—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-жа S. Šindelková, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа S. Grünheidи и г-жа P. Němečková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, точка 6 и член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година (ОВ L 37, стр. 16, наричан по-нататък „Регламент № 1924/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Green – Swan Pharmaceuticals CR, a.s. (наричано по-нататък „Green – Swan Pharmaceuticals“) и Státní zemědělská a potravinářská inspekce, ústřední inspektorát (централен инспекторат към националния орган за контрол на земеделието и храните) по повод на съобщение, посочено върху опаковката на хранителна добавка.

3

Член 1, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006 гласи:

„1.   Настоящият регламент хармонизира разпоредбите, предвидени в първичното и вторичното законодателство или административни мерки в държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител.

[…]

3.   Търговска марка, търговско наименование или популярно наименование върху етикета, които при представянето или рекламата на храната могат да бъдат изтълкувани като хранителна или здравна претенция, могат да бъдат използвани, без да се предприемат предвидените в настоящия регламент процедури за получаване на разрешение, при условие че са съпроводени от хранителна или здравна претенция върху същия етикет, при представянето или реклама, отговарящи на разпоредбите на настоящия регламент“.

4

Член 2 от този регламент съдържа следните дефиниции:

„1.   За целите на настоящия регламент:

[…]

2.   Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Общи принципи за всички претенции“, гласи следното:

„Хранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент.

[…]“.

6

Съгласно член 10, параграф 1 от същия регламент:

„Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14“.

7

Член 14 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Претенции за намаляване риска от заболяване и претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата“, предвижда в своя параграф 1:

„Независимо от разпоредбите на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2000/13/ЕО, следните претенции могат да се използват, когато са били разрешени в съответствие с процедурата, установена в членове 15, 16, 17 и 19 от настоящия регламент, за включване в списъка на Общността на такива разрешени претенции, заедно с всички необходими условия за използването на тези претенции:

[…]“.

8

Член 20 от този регламент относно регистъра на Общността, гласи:

„1.   Комисията създава и поддържа свой Регистър на хранителните и здравните претенции относно храни, наричан за краткост по-долу „Регистър“.

2.   Регистърът включва следното:

[…]

3.   Регистърът е публичен“.

9

Член 28 от посочения регламент, озаглавен „Преходни мерки“, предвижда в параграф 2:

„Продукти с търговски марки или търговско наименование, които съществуват преди 1 януари 2005 г., неотговарящи на изискванията на настоящия регламент, могат да продължат да бъдат продавани до 19 януари 2022 г., след която дата се прилагат разпоредбите на настоящия регламент“.

10

Член 17, параграф 2 от Закон № 110/1997 Sb. относно храните и тютюневите изделия и за отмяна и изменение на някои свързани закони (zákon č. 110/1997 Sb., o potravinách a tabákových výrobcích a o změně a doplnění některých souvisejících zákonů) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, предвижда, че ръководител на хранително предприятие извършва административно нарушение, ако:

11

От акта за преюдициално запитване следва, че Green – Swan Pharmaceuticals пуска на чешкия пазар преди 1 януари 2005 г. хранителна добавка, наречена „GS Merilin“. Същата е продавана със съобщение върху нейната опаковка, според което: „този продукт съдържа също калций и витамин D3, които спомагат за намаляване на рисковите фактори за развитие на остеопорозата и за фрактури“. Впрочем националната търговската марка „GS Merilin“ е регистрирана в Чешката република на 29 октомври 2003 г.

12

С решение от 10 ноември 2010 г. Inspektorát Státní zemědělské a potravinářské inspekce (чешки орган за контрол на земеделието и храните) приема, че Green – Swan Pharmaceuticals е поставило върху опаковката на хранителната добавка „GS Merilin“ здравни претенции в нарушение на член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006. От това този орган прави извода, че дружеството е извършило административното нарушение, посочено в член 17, параграф 2, буква b) от Закон № 110/1997 Sb. в редакцията му, приложима към спора по главното производство, и го осъжда да заплати глоба от 200000 CZK [чешки крони].

13

Green – Swan Pharmaceuticals подава административна жалба срещу това решение на Inspektorát Státní zemědělské a potravinářské inspekce, в която посочва по-специално, че съобщението върху опаковката на хранителната добавка „GS Merilin“ не може да се счита за „претенция“ по смисъла на Регламент № 1924/2006. С решение от 14 февруари 2011 г. Státní zemědělská a potravinářská inspekce, ústřední inspektorát отхвърля тази административна жалба.

14

Green – Swan Pharmaceuticals подава жалба срещу това последно решение пред Krajský soud v Brně (районен съд, град Бърно). То поддържа по-специално, че член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 се прилага към хранителната добавка „GS Merilin“, поради това че тази разпоредба се позовава на продуктите като такива, а не на търговските марки или на търговските наименования, обозначаващи тези продукти. То се позовава също на член 2, параграф 2, точка 6 от същия регламент, като отбелязва, че в конкретния случай съобщението върху опаковката на хранителната добавка „GS Merilin“ нито заявява, нито внушава „значително“ намаляване на определен рисков фактор за развитие на заболяване при хората.

15

С решение от 21 септември 2011 г. Krajský soud v Brně отхвърля жалбата на Green – Swan Pharmaceuticals. Тази юрисдикция приема, че съобщението, посочено върху опаковката на хранителната добавка „GS Merilin“, е здравна претенция по смисъла на Регламент № 1924/2006 и че що се отнася до претенции за намаляване на риска от определено заболяване, единствено тези, които Комисията е одобрила при предвидените в член 14 от същия регламент условия, могат да бъдат използвани при етикетирането и представянето на храни.

16

Green – Swan Pharmaceuticals обжалва посоченото решение на Krajský soud v Brně пред Nejvyšší správní soud, като поддържа отново, че продажбата на въпросната хранителна добавка е разрешена с член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, доколкото тази разпоредба се позовава на продуктите като такива. В това отношение дружеството отбелязва разликите във формулировката на посочената разпоредба и на член 1, параграф 3 от същия регламент, който се позовава на търговската марка и на търговското наименование, които могат да бъдат схващани като хранителни или здравни претенции. Така за хранителната добавка „GS Merilin“ не се прилага режимът на посочения регламент до 19 януари 2022 г. Посоченото дружество също изтъква, че Krajský soud v Brně е трябвало да провери дали претенцията, посочена върху опаковката на хранителната добавка „GS Merilin“, включва „значително“ намаляване на риска от развитие на определено заболяване с оглед на текста на член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент № 1924/2006.

17

Запитващата юрисдикция счита, че здравна претенция не трябва непременно да включва думата „значително“, нито израз от същото естество, за да бъде считана като „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“. В противен случай изборът на слабо различаваща се формулировка би позволил да се избегне прилагането на член 14 от Регламент № 1924/2006.

18

Освен това от гледна точка на средния потребител храна със здравна претенция, която заявява или внушава значителни последици за намаляването на риска от заболяване, няма да се възприеме като имаща по-голяма стойност от храна, която няма подобен нюанс. В този смисъл регистърът на хранителните и здравните претенции относно храните, като предвидения в член 20 от Регламент № 1924/2006, показва, че здравните претенции за намаляване на риска от определено заболяване, вече разгледани от Европейския орган за безопасност на храните и одобрени от Комисията, не съдържат нито термина „значително“, нито някакъв друг термин със същото значение.

19

Впрочем запитващата юрисдикция счита, че член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 не се прилага към делото по главното производство, тъй като въпросната претенция не е нито търговска марка, нито търговско наименование по смисъла на тази разпоредба. Запитващата юрисдикция добавя, че дори да се предположи, че тази разпоредба е приложима, тълкуването, според което тя изключва от приложното поле на този регламент всички съществуващи преди 1 януари 2005 г. продукти, не би имало смисъл, доколкото посоченият регламент урежда етикетирането на храните.

20

При тези обстоятелства Nejvyšší správní soud решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде квалифицирана като „претенция за намаляване риска от развитие на определено заболяване“ по смисъла на тази разпоредба, здравна претенция трябва непременно да посочва изрично, че консумирането на определена категория храни, определена храна или на една от нейните съставки намалява „значително“ рисковите фактори за развитието на дадено заболяване при хората.

22

В самото начало следва да се посочи, че „здравна претенция“ по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 се определя на базата на връзката, която трябва да съществува между дадена храна или една от нейните съставки, от една страна, и здравето, от друга страна, доколкото това определение не съдържа сведения нито дали тази връзка трябва да е пряка или непряка, нито относно интензитета или продължителността ѝ, вследствие на което терминът „връзка“ следва да се разбира в широк смисъл (вж. Решение от 6 септември 2012 г. по дело Deutsches Weintor, C-544/10, точка 34).

23

Сред здравните претенции член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент № 1924/2006 определя „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“ като „здравна претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че консумацията на дадена категория храни, отделна храна или някои от съставките ѝ значително намалява определен рисков фактор за развитие на заболяване при хората“.

24

От използването на глаголите „създава впечатление или внушава“ следва, че за квалифицирането на „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“ по смисъла на посочената разпоредба не се изисква подобна претенция да посочва изрично, че консумирането на храна намалява значително определен рисков фактор за развитие на заболяване при хората. Достатъчно е тази претенция да може да породи у средния потребител, който е нормално информиран и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, впечатлението, че намаляването на рисков фактор е значително.

25

В това отношение следва да се отбележи, че използването на категорична формулировка, според която консумирането на храна намалява или спомага да се намали подобен рисков фактор, може да породи у посочения потребител впечатлението за значително намаляване на посочения риск. При това положение, както предлага запитващата юрисдикция, за да се счита за „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“, здравна претенция като разглежданата в делото по главното производство не трябва непременно да съдържа думата „значително“ или термин със същото значение.

26

При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде квалифицирана като „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“ по смисъла на тази разпоредба, здравна претенция не трябва непременно да посочва изрично, че консумирането на определена категория храни, определена храна или на една от нейните съставки намалява „значително“ рисковите фактори за развитието на заболяване при хората.

27

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че съобщения с търговска цел, направени върху опаковката на храна, могат да представляват търговска марка или търговско наименование по смисъла на тази разпоредба.

28

Съгласно член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 продукти с търговски марки или търговско наименование, които съществуват преди 1 януари 2005 г. и не отговарят на изискванията на посочения регламент, могат да продължат да бъдат продавани до 19 януари 2022 г.

29

Впрочем съгласно член 1, параграф 2 от него Регламент № 1924/2006 се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител.

30

Освен това, както гласи член 1, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, търговска марка или търговско наименование, както впрочем и популярно наименование върху етикета или при представянето на храна могат да представляват здравна претенция.

31

Както обаче изтъква Комисията, въпреки че съобщенията с търговска цел по принцип не могат да бъдат разглеждани като търговски марки или търговски наименования, не би могло да се изключи възможността подобно съобщение, направено върху опаковката на храна, да представлява в същото време търговска марка или търговско наименование. При все това подобно съобщение може да представлява част от тази марка или от това наименование само ако е защитено в това си качество от приложимата правна уредба. Националната юрисдикция има задачата да провери с оглед на всички фактически и правни обстоятелства по делото, с което е сезирана, дали подобно съобщение наистина е защитена по този начин търговска марка или търговско наименование.

32

Вследствие на това на втория въпрос следва да се отговори, че член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че съобщение с търговска цел, направено върху опаковката на храна, може да представлява търговска марка или търговско наименование по смисъла на тази разпоредба, при условие че е защитено в качеството си на такава марка или такова наименование от приложимата правна уредба. Националната юрисдикция има задачата да провери с оглед на всички фактически и правни обстоятелства по делото, с което е сезирана, дали подобно съобщение наистина е защитена по този начин търговска марка или търговско наименование.

33

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че той се позовава на всички храни, които са съществували преди 1 януари 2005 г., или на храните, носещи търговска марка или търговско наименование, които са съществували в този вид преди тази дата.

34

В самото начало следва да се напомни, че предмет на Регламент № 1924/2006 не са храните като такива, а хранителните и здравните претенции за тези храни.

35

Така съгласно член 1, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 търговска марка или търговско наименование върху етикета, които при представянето или рекламата на храна могат да бъдат изтълкувани като хранителна или здравна претенция, могат да бъдат използвани, без да се предприемат предвидените в настоящия регламент процедури за получаване на разрешение, при условие че са съпроводени от хранителна или здравна претенция върху същия етикет, при представянето или реклама, отговарящи на разпоредбите на настоящия регламент.

36

В тази рамка, както изтъкват чешкото правителство и Комисията, член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, който въвежда дерогационна и преходна мярка, се позовава единствено на търговска марка или търговско наименование, които са съществували преди 1 януари 2005 г. и които могат да се разглеждат като хранителна или здравна претенция по смисъла на този регламент. Храните, носещи подобна търговска марка или подобно търговско наименование, могат да продължат да бъдат продавани до 19 януари 2022 г.

37

С оглед на гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че той се позовава единствено на храните, носещи търговска марка или търговско наименование, които трябва да се считат за хранителна или здравна претенция по смисъла на този регламент и които са съществували в този вид преди 1 януари 2005 г.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: