Дело C‑390/12
Robert Pfleger и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich (понастоящем Landesverwaltungsgericht Oberösterreich)
„Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 15—17, 47 и 50 — Свобода при избор на професия и право на труд, свобода на стопанска инициатива, право на собственост, право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, принцип ne bis in idem — Член 51 — Приложно поле — Прилагане на правото на Съюза — Хазартни игри — Ограничителна правна уредба на държава членка — Административни и наказателни санкции — Императивни съображения от общ интерес — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 30 април 2014 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Спор, който не е свързан с изцяло вътрешно положение — Приложимост на член 56 ДФЕС
(членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Съюза — Национална правна уредба, която има връзка с правото на Съюза — Ограничения на свободното предоставяне на услуги, обосновани с императивни съображения от общ интерес — Допустимост, обусловена от зачитането на основните права — Компетентност на Съда
(член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри —Национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи — Обосноваване — Ограничаване на предлагането на хазартни игри и борба с престъпността — Задължение за удовлетворяване на условията за пропорционалност и недопускане на дискриминация — Условия — Реално преследване на тези цели — Липса
(членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на правата и свободите, предвидени в Хартата — Свобода при избор на професия, свобода на стопанската инициатива и право на собственост — Необосновано или непропорционално ограничение на свободното предоставяне на услуги — Недопустимост и с оглед на член 52, параграф 1 от Хартата
(член 56 ДФЕС; членове 15, 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи — Несъвместимост с член 56 ДФЕС — Санкции срещу нарушителите — Недопустимост
(член 56 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 21—24)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 26 и 27)
Когато национална правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза, в рамките на преюдициалното производство Съдът трябва да даде на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване, които са ѝ необходими, за да прецени дали тази правна уредба е съобразена с основните права, за чието спазване следи Съдът.
В това отношение, когато държава членка се позовава на императивни съображения от общ интерес, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, тази предвидена от правото на Съюза обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на основните права, гарантирани вече от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това разглежданата национална правна уредба ще може да се ползва от предвидените изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следи Съдът.
Когато се установи, че национална правна уредба може да възпрепятства упражняването на една или повече основни свободи, гарантирани от Договора, тя може да се ползва от предвидените в правото на Съюза изключения, за да обоснове това възпрепятстване, само доколкото това съответства на основните права, за чието спазване следи Съдът. Това изискване за съответствие на основните права очевидно попада в приложното поле на правото на Съюза и следователно в това на Хартата. Следователно въвеждането на предвидено от правото на Съюза изключение от държава членка, за да обоснове възпрепятстването на основна свобода, гарантирана от Договора, трябва да се приеме като „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
(вж. точки 33, 35 и 36)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи, когато в действителност тази правна уредба не преследва целта за защита на участниците в игрите или за борба срещу престъпността и не отговаря реално на стремежа за намаляване на възможностите за игра или за борба срещу свързаната с тези игри престъпност по последователен и систематичен начин.
(вж. точка 56 и диспозитива)
Необоснованото или непропорционално ограничение на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС не е допустимо и съгласно член 52, параграф 1 във връзка с членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(вж. точка 59)
Когато е установен ограничителен режим в областта на хазарта и когато този режим е несъвместим с член 56 ДФЕС, нарушаването му от даден икономически оператор не може да бъде предмет на санкции.
(вж. точка 64)
Дело C‑390/12
Robert Pfleger и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich (понастоящем Landesverwaltungsgericht Oberösterreich)
„Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 15—17, 47 и 50 — Свобода при избор на професия и право на труд, свобода на стопанска инициатива, право на собственост, право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, принцип ne bis in idem — Член 51 — Приложно поле — Прилагане на правото на Съюза — Хазартни игри — Ограничителна правна уредба на държава членка — Административни и наказателни санкции — Императивни съображения от общ интерес — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 30 април 2014 г.
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Спор, който не е свързан с изцяло вътрешно положение — Приложимост на член 56 ДФЕС
(членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Съюза — Национална правна уредба, която има връзка с правото на Съюза — Ограничения на свободното предоставяне на услуги, обосновани с императивни съображения от общ интерес — Допустимост, обусловена от зачитането на основните права — Компетентност на Съда
(член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри —Национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи — Обосноваване — Ограничаване на предлагането на хазартни игри и борба с престъпността — Задължение за удовлетворяване на условията за пропорционалност и недопускане на дискриминация — Условия — Реално преследване на тези цели — Липса
(членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на правата и свободите, предвидени в Хартата — Свобода при избор на професия, свобода на стопанската инициатива и право на собственост — Необосновано или непропорционално ограничение на свободното предоставяне на услуги — Недопустимост и с оглед на член 52, параграф 1 от Хартата
(член 56 ДФЕС; членове 15, 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи — Несъвместимост с член 56 ДФЕС — Санкции срещу нарушителите — Недопустимост
(член 56 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 21—24)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 26 и 27)
Когато национална правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза, в рамките на преюдициалното производство Съдът трябва да даде на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване, които са ѝ необходими, за да прецени дали тази правна уредба е съобразена с основните права, за чието спазване следи Съдът.
В това отношение, когато държава членка се позовава на императивни съображения от общ интерес, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, тази предвидена от правото на Съюза обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на основните права, гарантирани вече от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това разглежданата национална правна уредба ще може да се ползва от предвидените изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следи Съдът.
Когато се установи, че национална правна уредба може да възпрепятства упражняването на една или повече основни свободи, гарантирани от Договора, тя може да се ползва от предвидените в правото на Съюза изключения, за да обоснове това възпрепятстване, само доколкото това съответства на основните права, за чието спазване следи Съдът. Това изискване за съответствие на основните права очевидно попада в приложното поле на правото на Съюза и следователно в това на Хартата. Следователно въвеждането на предвидено от правото на Съюза изключение от държава членка, за да обоснове възпрепятстването на основна свобода, гарантирана от Договора, трябва да се приеме като „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
(вж. точки 33, 35 и 36)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява експлоатирането на игрални автомати без предварително разрешение от административните органи, когато в действителност тази правна уредба не преследва целта за защита на участниците в игрите или за борба срещу престъпността и не отговаря реално на стремежа за намаляване на възможностите за игра или за борба срещу свързаната с тези игри престъпност по последователен и систематичен начин.
(вж. точка 56 и диспозитива)
Необоснованото или непропорционално ограничение на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС не е допустимо и съгласно член 52, параграф 1 във връзка с членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(вж. точка 59)
Когато е установен ограничителен режим в областта на хазарта и когато този режим е несъвместим с член 56 ДФЕС, нарушаването му от даден икономически оператор не може да бъде предмет на санкции.
(вж. точка 64)