—

за нидерландското правителство, от M. de Ree и C. Wissels, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek, в качеството на представител,

—

за германското правителство, от T. Henze, J. Möller и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Szpunar, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, D. Tavares и A. Cunha, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Nijenhuis и Р. Василева, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, буква з) и член 3, параграф 1 от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23), изменена с Директива 2008/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. (ОВ L 76, стр. 37, наричана по-нататък „Директивата за проспекта“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Almer Beheer BV и Daedalus Holding BV (наричани по-нататък „Almer Beheer и др.“), от една страна, и Van den Dungen Vastgoed BV и Oosterhout II BVBA (наричани по-нататък „Van den Dungen и др.“), от друга, по повод на искането на Almer Beheer и др. задължението за публикуване на проспект да бъде приложено при публичната продан на притежавани от тях ценни книжа.

3

Съображения 10, 18 и 19 от Директивата за проспекта гласят:

[…]

4

Член 1, параграфи 1 и 2 от Директивата предвижда:

„1.   Целта на настоящата директива е хармонизирането на изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато се предлагат публично ценни книжа или когато такива се допускат до търговия на регулиран пазар, който е разположе[н] или действа в някоя от държавите членки.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

[…]

[…]“.

5

Член 2, параграф 1, буква г) от Директивата гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

6

Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки не допускат да се направи публично […] каквато и да е оферта на ценни книжа в рамките на нейната територия, без преди това да е публикуван проспект“.

7

Член 5, параграф 1 от Директивата за проспекта предвижда:

„Без да се засяга член 8, параграф 2, проспектът следва да съдържа цялата информация, която съгласно особената същност на емитента и на публично предложените ценни книжа или които са допуснати до търгуване на регулиран пазар е необходима, за да се способства инвеститорът при вземането на информирано решение за активите и пасивите, финансовото положение, печалби и загуби, както и относно перспективите на емитента и на всеки гарант и относно правата, които са във връзка с тези ценни книжа. Тази информация следва лесно да се анализира и да бъде представена в лесно разбираема форма“.

8

Член 13, параграф 1 от Директивата гласи:

„Проспектите не се публикуват, преди да бъдат одобрени от компетентния орган на държавата членка по произход“.

9

Директивата за проспекта е изменена с Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (ОВ L 327, стр. 1), която влиза в сила на 31 декември 2010 г. Предвид момента на настъпване на фактите по делото в главното производство Директивата за проспекта остава приложима ratione temporis към тези факти.

10

Директивата за проспекта е транспонирана в нидерландското право със Закона за финансовия надзор от 28 септември 2006 г. (Wet op het financieel toezicht, наричан по-нататък „Wft“).

11

Член 5:2 от Wft гласи:

„Забранява се публичното предлагане на ценни книжа в Нидерландия и допускането им до търговия на регулиран пазар, който се намира или действа на територията на Нидерландия, ако за това не е публикуван проспект, одобрен от надзорния орган за финансовите пазари или от надзорен орган в друга държава членка“.

12

На 16 юли 2003 г. Almer Beheer и др. сключват договор с Van den Dungen и др., съгласно който те трябва да прехвърлят на Global Hail Group BV (наричана по-нататък „групата Hail“) акциите си в други дружества срещу съответна продажна цена.

13

В изпълнение на този договор е учредено дружеството Stichting Administratiekantoor Global Hail (наричано по-нататък „STAK“) и всички акции на групата Hail са внесени в него.

14

Almer Beheer и др. притежават издадени от STAK депозитарни разписки за акции на групата Hail.

15

След като между страните възниква спор във връзка с изпълнението на договора, с решение от 30 ноември 2010 г. Gerechtshof ’s‑Hertogenbosch (Апелативен съд ’с-Хертогенбос) осъжда Almer Beheer и др. да заплатят сумата от 500000 EUR на Van den Dungen и др. Тази сума представлява аванс върху продажната цена за прехвърлените на групата Hail акции в четири дружества.

16

За да си обезпечат плащането, на 11 декември 2009 г. Van den Dungen и др. издействат запор върху притежаваните от Almer Beheer и др. депозитарни разписки за акции, а след това искат от Rechtbank Breda (Районен съд Бреда) да разпореди публична продан и прехвърляне на запорираните депозитарни разписки и да определи срока, начина и условията за извършването на публичната продан.

17

На 27 декември 2010 г. този съд постановява, че продажбата и прехвърлянето на депозитарните разписки за акции трябва да се извършат в шестмесечен срок от съдебен изпълнител, определен от Van den Dungen и др., чрез публична продан, обявена в два национални ежедневника. Определено е, че депозитарните разписки трябва да се прехвърлят на предложилия най-високата цена и че при публичната продан съдебният изпълнител трябва да следи да се продадат само толкова депозитарни разписки, колкото са необходими за осигуряване на плащането на сумата от 500000 EUR заедно с разноските по съдебното производство, запора и принудителното изпълнение.

18

Rechtbank Breda също така постановява, че предвиденото в член 5:2 от Wft задължение за публикуване на проспект не се прилага към тази продан на депозитарни разписки, тъй като целта на Wft е да осигури защита на вложителите и спестителите от непочтени оферти, недостатъчна информация или некомпетентност на търговците, а не защита на лицата, които с участието си в публична продан съзнателно поемат риск с цел реализиране на печалба.

19

Сезиран от Almer Beheer и др. с жалба срещу това определение, Gerechtshof ’s-Hertogenbosch го потвърждава с решение от 5 април 2011 г.

20

Almer Beheer и др. подават касационна жалба срещу това решение пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховeн съд на Нидерландия).

21

Запитващата юрисдикция най-напред отбелязва, че основният въпрос е да се определи дали задължението за публикуване на проспект се прилага и при публичната продан на депозитарни разписки за акции, за която става дума в отнесеното до нея дело.

22

В това отношение тази юрисдикция посочва, че при приемането на Директивата за проспекта изобщо не е отделено внимание на особения случай на публична продан на ценни книжа. Тази продан обаче се характеризира с обстоятелството, че не е част от нормалното развитие на правоотношенията на пазара. Съответното имущество не се продава от собственика или притежателя на правата, а от взискателя в изпълнителното производство, често чрез съдебен изпълнител. Според посочената юрисдикция в тази хипотеза продавачът по принцип не отговаря за рисковете и недостатъците, свързани с продаваната вещ, които не са му известни, а купувачът приема, че вещта може да има такива недостатъци, което по правило води до значително по-ниски цени, отколкото при нормалната продажба. Освен това, ако се приеме, че при публичната продан на ценни книжа е налице задължение за публикуване на проспект, това може да доведе до значителни практически усложнения, свързани например с изготвянето и разходите по проспекта.

23

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директивата за проспекта трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за публикуване на проспект преди всяко публично предлагане на ценни книжа се прилага и при публична продан на ценни книжа.

25

Съгласно член 3, параграф 1 от Директивата за проспекта държавите членки не допускат публично предлагане на ценни книжа на тяхна територия, без преди това да е публикуван проспект.

26

Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директивата самото публично предлагане на ценни книжа представлява съобщение до лицата под всякаква форма и чрез всякакви средства, с което се представя достатъчно информация относно условията по офертата и ценните книжа, които се предлагат, така че да се позволи на инвеститора да вземе решение да закупи тези ценни книжа.

27

В конкретния случай от акта за преюдициално запитване личи, че разглежданата в главното производство публична продан при определените от Rechtbank Breda условия представлява публична продажба от съдебен изпълнител след публикуване на обявления в два национални ежедневника, при която кандидатите подават писмени оферти и ценните книжа се продават на предложилия най-висока цена.

28

Предвид широкото определение на понятието „публично предлагане на ценни книжа“ по член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за проспекта не може автоматично да бъде изключена възможността това понятие да обхваща и публична продан като разглежданата в главното производство.

29

Все пак следва да се отбележи, че публичната продан на ценни книжа изобщо не е спомената в Директивата за проспекта, и конкретно в разпоредбите, които изключват някои хипотези от приложното ѝ поле, например член 1, параграф 2, или предвиждат изключения от задължението за публикуване на проспект, например член 3, параграф 2 и член 4, параграфи 1 и 2.

30

При това положение следва да се провери дали целите на Директивата за проспекта изискват съдържащите се в нея правила да се прилагат и при публичната продан на ценни книжа.

31

Съображения 10, 18 и 19 от Директивата сочат, че целта ѝ е „да се гарантира защитата на инвеститорите и пазарната ефективност“, че пълната информация за ценните книжа е „ефективно средство за повишаване на доверието в [тези] книжа и така допринася за нормалното функциониране на пазарите на ценни книжа“ и че се „[и]зискват […] гаранции за защитата на интересите на фактическите и потенциалните инвеститори във всички държави членки, за да бъдат те улеснени при осъществяването на информирана оценка на […] рискове[те] [при инвестиране в ценни книжа] и по този начин да вземат инвестиционни решения при пълно [по]знаване на фактите“.

32

Освен това, видно от член 1, параграф 1 от Директивата, целта ѝ е да хармонизира изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато се предлагат публично ценни книжа или когато такива се допускат до търговия на регулиран пазар, който е разположен или действа в някоя от държавите членки.

33

Оттук следва, че защитата на инвеститорите и нормалното функциониране на пазарите формират основното ядро от целите на Директивата за проспекта. Всъщност предвид тези цели публикуването на проспекта следва, от една страна, да позволи на инвеститорите да оценят рисковете, свързани със сделките при публично предлагане на ценни книжа и при допускането им до търговия, така че те да могат да вземат информирано решение, и от друга страна, да предотврати риска от нарушения в нормалното функциониране на съответните пазари поради наличието на нередности.

34

Естеството на сделките, с които е свързано решението за пристъпване към публична продан на ценни книжа в рамките на принудителното изпълнение, обаче ясно се различава от естеството на сделките, за които се отнася Директивата за проспекта.

35

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, принудителната продан на ценни книжа е много далеч от всички нормални отношения на търговия с такива книжа, било то на регулиран пазар, или при други обстоятелства. При публичната продан ценните книжа не се продават от емитента или притежателя, а след запор се разпродават по искане на трето лице и по разпореждане на съдебен орган на съответната държава членка с единствената цел да се погаси дълг.

36

Следователно публичната продан се извършва не като част от икономическа дейност на пазара на ценни книжа, а просто с цел удовлетворяване на вземането на взискателя.

37

Наред с това, особените характеристики на публичната продан в сравнение с класическата продажба на ценни книжа, чиято цел е да се набере капитал за целите на бъдещи инвестиции на предприятието емитент, се отразяват и на равнището на защита на инвеститорите.

38

Всъщност публикуването на проспект преди публичното предлагане на ценни книжа има решаваща роля за защитата на инвеститорите, доколкото този документ предоставя на последните точна и пълна информация за емитента, благодарение на която те по принцип биха могли да оценят рисковете от сделката.

39

За сметка на това при публичната продан потенциалните купувачи знаят, че единствената цел на тази продажба е да се изплати някакво задължение на притежателя на ценните книжа и че тя е част от съдебен процес. Това означава, че лицето, което предприема действията във връзка с продажбата на тези ценни книжа, не е техен притежател.

40

Освен това задължението за публикуване на проспект преди публична продан на ценни книжа би могло да застраши целите на изпълнителния процес, а именно да се осигури бързо и ефикасно удовлетворяване на взискателя.

41

Всъщност изпълнението на подобно задължение не само би забавило публичната продан и съответно плащането към взискателя, но и би породило разходи във връзка с изготвянето на проспекта, които би трябвало да бъдат приспаднати от постъпленията от публичната продан, което пък би могло да ограничи възможностите на взискателя да събере вземането си.

42

Накрая, задължението за публикуване на проспект би могло да създаде значителни практически трудности.

43

Всъщност, като се има предвид, че при публичната продан ценните книжа се продават не от притежателя им, а от друго лице, при евентуално задължение за публикуване на проспект би възникнал въпросът, от една страна, кой трябва да изготви проспекта и от друга, кой отговаря по член 6, параграф 1 от Директивата за дадената в този документ информация.

44

При всички случаи, предвид естеството на информацията, която трябва да се съдържа в проспекта и която съгласно член 5, параграф 1 от Директивата трябва да позволява на инвеститорите да направят информирана оценка в частност на активите и пасивите, финансовото положение и печалбите и загубите на дружеството емитент, изготвянето на такъв документ изисква сътрудничество от страна на ръководните органи на това дружество. Не е изключено обаче в случай на публична продан на емитирани от това дружество ценни книжа липсата на конструктивно сътрудничество от негова страна да създаде трудности при осъществяването на публичната продан.

45

Оттук следва, че публичната продан на ценни книжа в производство по принудително изпълнение няма отношение към целите на Директивата за проспекта и следователно не попада в нейното приложно поле.

46

Този извод не може да бъде оборен с твърдението на Европейската комисия, че систематичното изключване на публичната продан на ценни книжа от приложното поле на Директивата за проспекта би довело до дискриминация спрямо доброволните продажби на такива книжа, доколкото съответните инвеститори не биха разполагали със същата защита.

47

Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл решение Glatzel, C‑356/12, EU:C:2014:350, т. 43).

48

Както обаче следва от точки 33—36 от настоящото решение, целите на публичната продан на ценни книжа в производство по принудително изпълнение са съвсем различни от тези, които обхваща Директивата за проспекта.

49

Следователно, доколкото положението на инвеститорите, които купуват ценни книжа при публична продан, не е сходно с положението на инвеститорите, които придобиват такива книжа в нормалната хипотеза на публично предлагане по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за проспекта, не би могло да съществува дискриминационно третиране на едните в сравнение с другите.

50

Предвид всички изложени съображения на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директивата за проспекта трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за публикуване на проспект преди всяко публично предлагане на ценни книжа не се прилага при публична продан на ценни книжа като разглежданата в главното производство.

51

Запитващата юрисдикция задава втория си преюдициален въпрос единствено в случай че бъде даден утвърдителен отговор на първия ѝ въпрос.

52

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 3, параграф 1 от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, изменена с Директива 2008/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за публикуване на проспект преди всяко публично предлагане на ценни книжа не се прилага при публична продан на ценни книжа като разглежданата в главното производство.