Дело C‑209/12
Walter Endress
срещу
Allianz Lebensversicherungs AG
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)
„Преюдициално запитване — Директиви 90/619/ЕИО и 92/96/ЕИО — Пряко животозастраховане — Право на отказ — Липса на информация относно условията за упражняване на това право — Погасяване на правото на отказ с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия — Съответствие с директиви 90/619/ЕИО и 92/96/ЕИО“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 декември 2013 г.
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко животозастраховане — Директиви 90/619 и 92/96 — Право на отказ на притежателя на полицата, който не е бил уведомен за това право — Национална разпоредба, съгласно която това право може да бъде упражнено не по-късно от една година от плащането на първата застрахователна премия — Недопустимост
(член 15, параграф 1 от Директива 90/619 на Съвета и член 31 от Директива 92/96 на Съвета)
Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия
(член 267 ДФЕС)
Член 15, параграф 1 от Втора директива 90/619 за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, за предвиждането на разпоредби за улесняване на ефективното осъществяване на свободно предоставяне на услуги (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96 (Трета директива за животозастраховането), разглеждан във връзка с член 31 от последната, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която правото на отказ се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия, когато притежателят на полицата не е бил уведомен за правото си на отказ.
Всъщност подобна национална разпоредба, съгласно която правото на притежателя на полицата да се откаже от договора, се погасява в момент, в който той не е бил уведомен за това право, застрашава постигането на основната цел на Втора и Трета директива за животозастраховането и оттам — на полезното им действие. Доколкото застрахователните договори са сложни от правна гледна точка финансови продукти, които могат значително да се различават според застрахователя, който ги предлага, и да налагат съществени и евентуално дългосрочни финансови задължения, в отношенията със застрахователя притежателят на полицата е в положението на по-слабата страна, което положение е сходно с това на потребителя при сключването на договор извън търговския обект. Следователно застрахователят не би могъл да се позовава на съображения за правна сигурност, за да избегне последиците от собственото си неизпълнение на произтичащото от правото на Съюза изискване да предостави точно определена информация, включително относно правото на притежателя на полицата да се откаже от договора.
(вж. точки 26, 29, 30 и 32 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 35—40)
Дело C‑209/12
Walter Endress
срещу
Allianz Lebensversicherungs AG
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)
„Преюдициално запитване — Директиви 90/619/ЕИО и 92/96/ЕИО — Пряко животозастраховане — Право на отказ — Липса на информация относно условията за упражняване на това право — Погасяване на правото на отказ с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия — Съответствие с директиви 90/619/ЕИО и 92/96/ЕИО“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 декември 2013 г.
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко животозастраховане — Директиви 90/619 и 92/96 — Право на отказ на притежателя на полицата, който не е бил уведомен за това право — Национална разпоредба, съгласно която това право може да бъде упражнено не по-късно от една година от плащането на първата застрахователна премия — Недопустимост
(член 15, параграф 1 от Директива 90/619 на Съвета и член 31 от Директива 92/96 на Съвета)
Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия
(член 267 ДФЕС)
Член 15, параграф 1 от Втора директива 90/619 за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, за предвиждането на разпоредби за улесняване на ефективното осъществяване на свободно предоставяне на услуги (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96 (Трета директива за животозастраховането), разглеждан във връзка с член 31 от последната, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която правото на отказ се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия, когато притежателят на полицата не е бил уведомен за правото си на отказ.
Всъщност подобна национална разпоредба, съгласно която правото на притежателя на полицата да се откаже от договора, се погасява в момент, в който той не е бил уведомен за това право, застрашава постигането на основната цел на Втора и Трета директива за животозастраховането и оттам — на полезното им действие. Доколкото застрахователните договори са сложни от правна гледна точка финансови продукти, които могат значително да се различават според застрахователя, който ги предлага, и да налагат съществени и евентуално дългосрочни финансови задължения, в отношенията със застрахователя притежателят на полицата е в положението на по-слабата страна, което положение е сходно с това на потребителя при сключването на договор извън търговския обект. Следователно застрахователят не би могъл да се позовава на съображения за правна сигурност, за да избегне последиците от собственото си неизпълнение на произтичащото от правото на Съюза изискване да предостави точно определена информация, включително относно правото на притежателя на полицата да се откаже от договора.
(вж. точки 26, 29, 30 и 32 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 35—40)