Съединени дела C‑419/12 и C‑420/12
Crono Service scarl и др.
и
Anitrav — Associazione Nazionale Imprese Trasporto Viaggiatori
срещу
Roma Capitale
и
Regione Lazio
(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio)
„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС, 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Услуги по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор — Изцяло вътрешно положение — Компетентност на Съда — Условия за допустимост“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 февруари 2014 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на относимите разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват на задължението в областта на конкуренцията — Недостатъчно точни сведения за този контекст — Недопустимост
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Въпрос, повдигнат относно спор, ограничен в рамките на една-единствена държава членка — Услуги по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор — Дейности, които не попадат в приложното поле на разпоредбите, приети за целите на либерализирането на транспортните услуги — Липса на компетентност на Съда
(членове 49 ДФЕС и 58 ДФЕС и член 91, параграф 1 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—30)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 31—33 и 44 и диспозитива)
Член 49 ДФЕС не може да се прилага към дейности, които нямат никакъв фактор на привръзка с някое от уредените в правото на Съюза положения и при които всички релевантни обстоятелства са настъпили в границите само на една държава членка. Всъщност, когато даден спор е от местно естество и когато всички факти са настъпили в границите само на една държава членка, трансграничните последици на разглежданата правна уредба не могат да се предполагат. Несъмнено, дори при изцяло вътрешно положение отговорът на въпроси, отнасящи се до основните свободи по правото на Съюза, може все пак да бъде полезен на запитващата юрисдикция, по-специално в хипотезата, когато националното право изисква от нея да даде възможност на гражданите на съответната държава да се ползват от същите права, които гражданин на друга държава членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на правото на Съюза.
Положение, в което жалбоподателите — титуляри на разрешения за упражняване на дейност по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор, издадени за една община, изглежда целят да получат достъп, при условия, различни от тези, които се прилагат спрямо тях, до територията на друга община, не за да упражняват трайно и стабилно тази дейност от въпросната територия, а за да я упражняват в единични случаи и от други територии, обаче съответства не на свободата на установяване, а на пръв поглед на свободното предоставяне на услуги. Същевременно по силата на член 58 ДФЕС в областта на транспорта свободното предоставяне на услуги е уредено не в разпоредбата на член 56 ДФЕС, а в част III, дял VI от Договора за функционирането на ЕС, който се отнася до общата транспортна политика. Освен това по същество дейностите по отдаване под наем с шофьор не попадат в приложното поле на разпоредбите, приети на основание член 91, параграф 1 ДФЕС за целите на либерализирането на транспортните услуги. Следователно евентуалното тълкуване на член 49 ДФЕС не би имало никаква връзка с действителността или с предмета на спора.
(вж. точки 36—44 и диспозитива)
Съединени дела C‑419/12 и C‑420/12
Crono Service scarl и др.
и
Anitrav — Associazione Nazionale Imprese Trasporto Viaggiatori
срещу
Roma Capitale
и
Regione Lazio
(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio)
„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС, 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Услуги по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор — Изцяло вътрешно положение — Компетентност на Съда — Условия за допустимост“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 февруари 2014 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на относимите разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват на задължението в областта на конкуренцията — Недостатъчно точни сведения за този контекст — Недопустимост
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Въпрос, повдигнат относно спор, ограничен в рамките на една-единствена държава членка — Услуги по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор — Дейности, които не попадат в приложното поле на разпоредбите, приети за целите на либерализирането на транспортните услуги — Липса на компетентност на Съда
(членове 49 ДФЕС и 58 ДФЕС и член 91, параграф 1 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—30)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 31—33 и 44 и диспозитива)
Член 49 ДФЕС не може да се прилага към дейности, които нямат никакъв фактор на привръзка с някое от уредените в правото на Съюза положения и при които всички релевантни обстоятелства са настъпили в границите само на една държава членка. Всъщност, когато даден спор е от местно естество и когато всички факти са настъпили в границите само на една държава членка, трансграничните последици на разглежданата правна уредба не могат да се предполагат. Несъмнено, дори при изцяло вътрешно положение отговорът на въпроси, отнасящи се до основните свободи по правото на Съюза, може все пак да бъде полезен на запитващата юрисдикция, по-специално в хипотезата, когато националното право изисква от нея да даде възможност на гражданите на съответната държава да се ползват от същите права, които гражданин на друга държава членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на правото на Съюза.
Положение, в което жалбоподателите — титуляри на разрешения за упражняване на дейност по отдаване под наем на моторни превозни средства с шофьор, издадени за една община, изглежда целят да получат достъп, при условия, различни от тези, които се прилагат спрямо тях, до територията на друга община, не за да упражняват трайно и стабилно тази дейност от въпросната територия, а за да я упражняват в единични случаи и от други територии, обаче съответства не на свободата на установяване, а на пръв поглед на свободното предоставяне на услуги. Същевременно по силата на член 58 ДФЕС в областта на транспорта свободното предоставяне на услуги е уредено не в разпоредбата на член 56 ДФЕС, а в част III, дял VI от Договора за функционирането на ЕС, който се отнася до общата транспортна политика. Освен това по същество дейностите по отдаване под наем с шофьор не попадат в приложното поле на разпоредбите, приети на основание член 91, параграф 1 ДФЕС за целите на либерализирането на транспортните услуги. Следователно евентуалното тълкуване на член 49 ДФЕС не би имало никаква връзка с действителността или с предмета на спора.
(вж. точки 36—44 и диспозитива)