Дело C-370/12
Thomas Pringle
срещу
Governement of Ireland и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court)
„Механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Решение 2011/199/ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС — Валидност — Член 48, параграф 6 ДЕС — Опростена процедура за преразглеждане — Договор за ЕМС — Икономическа и парична политика — Компетентност на държавите членки“
Резюме — Решение на Съда (пленум) от 27 ноември 2012 г.
Преюдициални въпроси — Преценка на валидността — Компетентност на Съда — Решение на Европейския съвет, прието по реда на опростената процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Включване — Обхват
(член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС, член 48, параграф 6 ДЕС, член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове с общо приложение — Необходимост физическите или юридическите лица да направят възражение за незаконосъобразност или да поискат да се отправи преюдициално запитване за преценка на валидността — Задължение на националните юрисдикции да прилагат националните процесуални норми по начин, който дава възможност да се оспорва законосъобразността на актовете на Съюза с общо приложение — Граници — Въпрос относно валидността на решение, което не е оспорено на основание член 263 ДФЕС, поради което се губи процесуалната легитимация или изтича срокът за подаване на жалба за отмяна
(членове 263 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС, което позволява създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Преценка на валидността — Изменение, което се отнася само до разпоредбите на част трета от Договора за функционирането на ЕС
(член 4, параграф 1 ДЕС, член 5, параграф 2 ДЕС и член 48, параграф 6 ДЕС; член 2, параграф 3 ДФЕС, член 5, параграф 1 ДФЕС и член 136 ДФЕС, Решение 2011/199 на Европейския съвет)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС, което позволява създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Преценка на валидността — Изменение, което не води до увеличаване на правомощията на Съюза
(член 48, параграф 6 ДЕС; член 136 ДФЕС; Решение 2011/199 на Европейския съвет)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не са уточнени причините, обосноваващи сезирането на Съда — Недопустимост
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда на ЕС; член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда)
Икономическа и парична политика — Парична политика — Изключителна компетентност на Съюза — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС, член 123, параграф 1 ДФЕС и член 127 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Парична политика — Изключителна компетентност на Съюза — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Засягане на общите правила в областта на икономическата и паричната политика на Съюза — Липса
(член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС; член 3, параграф 2 ДФЕС и член 122, параграф 2 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Основно изменение на правния ред на Съюза — Липса
(член 2, параграф 3 ДФЕС, членове 119—121 ДФЕС, член 125 ДФЕС и член 126, параграфи 7 и 8 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Компетентност на Съюза да предоставя финансова помощ на държави членки, които изпитват трудности — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Липса на засягане на тази компетентност
(член 122 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Забрана за Европейската централна банка и за другите централни банки да предоставят овърдрафти и кредити или да закупуват дългови инструменти — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 123 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Забрана за Съюза или за държава членка да отговаря за задълженията на друга държава членка или да ги поема като свои задължения — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 125 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Задължение за спазване на принципа на предоставена компетентност — Възлагане на нови функции на Комисията, Европейската централна банка и Съда със сключения от държави членки Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 13, параграф 2 ДЕС и член 17 параграф 1 ДЕС; член 273 ДФЕС)
Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Норми и принципи на Договора и на Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективна съдебна защита — Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност
(член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Компетентност на държавите членки за сключване и ратифициране на Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност, с който се изменя член 136 ДФЕС, преди влизане в сила на решението за изменение на тази разпоредба
(член 48, параграф 6 ДЕС; член 136 ДФЕС; член 1 от Решение 2011/199 на Европейския съвет)
С Договора от Лисабон наред с обикновената процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС се въвежда и опростена процедура за преразглеждане по реда на член 48, параграф 6 ДЕС, за прилагането на която трябва да бъдат спазени няколко условия. Тъй като, за да се установи дали може да бъде приложена опростената процедура за преразглеждане, е необходимо да се провери дали са спазени посочените условия, в качеството си на институция, която по силата на член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите, Съдът следва да провери валидността на решение на Европейския съвет, прието по реда на член 48, параграф 6 ДЕС.
За тази цел Съдът трябва да провери, от една страна, дали са спазени предвидените в посочения член 48, параграф 6 процедурни правила, и от друга страна, дали измененията, за които е взето решение, се отнасят само до третата част на Договора за функционирането на ЕС, което означава, че те не водят до изменение на разпоредбите от друга част на учредителните договори на Съюза и не разширяват областите на неговата компетентност.
(вж. точки 31 и 33—36)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 39—42)
По отношение на Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, е изпълнено условието, установено в член 48, параграф 6, първа и втора алинея ДФЕС, съгласно което изменение на Договора за функционирането на ЕС по реда на опростената процедура за преразглеждане може да се отнася само до разпоредбите от третата част на Договора за функционирането на ЕС.
На първо място, член 1 от Решение 2011/199, в който чрез добавянето на параграф 3 в член 136 ДФЕС се предвижда създаването на механизъм за стабилност, не може да засегне закрепената в член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС изключителна компетентност на Съюза в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото. Наистина, с оглед на възложените на механизма за стабилност цели, на предвидените за постигането им средства и на тясната връзка, която съществува между този механизъм, от една страна, и разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно икономическата политика, от друга страна, както и с оглед на нормативната уредба за засилване на икономическото управление на Съюза, създаването на посочения механизъм попада в обхвата на икономическата политика. По този начин, на първо място, що се отнася до преследваната с механизма цел, състояща се в запазването на стабилността на еврозоната като цяло, тази цел ясно се различава от целта за поддържане на ценовата стабилност, която е основната цел на паричната политика на Съюза. На второ място, що се отнася до средствата, предвидени за постигането на посочената цел, в Решение 2011/199 се посочва само че механизмът за стабилност ще предоставя необходимата финансова помощ, като в него не се съдържа друго указание относно функционирането на механизма. Предоставянето на финансова помощ на държава членка обаче очевидно не попада в обхвата на паричната политика.
Второ, Решение 2011/199 не засяга компетентността на Съюза в областта на координирането на икономическите политики на държавите членки. Наистина, тъй като член 2, параграф 3 и член 5, параграф 1 ДФЕС ограничават ролята на Съюза в областта на икономическата политика до приемането на мерки за координиране, разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС не предоставят на Съюза специална компетентност да създаде механизъм за стабилност като предвидения в посоченото решение. Следователно с оглед на член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС държавите членки, чиято парична единица е еврото, са компетентни да сключат помежду си споразумение за създаване на механизъм за стабилност като предвидения в член 1 от Решение 2011/199. Тези държави членки обаче не могат да пренебрегват спазването на правото на Съюза при упражняването на своята компетентност в тази област. Впрочем строгото обвързване с условия на предоставянето на финансова помощ от механизма за стабилност по силата на член 136, параграф 3 ДФЕС има за цел да се гарантира, че при функционирането на механизма ще се спазва правото на Съюза, в това число предприетите от Съюза мерки в рамките на координирането на икономическите политики на държавите членки.
(вж. точки 56, 57, 60, 63, 64, 68—70 и 72; точка 1 от диспозитива)
С Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, на Съюза не се предоставя никаква нова компетентност. Действително това изменение не създава правно основание, за да се позволи на Съюза да предприеме действие, което не е било възможно, преди влизането в сила на това изменение на Договора за функционирането на ЕС. Освен това фактът, че Договорът за създаване на европейски механизъм за стабилност прибягва до институции на Съюза, по-специално Комисията и Европейската централна банка, в никакъв случай не е от естество да засегне валидността на Решение 2011/199, в което се предвижда само създаването на механизъм за стабилност от държавите членки, а не се урежда евентуалната роля на институциите в този контекст. От това следва, че Решение 2011/199 отговаря на установеното в член 48, параграф 6 ДЕС условие, че изменение на Договора за функционирането на ЕС по реда на опростената процедура не може да разшири областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.
(вж. точки 73—75; точка 1 от диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84 и 86)
Член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС и член 127 ДФЕС допускат държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, дейностите на ЕМС не попадат в обхвата на паричната политика, за която се отнасят посочените разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, тъй като целта на този механизъм не е поддържането на ценовата стабилност, а удовлетворяването на потребностите от финансиране на членовете на ЕМС, т.е. държавите членки, чиято парична единица е еврото, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. За тази цел ЕМС не разполага нито с правомощието да определя основните лихвени проценти за еврозоната, нито да емитира евробанкноти, а финансовата помощ, която той отпуска, трябва да е финансирана изцяло посредством внесен капитал или посредством емитирането на финансови инструменти, като при това се спазва член 123, параграф 1 ДФЕС, както се предвижда в член 3 от Договора за ЕМС.
Евентуалните последици от дейността на ЕМС върху ценовата стабилност не са от естество да оборят тази констатация. Действително, дори да се предположи, че дейностите на ЕМС могат да повлияят върху равнището на инфлацията, това влияние би било само косвената последица от предприетите мерки на икономическата политика.
(вж. точки 95—98; точка 2 от диспозитива)
Член 3, параграф 2 ДФЕС, който забранява на държавите членки да сключват помежду си споразумение, което би могло да засегне общите правила или да промени техния обхват, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Действително, от една страна, тъй като Европейския механизъм за финансова стабилизация (ЕИФС) е създаден от държави членки, чиято парична единица е еврото, извън рамките на Съюза поемането от страна на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на функциите, възложени на този инструмент, не е от естество за засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват.
От друга страна, макар от съображение 1 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС) да следва, че наред с другите си функции, ЕМС ще поеме функциите, изпълнявани дотогава временно от Европейския механизъм за финансова стабилизация (ЕМФС), създаден на основание член 122, параграф 2 ДФЕС, това обстоятелство също не е от естество да засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват. Действително създаването на ЕМС не засяга компетентността на Съюза да предоставя на основание член 122, параграф 2 ДФЕС еднократна финансова помощ на държава членка, когато се установи, че тя изпитва затруднения или е сериозно застрашена от тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Освен това, тъй като нито член 122, параграф 2 ДФЕС, нито някоя друга разпоредба на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС предоставят специална компетентност на Съюза за създаване на постоянен механизъм за стабилност като ЕМС, предвид член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС държавите членки имат право да извършват действия в тази област.
(вж. точки 101—105; точка 2 от диспозитива)
Член 2, параграф 3 ДФЕС, членове 119—121 ДФЕС и член 126 ДФЕС допускат държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, държавите членки са компетентни да сключат помежду си споразумение за създаване на механизъм за стабилност като Договора за ЕМС, доколкото задълженията, поети по него от държавите членки, които са страни по него, са в съответствие с правото на Съюза. В този контекст ЕМС няма за цел да координира икономическите политики на държавите членки, а представлява механизъм за финансиране. Макар да е безспорно, че съгласно член 3, член 12, параграф 1 и член 13, параграф 3, първа алинея от Договора за създаване на този механизъм финансовата помощ, предоставена на държава членка, която е член на ЕМС, е строго обвързана с условия, съобразени с избрания инструмент за финансова помощ, като обвързването с условия може да бъде под формата на програма за макроикономическа адаптация, предвиденото обвързване с условия обаче не съставлява инструмент за координиране на икономическите политики на държавите членки, а има за цел да гарантира, че дейностите на ЕМС са съвместими по-специално с член 125 ДФЕС и с предприетите от Съюза мерки за координиране.
На последно място, Договорът за ЕМС не засяга и компетентността на Съвета да отправя препоръки на основание член 126, параграфи 7 и 8 ДФЕС до държава членка, която има прекомерен дефицит.
(вж. точки 109—114; точка 2 от диспозитива)
В член 122 ДФЕС се урежда само финансова помощ, предоставяна от Съюза, а не от държавите членки. Създаването на Европейския механизъм за стабилност не засяга упражняването от страна на Съюза на компетентността, която му е предоставена с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС.
(вж. точки 119—122; точка 2 диспозитива)
Член 123 ДФЕС, който забранява на Европейската централна банка и на централните банки на държавите членки да предоставят овърдрафти или други видове кредити в полза на органи и публичноправни субекти на Съюза и държавите членки, както и да закупуват пряко от тях дългови инструменти, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за Европейски механизъм за стабилност, както и да ратифицират това споразумение. Наистина, конкретните адресати на член 123 ДФЕС са Европейската централна банка и централните банки на държавите членки. Поради това отпускането на финансова помощ от държава членка или от група държави членки на друга държава членка не попада в обхвата на посочената забрана.
(вж. точки 123, 125 и 128; точка 2 от диспозитива)
Член 125 ДФЕС, съгласно който Съюзът или държава членка „не носи отговорност за“ и „не поема задълженията“ на друга държава членка, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за установяване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, независимо че член 125 ДФЕС забранява на Съюза и на държавите членки да отпускат финансова помощ, която би довела до отслабване на мотивацията на държавата членка, бенефициер на помощта, да води разумна бюджетна политика, за сметка на това тази разпоредба не забранява отпускането на такава помощ от една или няколко държави членки на държава членка, която продължава да отговаря за своите задължения спрямо кредиторите си, ако условията, с които е обвързана помощта, са от естество да я мотивират да въведе разумна бюджетна политика.
Що се отнася до Договора за ЕМС, на първо място, ЕМС няма да е гарант на дълговете на държавата членка бенефициер. Последната продължава да отговаря спрямо своите кредитори за финансовите си задължения, тъй като съгласно член 13, параграф 6 от Договора за създаване на този механизъм всяка финансова помощ, предоставена на основание членове 14—16 от него, трябва да бъде възстановена от държавата членка бенефициер и съгласно член 20, параграф 1 от посочения договор към подлежащата на възстановяване сума се прибавя подходящ марж. По същите причини ЕМС не поема дълга на държавата членка бенефициер от изкупуване на емитирани от нея ценни книжа на първичния пазар, което е равнозначно на отпускането на кредит. Освен това държавата членка емитент продължава да отговаря самостоятелно за дълговете, възникнали в резултат на закупуването на вторичния пазар на емитирани от държава — членка на ЕМС, ценни книжа.
На второ място, подкрепа за стабилност се предоставя само ако е абсолютно необходима за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на нейните държави членки, а предоставянето на подкрепата е обвързано със строги условия, съобразени с избрания инструмент за финансова помощ, с което се цели именно да се гарантира, че държавите членки водят разумна бюджетна политика.
На последно място, когато държава членка, която е член на ЕМС, не внесе поисканите средства и към всички останали членове се отправя искане да внесат по-голяма сума, за неизправната държава членка, която е член на ЕМС, продължава да е налице задължението да внесе своя дял от капитала. По този начин останалите членове на ЕМС не стават гаранти на дълга на неизправния член.
Следователно механизъм от вида на ЕМС и държавите членки, които участват в него, не отговарят за задълженията на държава членка, бенефициер на подкрепа за стабилност, нито ги поемат по смисъла на член 125 ДФЕС.
(вж. точки 130, 136—143 и 145—147; точка 2 от диспозитива)
Член 13, параграф 2 ДЕС, който предвижда именно че всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение, тъй като предоставянето с Договора за ЕМС на нови функции на Комисията, Европейската централна банка и Съда е съвместимо с правомощията им, така както са определени в Договорите.
Наистина, в областите, които не са от изключителната компетентност на Съюза, държавите членки имат право извън рамките на Съюза да възлагат на институциите функции, като например координирането на съвместно предприето от държавите членки действие или управлението на финансова помощ, стига тези функции да не изменят естеството на правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС. Всъщност функциите, предоставени на Комисията и на Европейската централна банка с Договора за ЕМС, са такива функции.
Тези функции, които са им поверени в рамките на ЕМС, не съдържат нито едно правомощие по приемане на решения за тези институции. Освен това тези функции не изменят естеството на правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС, доколкото по силата на член 17, параграф 1 ДЕС, Комисията допринася за общия интерес на Съюза, а Европейската централна банка подпомага общите икономически политики в Съюза, в съответствие с член 282, параграф 2 ДФЕС.
Що се отнася до възлагането на правомощия на Съда с член 37, параграф 3 от Договора за ЕМС, то се основава пряко на член 273 ДФЕС. Съгласно посочената разпоредба Съдът е компетентен по всички спорове между държавите членки, свързани с предмета на Договорите, ако е сезиран със спора по силата на споразумение. Независимо че съгласно член 273 ДФЕС наличието на споразумение е предпоставка за компетентността на Съда, предвид целта на посочената разпоредба няма пречка такова споразумение да бъде постигнато предварително по отношение на цяла категория предварително определени спорове по силата на клауза като член 37, параграф 3 от Договора за ЕМС. Освен това спор, свързан с тълкуването или прилагането на Договора за ЕМС, може да се отнася и до тълкуването или прилагането на правото на Съюза. На последно място, макар да е вярно, че според член 273 ДФЕС предпоставка за компетентността на Съда е и страните по спора, с който той е сезиран, да са само държави членки, тъй като ЕМС е съставен изключително от държави членки, спор, по който ЕМС е страна, може да се счита за спор между държави членки по смисъла на член 273 ДФЕС.
(вж. точки 153, 158—165, 171, 172 и 174—177; точка 2 от диспозитива)
Общият принцип на ефективна съдебна защита, гарантирана от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. По силата на параграф 2 от същата разпоредба Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюза, не създава никакви нови правомощия или задачи за Съюза и не променя правомощията и задачите, определени в Договорите. Така с оглед на Хартата Съдът трябва да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената на последния компетентност.
Държавите членки обаче не прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, когато създават механизъм за стабилност като ЕМС, за създаването на който Договорът за ЕС и Договорът за функционирането на ЕС не предоставят никаква специална компетентност на Съюза.
(вж. точки 179 и180; точка 2 от диспозитива)
Правото на държава членка да сключи и ратифицира Договора за установяване на Европейски механизъм за стабилност не е обусловено от влизането в сила на Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Наистина, изменението на член 136 ДФЕС с член 1 от Решение 2011/199 потвърждава наличието на компетентност на държавите членки. Ето защо това решение не предоставя никаква нова компетентност на държавите членки.
(вж. точки 184 и 185; точка 3 от диспозитива)
Дело C-370/12
Thomas Pringle
срещу
Governement of Ireland и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court)
„Механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Решение 2011/199/ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС — Валидност — Член 48, параграф 6 ДЕС — Опростена процедура за преразглеждане — Договор за ЕМС — Икономическа и парична политика — Компетентност на държавите членки“
Резюме — Решение на Съда (пленум) от 27 ноември 2012 г.
Преюдициални въпроси — Преценка на валидността — Компетентност на Съда — Решение на Европейския съвет, прието по реда на опростената процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Включване — Обхват
(член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС, член 48, параграф 6 ДЕС, член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове с общо приложение — Необходимост физическите или юридическите лица да направят възражение за незаконосъобразност или да поискат да се отправи преюдициално запитване за преценка на валидността — Задължение на националните юрисдикции да прилагат националните процесуални норми по начин, който дава възможност да се оспорва законосъобразността на актовете на Съюза с общо приложение — Граници — Въпрос относно валидността на решение, което не е оспорено на основание член 263 ДФЕС, поради което се губи процесуалната легитимация или изтича срокът за подаване на жалба за отмяна
(членове 263 ДФЕС и 267 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС, което позволява създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Преценка на валидността — Изменение, което се отнася само до разпоредбите на част трета от Договора за функционирането на ЕС
(член 4, параграф 1 ДЕС, член 5, параграф 2 ДЕС и член 48, параграф 6 ДЕС; член 2, параграф 3 ДФЕС, член 5, параграф 1 ДФЕС и член 136 ДФЕС, Решение 2011/199 на Европейския съвет)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС, което позволява създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Преценка на валидността — Изменение, което не води до увеличаване на правомощията на Съюза
(член 48, параграф 6 ДЕС; член 136 ДФЕС; Решение 2011/199 на Европейския съвет)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не са уточнени причините, обосноваващи сезирането на Съда — Недопустимост
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда на ЕС; член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда)
Икономическа и парична политика — Парична политика — Изключителна компетентност на Съюза — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС, член 123, параграф 1 ДФЕС и член 127 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Парична политика — Изключителна компетентност на Съюза — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Засягане на общите правила в областта на икономическата и паричната политика на Съюза — Липса
(член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС; член 3, параграф 2 ДФЕС и член 122, параграф 2 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Основно изменение на правния ред на Съюза — Липса
(член 2, параграф 3 ДФЕС, членове 119—121 ДФЕС, член 125 ДФЕС и член 126, параграфи 7 и 8 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Компетентност на Съюза да предоставя финансова помощ на държави членки, които изпитват трудности — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Липса на засягане на тази компетентност
(член 122 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Забрана за Европейската централна банка и за другите централни банки да предоставят овърдрафти и кредити или да закупуват дългови инструменти — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 123 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Забрана за Съюза или за държава членка да отговаря за задълженията на друга държава членка или да ги поема като свои задължения — Сключване от държавите членки, чиято парична единица е еврото, на договор, с който се създава европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 125 ДФЕС)
Икономическа и парична политика — Задължение за спазване на принципа на предоставена компетентност — Възлагане на нови функции на Комисията, Европейската централна банка и Съда със сключения от държави членки Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност — Допустимост
(член 13, параграф 2 ДЕС и член 17 параграф 1 ДЕС; член 273 ДФЕС)
Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Норми и принципи на Договора и на Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективна съдебна защита — Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност
(член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз)
Икономическа и парична политика — Опростена процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС — Компетентност на държавите членки за сключване и ратифициране на Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност, с който се изменя член 136 ДФЕС, преди влизане в сила на решението за изменение на тази разпоредба
(член 48, параграф 6 ДЕС; член 136 ДФЕС; член 1 от Решение 2011/199 на Европейския съвет)
С Договора от Лисабон наред с обикновената процедура за преразглеждане на Договора за функционирането на ЕС се въвежда и опростена процедура за преразглеждане по реда на член 48, параграф 6 ДЕС, за прилагането на която трябва да бъдат спазени няколко условия. Тъй като, за да се установи дали може да бъде приложена опростената процедура за преразглеждане, е необходимо да се провери дали са спазени посочените условия, в качеството си на институция, която по силата на член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите, Съдът следва да провери валидността на решение на Европейския съвет, прието по реда на член 48, параграф 6 ДЕС.
За тази цел Съдът трябва да провери, от една страна, дали са спазени предвидените в посочения член 48, параграф 6 процедурни правила, и от друга страна, дали измененията, за които е взето решение, се отнасят само до третата част на Договора за функционирането на ЕС, което означава, че те не водят до изменение на разпоредбите от друга част на учредителните договори на Съюза и не разширяват областите на неговата компетентност.
(вж. точки 31 и 33—36)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 39—42)
По отношение на Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, е изпълнено условието, установено в член 48, параграф 6, първа и втора алинея ДФЕС, съгласно което изменение на Договора за функционирането на ЕС по реда на опростената процедура за преразглеждане може да се отнася само до разпоредбите от третата част на Договора за функционирането на ЕС.
На първо място, член 1 от Решение 2011/199, в който чрез добавянето на параграф 3 в член 136 ДФЕС се предвижда създаването на механизъм за стабилност, не може да засегне закрепената в член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС изключителна компетентност на Съюза в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото. Наистина, с оглед на възложените на механизма за стабилност цели, на предвидените за постигането им средства и на тясната връзка, която съществува между този механизъм, от една страна, и разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно икономическата политика, от друга страна, както и с оглед на нормативната уредба за засилване на икономическото управление на Съюза, създаването на посочения механизъм попада в обхвата на икономическата политика. По този начин, на първо място, що се отнася до преследваната с механизма цел, състояща се в запазването на стабилността на еврозоната като цяло, тази цел ясно се различава от целта за поддържане на ценовата стабилност, която е основната цел на паричната политика на Съюза. На второ място, що се отнася до средствата, предвидени за постигането на посочената цел, в Решение 2011/199 се посочва само че механизмът за стабилност ще предоставя необходимата финансова помощ, като в него не се съдържа друго указание относно функционирането на механизма. Предоставянето на финансова помощ на държава членка обаче очевидно не попада в обхвата на паричната политика.
Второ, Решение 2011/199 не засяга компетентността на Съюза в областта на координирането на икономическите политики на държавите членки. Наистина, тъй като член 2, параграф 3 и член 5, параграф 1 ДФЕС ограничават ролята на Съюза в областта на икономическата политика до приемането на мерки за координиране, разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС не предоставят на Съюза специална компетентност да създаде механизъм за стабилност като предвидения в посоченото решение. Следователно с оглед на член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС държавите членки, чиято парична единица е еврото, са компетентни да сключат помежду си споразумение за създаване на механизъм за стабилност като предвидения в член 1 от Решение 2011/199. Тези държави членки обаче не могат да пренебрегват спазването на правото на Съюза при упражняването на своята компетентност в тази област. Впрочем строгото обвързване с условия на предоставянето на финансова помощ от механизма за стабилност по силата на член 136, параграф 3 ДФЕС има за цел да се гарантира, че при функционирането на механизма ще се спазва правото на Съюза, в това число предприетите от Съюза мерки в рамките на координирането на икономическите политики на държавите членки.
(вж. точки 56, 57, 60, 63, 64, 68—70 и 72; точка 1 от диспозитива)
С Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, на Съюза не се предоставя никаква нова компетентност. Действително това изменение не създава правно основание, за да се позволи на Съюза да предприеме действие, което не е било възможно, преди влизането в сила на това изменение на Договора за функционирането на ЕС. Освен това фактът, че Договорът за създаване на европейски механизъм за стабилност прибягва до институции на Съюза, по-специално Комисията и Европейската централна банка, в никакъв случай не е от естество да засегне валидността на Решение 2011/199, в което се предвижда само създаването на механизъм за стабилност от държавите членки, а не се урежда евентуалната роля на институциите в този контекст. От това следва, че Решение 2011/199 отговаря на установеното в член 48, параграф 6 ДЕС условие, че изменение на Договора за функционирането на ЕС по реда на опростената процедура не може да разшири областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.
(вж. точки 73—75; точка 1 от диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84 и 86)
Член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС и член 127 ДФЕС допускат държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, дейностите на ЕМС не попадат в обхвата на паричната политика, за която се отнасят посочените разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, тъй като целта на този механизъм не е поддържането на ценовата стабилност, а удовлетворяването на потребностите от финансиране на членовете на ЕМС, т.е. държавите членки, чиято парична единица е еврото, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. За тази цел ЕМС не разполага нито с правомощието да определя основните лихвени проценти за еврозоната, нито да емитира евробанкноти, а финансовата помощ, която той отпуска, трябва да е финансирана изцяло посредством внесен капитал или посредством емитирането на финансови инструменти, като при това се спазва член 123, параграф 1 ДФЕС, както се предвижда в член 3 от Договора за ЕМС.
Евентуалните последици от дейността на ЕМС върху ценовата стабилност не са от естество да оборят тази констатация. Действително, дори да се предположи, че дейностите на ЕМС могат да повлияят върху равнището на инфлацията, това влияние би било само косвената последица от предприетите мерки на икономическата политика.
(вж. точки 95—98; точка 2 от диспозитива)
Член 3, параграф 2 ДФЕС, който забранява на държавите членки да сключват помежду си споразумение, което би могло да засегне общите правила или да промени техния обхват, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Действително, от една страна, тъй като Европейския механизъм за финансова стабилизация (ЕИФС) е създаден от държави членки, чиято парична единица е еврото, извън рамките на Съюза поемането от страна на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на функциите, възложени на този инструмент, не е от естество за засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват.
От друга страна, макар от съображение 1 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС) да следва, че наред с другите си функции, ЕМС ще поеме функциите, изпълнявани дотогава временно от Европейския механизъм за финансова стабилизация (ЕМФС), създаден на основание член 122, параграф 2 ДФЕС, това обстоятелство също не е от естество да засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват. Действително създаването на ЕМС не засяга компетентността на Съюза да предоставя на основание член 122, параграф 2 ДФЕС еднократна финансова помощ на държава членка, когато се установи, че тя изпитва затруднения или е сериозно застрашена от тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Освен това, тъй като нито член 122, параграф 2 ДФЕС, нито някоя друга разпоредба на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС предоставят специална компетентност на Съюза за създаване на постоянен механизъм за стабилност като ЕМС, предвид член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 ДЕС държавите членки имат право да извършват действия в тази област.
(вж. точки 101—105; точка 2 от диспозитива)
Член 2, параграф 3 ДФЕС, членове 119—121 ДФЕС и член 126 ДФЕС допускат държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, държавите членки са компетентни да сключат помежду си споразумение за създаване на механизъм за стабилност като Договора за ЕМС, доколкото задълженията, поети по него от държавите членки, които са страни по него, са в съответствие с правото на Съюза. В този контекст ЕМС няма за цел да координира икономическите политики на държавите членки, а представлява механизъм за финансиране. Макар да е безспорно, че съгласно член 3, член 12, параграф 1 и член 13, параграф 3, първа алинея от Договора за създаване на този механизъм финансовата помощ, предоставена на държава членка, която е член на ЕМС, е строго обвързана с условия, съобразени с избрания инструмент за финансова помощ, като обвързването с условия може да бъде под формата на програма за макроикономическа адаптация, предвиденото обвързване с условия обаче не съставлява инструмент за координиране на икономическите политики на държавите членки, а има за цел да гарантира, че дейностите на ЕМС са съвместими по-специално с член 125 ДФЕС и с предприетите от Съюза мерки за координиране.
На последно място, Договорът за ЕМС не засяга и компетентността на Съвета да отправя препоръки на основание член 126, параграфи 7 и 8 ДФЕС до държава членка, която има прекомерен дефицит.
(вж. точки 109—114; точка 2 от диспозитива)
В член 122 ДФЕС се урежда само финансова помощ, предоставяна от Съюза, а не от държавите членки. Създаването на Европейския механизъм за стабилност не засяга упражняването от страна на Съюза на компетентността, която му е предоставена с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС.
(вж. точки 119—122; точка 2 диспозитива)
Член 123 ДФЕС, който забранява на Европейската централна банка и на централните банки на държавите членки да предоставят овърдрафти или други видове кредити в полза на органи и публичноправни субекти на Съюза и държавите членки, както и да закупуват пряко от тях дългови инструменти, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за Европейски механизъм за стабилност, както и да ратифицират това споразумение. Наистина, конкретните адресати на член 123 ДФЕС са Европейската централна банка и централните банки на държавите членки. Поради това отпускането на финансова помощ от държава членка или от група държави членки на друга държава членка не попада в обхвата на посочената забрана.
(вж. точки 123, 125 и 128; точка 2 от диспозитива)
Член 125 ДФЕС, съгласно който Съюзът или държава членка „не носи отговорност за“ и „не поема задълженията“ на друга държава членка, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за установяване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Наистина, независимо че член 125 ДФЕС забранява на Съюза и на държавите членки да отпускат финансова помощ, която би довела до отслабване на мотивацията на държавата членка, бенефициер на помощта, да води разумна бюджетна политика, за сметка на това тази разпоредба не забранява отпускането на такава помощ от една или няколко държави членки на държава членка, която продължава да отговаря за своите задължения спрямо кредиторите си, ако условията, с които е обвързана помощта, са от естество да я мотивират да въведе разумна бюджетна политика.
Що се отнася до Договора за ЕМС, на първо място, ЕМС няма да е гарант на дълговете на държавата членка бенефициер. Последната продължава да отговаря спрямо своите кредитори за финансовите си задължения, тъй като съгласно член 13, параграф 6 от Договора за създаване на този механизъм всяка финансова помощ, предоставена на основание членове 14—16 от него, трябва да бъде възстановена от държавата членка бенефициер и съгласно член 20, параграф 1 от посочения договор към подлежащата на възстановяване сума се прибавя подходящ марж. По същите причини ЕМС не поема дълга на държавата членка бенефициер от изкупуване на емитирани от нея ценни книжа на първичния пазар, което е равнозначно на отпускането на кредит. Освен това държавата членка емитент продължава да отговаря самостоятелно за дълговете, възникнали в резултат на закупуването на вторичния пазар на емитирани от държава — членка на ЕМС, ценни книжа.
На второ място, подкрепа за стабилност се предоставя само ако е абсолютно необходима за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на нейните държави членки, а предоставянето на подкрепата е обвързано със строги условия, съобразени с избрания инструмент за финансова помощ, с което се цели именно да се гарантира, че държавите членки водят разумна бюджетна политика.
На последно място, когато държава членка, която е член на ЕМС, не внесе поисканите средства и към всички останали членове се отправя искане да внесат по-голяма сума, за неизправната държава членка, която е член на ЕМС, продължава да е налице задължението да внесе своя дял от капитала. По този начин останалите членове на ЕМС не стават гаранти на дълга на неизправния член.
Следователно механизъм от вида на ЕМС и държавите членки, които участват в него, не отговарят за задълженията на държава членка, бенефициер на подкрепа за стабилност, нито ги поемат по смисъла на член 125 ДФЕС.
(вж. точки 130, 136—143 и 145—147; точка 2 от диспозитива)
Член 13, параграф 2 ДЕС, който предвижда именно че всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение, тъй като предоставянето с Договора за ЕМС на нови функции на Комисията, Европейската централна банка и Съда е съвместимо с правомощията им, така както са определени в Договорите.
Наистина, в областите, които не са от изключителната компетентност на Съюза, държавите членки имат право извън рамките на Съюза да възлагат на институциите функции, като например координирането на съвместно предприето от държавите членки действие или управлението на финансова помощ, стига тези функции да не изменят естеството на правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС. Всъщност функциите, предоставени на Комисията и на Европейската централна банка с Договора за ЕМС, са такива функции.
Тези функции, които са им поверени в рамките на ЕМС, не съдържат нито едно правомощие по приемане на решения за тези институции. Освен това тези функции не изменят естеството на правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС, доколкото по силата на член 17, параграф 1 ДЕС, Комисията допринася за общия интерес на Съюза, а Европейската централна банка подпомага общите икономически политики в Съюза, в съответствие с член 282, параграф 2 ДФЕС.
Що се отнася до възлагането на правомощия на Съда с член 37, параграф 3 от Договора за ЕМС, то се основава пряко на член 273 ДФЕС. Съгласно посочената разпоредба Съдът е компетентен по всички спорове между държавите членки, свързани с предмета на Договорите, ако е сезиран със спора по силата на споразумение. Независимо че съгласно член 273 ДФЕС наличието на споразумение е предпоставка за компетентността на Съда, предвид целта на посочената разпоредба няма пречка такова споразумение да бъде постигнато предварително по отношение на цяла категория предварително определени спорове по силата на клауза като член 37, параграф 3 от Договора за ЕМС. Освен това спор, свързан с тълкуването или прилагането на Договора за ЕМС, може да се отнася и до тълкуването или прилагането на правото на Съюза. На последно място, макар да е вярно, че според член 273 ДФЕС предпоставка за компетентността на Съда е и страните по спора, с който той е сезиран, да са само държави членки, тъй като ЕМС е съставен изключително от държави членки, спор, по който ЕМС е страна, може да се счита за спор между държави членки по смисъла на член 273 ДФЕС.
(вж. точки 153, 158—165, 171, 172 и 174—177; точка 2 от диспозитива)
Общият принцип на ефективна съдебна защита, гарантирана от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, допуска държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договора за ЕМС), както и да ратифицират това споразумение.
Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. По силата на параграф 2 от същата разпоредба Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюза, не създава никакви нови правомощия или задачи за Съюза и не променя правомощията и задачите, определени в Договорите. Така с оглед на Хартата Съдът трябва да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената на последния компетентност.
Държавите членки обаче не прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, когато създават механизъм за стабилност като ЕМС, за създаването на който Договорът за ЕС и Договорът за функционирането на ЕС не предоставят никаква специална компетентност на Съюза.
(вж. точки 179 и180; точка 2 от диспозитива)
Правото на държава членка да сключи и ратифицира Договора за установяване на Европейски механизъм за стабилност не е обусловено от влизането в сила на Решение 2011/199 на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на ЕС по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Наистина, изменението на член 136 ДФЕС с член 1 от Решение 2011/199 потвърждава наличието на компетентност на държавите членки. Ето защо това решение не предоставя никаква нова компетентност на държавите членки.
(вж. точки 184 и 185; точка 3 от диспозитива)