—

за Ragn-Sells AS, от E. Tamm, vandeadvokaat,

—

за естонското правителство, от M. Linntam, в качеството на представител,

—

за гръцкото правителство, от F. Dedousi, в качеството на представител,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Szpunar, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от A. Antoniadis, A. Alcover San Pedro и D. Düsterhaus, в качеството на представители, подпомагани от C. Ginter, vandeadvokaat,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 35 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и правилата за конкуренция в Договора за функционирането на ЕС, както и на член 16, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OВ L 312, стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ragn Sells AS (наричано по-нататък „Ragn-Sell“) и Sillamäe Linnavalitsus (община Sillamäe) относно някои клаузи от тръжните спецификации, изготвени от общината във връзка с процедурата за отдаване на концесия на услуги, свързани със събирането и превозването на отпадъците на нейната територия.

3

В съответствие с член 41 от Директива 2008/98, считано от 12 декември 2010 г., същата отменя и заменя Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (OВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) и позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на Директива 2008/98.

4

Съображения 6, 8, 31 и 32 от Директива 2008/98 имат следното съдържание:

[…]

[…]

5

Според член 1 от тази директива тя „определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъци, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване на ефективността на това използване“.

6

За целите на посочената директива в член 3 от същата са дадени следните определения:

[…]

[…]

[…]

7

За определението на предходното посочено понятие по силата на член 22, втора алинея от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (OВ L 24, стр. 8) вече трябва да се използва тази директива, която отменя и заменя Директива 96/61. Определението, съдържащо се в член 2, точка 12 от Директива 2008/1, е следното:

„най-добри налични техники“ означава най-ефективния и най-напредналия етап в развитието на дейностите и методите за осъществяването им, показващи практическата пригодност на определени техники, осигуряващи по същество основа за съответните норми за допустими емисии, целящи предотвратяване, а в случаите, когато това е практически невъзможно — намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло. […]“.

8

Член 4 от Директива 2008/98, който е озаглавен „Йерархия на отпадъците“, предвижда следното в параграф 1:

„В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

9

Глава II от тази директива, която включва членове 8—14, е озаглавена „Общи изисквания“. Член 10 относно оползотворяването има следното съдържание:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците преминават през дейности за оползотворяване в съответствие с членове 4 и 13.

2.   Когато е необходимо за спазването на разпоредбата на параграф 1, и за улесняване или подобряване на оползотворяването, отпадъците се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства“.

10

Член 13 от посочената директива, озаглавен „Защита на човешкото здраве и на околната среда“, предвижда:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда, и по-конкретно:

11

Глава III от Директива 2008/98, която включва членове 15—22, е посветена на управлението на отпадъците. Член 15, параграф 4 гласи следното:

„Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на тяхната територия организациите или предприятията, които събират или превозват отпадъци по занятие, доставят събраните и превозени отпадъци до подходящи инсталации за третиране, като спазват разпоредбите на член 13“.

12

Според член 16 от тази директива, озаглавен „Принципи на самодостатъчност и близост“:

„1.   Държавите членки вземат подходящи мерки, в сътрудничество с други държави членки, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, събрани от частни домакинства, включително когато това събиране обхваща такива отпадъци от други причинители, като се вземат предвид най-добрите налични техники.

[…] По екологични съображения държавите членки могат също да ограничат излизащите от страната пратки с отпадъци, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1013/2006 [на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (OВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172)].

2.   Мрежата се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло да постигне самодостатъчност в обезвреждането на отпадъците, както и в оползотворяването на отпадъците, посочени в параграф 1, а на държавите членки — да напредват към тази цел индивидуално, като отчитат географските условия или необходимостта от специализирани инсталации за определени видове отпадъци.

3.   Мрежата позволява отпадъците да бъдат обезвреждани или отпадъците, посочени в параграф 1, да бъдат оползотворявани в една от най-близките подходящи инсталации посредством най-подходящите методи и технологии, за да се осигури високо ниво на защита на околната среда и на общественото здраве.

4.   Принципите на близост и самодостатъчност не означават, че всяка държава членка трябва да притежава на своя територия пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване“.

13

Член 23, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/98 гласи:

„Държавите членки изискват от всички организации или предприятия, които възнамеряват да извършват третиране на отпадъци, да получат разрешение от компетентния орган“.

14

Член 26 от тази директива има следното съдържание:

„Когато следните лица не подлежат на изисквания за разрешение, държавите членки гарантират, че компетентният орган води регистър на:

[…]“.

15

В съответствие с член 61 от Регламент № 1013/2006 този регламент отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (OВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161) и позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на Регламент № 1013/2006. Този регламент е приет въз основа на член 175, параграф 1 ЕО, на който понастоящем отговаря член 192 ДФЕС. Що се отнася до Регламент № 259/93, той е приет на основание на член 130 S от Договора за ЕО (впоследствие след изменението член 175 ЕО).

16

В Регламент № 1013/2006 се съдържат следните съображения:

[…]

[…]

[…]“.

17

Член 1 от Регламент № 1013/2006 гласи:

„1.   Настоящият регламент установява процедури и режими за контрол върху превоза на отпадъци, в зависимост от произхода, местоназначението и маршрута на превоза, вида на превозваните отпадъци и вида третиране, което се прилага върху отпадъците на тяхното местоназначение.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на превози на отпадъци:

[…]“.

18

Член 2 , точки 4 и 6 от този регламент препраща, във връзка с определението, съответно на понятията „обезвреждане“ и „оползотворяване“, към определенията, съдържащи се в Директива 2006/12, на която понастоящем съответства Директива 2008/98. В точка 34 от същия член понятието „превоз“ е определено като планираното или осъществено транспортиране на отпадъци, предназначени за оползотворяване или обезвреждане, по-специално между две страни.

19

Дял II от този регламент относно превозите във вътрешността на Европейския съюз включва членове 3—32. Член 3 гласи:

„1.   Превозите на следните отпадъци са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, както е определено в разпоредбите на настоящия дял:

2.   Превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 кг:

[…]

5.   Превозите на смесени битови отпадъци […], събрани от частните домакинства, включително когато такова събиране обхваща и такива отпадъци от други производители, до съоръженията за оползотворяване или обезвреждане, е предмет, в съответствие с настоящия регламент, на същите разпоредби, както превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане“.

20

Приложенията към Регламент № 1013/2006, посочени в член 3 от него, по същество се отнасят до следните отпадъци:

21

Членове 11, 12 и 18 от същия регламент имат следното съдържание:

„Член 11

Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за обезвреждане

1.   Когато се изпрати нотификация за планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, компетентните органи по местоназначение и изпращане могат […] да повдигнат обосновани възражения, на база едно или повече от следните основания и в съответствие с Договора:

[…]

Член 12

Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване

1.   Когато се изпрати нотификация относно планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, компетентните органи по местоназначение и изпращане могат […] да повдигнат обосновани възражения, на база едно или повече от следните основания и в съответствие с Договора:

[…]

Член 18

Отпадъци, които трябва да бъдат придружавани от определена информация

1.   Отпадъците по член 3, параграфи 2 и 4, предназначени за превоз, са предмет на следните процедурни изисквания:

2.   Договорът, посочен в приложение VII, между лицето, което урежда превоза[,] и получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в сила когато започне превоз[ът,] и включва задължение, когато превозът на отпадъците или тяхното оползотворяване не може да се извърши според плана или когато е извършен незаконен превоз, то лицето[,] което урежда превоза[,] или получателят, когато това лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци или тяхното оползотворяване (например при неплатежоспособност), да:

Лицето, което урежда превоза[,] или получателят предоставят копие от договора [при] поискване от заинтересования компетентен орган.

3.   За целите на инспекцията, [контрола на прилагането], планирането и статистиката държавите членки могат в съответствие с националното законодателство да изискват информация по параграф 1 за превози, обхванати от настоящия член.

[…]“.

22

В член 221 от Закона за управление на отпадъците (Jäätmeseadus, наричан по-нататък „JäätS“) се установява задължение за придържане към йерархията на отпадъците, изложено по същия начин както в член 4, параграф 1 от Директива 2008/98, по-конкретно при разработването и прилагането на мерките за управление на отпадъците, като разрешава все пак отклонение от йерархията, когато по този начин, при съобразяване на целия жизнен цикъл на съответния обект, се осигурява по-добър цялостен резултат от екологична гледна точка.

23

Член 32 от този закон, озаглавен „Принцип на близост при управлението на отпадъците“, има следното съдържание:

„Отпадъците се обезвреждат, а смесените битови отпадъци се оползотворяват в оборудвано с подходяща технология съоръжение за третиране на отпадъци, [разположено] колкото е възможно по-близо до мястото на образуване на отпадъците, при което се гарантира, че не са налице рискове за човешкото здраве и за околната среда“.

24

Съгласно член 66 от посочения закон:

„(1)   Организираното сметоизвозване представлява събиране и транспортиране на битови отпадъци, извършвани от предприятие, избрано от съответния орган на местно самоуправление, от определен район до едно или повече съоръжения за управление на отпадъци.

[…]

(2)   Органът на местно самоуправление организира на своята административна територия събирането и транспортирането на битовите отпадъци, по-специално на отпадъчните продукти, т.е. на смесените битови отпадъци, на остатъците от сортирането им и другите видове отпадъци, получени в резултат на разделното събиране на битовите отпадъци на мястото на тяхното образуване. Организираното сметоизвозване може да включва също и други видове битови или други отпадъци, ако това е необходимо, за да се изпълнят изискванията на този закон, или ако се налага от важен обществен интерес“.

25

Член 67 от JäätS предвижда:

„(1)   Органът на местно самоуправление самостоятелно или в сътрудничество с други органи на местно самоуправление избира доставчик на услугата по организираното сметоизвозване, след провеждане на процедура за отдаване на концесия на услуги въз основа на разпоредбите на Закона за обществените поръчки [riigihangete seadus].

[…]

(3)   […] С документацията за обществената поръчка относно организираното сметоизвозване се определят по-специално следните условия:

[…]

[…]

26

Sillamäe e крайбрежeн град с около 15000 жители, намиращ се в крайната североизточна част на Естония.

27

През 2007 г. Sillamäe Linnavalitsus открива процедура за възлагане на обществена поръчка за сключване на „административен договор за прехвърляне на задължението за повторно използване и третиране на общинските битови отпадъци в депото за отпадъци в Sillamäe на частноправни юридически лица“. Срокът, за който тази концесия за услуги е отдадена на Sillamäe OÜ, е десет години.

28

През 2011 г. същата община открива друга процедура за обществена поръчка за отдаване на концесия на услугите по събиране и превозване на отпадъците, образувани на нейната територия. Спорът в главното производство е за законосъобразността на клаузата, съдържаща се в точка 3.5 от условията на втората обществена поръчка (наричани по-нататък „условията на обществената поръчка“). Според тази клауза смесените битови отпадъци трябва да се превозват до центъра за управление на отпадъците на Sillamäe (наричан по-нататък „инсталацията на Sillamäe“), а именно инсталацията, която е предмет на първата обществена поръчка, намираща се на разстояние 5 км от посочената община, а промишлените отпадъци, както и строителните отпадъци — до центъра за управление на отпадъците в Uikala (наричан по-нататък „инсталацията на Uikala“), на разстояние 25 км. Sillamäe Linnavalitsus не сключва договор за третиране на отпадъците с оператора на втората инсталация.

29

Ragn-Sells е предприятие, което осъществява дейност както по третиране на смесените битови отпадъци, така и по превоз на отпадъци. То твърди по-конкретно, че като налага задаължение някои видове отпадъци, събирани на територията на Sillamäe Linnavalitsus, да бъдат извозвани до двете посочени в спорната клауза от условията на обществената поръчка инсталации, като изключва всички други инсталации, където съответните отпадъци също биха могли да се третират по същия начин, посочената клауза предоставя на операторите на тези две инсталации изключително право, което противоречи на принципа на свобода на конкуренцията, както и на свободното движение на стоки, на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги. Това била обичайна практика на естонските органи на местно самоуправление, основаваща се на спорно тълкуване на член 67, параграф 3, точка 4 от JäätS, според което при отдаване въз основа на концесии на дейност по превозване на отпадъци тези органи били длъжни да посочат инсталацията, до която да се извозват събраните отпадъци.

30

Ragn-Sells изтъква, че в Естония в радиус от 260 км са установени единадесет конкурентни инсталации за третиране на смесени битови отпадъци, повечето от които според запитващата юрисдикция използват същите технологии.

31

То поддържа освен това, че по делото в главното производство се поставя принципен въпрос, чието значение излиза извън границите на Естония, тъй като в зависимост от географското положение на различните териториални единици латвийски предприятия могли да имат интерес от предоставянето на разглежданите услуги.

32

Sillamäe Linnavalitsus смята, че възлагащият орган трябва да определи конкретните условия на обществената поръчка, която смята да възложи, в зависимост от нуждите, които трябва да бъдат задоволени, по-конкретно що се отнася до инсталацията за третиране, до която трябва да се извозват подлежащите на събиране отпадъци, и стопански субект, натоварен с услуга по събиране и превоз на отпадъци, няма субективно право, на което да може да се позове, във връзка с третирането на превозваните отпадъци.

33

Становището на Tartu ringkonnakohus (апелативен съд в Tartu) изглежда е, че според договора за концесия за управлението на инсталацията на Sillamäe, сключен през 2007 г. от Sillamäe Linnavalitsus, на концесионера се предоставя изключително право по смисъла на член 106 ДФЕС за третирането на смесените битови отпадъци, събирани на територията на тази община. Той смята също, че въз основа на точка 3.5. от условията на обществената поръчка също се предоставя такова изключително право на оператора на инсталацията на Uikala за третиране на промишлените и строителните отпадъци.

34

Тази юрисдикция отбелязва, че при организирането на обществени поръчки е задължително да се спазват нормите на правото на конкуренцията на Съюза и предоставянето на предприятие на специално или изключително право по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС може да бъде злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102, параграф 1 ДФЕС. Що се отнася до определянето на съответния пазар, тя счита, че в Естония има пазар на третирането на смесените битови отпадъци, на който участват различни предприятия, които преработват тези отпадъци в гориво или ги използват като гориво и които прилагат същите технологии като инсталацията на Sillamäe. Посочената юрисдикция смята, че поради малките размери на естонската територия всички тези предприятия се конкурират за управлението на смесените битови отпадъци, събирани на територията на Sillamäe Linnavalitsus. Тя набляга на факта, че конкуренцията между тези предприятия е изострена поради недостиг на този вид отпадъци. С оглед на съществуването на този пазар изключването на всички инсталации за третиране освен определената от възлагащия орган би могло да представлява злоупотреба по смисъла на член 102, втора алинея ДФЕС, по-конкретно доколкото в резултат на това се получава ограничаване на пазара, което може да доведе до покачване на цените за производителите на отпадъци и за потребителите на електрическа енергия.

35

Поради това Tartu ringkonnakohus се пита какво е значението, що се отнася до предоставянето на изключителни права като тези, чието съществуване той установява по делото в главното производство, на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно конкуренцията, но също и на членове 35 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, доколкото такава практика би могла да бъде пречка за свободното движение на отпадъците, която може да разубеди предприятия от други държави членки да се установят в Естония и да попречи на такива предприятия да предоставят там услуги.

36

Накрая тази юрисдикция се пита дали принципа на близост, закрепен в член 16, параграф 3 от Директива 2008/98, дава възможност да се обоснове в конкретния случай предоставянето на изключително право на най-близките инсталации за третиране. Наистина, когато става въпрос за държавите членки, чиято територия е относително малка, каквато е Република Естония, този принцип би могъл да означава, че отпадъците трябва да се третират в съответната държава членка и съществуването на пазар на третирането на отпадъците в тази държава членка би могло да предполага, че не е необходимо да се посочва конкретна инсталация.

37

При тези условия Tartu ringkonnakohus решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

38

Що се отнася до възможното отражение на посочените в първите три въпроса норми на конкуренция от Договора за функционирането на ЕС при положение като разглежданото в главното производство, следва да се отбележи, че и двата първи параграфа от член 106 ДФЕС препращат за посочените в този член положения към съвкупността от нормите на посочения договор и именно към нормите на конкуренция.

39

Във връзка с това следва да се припомни, че необходимостта да се получи тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които тези въпроси се основават. Тези изисквания са особено важни в областта на конкуренцията, която се характеризира със сложни фактически и правни положения (вж. по-специално Решение от 11 март 2010 г. по дело Attanasio Group, С-384/08, Сборник, стр. I-2055, точка 32 и цитираната съдебна практика).

40

В конкретния случай разпоредбите на член 106 ДФЕС във връзка с тези на член 102 ДФЕС, които сочи запитващата юрисдикция, предполагат наличието на господстващо положение в значителна част от вътрешния пазар и на злоупотреба с такова положение, която може да наруши търговията между държавите членки.

41

В акта за запитване обаче няма данни, въз основа на които да могат да се идентифицират съставните елементи на господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в контекста на делото в главното производство,

42

Наистина, в този акт няма никакви обяснения във връзка с това, по-конкретно що се отнася до предприятието, което стопанисва инсталацията на Uikala. Колкото до инсталацията на Sillamäe, от акта за запитване се установява, че съответният пазар е естонският пазар на оползотворяването на смесените битови отпадъци, на който има единадесет действащи предприятия, сред тях и предприятието, стопанисващо втората посочена инсталация, за което няма никакви данни, позволяващи да се приеме, че то има особено положение на този пазар. Освен това в акта за препращане няма никакви обяснения, въз основа на които да се направи изводът, че задълженията, предмет на главното производство, които се отнасят до някои видове отпадъци, събирани на територията на община с малки размери с оглед на размерите на съответната държава членка, са от такова естество, че да могат да осигурят на предприятията, които стопанисват посочените инсталации, господстващо положение на съществена част от вътрешния пазар, нито че упражняването на тези права неизбежно ще доведе до злоупотреба при използването на евентуално господстващо положение, нито че тези права могат да създадат положение, при което на ползващите се от тях предприятия ще се наложи да извършат такава злоупотреба.

43

Ето защо се налага изводът, че в акта за запитване няма точно обяснение относно приложимостта на нормите на конкуренция от Договора за функционирането на ЕС като такива, по делото в главното производство. Поради това поставените въпроси са недопустими, доколкото се отнасят до тези норми, тъй като Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора си на тези въпроси. (вж. по аналогия Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo, C-295/05, Сборник, стр. I-2999, точки 42, 43 и 45).

44

В самото начало следва да се отбележи, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция се пита относно съвместимостта със съответните разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, гарантиращи свободното движение на стоки, както и свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, а именно, от една страна, с членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, и от друга страна, с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, на задължението, наложено от местен орган на самоуправление в държава членка на бъдещия концесионер по договор за концесия за събиране и превоз на отпадъци, да доставя на установено в същата държава членка предприятие някои видове отпадъци, събрани на територията на същата община, а именно или смесени битови отпадъци, или промишлени и строителни отпадъци, за да бъдат те третирани, при условия като разглежданите в главното производство

45

С четвъртия си въпрос посочената юрисдикция се пита относно евентуалното отражение, що се отнася до налагането на такова задължение, на приложимия по отношение на третирането на някои видове отпадъци принцип на близост, закрепен в член 16, параграф 3 от Директива 2008/98.

46

Доколкото обаче се отнася до членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, първият въпрос може да се отнася също и до специалното законодателство на Съюза във връзка с отпадъците, по-конкретно до правната уредба относно превозите на отпадъци, въведена с Регламент № 1013/2006, както и до Директива 2008/98.

47

В самото начало следва да се припомни, че може да се наложи Съдът да вземе предвид разпоредби от правовия ред на Съюза, на които запитващата юрисдикция не се позовава в изложението на преюдициалните си въпроси, за да ѝ даде насоки за тълкуване, които да ѝ бъдат от полза (в този смисъл вж. Решение от 26 февруари 2008 г. по дело Mayr, C-506/06, Сборник, стр. I-1017, точка 43 и цитираната съдебна практика).

48

Във връзка с това следва да се отбележи, че отговорът на първия въпрос, доколкото той се отнася до членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, налага да се разгледа евентуалното значение на Регламент № 1013/2006 за положение като разглежданото в главното производство.

49

Наистина, Съдът установи, че също както Регламент № 259/93, който го предхожда, Регламент № 1013/2006 цели да въведе хармонизирана система от процедури, посредством които може да се ограничи движението на отпадъците с цел да се гарантира опазването на околната среда (вж. в този смисъл Решение от 8 септември 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-411/06, Сборник, стр. I-7585, точка 72). От това следва, че не е необходимо освен това да се проверява дали национална мярка за превозването на отпадъци е съобразена и с членове 34—36 ДФЕС (в този смисъл вж. Решение 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, C-324/99, Recueil, стр. I-9897, точка 46).

50

При това положение, за да бъде даден отговор, който да бъде от полза за запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че с първия си въпрос, доколкото той се отнася до членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, както и с четвъртия си въпрос тази юрисдикция по същество иска да установи дали разпоредбите на Регламент № 1013/2006, във връзка с тези на член 16 от Директива 2008/98, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат орган на местно самоуправление да задължи предприятието — концесионер на услугите по събиране и превозване на образуваните на негова територия отпадъци, да доставя някои видове събирани отпадъци на предприятието, което стопанисва най-близката подходяща инсталация за третиране на отпадъци, което е установено в същата държава членка като посочения орган, и по този начин не дава възможност съответните отпадъци да бъдат превозвани в друга държава членка, за да бъдат третирани там.

51

Според член 1, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 той се прилага по отношение на превози на отпадъци именно между държави членки, с изключение на превозите на отпадъци в специфичните случаи или по отношение на които се прилагат специалните разпоредби, посочени в параграф 3 от същия член, които нямат отношение към делото в главното производство.

52

По силата на член 3 от този регламент превозите на отпадъци между държавите членки са предмет или на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, уредена в членове 4—17 от посочения регламент, които се прилагат по отношение на отпадъци, предназначени за операции по обезвреждане, и на опасни отпадъци, предназначени за оползотворяване, или на общите информационни изисквания, определени в член 18 от същия регламент, който по принцип се отнася само до безопасни отпадъци, предназначени за оползотворяване.

53

От членове 11, 12 и 18 от Регламент № 1013/2006 следва, че държавите членки имат различни прерогативи или задължения във връзка, от една страна, с превозите между държави членки на отпадъци, предназначени за обезвреждане, и от друга страна, превозите на отпадъци, предназначени за оползотворяване. Освен това по силата на член 3, параграф 5 от този регламент превозът на смесени битови отпадъци, събрани от частните домакинства, както и от другите производители, до съоръженията за оползотворяване или обезвреждане, е предмет на същите разпоредби, както превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане.

54

От акта за запитване се установява, че по силата на точка 3.5 от условията на втората обществена поръчка смесените битови отпадъци, събирани на територията на Sillamäe Linnavalitsus, трябва да се превозват до инсталацията на град Sillamäe. Както беше отбелязано в предходната точка, с оглед на прилагането на Регламент № 1013/2006 тези отпадъци при всяко положение попадат в категорията на отпадъците, предназначени за обезвреждане.

55

Колкото до промишлените и строителните отпадъци, които трябва да бъдат превозвани до инсталацията на Uikala, следва да се приеме, че с оглед на предвидената в член 4 от Директива 2008/98 йерархия на отпадъците такива отпадъци евентуално са предназначени или за оползотворяване, или за обезвреждане. Поради това следва да се провери дали разпоредбите на Регламент № 1013/2006, приложими за превозите между държави членки на отпадъците, предназначени за обезвреждане, и на отпадъците, предназначени за оползотворяване, позволяват да се предвиди задължение като съдържащото се в точка 3.5 от условията на обществената поръчка.

56

На първо място, когато става въпрос за отпадъците, предназначени за обезвреждане, и за смесените битови отпадъци, от член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, във връзка със съображение 20 от същия регламент, а също и с член 16 от Директива 2008/98, следва, че държавите членки могат да приемат мерки с общо приложение, ограничаващи превозите на тези отпадъци между държави членки, под формата на обща или частична забрана на превозите, за да приложат принципите на близост, приоритетност на оползотворяването и самодостатъчност в съответствие с Директива 2008/98.

57

От точки 37—42 от Решение от 23 май 2000 г. по дело Sydhavnens Sten & Grus (C-209/98, Recueil, стр. I-3743) обаче по аналогия следва, че задължението, наложено от орган на местно самоуправление на предприятието, натоварено с събиране на отпадъците на неговата територия, да предава някои видове отпадъци в инсталация за третиране, намираща се в същата държава членка, е равнозначно на мярка с общо приложение, установяваща забрана за превоз на съответните отпадъци към други инсталации по смисъла на член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, ако самите производители на тези отпадъци са задължени да ги предават или на посоченото предприятие, или на посочената инсталация.

58

Следователно тази мярка ще бъде съобразена с посочения регламент, доколкото с нея се цели прилагането именно на принципите на самодостатъчност и на близост, предвидени в член 16 от Директива 2008/98.

59

По силата на член 16 от Директива 2008/98 държавите членки са длъжни да изградят интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за третиране на отпадъците, предназначени за обезвреждане, и на смесените битови отпадъци, които са събрани, като се вземат предвид най-добрите налични техники, и да проектират тази мрежа именно по такъв начин, че самостоятелно да се стремят към самодостатъчност при третирането на тези отпадъци и това третиране да може да се осъществява в една от подходящите най-близки до мястото на произвеждането на тези отпадъци инсталации.

60

При създаването на такава интегрирана мрежа държавите членки имат свобода на преценка по отношение на избора на териториалната основа, която считат за подходяща за постигането на самодостатъчност на национално равнище по отношение на съответните отпадъци (вж. по аналогия, относно член 5 от Директива 2006/12, Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Италия, C-297/08, Сборник, стр. I-1749, точка 62).

61

Съдът обаче подчертава, че при такова положение, по-конкретно когато става въпрос за подходящите мерки за насърчаване на по-рационалното събиране, сортиране и третиране на отпадъците, една от най-важните мерки, които държавите членки трябва да приемат именно чрез органите на местно самоуправление, които имат правомощия във връзка с това, е търсенето на възможност за третирането на тези отпадъци във възможно най-близката до мястото, където са произведени, инсталация, особено за смесените битови отпадъци, за да се ограничи превозът им, доколкото е възможно (вж. по аналогия посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Италия, точки 64, 66 и 67 и цитираната съдебна практика).

62

Така органите на държавите членки имат основание да регулират или организират управлението на посочените в член 16 от Директива 2008/98 отпадъци по такъв начин, че те да бъдат третирани в най-близката подходяща инсталация.

63

Ето защо следва да се приеме, че когато става въпрос за отпадъци, предназначени да бъдат обезвредени, както и за смесени битови отпадъци, събрани от частните домакинства, и евентуално от други производители, на държава членка е разрешено да предостави на органите на местно самоуправление на географското равнище, което смята за най-подходящо, права във връзка с управлението на произведените на тяхната територия отпадъци, за да гарантира спазването на задълженията си по член 16 от Директива 2008/98 и в рамките на своята компетентност тези органи могат да предвидят третирането на тези видове отпадъци да става в най-близката подходяща инсталация.

64

На второ място, когато става въпрос за отпадъците, предназначени да бъдат оползотворени, различни от смесените битови отпадъци, превозът им може да бъде подчинен на два различни режима. От една страна, в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент № 1013/2006 за превозите между държави членки на отпадъци, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, които са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, възражение от страна на компетентните национални органи може да се прави само за всеки конкретен случай, въз основа на точни мотиви относно точно определен превоз, свързани например с пропуски или опасности във връзка със самия превоз, предвижданото оползотворяване, инсталацията по местоназначение или лицата, които трябва да съдействат при различните операции.

65

От друга страна, в член 18 от Регламент № 1013/2006, който се прилага по отношение на превозите на отпадъци, посочени в член 3, параграф 2 от същия регламент, се въвежда само задължение отпадъците да се придружават от стандартен информационен документ, изготвен въз основа на договор, който трябва да отговаря на определени изисквания, като този документ може да бъде изискван от държавите членки с цел проверка, контрол по прилагането на този регламент, планиране или статистика.

66

Следователно от прегледа на разпоредбите на Регламент № 1013/2006, приложими по отношение на превоза между държави членки на отпадъци, които са предназначени за оползотворяване, различни от смесените битови отпадъци, се установява, че този регламент не предвижда възможност за национален орган да приеме мярка с общо приложение, която да води до пълна или частична забрана на превозите на такива отпадъци към други държави членки, за да бъдат третирани там.

67

Ето защо, както се установява от точка 57 от настоящото решение, задължението, наложено от орган на местно самоуправление на предприятието, натоварено със събиране на промишлените отпадъци и строителните отпадъци на неговата територия, да ги превозва до инсталация за третиране, намираща се в същата държава членка, е равнозначно на такава мярка с общо приложение, която не може да се счита за разрешена от Регламент № 1013/2006, доколкото се отнася до подлежащи на оползотворяване отпадъци, ако самите производители на съответните отпадъци са задължени да ги предават на това предприятие или на тази инсталация.

68

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос, доколкото той се отнася до членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, както и на четвъртия въпрос, следва да се отговори, че разпоредбите на Регламент № 1013/2006 във връзка с член 16 от Директива 2008/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

69

С първия си въпрос, доколкото той се отнася до членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и следователно независимо от отражението на правото на Съюза относно управлението на отпадъците, така както беше току-що определено в предходните точки на настоящото решение, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали тези членове трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган на местно самоуправление да предостави изключително право за третиране на някои видове отпадъци, събирани на неговата територия, като това право е предоставено или пряко, с концесия на услуги, които са свързани конкретно с управлението на инсталация, предназначена за третирането на тези отпадъци, или косвено, чрез налагане на концесионера на услугите по събиране и превозване на отпадъци на задължение да ги доставя на стопански субект, наложен от този орган.

70

Във връзка с това следва да се припомни, че според постоянната практика на Съда разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване не се прилагат по отношение на дейности, всички съществени елементи на които са в рамките само на една държава членка (в този смисъл вж. Решение от 16 януари 1997 г. по дело USSL № 47 di Biella, C-134/95, Recueil, стр. I-195, точка 19, Решение от 22 декември 2010 г. по дело Omalet, C-245/09, Сборник, стр. I-13771, точка 12 и Решение от 20 юни 2013 г. по дело Impacto Azul, C‑186/12, точка 19).

71

От акта за запитване обаче се установява, че спорът в главното производство между установеното в Естония дружество Ragn-Sells, и естонската община Sillamäe Linnavalitsus се отнася до клауза, включена в условия за „отдаване на концесия на организираното сметоизвозване в град Sillamäe“. Според тази клауза произведените на територията на тази община отпадъци трябва да се превозват до две инсталации за третиране, намиращи се в същата държава членка.

72

Освен това нищо в представената на Съда преписка не сочи, че установени в други държави членки предприятия биха проявили интерес към третирането на отпадъците, произведени на територията на Sillamäe Linnavalitsus.

73

При това положение се налага изводът, че в такова положение няма нито един елемент, който да го свързва с някое от положенията, уредени в правото на Съюза в областта на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване.

74

При тези обстоятелства на първия въпрос, доколкото той се отнася до членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, следва да се отговори в смисъл, че тези членове не се прилагат спрямо положение като разглежданото в главното производство, всички елементи на което са в рамките само на една държава членка.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: