Дело C-144/12

Goldbet Sportwetten GmbH

срещу

Massimo Sperindeo

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Регламент (ЕО) № 1896/2006 — Процедура за европейска заповед за плащане — Членове 6 и 17 — Възражение срещу европейската заповед за плащане без оспорване на компетентността на съда на държавата членка по произход — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Член 24 — Явяване на ответника пред сезирания съд — Приложимост в процедурата за европейска заповед за плащане“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 юни 2013 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Състезателна процедура — Липса

   (член 1, параграф 1, буква a) и член 12, параграф 3 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход — Последици — Явяване на ответника по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001 — Липса — Възражение, в което са изложени основанията по същество — Липса на последици

   (членове 6 и 17 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 24 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане има за цел да опрости и ускори съдебните производства по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, и да намали разходите за тях. Установената с този регламент опростена и уеднаквена процедура не е състезателна. Всъщност длъжникът узнава за издаването на европейската заповед за плащане едва в момента, когато същата му е връчена или съобщена. В този момент той има възможност или да плати на молителя посочената в заповедта сума, или да се противопостави на тази заповед, като подаде възражение до съда по произход.

   (вж. точки 28 и 29)

2.  Член 6 от Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, във връзка с член 17 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, не може да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и в това отношение обстоятелството, че ответникът във възражението си е изложил основания по същество, е без значение.

   Всъщност, от една страна, когато с възражението си срещу европейската заповед за плащане длъжникът не оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, възражението би могло да породи за него единствено последиците по член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006. Тези последици се свеждат до прекратяване на европейската процедура за заповед за плащане и до автоматично преминаване — освен ако молителят не поиска изрично прекратяването на производството — към разглеждане на спора по правилата на общото гражданско производство.

   От друга страна, такова възражение, което съдържа подобни основания, не би могло да се разглежда, за целите на определянето на компетентния съгласно член 24 от Регламент № 44/2001 съд, като първо защитно действие в общото гражданско производство, последвало процедурата за европейска заповед за плащане. Да се приеме, че подобно възражение е равнозначно на първо защитно действие, всъщност означава да се признае, че процедурата за европейска заповед за плащане и следващото я производство по правилата на общия граждански процес представляват по принцип едно производство. Подобно тълкуване обаче трудно би се съвместило с обстоятелството, че първото от тези производства протича по правилата, предвидени в Регламент № 1896/2006, докато второто — по правилата на общото гражданско производство, видно от член 17, параграф 1 от същия регламент. Въпросното тълкувание е несъвместимо и с факта, че това гражданско производство невинаги е пред съда, издал европейската заповед за плащане. Накрая, подобно тълкувание би било в противоречие с целта на възражението срещу европейска заповед за плащане. В това отношение нито една от разпоредбите на Регламент № 1896/2006, включително член 16, параграф 3 от него, не изисква от длъжника да укаже причините за възражението си, така че същото не е предназначено да служи като рамка на защитата по същество, а да даде възможност на длъжника да оспори вземането.

   (вж. точки 31, 38—40 и 43 и диспозитива)