Дело C-275/12

Samantha Elrick

срещу

Bezirksregierung Köln

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Hannover)

„Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Право на свободно движение и на пребиваване — Гражданин на държава членка — Курс на обучение в друга държава членка — Помощ за обучение — Условия — Обучение с продължителност две или повече години — Придобиване на професионална квалификация“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 24 октомври 2013 г.

  1. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата — Гражданин на държава членка, който учи в друга държава членка — Включване — Действие — Упражняване на права, свързани със статута на гражданин на Европейския съюз

    (член 6, буква д) ДФЕС, членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и член 165, параграф 1 ДФЕС)

  2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Помощ за обучение, отпускана на учащи се, които са граждани на съответната държава, с цел следване на курс на обучение в друга държава членка — Отпускане на помощта, обвързано с изискване за поне двугодишен курс на обучение при обучение в друга държава членка — Възможно отпускане на помощта за курс на обучение с продължителност под две години при обучение в държавата платец — Недопустимост — Обосноваване — Липса

    (членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 18—24)

  2.  Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва отпускането на помощ за обучение на гражданка на държавата членка с местожителство в нея за следване в друга държава членка с условието в края на следването след поне двугодишен курс на обучение да се придобива професионална квалификация, която да е еквивалентна на предоставяната от професионално училище в държавата платец, при положение че предвид индивидуалното ѝ положение на тази гражданка би била отпусната помощ, ако бе избрала да следва курс на обучение в последната държава членка с продължителност под две години, еквивалентно на това, което желае да следва в друга държава членка.

    Всъщност тази правна уредба представлява ограничение по смисъла на член 21 ДФЕС предвид последиците, които може да има упражняването на тази свобода по отношение на правото на помощ за обучение.

    Така правна уредба, която може да ограничи гарантирана от Договора основна свобода, може да бъде обоснована от гледна точка на разпоредбите от правото на Съюза единствено ако се основава на обективни съображения от общ интерес, които са различни от гражданството на заинтересованите лица, и ако е пропорционална на правомерно преследваната от националното право цел.

    В това отношение изискването за двугодишна продължителност изглежда лишено от каквато и да било връзка с равнището на избраното обучение и съответно без връзка с целта, която се твърди, че има въпросната правна уредба. Всъщност налагането на това изискване за продължителност изглежда непоследователно и не може да се приеме за пропорционално спрямо тази цел.

    (вж. точки 28—30 и 32—34 и диспозитива)


Дело C-275/12

Samantha Elrick

срещу

Bezirksregierung Köln

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Hannover)

„Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Право на свободно движение и на пребиваване — Гражданин на държава членка — Курс на обучение в друга държава членка — Помощ за обучение — Условия — Обучение с продължителност две или повече години — Придобиване на професионална квалификация“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 24 октомври 2013 г.

  1. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата — Гражданин на държава членка, който учи в друга държава членка — Включване — Действие — Упражняване на права, свързани със статута на гражданин на Европейския съюз

    (член 6, буква д) ДФЕС, членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и член 165, параграф 1 ДФЕС)

  2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Помощ за обучение, отпускана на учащи се, които са граждани на съответната държава, с цел следване на курс на обучение в друга държава членка — Отпускане на помощта, обвързано с изискване за поне двугодишен курс на обучение при обучение в друга държава членка — Възможно отпускане на помощта за курс на обучение с продължителност под две години при обучение в държавата платец — Недопустимост — Обосноваване — Липса

    (членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 18—24)

  2.  Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва отпускането на помощ за обучение на гражданка на държавата членка с местожителство в нея за следване в друга държава членка с условието в края на следването след поне двугодишен курс на обучение да се придобива професионална квалификация, която да е еквивалентна на предоставяната от професионално училище в държавата платец, при положение че предвид индивидуалното ѝ положение на тази гражданка би била отпусната помощ, ако бе избрала да следва курс на обучение в последната държава членка с продължителност под две години, еквивалентно на това, което желае да следва в друга държава членка.

    Всъщност тази правна уредба представлява ограничение по смисъла на член 21 ДФЕС предвид последиците, които може да има упражняването на тази свобода по отношение на правото на помощ за обучение.

    Така правна уредба, която може да ограничи гарантирана от Договора основна свобода, може да бъде обоснована от гледна точка на разпоредбите от правото на Съюза единствено ако се основава на обективни съображения от общ интерес, които са различни от гражданството на заинтересованите лица, и ако е пропорционална на правомерно преследваната от националното право цел.

    В това отношение изискването за двугодишна продължителност изглежда лишено от каквато и да било връзка с равнището на избраното обучение и съответно без връзка с целта, която се твърди, че има въпросната правна уредба. Всъщност налагането на това изискване за продължителност изглежда непоследователно и не може да се приеме за пропорционално спрямо тази цел.

    (вж. точки 28—30 и 32—34 и диспозитива)