Дело C‑409/12

Backaldrin Österreich The Kornspitz Company GmbH

срещу

Pfahnl Backmittel GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Patent- und Markensenat)

„Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 12, параграф 2, буква a) — Отмяна — Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана — Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна — Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 март 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Преценка с оглед на възприемането на знака единствено от крайните потребители

   (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Понятие за бездействие

   (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Задължение да се определи евентуалното наличие на други наименования за съответната стока или услуга преди обявяването на отмяната — Липса

   (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Функцията за указване на произхода има основно значение измежду различните функции на марката. Тя позволява да се установи, че стоката или услугата, обозначена с марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките или услугите на останалите предприятия. Това предприятие е предприятието, под чийто контрол стоката или услугата се предлага на пазара.

   Законодателят на Европейския съюз утвърждава тази основна функция на марката, като в член 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките предвижда, че марката може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Последиците от посоченото условие се определят по-специално в членове 3 и 12 от Директивата. Докато член 3 изброява случаите, в които марката поначало не е в състояние да изпълнява функцията за указване на произхода, член 12, параграф 2, буква a) от същата директива се отнася до случая, в който марката е станала обичайно наименование и поради това е загубила своя отличителен характер, така че вече не изпълнява тази функция. Следователно правата, предоставени на притежателя на тази марка с член 5 от Директива 2008/95, могат да бъдат отменени.

   Наистина въпросът дали дадена марка е станала обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, следва да се преценява не само с оглед на възприемането от страна на потребителите или крайните ползватели, но и предвид характеристиките на съответния пазар, като се има предвид възприемането от търговците, каквито са продавачите. Като цяло обаче възприемането от страна на потребителите или на крайните ползватели има определяща роля. Обстоятелството, че продавачите си дават сметка за съществуването на посочената марка и за указвания от нея произход, само по себе си не може да изключи тази отмяна.

   Поради това член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че марката може да бъде отменена за стока, за която тя е била регистрирана, когато вследствие на действията или бездействието на нейния притежател посочената марка се е превърнала в обичайно наименование на тази стока единствено от гледна точка на нейните крайни потребители.

   (вж. точки 20—22 и 28—30; точка 1 от диспозитива)

2.  Претегляйки интересите на притежателя на марката и интересите на неговите конкуренти, свързани с възможността за свободно ползване на знаците, с приемането на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките законодателят на Съюза е счел, че загубата на отличителния характер на марката може да се противопостави на нейния притежател само ако загубата се дължи на негови действия или бездействия.

   В това отношение понятието „бездействие“ може да обхваща също и пропуска на притежателят на марката да се позове навреме на предвиденото му в член 5 от тази директива изключително право, за да поиска от компетентния орган да забрани на съответните трети лица използването на знака, за който има вероятност от объркване, тъй като целта на подобни искания е именно да съхранят отличителния характер на тази марка.

   Въпреки това, освен ако се изостави търсенето на посоченото равновесие, това понятие по никакъв начин не се свежда само до този вид пропуск, а обхваща всички пропуски, посредством които притежателят на марката показва, че не е достатъчно внимателен по отношение на запазването на отличителния характер на своята марка. Поради това в положение, в което продавачите на стока, получена от доставената от притежателя на марката суровина, по принцип не уведомяват своите клиенти, че използваният за обозначаване на разглежданата стока знак е бил регистриран като марка, и по този начин допринасят за превръщането на тази марка в обичайно наименование, липсата на действия от страна на притежателя, който не поема никаква инициатива, в състояние да поощри продавачите да използват повече посочената марка, може да се квалифицира като бездействие по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95.

   Ето защо член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че като „бездействие“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира обстоятелството, че притежателят на марка не поощрява продавачите да използват повече тази марка за предлагането на пазара на стока, за която тя е регистрирана.

   (вж. точки 32—34 и 36; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че обявяването на отмяната на марката не изисква да се определи дали съществуват други наименования за стока, за която марката е станала обичайно търговско наименование. Това е така, защото евентуалното наличие на алтернативни наименования за разглежданата стока или услуга е ирелевантно, тъй като то не може да промени констатацията, че посочената марка е загубила своя отличителен характер поради превръщането ѝ в обичайно търговско наименование.

   (вж. точки 39 и 40; точка 3 от диспозитива)