изпълнение на неприсъственото решение, при условие че MB System предостави обезпечение в размер на 840000 EUR чрез парична гаранция, депозирана при Landgericht Mühlhausen, или чрез поръчителство.

16

Предвид делото, висящо по това време пред Общия съд, на 17 март 2009 г. Landgericht Mühlhausen спира висящото пред него производство.

17

На 7 април 2009 г. TBG обжалва пред Thüringer Oberlandesgericht (Върховен регионален съд в Тюрингия) това решение за спиране на производството. Жалбата е отхвърлена на 25 януари 2010 г. На 25 февруари 2010 г. TBG подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален съд). В определение от 16 септември 2010 г. тази юрисдикция приема, че вследствие на отмяната на първото решение от Общия съд е отпаднал както предметът на определението на Landgericht Mühlhausen от 17 март 2009 г., което разпорежда спиране на производството, така и на определението на Thüringer Oberlandesgericht от 25 януари 2010 г., което го потвърждава.

18

След отмяната на първото решение от Общия съд Комисията приема разглежданото понастоящем Решение 2011/471 (наричано по-нататък „разглежданото решение“), чиято разпоредителна част гласи следното:

„Член 1

Държавната помощ, предоставена от Германия на Bike Systems GmbH & Co. Thüringer Zweiradwerk KG (понастоящем MB System) [(наричана по-нататък „спорната помощ“)], е несъвместима с вътрешния пазар. Помощта се състои от следните мерки:

[…]

Член 2

1.   Германия възстановява от получателя помощта, посочена в член 1.

2   Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението.

[…]

Член 3

1.   Възстановяването на помощта, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.

2.   Германия осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

[…]

Член 5

Адресат на настоящото решение е Федерална република Германия“.

19

На 3 юли 2013 г. с решение на Общия съд MB System/Комисия (T‑209/11, EU:T:2013:338) жалбата на MB System срещу разглежданото решение е отхвърлена.

20

На 21 март 2011 г. TBG сезира Amtsgericht Nordhausen (Районен съд Нордхаузен) с молба за вписване на съдебна ипотека с оглед на принудителното изпълнение на неприсъственото решение. Исканата съдебна ипотека е вписана на 1 юни 2011 г. На 21 юли 2011 г., сезиран от TBG с молба за публична продан на недвижимото имущество на MB System, Amtsgericht Nordhausen разпорежда да се изготви експертна оценка на пазарната стойност на това имущество.

21

В рамките на процедурата, свързана с изпълнението на разглежданото решение, по искане на MB System, Landgericht Mühlhausen отново спира висящото пред него производство с определение от 30 март 2011 г. На 14 април 2011 г. TBG отново подава жалба пред Thüringer Oberlandesgericht, който я отхвърля с определение от 28 декември 2011 г. На 26 януари 2012 г. TBG подава ревизионна жалба през Bundesgerichtshof, който на 13 септември 2012 г. отменя решенията на по-долните инстанции. Така висящото пред Landgericht Mühlhausen производство продължава от 27 март 2013 г.

22

На 25 юли 2012 г., въз основа на експертиза от 22 май 2012 г., Amtsgericht Nordhausen определя пазарната стойност на недвижимото имущество на MB System в размер на 1893700 EUR. Публичната продан на това имущество е определена за 10 април 2013 г. Към датата, на която се проведе заседанието пред Съда, 4 декември 2013 г., тази продан не е довела до резултат, така че спорната помощ не е могла да бъде възстановена.

23

Тъй като близо две години след приемането му разглежданото решение все още не е изпълнено, Комисията предявява настоящия иск. Федерална република Германия не оспорва основателността на това решение и своето задължение да възстанови спорната помощ от MB System. Страните се съгласни, че към датата, на която Комисията е подала исковата си молба, подлежащата на възстановяване сума възлиза общо на 816630 EUR.

24

Комисията счита, че ответникът не е взел всички необходими мерки, за да осигури изпълнението на разглежданото решение чрез възстановяване на спорната помощ.

25

Комисията отбелязва главно че съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 съответната държава членка по принцип е свободна да избере условията и реда, по-които ще осигури, при прилагане на своето национално процесуално право, изпълнението на решение на Комисията, което разпорежда възстановяването на помощ, несъвместима с вътрешния пазар, при условие обаче че се спази принципът на ефективност. При все това Комисията смята, че в случая избраният от ответника способ за възстановяване на помощта, а именно предявен пред германските граждански съдилища иск за връщане, не е бил годен да осигури незабавното и ефективно изпълнение на разглежданото решение. Действително, поради обичайната продължителност на съдебните производства не е било възможно ответникът да възстанови ефективно спорната помощ в определения от разглежданото решение четиримесечен срок.

26

Ето защо Комисията счита, че тъй като използването на процедурите на германското гражданско право не е гарантирало незабавното и ефективно изпълнение на разглежданото решение, в приложение на член 14, параграф 3, второ изречение от Регламент № 659/1999, би трябвало да се приложи не националното процесуално право, а правото на Съюза, и самият ответник е следвало да предвиди изпълнително основание за приемането на административен акт, който да разпореди възстановяването на спорната помощ, като се основе директно на правото на Съюза. Всъщност било възможно от последното да се изведат правни основания, на база на които ответникът да приеме такъв административен акт. В това отношение разглежданото решение представлявало такова основание, независимо от факта, че то не задължавало пряко MB System да върне спорната помощ. Член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 и член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС също представлявали такива правни основания.

27

В това отношение Комисията поддържа най-общо, че при решение, което разпорежда възстановяването на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, съответната държава членка има задължение за резултат, което изисква от нея да възстанови ефективно тази помощ в определения от Комисията срок, а не само задължение за действие, при което би било достатъчно в този срок да се образува производство за възстановяването на сумите. В случая спорната помощ е трябвало да бъде възстановена в срока, определен в член 3 от разглежданото решение. Ето защо ответникът бил отговорен за това, че този резултат не е постигнат, доколкото тази помощ е трябвало ефективно да излезе от имуществото на получателя, преди да изтече определеният срок.

28

При условията на евентуалност Комисията твърди, че във всеки случай, дори подлежащото на предварително изпълнение неприсъствено решение да е било годно да осигури незабавното и ефективно изпълнение на разглежданото решение, ответникът не е използвал това основание, за да възстанови незабавно и ефективно спорната помощ.

29

Комисията отбелязва, че макар определеният в разглежданото решение срок за възстановяване на спорната помощ да е четиримесечен, ответникът поискал принудително изпълнение на основание на неприсъственото решение едва на 21 март 2011 г., тоест почти три месеца след приемането на това решение.

30

Освен това в писмената си реплика Комисията подчертава, че между датата на горепосочената молба за принудително изпълнение и 10 април 2013 г., датата, предвидена за публичната продан на недвижимото имущество на получателя на спорната помощ, минават близо две години, през които ответникът явно бездейства.

31

Германското правителство отбелязва, че правото на Съюза не предписва формата, под която държавите членки трябва да предоставят държавна помощ. Съгласно германското право, което позволява държавни помощи да се предоставят посредством административни актове, публичноправни договори или частноправни договори, изборът на формата на акта, с който се предоставя помощта, определял формата, под която би могла да бъде възстановена тази помощ. В случая спорната помощ била предоставена на MB System в рамките на частноправен договор от TBG, частноправно инвестиционно дружество, притежавано от германската държава. Следователно, като се има предвид, че MB System не се съобразило с искането за връщане на тази помощ, публичните органи нямали право да изпълнят сами разглежданото решение, а трябвало да предявят правото си на връщане на тази помощ пред гражданските съдилища.

32

Германското правителство твърди, че в приложение на принципите за законосъобразност на действията на публичните органи и за разграничение между публичноправните актове и частноправните актове, от германското право, и по-специално от член 20, параграф 3 от Основния закон на Федерална република Германия (Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland), следва, че публичните органи имат право да предприемат действие посредством административен акт, за да възстановят държавна помощ, само когато тази помощ е била предоставена под формата на публичноправен административен акт и когато имат правно основание да приемат такъв акт. Германското право не разрешавало на публичен орган да се намеси и да прекрати с акт на публичната власт частноправен договор. Това право не предоставяло и общо правно основание за практически всеобхватна компетентност на такъв орган.

33

Германското правителство допълва, че във всички случаи дори приетият от германски публичен орган административен акт може да бъде оспорен по съдебен ред от адресата на помощта. Следователно винаги било възможно да е налице забавяне. Това било просто последица от принципа на ефективна съдебна защита. При това положение не било сигурно, че приемането на административен акт действително би позволило по-бързо възстановяване на спорната помощ, отколкото ако бъде предявен граждански иск.

34

Според германското правителство разпоредбите на правото на Съюза също не можели да се разглеждат като правно основание за приемането на административен акт. Всъщност разглежданото решение било отправено до съответната държава членка, без да се уточняват редът и условията, при които би трябвало да се проведе националната процедура по възстановяването на съответната помощ. Освен това член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 също не посочвал нищо относно процедурата за възстановяване на помощите. Както тази разпоредба, така и решения на Комисията като разглежданото в настоящото производство, уреждали само отношенията между нея и съответната държава членка, а за останалото препращали към националното процесуално право. Освен това член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС не бил достатъчно изчерпателен, за да има директен ефект по отношение на частноправните субекти, и предвиждал, че Комисията трябва преди това да приеме обвързващо решение за възстановяването на несъвместима с вътрешния пазар помощ.

35

Германското правителство счита още, че срокът, определен от Комисията в решение като разглежданото, трябва да се счита за срок за предприемане на действие, а не срок за изпълнение. В този срок съответната държава членка трябвало само да предприеме всички необходими мерки, за да осигури възстановяването на съответната помощ и да възстанови нормалните условия на конкуренция. Това тълкуване съответствало на текста на член 14, параграф 3, първо изречение от Регламент № 659/1999, който посочва процедурите по националното законодателство. В конкретния случай TBG взело всички необходими мерки, за да приложи разглежданото решение, преди да изтече определеният в него срок.

36

Следва да се уточни, че макар в доводите си страните да се позовават на положения и факти отпреди приемането на разглежданото решение, искът на Комисията се отнася до неизпълнението на това решение, което ще бъде разгледано и от Съда.

37

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза.

38

Съгласно член 14, параграф 3, първо изречение от Регламент № 659/1999 възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел съгласно член 14, параграф 3, последно изречение от същия регламент съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Съюза.

39

Макар формулировката на този член да е израз на изискванията на принципа на ефективност (решение Scott и Kimberly Clark, C‑210/09, EU:C:2010:294, т. 20), от него следва също, че за целите на това възстановяване правото на съответната държава членка трябва да се прилага в съответствие с принципа на процесуална автономия на тази държава членка, когато липсват разпоредби на правото на Съюза в съответната област, като същевременно се спазват основните права, в частност правото на справедлив процес, и в това число правото на защита. Следователно правото на Съюза не изисква възстановяването от компетентния национален орган на неправомерна помощ от получателя ѝ да се извършва само въз основа на решението на Комисията за възстановяване.

40

Съответната държава членка е свободна да избере средствата за изпълнение на своето задължение да възстанови неправомерна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на правото на Съюза (решение Scott и Kimberly Clark, EU:C:2010:294, т. 21 и цитираната съдебна практика).

41

Що се отнася до свободата на държавите членки да изберат средствата за възстановяване на такава помощ, Съдът уточнява, че тази свобода е ограничена, тъй като посочените средства не могат да правят на практика невъзможно изискваното от правото на Съюза възстановяване (вж. в този смисъл решение Mediaset, C‑69/13, EU:C:2014:71, т. 34 и цитираната съдебна практика). Националните процедури се прилагат, при условие че позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, което условие е израз на изискванията на принципа на ефективност, установен в практиката на Съда (решение Комисия/Италия, C‑243/10, EU:C:2012:182, т. 36 и цитираната съдебна практика).

42

Приетите от държавите членки мерки трябва да са годни да възстановят нормалните условия на конкуренция, нарушени с отпускането на неправомерната помощ, чието възстановяване е разпоредено с решение на Комисията (решение Scott и Kimberly Clark, EU:C:2010:294, т. 22 и цитираната съдебна практика).

43

Следователно въпросът дали с избора на тези средства съответната държава членка е изпълнила задълженията си да възстанови помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, предвид изискването за ефективност, трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретните обстоятелствата.

44

В настоящия случай следва да се приеме, че ответникът не може да бъде критикуван за това, че е избрал своето гражданско право и че е сезирал общ съд, за да възстанови спорната помощ. В преписката, с която разполага Съдът, липсва каквато и да било информация, която a priori изключва възможността да се прибегне до това право и да се сезира този съд, при условие обаче че се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които ответникът е приложил това право, и от неговото усърдие при ефективното възстановяване на спорната помощ.

45

В това отношение следва да се посочи в самото начало, че контролът от националния съд върху изпълнителен титул, издаден за възстановяването на неправомерна държавна помощ, и евентуалната му отмяна трябва да бъдат считани просто за еманация на принципа на ефективна съдебна защита, който съгласно постоянната съдебна практика на Съда представлява общ принцип на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Scott и Kimberly Clark, EU:C:2010:294, т. 25 и цитираната съдебна практика).

46

Следва да се приеме също, че ответникът никога не е оспорвал своето задължение да възстанови спорната помощ и че освен това е предприел конкретни действия с оглед това възстановяване.

47

Безспорно е обаче, че нито към датата на предявяването на иска от Комисията, нито към датата на заседанието за изслушване на устните състезания пред Съда спорната помощ е била възстановена, доколкото не е излязла от имуществото на предприятието получател.

48

Що се отнася до евентуалната обосновка на това значително забавяне, Съдът установява, че единственото основание, което държава членка може да изтъква в своя защита срещу предявен от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност да се изпълни въпросното решение (решения Комисия/Германия, 94/87, EU:C:1989:46, т. 8 и Комисия/Франция, C‑441/06, EU:C:2007:616, т. 27 и цитираната съдебна практика).

49

Както отбелязва генералният адвокат в точка 92 от своето заключение, тази абсолютна невъзможност може да е и от правен характер, когато произтича от взетите от националните юрисдикции решения, стига тези решения да съответстват на правото на Съюза.

50

В това отношение по настоящото дело трябва да бъдат взети предвид следните съображения.

51

Важно да се припомни, на първо място, че съгласно практиката на Съда, когато държава членка среща трудности при изпълнението на решение на Комисията, което разпорежда възстановяването на помощ, посочената държава членка трябва да отнесе тези проблеми до последната, като мотивирано поиска удължаване на определения срок и предложи подходящи изменения в това решение, за да позволи на Комисията да се произнесе с информирано решение. В такъв случай държавата членка и Комисията имат, предвид член 4, параграф 3 ДЕС, взаимни задължения за лоялно сътрудничество, за да преодолеят тези трудности (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:1989:46, т. 9, Комисия/Италия, EU:C:2012:182, т. 41 и 42, и Комисия/Гърция, C‑263/12, EU:C:2013:673, т. 32).

52

В настоящия случай е безспорно, че ответникът не е предприел необходимите действия по смисъла на тази съдебна практика, които биха могли да подтикнат Комисията да си сътрудничи с него, за да се преодолеят евентуално срещнатите трудности при прилагането наa разглежданото решение, и да участва в намирането на подходящо разрешение. По-специално в определения срок ответникът не е отнесъл до Комисията проблемите, свързани с възстановяването на спорната помощ, и освен това не е поискал от нея удължаването на този срок.

53

На второ място, за да обоснове липсата на възстановяване на спорната помощ до предявяването на иска на Комисията или до проведеното пред Съда заседание за изслушване на устните състезания, ответникът твърди, от една страна, че като публично предприятие, предоставило тази помощ, TBG е трябвало да предприеме необходимите за възстановяването ѝ действия, и от друга страна, че съгласно германския правен ред помощ, предоставена въз основа на нормите на гражданското право, може да бъде възстановена само чрез предвидените в това право процедури.

54

В това отношение следва да се подчертае, че длъжник по задължението за възстановяване на спорната помощ не е само TBG, а всички публични органи на тази държава членка, всеки в своята област на компетентност.

55

Що се отнася до довода на Комисията относно германския правен ред, следва да се отбележи, че ответникът не е твърдял, че предприетото от него действие е било единствено възможното, за да се възстанови спорната помощ, и че не са съществували други средства, които да осигурят възстановяването в срока, определен в член 3, параграф 2 от разглежданото решение. Ако се окаже, че нормите на гражданското право не дават възможност да се осигури ефективното възстановяване на спорната помощ, в зависимост от обстоятелствата в разглеждания случай може да се наложи дадена национална норма да не се приложи (вж. в този смисъл решение Комисия/Франция, C‑232/05, EU:C:2006:651, т. 53), а да се прибегне до други мерки, доколкото те не могат да бъдат изключени поради съображения, свързани с националния правен ред.

56

На последно място трябва да се отбележи, че съгласно съдебната практика по прилагането на разпоредбите на Съюза в областта на държавните помощи, член 4, параграф 3 ДЕС създава и за националните юрисдикции задължение за лоялно сътрудничество с Комисията и юрисдикциите на Съюза, като в рамките на това сътрудничество те трябва да вземат всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора (вж. в този смисъл решение Mediaset, EU:C:2014:71, т. 29 и цитираната съдебна практика).

57

Следва да се посочи още, че както отбелязва генералният адвокат в точка 91 от своето заключение, изискванията, установени от Съда в решения Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest (C‑143/88 и C‑92/89, EU:C:1991:65) и Atlanta Fruchthandelsgesellschaft и др. (I) (C‑465/93, EU:C:1995:369), се прилагат и по отношение на искания за спиране на националното производство за възстановяване на помощ, разпоредено от Комисията.

58

В настоящия случай не са били спазени установените от тази практика изисквания, видно от факта, че на 13 септември 2012 г. Bundesgerichtshof отменя последните решения за спиране на производството по възстановяване, приети от Landgericht Mühlhausen и от Thüringer Oberlandesgericht, като счита, че тези юрисдикции не са оценили правилно изведените от практиката на Съда критерии.

59

Предвид обстоятелствата в настоящото дело и горепосочените съображения следва да се приеме, че забавянето при изпълнението на разглежданото решение е необосновано. Ответникът не е доказал, че за него е било абсолютно правно невъзможно да приложи подходящи мерки, за да прояви това решение пълното си действие.

60

Важно е да се отбележи, че член 288 ДФЕС, на който Комисията също основава иска си, представлява обща разпоредба, докато държавните помощи са специално уредени от член 108 ДФЕС и от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на този член. При това положение не следва да се констатира и неизпълнение на задължения по член 288 ДФЕС. Същата констатация се отнася и до принципа на ефективност, който следва от член 14 от този регламент.

61

Ето защо трябва да се заключи, че като не е приела всички необходими мерки, за да възстанови посочената в разглежданото решение спорна помощ от нейния получател, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 108, параграф 2, ДФЕС и по член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999, както и по членове 1—3 от това решение.

62

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Федерална република Германия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: