1

С жалбата си FLSmidth & Co. A/S (наричано по-нататък „FLSmidth“) иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз FLSmidth/Комисия (T‑65/06, EU:T:2012:103, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд частично отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 година относно производство по член 81 [ЕО] (Дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „спорното решение“) или, при условията на евентуалност, за отмяна на наложената му глоба или за намаление на нейния размер.

2

FLSmidth е дружество майка на група дружества, осъществяващи дейност в секторите на инженерството, минното дело и строителството. Едно от дружествата му е FLS Plast A/S (наричано по-нататък „FLS Plast“), което от своя страна е бившето дружество майка на Trioplast Wittenheim SA (по-рано Silvallac SA, наричано по-нататък „Trioplast Wittenheim“) — установен във Витенхайм (Франция) производител на промишлени торби, найлонови покрития и торби.

3

През декември 1990 г. FLS Plast придобива 60 % от акциите на Trioplast Wittenheim. То придобива останалите 40 % през декември 1991 г. Продавачът е френското дружество Cellulose du Pin, което е част от притежаваната от Compagnie de Saint‑Gobain SA група.

4

През 1999 г. FLS Plast от своя страна продава Trioplast Wittenheim на Trioplanex France SA, което е френско дъщерно дружество на Trioplast Industrier AB (наричано по-нататък „Trioplast Industrier“) — дружеството майка на групата Trioplast. Правото на собственост е прехвърлено на 1 януари 1999 г.

5

През ноември 2001 г. British Polythene Industries уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел в сектора на найлоновите промишлени торби, в който участва FLS Plast.

6

След като през 2002 г. извършва проверки на място по-специално в Trioplast Wittenheim, през 2002 г. и 2003 г. Комисията отправя искания за предоставяне на информация до съответните дружества, сред които е и последното дружество. С писмо от 19 декември 2002 г., допълнено с писмо от 16 януари 2003 г., Trioplast Wittenheim съобщава, че желае да сътрудничи при разследването на Комисията в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер“).

7

На 30 ноември 2005 г. Комисията приема спорното решение, в член 1, параграф 1, буква з) от което се посочва, че от 31 декември 1990 г. до 19 януари 1999 г. FLSmidth и FLS Plast са нарушили член 81 ЕО, като са участвали в отрасъла на найлоновите промишлени торби в Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия в съвкупност от споразумения и съгласувани практики относно определяне на цени и установяване на общи модели на ценообразуване, разпределяне на пазари и пазарни квоти, разпределяне на клиенти, сделки и поръчки, съгласувано подаване на оферти за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и обмен на специфична информация.

8

В член 2, първа алинея, буква е) от спорното решение Комисията налага на Trioplast Wittenheim глоба в размер на 17,85 милиона евро, при определянето на която е приложено намаление от 30 % в съответствие с Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер. От този размер FLSmidth и FLS Plast са солидарно отговорни за сумата от 15,30 милиона евро, а Trioplast Industrier е солидарно отговорно за сумата от 7,73 милиона евро.

9

На 24 февруари 2006 г. FLSmidth подава жалба срещу спорното решение в секретариата на Общия съд. С нея се иска да бъде отменено това решение в частта относно FLSmidth или, при условията на евентуалност, да бъде намален размерът на глобата, за чието заплащане то е солидарно отговорно.

10

В подкрепа на жалбата жалбоподателят представя две основания. По първото основание той изтъква нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), поради подвеждането му под отговорност за извършеното от Trioplast Wittenheim нарушение. Второто основание е изложено във връзка с направеното при условията на евентуалност искане. Според FLSmidth Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че то носи отговорност за заплащане на наложената глоба до размер, който е прекомерно висок, непропорционален, произволен и дискриминационен.

11

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение в частта, в която FLSmidth е прието за отговорно за нарушението за периода от 31 декември 1990 г. до 31 декември 1991 г. Вследствие на това той намалява размера на сумата, за чието заплащане FLSmidth е солидарно отговорно в съответствие с член 2, буква е) от спорното решение, на 14,45 милиона евро. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

12

FLSmidth моли Съда:

13

Комисията моли Съда:

14

В подкрепа на исканията си FLSmidth излага шест основания, като третото, четвъртото, петото и шестото основание са изтъкнати в подкрепа на направените при условията на евентуалност искания.

15

FLSmidth моли Съда, след като отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по изложените срещу спорното решение основания.

16

Според FLSmidth Общият съд е допуснал грешка, като в точки 20—40 от обжалваното съдебно решение е приел приложения от Комисията правен критерий, за да заключи, че FLSmidth не е оборило презумпцията, че носи отговорност за разглежданото нарушение поради непрякото му участие от 100 % в Trioplast Wittenheim.

17

FLSmidth твърди в това отношение, че с приложената от Общия съд презумпция за отговорност се нарушава правилото за презумпцията за невиновност. Всъщност начинът, по който тази презумпция за отговорност се прилагала от Общия съд, по същество я правел необорима. Следователно с обжалваното съдебно решение се нарушавали член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Във всеки случай FLSmidth действително представило доказателства, с които можело да се обори посочената презумпция.

18

Комисията повдига възражение за недопустимост на това основание с мотива, че то не било изтъкнато пред Общия съд. Освен това то било съвсем абстрактно. FLSmidth не посочвало точките от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд допуснал изтъкнатата грешка. При условията на евентуалност Комисията твърди, че разглежданата презумпция е съвместима с ЕКПЧ и Хартата. Освен това тя добавя, че е могла да се основе на други доказателствени факти, за да докаже, че FLSmidth е упражнявало решаващо влияние върху Trioplast Wittenheim.

19

В репликата си FLSmidth посочва, че основанието му не е ново, а доразвива изложените от него в първоинстанционното производство доводи. То изтъква, че в точки 18—24 от жалбата точно е указало частта от обжалваното съдебно решение, към която е насочена критиката, и изложените доводи.

20

В дупликата си Комисията оспорва последните твърдения.

21

По отношение на допустимостта на първото основание следва да се припомни, на първо място, че в първоинстанционната жалба FLSmidth не твърди, че Комисията е нарушила член 48 от Хартата и член 6, параграф 2 от ЕКПЧ, като го е приела за отговорно за извършеното от Trioplast Wittenheim нарушение.

22

Следва обаче да се констатира, че в точка 81 от посочената жалба FLSmidth действително изтъква — освен редица други доводи за това, че Комисията не трябвало да го приема за отговорно — че „[в]секи друг извод би довел до това презумпцията за носене на отговорност поради участие от 100 % в дъщерно дружество да бъде необорима на практика“. По този начин FLSmidth оспорва, макар и съвсем лаконично, законосъобразността на критериите, които Комисията е възприела, за да установи отговорността му за разглежданото нарушение. При тези обстоятелства с уточнението на FLSmidth в жалбата пред Съда, че тези критерии са незаконосъобразни, тъй като по-специално са в противоречие с член 48 от Хартата и член 6, параграф 2 от ЕКПЧ, се доразвиват изложените от него пред Общия съд доводи, поради което уточнението е допустимо на етапа на производството по обжалване пред Съда.

23

На второ място, що се отнася до твърдението, че първото основание е абстрактно и че FLSmidth не указва точките от обжалваното съдебно решение, в които е допусната грешка, достатъчно е да се констатира, че FLSmidth отправя в точки 17—24 от жалбата достатъчно конкретна критика към Общия съд и че в точка 18 от жалбата това дружество изрично критикува точки 20—40 от обжалваното съдебно решение.

24

Следователно първото основание на FLSmidth е допустимо.

25

На първо място, що се отнася до твърдението за незаконосъобразност на прилаганата в правото на Съюза в областта на конкуренцията презумпция за действително упражняване на решаващо влияние върху дружество от страна на друго дружество, притежаващо пряко или непряко целия или почти целия негов капитал, следва да се припомни, че тази презумпция е изведена в постоянната съдебна практика (вж. по-специално решение Dow Chemical/Комисия, C‑179/12 P, EU:C:2013:605, точка 56 и цитираната съдебна практика) и че с нея ни най-малко не се нарушават правата, предоставени с член 48 от Хартата и член 6, параграф 2 от ЕКПЧ.

26

Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 22 и сл. от обжалваното съдебно решение е припомнил изведените в практиката на Съда принципи относно условията, при които може да се приеме, че дружество майка на група дружества, каквото е FLSmidth, носи солидарна отговорност за антиконкурентните действия на дружество от същата група, в случая на Trioplast Wittenheim.

27

Следователно Общият съд основателно е приел в точка 23 от обжалваното съдебно решение, че въз основа на тази съдебна практика Комисията може да предположи, че FLSmidth е упражнявало, дори и непряко, решаващо влияние върху поведението на Trioplast Wittenheim между 31 декември 1991 г. и 19 януари 1999 г., като се има предвид участието от 100 % на FLSmidth във FLS Plast и участието от 100 % на последното в Trioplast Wittenheim.

28

На следващо място, що се отнася до довода, съгласно който конкретният начин на прилагане от Комисията, потвърден от Общия съд, правел тази презумпция необорима, достатъчно е да се припомни, че фактът, че е трудно да се представят необходимите доказателства за оборването на презумпция, не означава, че тя на практика е необорима (вж. по-специално решение ENI/Комисия, C‑508/11 P, EU:C:2013:289, точка 68 и цитираната съдебна практика).

29

На последно място, що се отнася до твърдението, че FLSmidth действително е представило доказателства, с които може да бъде оборена разглежданата презумпция, следва да се припомни, че в това отношение в точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че FLSmidth не е изложило конкретни доводи, позволяващи да бъде оборена презумпцията. По-конкретно в отговор на твърдение на FLSmidth относно децентрализирания метод на организация в съответната група Общият съд е постановил, че такъв организационен метод не възпрепятства непременно дружеството майка да влияе върху търговската политика на дъщерното си дружество, например като се осведомява за развитието на дейността му посредством редовни доклади.

30

Освен това, що се отнася до обстоятелството, че между 1994 г. и 1999 г. г‑н T. — един от членовете на управителния съвет на FLSmidth, има ръководни функции в управителните съвети на двете засегнати дружества, Общият съд е постановил в точка 32 от обжалваното съдебно решение, без да е допуснал грешка, че то доказва припокриването между ръководните органи на двете дружества и невъзможността на Trioplast Wittenheim да бъде самостоятелно в дейността си спрямо дружеството майка. В допълнение, както подчертава и Общият съд, упражняването на функцията на член на управителния съвет на дадено дружество само по себе си води до юридическа отговорност за цялата дейност на дружеството, включително за пазарното му поведение, и поддържаната от FLSmidth теза, че тази функция била чисто формална, лишава последната от правната ѝ същност.

31

Ето защо при тези обстоятелства следва да се констатира, че като твърди, че действително е представило доказателства, с които може да бъде оборена презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху Trioplast Wittenheim, FLSmidth всъщност само иска от Съда да прецени отново изложените факти и доказателства, без обаче да изтъква, че Общият съд ги е изопачил. Тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от страна на Съда (в този смисъл вж. по-специално решение General Motors/Комисия, C‑551/03 P, EU:C:2006:229, точки 51 и 52, както и решение ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191 точки 179 и 180). Следователно този довод е недопустим.

32

С оглед на всички изложени по-горе съображения твърденията по първото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично неоснователни и частично недопустими.

33

FLSmidth твърди, че е изтъкнало пред Общия съд липсата на мотиви в спорното решение относно упражняването на решаващо влияние от негова страна върху Trioplast Wittenheim, както и обстоятелството, че Комисията не е отговорила на редица доводи, които то е посочило в отговора на изложението на възраженията и в първоинстанционната жалба. Доводите му били доразвити в хода на съдебното заседание.

34

По-конкретно FLSmidth твърди, че било само холдингово дружество и че не участвало в осъществяването на текущата дейност на дъщерните си дружества, че г‑н T., макар официално да бил член на управителния съвет на Trioplast Wittenheim, нямал влияние върху пазарното поведение на това дружество и не знаел за противоправните му деяния, че в съответната група се прилагал принцип на децентрализиране на управлението, че осъществявало контрол не във връзка с оперативните, а с финансовите въпроси, че Trioplast Wittenheim не трябвало да се отчита пряко пред него, че загубило интерес към това дружество поради липсата на рентабилност и много скоро решило да го продаде, както и че Trioplast Wittenheim извършило противоправни деяния преди и след придобиването му от FLSmidth, което свидетелствало за самостоятелното му поведение на пазара.

35

За сметка на това според FLSmidth, при положение че в съображения 734—739 от спорното решение Комисията разглежда само позицията на г‑н T. и макар въпросът да е повдигнат пред Общия съд, по-специално точки 31 и 32 от обжалваното съдебно решение не съдържат изводи по въпроса дали Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране.

36

Комисията повдига възражение за недопустимост на това основание. FLSmidth не изтъквало липсата на мотиви в спорното решение в първоинстанционната си жалба. Доколкото с това основание всъщност се оспорвала преценката на Общия съд на някои факти, то било недопустимо, тъй като FLSmidth не изтъкнало изопачаване на доказателствата от Общия съд.

37

При условията на евентуалност Комисията смята, че от обжалваното съдебно решение ясно е видно, че Общият съд е разгледал мотивите в спорното решение, като е пояснил защо FLSmidth е упражнявало решаващо влияние върху Trioplast Wittenheim, и че следователно Общият съд е приел мотивите в спорното решение по този въпрос за пълни, макар това да не се споменава изрично в съдебното решение.

38

В репликата си FLSmidth посочва, че с основанието му се доразвиват изложени в първоинстанционното производство доводи, а Комисията оспорва това твърдение в дупликата си.

39

По това основание FLSmidth твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е анализирал свързаното с липсата на мотиви в спорното решение основание. В подкрепа на тезата си, че вече е изложило такова основание пред Общия съд, в жалбата си пред Съда FLSmidth се позовава на точки 93, 109, 121 и 122 от първоинстанционната си жалба и твърди, че в тези точки е изтъкнало липса на мотиви в посоченото решение.

40

В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че в споменатите точки от първоинстанционната жалба FLSmidth само е посочило, че Комисията не е изложила причините, поради които, от една страна, не са подведени под отговорност някои други предприятия и от друга страна, то е прието за отговорно за периода от декември 1990 г. до декември 1991 г., и че Комисията не е разгледала и довода на FLSmidth, съгласно който то не е знаело за разглежданите нарушения. За сметка на това то не е посочило нито в тези, нито в други точки от първоинстанционната си жалба, че вследствие на това спорното решение е порочно поради непълнота на мотивите. Обратно, в становището на FLSmidth се оспорва преценката на фактите от страна на Комисията, като впрочем по отношение на точка 109 от първоинстанционната жалба това изрично е видно от текста на последната.

41

Освен това, що се отнася до довода, че то е „доразвило“ тези доводи в хода на съдебното заседание пред Общия съд, FLSmidth не поддържа, че представянето на ново основание на този етап би било допустимо въпреки разпоредбата на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно която в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. То не поддържа също така, че е изтъкнало такива обстоятелства в хода на съдебното заседание.

42

От посоченото следва, че във връзка с настоящото основание FLSmidth излага нови доводи, с които се оспорва пълнотата на мотивите — както в спорното решение, така и в обжалваното съдебно решение — относно подвеждането на FLSmidth под отговорност за извършеното от Trioplast Wittenheim нарушение. Следователно този довод трябва да се приеме за недопустим, тъй като в производството по обжалване правомощията на Съда по принцип се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с обсъдените в първоинстанционното производство основания (вж. по-специално решение Dow Chemical/Комисия, EU:C:2013:605, точка 82 и цитираната съдебна практика).

43

При тези обстоятелства второто основание за обжалване трябва бъде отхвърлено като недопустимо.

44

С третото основание, представено във връзка с направените при условията на евентуалност искания, FLSmidth твърди, че Общият съд неправилно е отхвърлил доводите за непропорционалност и незаконосъобразност на размера на наложената му глоба. Всъщност, като приложила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), предвиждащи увеличение на размера на глобата с 10 % за всяка година на участие на Trioplast Wittenheim в разглеждания картел, Комисията достигнала до общ резултат без логична връзка с продължителността на участието в капитала на последното дружество. В точки 43—46 от обжалваното съдебно решение Общият съд се ограничил главно с това да възпроизведе използвания от Комисията метод на изчисление и не направил самостоятелна проверка.

45

В това отношение Общият съд приел, че наложената глоба не била непропорционална предвид тази продължителност вследствие на „индивидуален подход“, който обаче не бил приложен последователно за началния размер. Всъщност според FLSmidth този размер не трябвало да бъде същия като определения за Trioplast Wittenheim. Избраният от Комисията метод бил произволен и не можел да обоснове отговорността на FLSmidth за заплащане на повече от 80 % от наложената на Trioplast Wittenheim глоба, при положение че двете дружества представлявали един стопански субект само през 35 % от периода на нарушението. Полученият резултат бил също така прекомерно висок, непропорционален и дискриминационен. Освен това Общият съд не изложил пълни мотиви в това отношение, като в точка 45 от обжалваното съдебно решение само констатирал, че FLSmidth не изтъкнало доводи срещу приложения от Комисията метод на изчисление.

46

Освен това Общият съд неправилно приел в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че по-специално незнанието на FLSmidth за противоправното поведение на Trioplast Wittenheim не могло да представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като наличието на отговорност било установено въз основа на принадлежността на FLSmidth и Trioplast Wittenheim към един и същи стопански субект. Тези съображения обаче не съответствали на избрания от Комисията подход, за който се твърди, че бил индивидуализиран.

47

Впрочем според FLSmidth наложената му глоба е в още по-голяма степен непропорционална предвид обстоятелството, че Общият съд е намалил глобата на Trioplast Industrier — единственото друго дружество майка, прието за отговорно за поведението на Trioplast Wittenheim, като е променил размера ѝ от 7,73 милиона евро на 2,73 милиона евро в решение Trioplast Industrier/Комисия (T‑40/06, EU:T:2010:388). Всъщност, след като Trioplast Wittenheim било в ликвидация, това съдебно решение щяло да има за последица намалението реално да се понесе от FLSmidth, макар то да не било страна по делото, в което е постановено решението.

48

Според Комисията доводът за нарушение на принципа на законосъобразност ни най-малко не бил развит. Освен това той бил недопустим, тъй като не бил изтъкнат пред Общия съд. От друга страна, според Комисията доводът, изложен в това отношение от FLSmidth, се отнася до спорното решение и не е представен като отнасящ се до обжалваното съдебно решение. Поради това той бил недопустим.

49

Що се отнася до проверката на Общия съд във връзка с размера на наложената глоба, тя представлявала само „контрол“. Впрочем в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд надлежно мотивирал приемането на приложения от Комисията метод за изчисляване на тази глоба. Освен това нямало правен принцип, съгласно който окончателният размер на глобата, наложена на адресата на решение за установяване на нарушение, трябва да бъде пропорционален на периода, за който адресатът носи отговорност за участие в нарушението.

50

Освен това изискването за отчитане на евентуални смекчаващи обстоятелства се отнасяло за предприятието като цяло към момента на извършване на нарушението, а не за съставните му части.

51

От друга страна, според Комисията обстоятелството, че наложената на Trioplast Industrier глоба е намалена в рамките на заведено от него дело, по което FLSmidth не е било страна, няма никакво значение за настоящото производство по обжалване.

52

В репликата си FLSmidth уточнява, че доводът му за нарушение на принципа на законосъобразност не е нов. Всъщност в първоинстанционното производство то се позовало на принципа на „липса на произвол“, което съответствало на изложения в производството по обжалване довод. Във всеки случай този довод бил не повече от допълнение към изложени пред Общия съд доводи.

53

На първо място, що се отнася до повдигнатото от Комисията възражение, че доводът за незаконосъобразност на наложената на FLSmidth глоба бил недопустим, тъй като бил нов, следва да се констатира, че последното е изтъкнало пред Общия съд „произволния“ характер на наложената му глоба, както следва от точка 99 и сл. от първоинстанционната жалба. При все това, видно от изложеното в тези точки от посочената жалба, както и от доводите на FLSmidth в подкрепа на третото основание от жалбата до Съда, доводът за твърдяно нарушение на принципа на законосъобразност във връзка с наложената му глоба и доводът за произволния ѝ характер по същество са идентични. Следователно този довод не е нов и поради това е допустим на етапа на производството по обжалване пред Съда.

54

На второ място, що се отнася до довода на Комисията, че доводите на FLSmidth се отнасят до спорното решение, а не са представени като отнасящи се до съдебното решение и поради това са недопустими, следва да се отбележи, че по отношение на изчисляването на размера на наложената на FLSmidth глоба и доколкото това изчисление е предмет на обжалване, Общият съд е потвърдил метода, приложен от Комисията в разглеждания контекст. Следователно, макар в жалбата си FLSmidth да продължава да не провежда ясно разграничение между отнасящите се до спорното решение доводи и насочените срещу обжалваното съдебно решение, тази неяснота все пак не би могла да доведе до недопустимост на почиващото на тези доводи основание, тъй като лесно може да се приеме, че те се отнасят до обжалваното съдебно решение. Следователно посочените доводи позволяват на Съда да упражни контрол върху това съдебно решение с оглед на свързаното с нарушение на принципите на пропорционалност и законосъобразност основание.

55

Следователно третото основание трябва да се приеме за допустимо.

56

Що се отнася, на първо място, до довода, че Общият съд не е упражнил самостоятелен „контрол“ върху наложената на FLSmidth глоба, следва да се припомни, че съгласно член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 Общият съд разполага с правомощие за пълен съдебен контрол по отношение на определените от Комисията глоби. Следователно Общият съд е оправомощен да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на тези глоби, да замести преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция (вж. решение E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, точки 123 и 124, както и цитираната съдебна практика).

57

При все това по въпроса дали в обжалваното съдебно решение Общият съд не е пропуснал да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол и не е упражнил самостоятелен контрол върху наложената глоба, следва да се отбележи, от една страна, че в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд е споменал изчислението, направено от Комисията, за да определи размера по-специално на наложената на FLSmidth и Trioplast Industrier глоба. По-конкретно той припомня в това отношение, че за последните дружества е определен същия начален размер, както за дъщерното дружество, с което са образували един стопански субект, а именно Trioplast Wittenheim, и че съгласно точка 1, Б, трето тире от Насоките тези размери са увеличени с 10 % на година в зависимост от периода, през който съответното дружество майка е контролирало дъщерното дружество. От друга страна, Общият съд е констатирал, че на тази основа на всеки адресат на спорното решение е наложена отделна глоба, чийто размер не съответства непременно на този на наложената на дъщерното му дружество глоба, увеличен пропорционално в зависимост от периода на упражняване на контрол.

58

Освен това в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд е добавил в това отношение, че FLSmidth „не е изтъкнало довод, позволяващ да се приеме, че в самия метод на изчисление е допусната основна грешка или той е в противоречие с установените в съдебната практика принципи“, а след това в точка 46 от това решение е заключил, че трябва да се отхвърли доводът на FLSmidth, съгласно който в наложената му глоба следва да бъде отразено съвсем пропорционално обстоятелството, че от целия период на нарушението от 20 години то е притежавало Trioplast Wittenheim само през период от 8 години.

59

Макар тези съображения, взети отделно, да могат да се разглеждат само като възпроизвеждане на съображенията на Комисията и на следвания от нея метод на изчисление, следва да се констатира, че в точки 43—46 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество само потвърждава преценката на Комисията относно конкретен елемент от изчислението на тази глоба, а именно значението за размера ѝ на продължителността на периода, през който FLSmidth е контролирало Trioplast Wittenheim. При все това, противно на твърденията на FLSmidth, изложените в посочените точки съображения не са единствените части от това решение, отнасящи се до контрола върху наложената на FLSmidth глоба.

60

Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал подробно редица други фактори, релевантни за определяне на размера на наложената глоба. По-конкретно в точка 53 и сл. от това решение Общият съд е разгледал и релевантността на евентуални смекчаващи обстоятелства, а в точка 69 и сл. — началния размер за изчисляване на тази глоба. Ето защо от всички тези точки следва, че Общият съд е извършил самостоятелен и пълен анализ на наложената на FLSmidth глоба, макар в някои отношения да е потвърдил преценката на Комисията и резултата, до който тя е достигнала.

61

Следователно този довод трябва да бъде отхвърлен, както и доводът, че в този контекст Общият съд не е мотивирал надлежно решението си, тъй като, противно на твърденията на FLSmidth, точки 43—46 от обжалваното съдебно решение и по-специално точка 45 от него са само малка част от мотивите на Общия съд, които трябва все пак да бъдат разглеждани в тяхната цялост.

62

На второ място, що се отнася до довода, че наложената глоба е непропорционална, следва да се констатира, че това не може да се докаже с доводите на FLSmidth.

63

Всъщност в това отношение следва да се уточни, че Общият съд безспорно трябва да следи за това при изчисляване на глобата, наложена на дадено предприятие за участието му в нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията, да се отчита надлежно продължителността на това нарушение и на участието в него. Продължителността на нарушението обаче не е нито единственият, нито непременно най-важният фактор, който Комисията и/или Общият съд трябва да вземат предвид с оглед на изчисляването на тази глоба.

64

Така в случая глобите, наложени на FLSmidth и на другите участвали в разглеждания картел предприятия, не са изчислени само в зависимост от съответната продължителност на участието на тези дружества. По-специално по отношение на FLSmidth размерът на наложената глоба не е трябвало да бъде строго пропорционален, нито по принцип да бъде пропорционален „от разумна гледна точка“ на продължителността на участието на FLSmidth в разглежданото нарушение, стига да отразява надлежно тежестта на извършеното нарушение.

65

По отношение на тежестта на нарушението следва да се припомни обаче, че последното се изразява в участието в съвкупност от обхващащи шест държави членки споразумения и съгласувани практики, които се отнасят до определяне на цени и установяване на общи модели на ценообразуване, разпределяне на пазари и пазарни квоти, разпределяне на клиенти, сделки и поръчки, съгласувано подаване на оферти за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и обмен на специфична информация. Освен това следва да се припомни, че Комисията основателно е квалифицирала това нарушение като „много сериозно“ в съображение 765 от спорното решение. FLSmidth не оспорва тази квалификация в жалбата си.

66

При тези обстоятелства не следва, че при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд е наложил глоба в непропорционален размер, като е определил сумата, за чието заплащане FLSmidth отговаря солидарно съгласно член 2, буква е) от спорното решение, на 14,45 милиона евро, тоест в много по-нисък размер от минималния размер от 20 милиона евро, който Комисията обичайно прилага като начален размер за изчисляване на глобите за „много сериозни“ нарушения и който е предвиден в точка 1, А, трето тире от Насоките.

67

Доколкото, вместо да изтъкне нарушение на принципа на пропорционалност, с тези доводи FLSmidth иска само отново да бъде преценен размерът на сумата, за чието заплащане солидарно отговаря, следва да се припомни, че съгласно установената практика на Съда, когато се произнася по правни въпроси в производство по обжалване, Съдът не е компетентен по съображения за справедливост да заменя със свои мотиви тези на Общия съд, който в пределите на правомощието си за пълен съдебен контрол се е произнесъл по размера на глобата, наложена на дадено предприятие за това, че е нарушило правото на Съюза (вж. по-специално решение Quinn Barlo и др./Комисия, C‑70/12 P, EU:C:2013:351, точка 57 и цитираната съдебна практика).

68

Поради това този довод също трябва да бъде отхвърлен.

69

На трето място, не може да бъде уважен и доводът, съгласно който констатацията в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че незнанието на FLSmidth за противоправното поведение на Trioplast Wittenheim не може да представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като наличието на отговорност е установено въз основа на принадлежността на FLSmidth и Trioplast Wittenheim към един и същи стопански субект, е в противоречие с избрания от Комисията индивидуализиран подход.

70

Макар в това отношение да е вярно, че констатацията в точка 44 от обжалваното съдебно решение, съгласно която за дружествата майки на участващите в разглежданото нарушение дъщерни дружества е определен същият начален размер, по-специално намален или увеличен в зависимост от смекчаващите или утежняващите обстоятелства за всяко дружество майка, не се прилага за FLSmidth, което не е ползвало намаление с оглед на смекчаващи обстоятелства, все пак Общият съд във всички случаи не е можело да намали размера на сумата, за чието заплащане FLSmidth отговаря солидарно, с мотива че то не е знаело за противоправното поведение на Trioplast Wittenheim.

71

Всъщност, като се има предвид, че съгласно постоянната съдебна практика отговорността на дружество майка за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията, извършено пряко от едно от дъщерните ѝ дружества, се основава на обстоятелството, че двете дружества са били част от един-единствен стопански субект в периода на нарушението (в този смисъл вж. по-специално решение Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, точки 47 и 55 и цитираната съдебна практика), изискването за отчитане на евентуални смекчаващи обстоятелства се отнася за предприятието като цяло към момента на извършване на нарушението, а не за съставните му части. Следователно този довод също е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

72

На четвърто място, що се отнася до довода, че наложената на FLSmidth глоба е непропорционална в още по-голяма степен предвид обстоятелството, че в решение Trioplast Industrier/Комисия (EU:T:2010:388) Общият съд е намалил глобата на Trioplast Industrier — единственото друго дружество майка, прието за отговорно за поведението на Trioplast Wittenheim, макар FLSmidth да уточнява, че трябва реално да заплати тази разлика, без да е било страна по делото, в което е постановено решението, тъй като Trioplast Wittenheim е в ликвидация, следва да се заключи, че това обстоятелство не води до допускане на грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение. В това отношение е достатъчно да се припомни, че целта на солидарната отговорност на няколко дружества за една-единствена глоба е именно да се гарантира заплащането ѝ, в случай че някое от дружествата не може да изпълни задължението си.

73

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отхвърли и последният довод, а оттам и третото основание за обжалване в неговата цялост.

74

FLSmidth поддържа, че Общият съд неправилно е квалифицирал като незаконосъобразно прилагането за Trioplast Industrier на предоставеното на Trioplast Wittenheim намаление с 30 % на основния размер на глобата поради сътрудничество и че поради това той не е можело да приеме, че предоставянето на съответно намаление на FLSmidth по същите съображения би означавало то да се ползва от извършено в полза на Trioplast Industrier нарушение.

75

Всъщност в решение Trioplast Industrier/Комисия (EU:T:2010:388) Общият съд приел това намаление, предоставено съгласно Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер. Подвеждането под отговорност на жалбоподателя, както и на Trioplast Industrier се основавало на колективния подход на принципа за един-единствен стопански субект. Прилагането на този метод от Комисията, включително за преценката на сътрудничеството, не могло да бъде в противоречие с правото на Съюза. Да се отстрани нарушението на принципа на равно третиране, като на FLSmidth се предостави същото намаление както на Trioplast Industrier, било в съответствие с посочения подход.

76

Според FLSmidth, дори да се предположи, че предоставеното на Trioplast Industrier намаление е незаконосъобразно, Общият съд не можел на това основание да откаже да отстрани дискриминацията, която правилно установил в точка 94 от обжалваното съдебно решение.

77

Освен това бил неправилен подходът на Комисията да откаже да приложи за FLSmidth такова намаление от 30 %, тъй като то не е било дружеството майка на Trioplast Wittenheim в момента, в който последното е сътрудничело с Комисията и в който е наложена глобата. Щом FLSmidth трябвало да понесе отрицателните последици от връзките си с единствения стопански субект, то трябвало да се ползва и от положителните страни.

78

В допълнение FLSmidth поддържа, че в случая, вследствие на обявяването на Trioplast Wittenheim в ликвидация, предоставеното на Trioplast Industrier намаление от 30 %, което Общият съд приема за незаконосъобразно, води до пряко увеличение на сумата, която FLSmidth в крайна сметка трябва да заплати. Във всеки случай наложените на двете дружества глоби, които били в противоречие с принципа на равно третиране и във връзка с които Общият съд трябвало да предприеме мерки, били явно непропорционални.

79

Според Комисията, макар правилно да е приел, че няма основание на FLSmidth да се предостави разглежданото намаление, Общият съд е направил този извод по неправилни причини. Намалението е предоставено на Trioplast Wittenheim, а впоследствие основателно е приложено и за Trioplast Industrier, което е било дружеството майка на Trioplast Wittenheim към момента на сътрудничеството му с Комисията, като само този момент е релевантен в това отношение. Според Комисията обаче към момента на осъществяване на това сътрудничество FLSmidth вече не съставлявало едно и също предприятие с Trioplast Wittenheim в качеството на негово дружество майка. Следователно била неправилна констатацията на Общия съд, че спрямо FLSmidth е извършена дискриминация в сравнение с Trioplast Industrier.

80

Поради това Комисията приканва Съда да отмени точки 92—97 от обжалваното съдебно решение и да ги замести с други мотиви.

81

Във връзка с четвъртото основание за обжалване следва да се припомни, че съгласно постановеното в точки 92—97 от обжалваното съдебно решение на FLSmidth не следва да се предоставя намаление от 30 % на основния размер на глобата както на Trioplast Wittenheim. Така, на първо място, Общият съд постановява в точка 93 от посоченото съдебно решение, че „нито от [спорното решение], нито от представените пред Общия съд документи следва, че [Trioplast Industrier] е представило данни, обосноваващи намаление с 30 % поради сътрудничество“, и че „Комисията все пак му е предоставила такова намаление“. На второ място, Общият съд припомня в точка 95 от това съдебно решение, че „никой не може да се позовава в своя полза на допуснато в полза на друго лице нарушение“, а в следващата точка заключава, че FLSmidth „не може да се позовава на обстоятелството, че Комисията неправилно е допуснала Trioplast Industrier да се ползва от оказаното от Trioplast Wittenheim съдействие, за да може да се ползва от същото нарушение“.

82

Макар Общият съд правилно да постановява, че FLSmidth няма право да ползва исканото намаление на размера на глобата, съображенията му все пак не могат да бъдат приети.

83

Както подчертава Комисията, само на предприятие, което е сътрудничило с нея на основание Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на глобата, която би била наложена, ако не е налице сътрудничество. Намалението не може да се приложи за дружество, което през част от периода на разглежданото нарушение е принадлежало към образувания от едно предприятие стопански субект, но вече не принадлежи към него в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията.

84

Всъщност тълкуване в обратен смисъл, като предложеното от FLSmidth, по принцип би означавало, че при правоприемство между предприятия дружество, което първоначално е участвало в нарушение като дружество майка на пряко участващо в нарушението дъщерно дружество и което прехвърля последното на друго предприятие, евентуално би се ползвало от намаление, предоставено на предприятието поради сътрудничество с Комисията, макар само да не е допринесло за разкриване на нарушението, нито да е упражнявало решаващо влияние върху бившето си дъщерно дружество по време на сътрудничеството.

85

Следователно с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер да се насърчава разкриването на нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на това право няма никакво основание намалението на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало засегнатия от нарушението сектор на дейност, само по себе си не е допринесло за разкриването на нарушението.

86

В случая следва да се припомни, че в момента, в който Trioplast Wittenheim е сътрудничело с Комисията, а именно от декември 2002 г., това дружество вече не съставлява едно предприятие с FLSmidth. Поради това за последното не би могло да се приложи намалението от 30 % на основния размер на глобата, предоставено на предприятието, включващо Trioplast Wittenheim и дружеството му майка Trioplast Industrier.

87

Впрочем при тези обстоятелства е без значение въпросът дали на Trioplast Industrier основателно е предоставено намаление от 30 % на основния размер на глобата, тъй като във всеки случай това намаление не може да бъде приложено за FLSmidth с оглед на равното третиране, като се има предвид, че то не е било в сходно положение с Trioplast Industrier. Поради това, противно на поддържаното от FLSmidth, размерът на сумата, за чието заплащане то отговаря солидарно, не може да бъде приет за непропорционален само защото не е бил намален с 30 %.

88

На последно място, доводът на FLSmidth, че в случая вследствие на ликвидацията на Trioplast Wittenheim предоставеното на Trioplast Industrier намаление от 30 % на основния размер на глобата ще доведе до пряко увеличение на сумата, която в крайна сметка трябва да бъде платена от FLSmidth, следва да се отхвърли по същото съображение като изложеното в точка 72 от настоящото решение.

89

По изложените мотиви, които трябва да заместят тези в точки 92—97 от обжалваното съдебно решение, следва да бъде отхвърлено и четвъртото основание за обжалване.

90

По петото основание FLSmidth поддържа, от една страна, че като е потвърдил спорното решение, Общият съд неоснователно е отказал да намали глобата му с 10 % на основание Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, защото то не е оспорило посочените в изложението на възраженията факти, и от друга страна, че по този начин Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, тъй като в спорното решение такова намаление е предоставено на Bonar Technical Fabrics NV (наричано по-нататък „Bonar“), но не и на FLSmidth, при положение че двете дружества са възприели същата позиция в административното производство.

91

Според FLSmidth в обжалваното съдебно решение не са обсъдени доводите, които то е извело от съдебната практика, и Общият съд не се е произнесъл нито по въпроса какви са последиците от това, че FLSmidth не е оспорило фактите, нито по конкретни обстоятелства по делото. Той не се е произнесъл и по въпроса дали непредоставянето на намаление на наложената на FLSmidth глоба представлява нарушение на принципа на равно третиране.

92

FLSmidth посочва още в това отношение, че макар да е оспорило направения въз основа на фактите в изложението на възраженията извод за наличие на решаващо влияние, то не е оспорило настъпването на тези факти. Освен това във връзка с двамата му служители — г‑н G. и г‑н H., които участвали в организираните в рамките на разглеждания картел срещи, макар то да твърди, че не знаело за участието на Trioplast Wittenheim в картела, FLSmith отбелязва, че тези служители са поддържали връзка с FLS Plast, а не с него. На последно място, ако Комисията изтъкне, че то е оспорило извършването на някои действия, за които е подведено под отговорност Trioplast Wittenheim, в това отношение то би препратило към отговора на FLS Plast на изложението на възраженията, а не към неговия отговор.

93

Комисията оспорва допустимостта на това основание, тъй като с него се цели преразглеждане по същество на изводите ѝ относно значението на направените от FLSmidth изявления по време на разследването, както и на анализа ѝ по същество на решението да се намали с 10 % наложената на Bonar глоба, при положение че FLSmidth не изтъква конкретно изопачаване на фактите от страна на Общия съд.

94

Както Общият съд правилно припомнил в точка 84 от обжалваното съдебно решение, Комисията имала широка свобода на преценка относно качеството на и ползата от сътрудничеството на дадено предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия, и в рамките на тази преценка тя не можела да не спазва принципа на равно третиране.

95

Според Комисията Общият съд е отхвърлил, поне имплицитно, доводите за наличие на дискриминационно третиране. При условията на евентуалност Комисията поддържа, че след като е установено, че FLSmidth не се е отказало да оспорва фактите, нито е оказало достатъчно съдействие на Комисията, дори да се предположи, че съдействието на Bonar е сравнимо с това на FLSmidth, този довод е неотносим. Всъщност дадено предприятие не могло, като се позовава на принципа на равно третиране, да се ползва от предимство, предоставено незаконосъобразно на трето лице.

96

С Bonar било осъществено по-тясно сътрудничество и това предприятие признало настъпването на определени основни факти, вследствие на което за Комисията било по-лесно да докаже някои факти във връзка с разглежданото нарушение.

97

В репликата си FLSmidth подчертава, че настоящото основание е допустимо, тъй като Съдът може да се произнесе по този въпрос, без да е необходима допълнителна преценка на фактите. В дупликата си Комисията оспорва тези доводи.

98

По петото основание FLSmidth поддържа, от една страна, че не е оспорило настъпването на фактите, установени от Комисията в изложението на възраженията, поради което тя е могла по-лесно да докаже наличието на разглежданото нарушение, и от друга страна, че Общият съд е трябвало да намали с 10 % размера на сумата, за чието заплащане то е солидарно отговорно. В обжалваното съдебно решение най-малко не били изложени пълни мотиви по този въпрос.

99

В това отношение трябва да се припомни най-напред, че съгласно констатацията на Общия съд в точка 97 от обжалваното съдебно решение Комисията е приела, при упражняване на предоставеното ѝ широко право на преценка, че неоспорването на фактите от FLSmidth не е улеснило доказването на наличие на нарушение на член 81 ЕО. Впрочем в същата точка от посоченото решение Общият съд е постановил, че това дружество не е изтъкнало доводи, позволяващи да се установи, че сътрудничеството му е улеснило задачата на Комисията.

100

Съгласно постоянната съдебна практика, за да оспори тази фактическа констатация в производството по обжалване, FLSmidth трябва да изтъкне изопачаване на фактите или доказателствата от страна на Общия съд, а то не е неправило това. Дори да се предположи, че с доводите си FLSmidth имплицитно е изтъкнало изопачаване на фактите или доказателствата от Общия съд, което обаче то явно не е направило, следва да се констатира, че с тези доводи не може да се докаже, че Общият съд е изопачил фактите или доказателствата, поради което те трябва също да бъдат отхвърлени като неоснователни.

101

Също така настоящото основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като с него се цели Съдът да упражни контрол върху извършената от Общия съд преценка на фактите.

102

На следващо място, във връзка с доводите на FLSmidth, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, следва да се препрати към съображенията в точки 99—101 от настоящото съдебно решение. Всъщност, за да се направи сравнение между поведението на FLSmidth, от една страна, и на Bonar, от друга страна, би било необходимо да се извърши нова преценка на обсъжданите пред Общия съд факти, а Съдът има такова правомощие в производство по обжалване само в случай на изопачаване на фактите или доказателствата от Общия съд. FLSmidth обаче не е изтъкнало, нито доказало такова изопачаване. Поради това тези доводи трябва също да бъдат отхвърлени като недопустими.

103

На последно място, що се отнася до изтъкнатата от FLSmidth липса на мотиви, от точка 97 от обжалваното съдебно решение ясно следва, че като е отчел широкото право на преценка на Комисията относно качеството на и ползата от сътрудничеството на дадено предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия, Общият съд е приел, че представените от FLSmidth пред него доказателства не са достатъчни, за да се докаже, че твърдяното неоспорване на настъпването на фактите е улеснило Комисията при установяване на разглежданото нарушение (вж. по-специално решение SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, EU:C:2007:277, точка 88). Макар съображението на Общия съд безспорно да е лаконично, то все пак е достатъчно, за да може FLSmidth да се запознае с мотивите, по които Общият съд е отхвърлил съответния представен от него довод, а Съдът — да упражни контрол. Следователно не може да се констатира, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви. Поради това този довод е неоснователен.

104

При тези обстоятелства твърденията по петото основание следва също да бъдат отхвърлени като недопустими и отчасти неоснователни.

105

FLSmidth поддържа, че като не се е произнесъл в разумен срок, Общият съд е нарушил член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и че за да се отстрани това нарушение, трябва да бъде намален размерът на наложената му санкция.

106

FLSmidth припомня, че в случая периодът на упражняване на контрол от Общия съд е надхвърлил шест години, като жалбата за отмяна е подадена на 24 февруари 2006 г., а обжалваното съдебно решение е обявено на 6 март 2012 г. Също така през това време имало дълги периоди на бездействие от страна на Общия съд. FLSmidth било уведомено на 5 март 2007 г., че писмената фаза на производството е приключила, но съдебното заседание било проведено едва на 22 юни 2011 г., тоест четири години и четири месеца по-късно. Освен това между това заседание и обявяването на решението на Общия съд изтекли повече от осем месеца.

107

Според FLSmidth не можело да се обоснове толкова дълъг период за разглеждане на делото. На 13 септември 2010 г. Общият съд бил в състояние да постанови решение по почти идентично дело (решение Trioplast Industrier/Комисия (EU:T:2010:388). Евентуални проблеми при разпределяне на делата в рамките на Общия съд не могли да бъдат в ущърб на правните субекти. При тези обстоятелства FLSmidth смята, че намалението с 50 % на наложената му глоба представлява подходящо и разумно обезщетение за нарушението на член 47 от Хартата.

108

На първо място, Комисията повдига възражение за недопустимост на това основание. Всъщност подходящото средство за защита срещу прекомерно дълго производство пред Общия съд е искът за обезщетение.

109

На второ място, Комисията оспорва твърдението, че нарушение prima facie на член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ може да бъде установено само с оглед на продължителността на производството.

110

На трето място, според Комисията продължителността на съдебното производство е разумна предвид обстоятелствата по делото. Почти всички факти, представени в подкрепа на спорното решение, били оспорени в хода на производството и трябвало да бъдат проверени. Освен това поне петнадесет дружества подали жалби за отмяна на това решение на шест различни езика на производството. Впрочем, като се имало предвид, че някои от тези дела се отнасяли до дружества майки и дъщерните им дружества, били взети определени организационни мерки, за да може в рамките на възможното тези дела да бъдат разгледани и решени заедно.

111

Както следва от член 58, първа алинея от Статута на Съда и от практиката на Съда, в производството по обжалване Съдът е компетентен да провери дали Общият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е накърнило интересите на жалбоподателя (вж. по-специално решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, точка 176).

112

Що се отнася до изтъкнатото от FLSmidth нарушение на член 47 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно втората алинея от тази разпоредба „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“. Както Съдът многократно е постановявал, този член е свързан с принципа на ефективната съдебна защита (вж. по-специално решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, точка 179 и цитираната съдебна практика).

113

Поради това въпросното право, чието наличие е било потвърдено като общ принцип на правото на Съюза и преди влизането в сила на Хартата, намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. по-специално решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика).

114

Следва да се напомни също така, че според Европейския съд по правата на човека при превишаването на разумния срок за постановяване на решение — което е процесуално нарушение, съставляващо и нарушение на основно право — засегнатото лице трябва да разполага с ефективно средство за правна защита, което да му осигурява подходяща компенсация (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Kudla с/у Полша от 26 октомври 2000 г., Recueil des arrêts et décisions 2000 XI, § 156 и 157).

115

Следва да се припомни обаче, че съгласно съдебната практика предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподател да оспори размера на наложената му глоба, при положение че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени (вж. по-специално решение Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, точка 78 и цитираната съдебна практика).

116

Всъщност Съдът е постановил също, че когато юрисдикция на Съюза не изпълни задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това неизпълнение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита. Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (вж. по-специално решение Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, точки 83 и 84).

117

Следователно Общият съд трябва да прецени, заседавайки в различен състав от този, който се е произнесъл в производството, чиято продължителност е критикувана, както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства (вж. по-специално решение Groupe Gascogne/Комисия, EU:C:2013:770, точки 88 и 90).

118

Въпреки това следва да се констатира, че нито едно от обстоятелствата по случая в основата на настоящия спор не може да оправдае продължителността на производството пред Общия съд, която възлиза на повече от шест години.

119

Установено е по-конкретно, че периодът между края на писмената фаза на производството, приключила с подаването през февруари 2007 г. на дупликата на Комисията, и откриването през юни 2011 г. на устната фаза на производството е от около четири години и четири месеца. Продължителността на този период не може да се обясни с обстоятелствата по делото — нито със сложността на спора, нито с поведението на страните, нито с представянето на искания в хода на производството.

120

Що се отнася до сложността на спора, анализът на жалбата, подадена от FLSmidth и обобщена в точки 9 и 10 от настоящото решение, показва, че макар да изискват задълбочена проверка, посочените основания не се отличават с особено висока степен на трудност. Макар да е вярно, че петнадесет от адресатите на спорното решение са го обжалвали пред Общия съд, това обстоятелство не е било пречка за тази юрисдикция да обобщи преписката и да подготви устната фаза на производството за по-кратко време от изтеклите четири години и четири месеца.

121

Що се отнася до поведението на страните, нищо в преписката не показва, че с поведението си FLSmidth е допринесло за забавяне на разглеждането на делото.

122

На последно място, от преписката не следва че производството е било прекъсвано или забавяно поради представянето на искания в хода на производството, които могат да обосноват продължителността му.

123

Предвид изложените по-горе съображения следва да се констатира, че производството пред Общия съд е проведено в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, доколкото не са изпълнени изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, точка 42).

124

Въпреки това от изложените в точки 115—117 от настоящото решение съображения следва, че шестото основание трябва да бъде отхвърлено.

125

Ето защо, след като са отхвърлени всички основания, представени от FLSmidth в подкрепа на жалбата му, последната трябва да бъде отхвърлена.

126

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

127

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала FLSmidth да бъде осъдено да заплати разноските и то е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: