Дело C‑521/12
T. C. Briels и др.
срещу
Minister van Infrastructuur en Milieu
(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграфи 3 и 4 — Опазване на естествените местообитания — Специални защитени зони — Оценка на въздействието на план или проект върху защитена територия — Разрешение на план или на проект върху защитена територия — Компенсаторни мерки — Територия по „Натура 2000“„Vlijmens Ven, Moerputten & Bossche Broek“ — Проект за трасе на автомагистрала A2 „‘s‑Hertogenbosch-Eindhoven“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 май 2014 г.
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Оценка на въздействието на проект върху дадена територия — Разрешение на план или на проект върху защитен обект — Условие — Липса на отрицателно въздействие върху интегритета на територията — Оценка, която не може да вземе предвид компенсаторни мерки — Разрешение на план или на проект върху защитен обект поради императивни съображения от значим обществен интерес — Условия — Мярка, състояща се в развитието на ново местообитание, целящо да компенсира загубата на площ и на качество на същото местообитание в защитена територия
(член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43 на Съвета)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Разрешение на план или на проект върху защитен обект поради императивни съображения от значим обществен интерес — Компенсаторни мерки — Понятие — Мерки, които са осъществени в друга територия по „Натура 2000“ — Липса на отражение върху квалифицирането на компенсаторни мерки
(член 6, параграф 4 от Директива 92/43 на Съвета)
Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на територия от значение за Общността или не е необходим за него, но има отрицателно въздействие върху съществуващ в нея тип естествено местообитание и който предвижда мерки за развитието на район с идентична или по-голяма площ на този тип местообитание в същата територия, засяга интегритета на тази територия. Такива мерки могат, когато е необходимо, да се квалифицират като компенсаторни мерки по смисъла на параграф 4 от този член само ако са изпълнени предвидените в него условия.
В действителност, без съмнение спазването на принципа за предпазливост при прилагането на член 6, параграф 3 от Директива 92/43 изисква от компетентния национален орган да извърши оценка на въздействието на проекта върху територията от „Натура 2000“ с оглед на целите на опазването на тази територия и като държи сметка за включените в посочения проект мерки за защита, насочени към избягване или намаляване на евентуалните преки вредоносни последици за нея, така че да се увери, че той няма да засегне интегритета на тази територия. За сметка на това предвидените в даден проект мерки за защита, които целят да компенсират отрицателните му последици върху територия по „Натура 2000“, не могат да бъдат взети предвид при оценката на въздействието на посочения проект, предвидена в споменатия член 6, параграф 3.
Такива биха били обаче мерки, които, при положение че компетентният национален орган действително е констатирал, че даден проект може да има значителни вредни последици, евентуално трайни, върху типа защитено местообитание в съответната територия по „Натура 2000“, предвиждат бъдещото развитие на нов район с идентична или по-голяма площ на този тип местообитание на друго място в същата територия, което няма да бъде пряко засегнато от този проект.
Действително тези мерки не целят нито да избегнат, нито да намалят значителните преки отрицателни последици върху този тип местообитание в резултат на проекта, а са насочени към това да компенсират впоследствие тези последици. В този контекст те не могат да гарантират, че проектът няма да засегне интегритета на тази територия по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43.
Освен това по общо правило евентуалните положителни последици от бъдещото развитие на ново местообитание, което цели да компенсира загубата на площ и на качество на същото местообитание в защитена територия, макар и на по-голяма площ и с по-високо качество, са видими едва след няколко години. В резултат на това те не могат да бъдат съобразени в предвидената в тази разпоредба процедура.
Най-сетне, полезното действие на мерките за защита, предвидени в член 6 от Директива 92/43, цели да се избегне възможността чрез така наречените смекчаващи мерки, които в действителност обаче представляват компенсаторни мерки, компетентният национален орган да заобиколи специфичните процедури, предвидени в този член, като одобри въз основа на параграф 3 от него проекти, които засягат интегритета на съответната територия. Когато обаче въпреки негативните изводи от оценяването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от тази директива, даден план или проект все пак трябва да бъде реализиран поради наложителни причини от по-висш обществен интерес, включително от социален или икономически характер, и когато не съществуват алтернативни решения, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“ в рамките на член 6, параграф 4 от Директивата.
(вж. точки 28—34 и 39 и диспозитива)
При прилагането на член 6, параграф 4 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна фактът, че предвидените мерки ще бъдат осъществени в засегнатата територия по „Натура 2000“, е без значение за тяхното евентуално квалифициране като „компенсаторни“ мерки по смисъла на посочената разпоредба. Действително член 6, параграф 4 от Директивата се отнася до всяка компенсаторна мярка, която е годна да защити цялостната кохерентност на „Натура 2000“, независимо дали тя се осъществява в засегнатата територия, или в друга част от тази мрежа.
(вж. точка 38)
Дело C‑521/12
T. C. Briels и др.
срещу
Minister van Infrastructuur en Milieu
(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграфи 3 и 4 — Опазване на естествените местообитания — Специални защитени зони — Оценка на въздействието на план или проект върху защитена територия — Разрешение на план или на проект върху защитена територия — Компенсаторни мерки — Територия по „Натура 2000“„Vlijmens Ven, Moerputten & Bossche Broek“ — Проект за трасе на автомагистрала A2 „‘s‑Hertogenbosch-Eindhoven“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 май 2014 г.
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Оценка на въздействието на проект върху дадена територия — Разрешение на план или на проект върху защитен обект — Условие — Липса на отрицателно въздействие върху интегритета на територията — Оценка, която не може да вземе предвид компенсаторни мерки — Разрешение на план или на проект върху защитен обект поради императивни съображения от значим обществен интерес — Условия — Мярка, състояща се в развитието на ново местообитание, целящо да компенсира загубата на площ и на качество на същото местообитание в защитена територия
(член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43 на Съвета)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Разрешение на план или на проект върху защитен обект поради императивни съображения от значим обществен интерес — Компенсаторни мерки — Понятие — Мерки, които са осъществени в друга територия по „Натура 2000“ — Липса на отражение върху квалифицирането на компенсаторни мерки
(член 6, параграф 4 от Директива 92/43 на Съвета)
Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на територия от значение за Общността или не е необходим за него, но има отрицателно въздействие върху съществуващ в нея тип естествено местообитание и който предвижда мерки за развитието на район с идентична или по-голяма площ на този тип местообитание в същата територия, засяга интегритета на тази територия. Такива мерки могат, когато е необходимо, да се квалифицират като компенсаторни мерки по смисъла на параграф 4 от този член само ако са изпълнени предвидените в него условия.
В действителност, без съмнение спазването на принципа за предпазливост при прилагането на член 6, параграф 3 от Директива 92/43 изисква от компетентния национален орган да извърши оценка на въздействието на проекта върху територията от „Натура 2000“ с оглед на целите на опазването на тази територия и като държи сметка за включените в посочения проект мерки за защита, насочени към избягване или намаляване на евентуалните преки вредоносни последици за нея, така че да се увери, че той няма да засегне интегритета на тази територия. За сметка на това предвидените в даден проект мерки за защита, които целят да компенсират отрицателните му последици върху територия по „Натура 2000“, не могат да бъдат взети предвид при оценката на въздействието на посочения проект, предвидена в споменатия член 6, параграф 3.
Такива биха били обаче мерки, които, при положение че компетентният национален орган действително е констатирал, че даден проект може да има значителни вредни последици, евентуално трайни, върху типа защитено местообитание в съответната територия по „Натура 2000“, предвиждат бъдещото развитие на нов район с идентична или по-голяма площ на този тип местообитание на друго място в същата територия, което няма да бъде пряко засегнато от този проект.
Действително тези мерки не целят нито да избегнат, нито да намалят значителните преки отрицателни последици върху този тип местообитание в резултат на проекта, а са насочени към това да компенсират впоследствие тези последици. В този контекст те не могат да гарантират, че проектът няма да засегне интегритета на тази територия по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43.
Освен това по общо правило евентуалните положителни последици от бъдещото развитие на ново местообитание, което цели да компенсира загубата на площ и на качество на същото местообитание в защитена територия, макар и на по-голяма площ и с по-високо качество, са видими едва след няколко години. В резултат на това те не могат да бъдат съобразени в предвидената в тази разпоредба процедура.
Най-сетне, полезното действие на мерките за защита, предвидени в член 6 от Директива 92/43, цели да се избегне възможността чрез така наречените смекчаващи мерки, които в действителност обаче представляват компенсаторни мерки, компетентният национален орган да заобиколи специфичните процедури, предвидени в този член, като одобри въз основа на параграф 3 от него проекти, които засягат интегритета на съответната територия. Когато обаче въпреки негативните изводи от оценяването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от тази директива, даден план или проект все пак трябва да бъде реализиран поради наложителни причини от по-висш обществен интерес, включително от социален или икономически характер, и когато не съществуват алтернативни решения, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“ в рамките на член 6, параграф 4 от Директивата.
(вж. точки 28—34 и 39 и диспозитива)
При прилагането на член 6, параграф 4 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна фактът, че предвидените мерки ще бъдат осъществени в засегнатата територия по „Натура 2000“, е без значение за тяхното евентуално квалифициране като „компенсаторни“ мерки по смисъла на посочената разпоредба. Действително член 6, параграф 4 от Директивата се отнася до всяка компенсаторна мярка, която е годна да защити цялостната кохерентност на „Натура 2000“, независимо дали тя се осъществява в засегнатата територия, или в друга част от тази мрежа.
(вж. точка 38)