Дело C‑133/12 P
Stichting Woonlinie и др.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи в полза на дружествата за социално жилищно настаняване — Решение за съвместимост — Поети от националните власти ангажименти за съобразяване с правото на Съюза — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Процесуална легитимация — Пряко и лично засегнати получатели — Понятие за затворен кръг“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 февруари 2014 г.
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Липса на абсолютна процесуална предпоставка — Задължение на Общия съд да провери дали е налице подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Понятие — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Изпълнение на ангажиментите посредством националната правна уредба — Изключване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Жалба от предприятие, което е било определяемо към момента на приемане на решението и е част от ограничен кръг икономически оператори — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба — Жалба, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Дело, по което може да се постанови окончателно решение — Липса — Окончателна проверка на допустимостта от юрисдикцията, която се произнася по жалбата
(член 61 от Статута на Съда)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Процедура по член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 — Мерки, възпроизведени в националната правна уредба — Жалба от предприятие получател по съществуващата схема за помощи — Допустимост
(член 108, параграф 1 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба, подадена от дружество, получател на съществуваща държавна помощ, срещу решението на Комисията да обяви тази помощ за съвместима с вътрешния пазар, при условие че се приемат някои полезни мерки — Условия — Жалба, която може да донесе полза на подалата я страна — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Доколкото критерият, който обвързва допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, на което то не е адресат, с условията за допустимост, закрепени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, е абсолютна процесуална предпоставка, която юрисдикциите на Съюза могат да проверят във всеки момент дори служебно, за да обяви жалбата за недопустима, Общият съд не би могъл да разгледа само условието за лично засягане на жалбоподателите съгласно втората хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС. Той трябва също да провери допустимостта на посочената жалба с оглед на другите, не толкова строги условия по третата хипотеза в посочения член 263, четвърта алинея ДФЕС, като резултатът от тази проверка ни най-малко не е предрешен от констатацията за липса на лично засягане.
Като е пропуснал да извърши тази проверка, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Тази грешка обаче е без значение, ако се окаже, че жалбата на жалбоподателите не отговаря на условията за допустимост, предвидени в третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. точки 32—35)
В производството по жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице в съответствие с третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, за отправна точка трябва да се вземе положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване. Освен това, за да се провери дали обжалваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата.
Жалбата не отговаря на условията за допустимост по третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, ако е подадена срещу решение, с което Комисията потвърждава съвместимостта на съществуваща помощ с вътрешния пазар вследствие на поетите от властите на държава членка ангажименти за изменение на схемата за помощи, от която се ползват жалбоподателите, и ако в посоченото решение не се определят специфичните и конкретни последици от прилагането на тези ангажименти за дейността на жалбоподателите.
(вж. точки 37—41)
Трети лица могат да бъдат лично засегнати от решение, адресирано до друго лице, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата.
В това отношение само възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт. Въпреки това, когато решението засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори и това може да е така по-специално когато решението изменя правата, които частноправен субект е придобил преди неговото приемане.
(вж. точки 44—46 и 49)
Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Макар Съдът да не е в състояние да се произнесе по съществото на подадената пред Общия съд жалба, той може да се произнесе с окончателно решение по допустимостта на посочената жалба, ако разполага с необходимите за това данни.
(вж. точки 52 и 53)
В производството по жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица в съответствие с втората хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, жалбоподателите трябва да бъдат засегнати не само лично, но и пряко от акта, чиято отмяна искат, в смисъл че последният трябва пряко да поражда последици за правното им положение и да не оставя никакво право на преценка на органите, на които е възложено изпълнението на акта, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правото на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
В рамките на процедурата по член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО именно решението на Комисията, с което се отбелязват предложенията на държавата членка, прави полезните мерки задължителни. Обстоятелството, че отбелязаните в посоченото решение изменения са възпроизведени в националната правна уредба, не позволява да се обори тази констатация, тъй като националните власти не разполагат с право на преценка при прилагането на решението. Следователно последното поражда преки последици за правното положение на получателите на помощта.
(вж. точки 55 и 59—61)
Когато вследствие на измененията на съществуваща схема за помощ, необходими за съобразяване с правото на Съюза, условията за упражняване на дейността на получателя са по-малко благоприятни от приложимите преди това, отмяната на решението, с което се въвеждат посочените изменения, би имала за последица запазването на предходните, по-благоприятни условия. Поради това получателят има правен интерес от отмяната на посоченото решение.
(вж. точки 56 и 57)
Дело C‑133/12 P
Stichting Woonlinie и др.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи в полза на дружествата за социално жилищно настаняване — Решение за съвместимост — Поети от националните власти ангажименти за съобразяване с правото на Съюза — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Процесуална легитимация — Пряко и лично засегнати получатели — Понятие за затворен кръг“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 февруари 2014 г.
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Липса на абсолютна процесуална предпоставка — Задължение на Общия съд да провери дали е налице подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Понятие — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Изпълнение на ангажиментите посредством националната правна уредба — Изключване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Жалба от предприятие, което е било определяемо към момента на приемане на решението и е част от ограничен кръг икономически оператори — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Жалба — Жалба, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Дело, по което може да се постанови окончателно решение — Липса — Окончателна проверка на допустимостта от юрисдикцията, която се произнася по жалбата
(член 61 от Статута на Съда)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Решение на Комисията, с което се обявяват за съвместими с вътрешния пазар измененията на съществуваща схема за помощи във връзка с общата система за финансиране на дружества за жилищно настаняване — Процедура по член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 — Мерки, възпроизведени в националната правна уредба — Жалба от предприятие получател по съществуващата схема за помощи — Допустимост
(член 108, параграф 1 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба, подадена от дружество, получател на съществуваща държавна помощ, срещу решението на Комисията да обяви тази помощ за съвместима с вътрешния пазар, при условие че се приемат някои полезни мерки — Условия — Жалба, която може да донесе полза на подалата я страна — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Доколкото критерият, който обвързва допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, на което то не е адресат, с условията за допустимост, закрепени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, е абсолютна процесуална предпоставка, която юрисдикциите на Съюза могат да проверят във всеки момент дори служебно, за да обяви жалбата за недопустима, Общият съд не би могъл да разгледа само условието за лично засягане на жалбоподателите съгласно втората хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС. Той трябва също да провери допустимостта на посочената жалба с оглед на другите, не толкова строги условия по третата хипотеза в посочения член 263, четвърта алинея ДФЕС, като резултатът от тази проверка ни най-малко не е предрешен от констатацията за липса на лично засягане.
Като е пропуснал да извърши тази проверка, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Тази грешка обаче е без значение, ако се окаже, че жалбата на жалбоподателите не отговаря на условията за допустимост, предвидени в третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. точки 32—35)
В производството по жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице в съответствие с третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, за отправна точка трябва да се вземе положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване. Освен това, за да се провери дали обжалваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата.
Жалбата не отговаря на условията за допустимост по третата хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, ако е подадена срещу решение, с което Комисията потвърждава съвместимостта на съществуваща помощ с вътрешния пазар вследствие на поетите от властите на държава членка ангажименти за изменение на схемата за помощи, от която се ползват жалбоподателите, и ако в посоченото решение не се определят специфичните и конкретни последици от прилагането на тези ангажименти за дейността на жалбоподателите.
(вж. точки 37—41)
Трети лица могат да бъдат лично засегнати от решение, адресирано до друго лице, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата.
В това отношение само възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт. Въпреки това, когато решението засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори и това може да е така по-специално когато решението изменя правата, които частноправен субект е придобил преди неговото приемане.
(вж. точки 44—46 и 49)
Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Макар Съдът да не е в състояние да се произнесе по съществото на подадената пред Общия съд жалба, той може да се произнесе с окончателно решение по допустимостта на посочената жалба, ако разполага с необходимите за това данни.
(вж. точки 52 и 53)
В производството по жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица в съответствие с втората хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС, жалбоподателите трябва да бъдат засегнати не само лично, но и пряко от акта, чиято отмяна искат, в смисъл че последният трябва пряко да поражда последици за правното им положение и да не оставя никакво право на преценка на органите, на които е възложено изпълнението на акта, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правото на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
В рамките на процедурата по член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО именно решението на Комисията, с което се отбелязват предложенията на държавата членка, прави полезните мерки задължителни. Обстоятелството, че отбелязаните в посоченото решение изменения са възпроизведени в националната правна уредба, не позволява да се обори тази констатация, тъй като националните власти не разполагат с право на преценка при прилагането на решението. Следователно последното поражда преки последици за правното положение на получателите на помощта.
(вж. точки 55 и 59—61)
Когато вследствие на измененията на съществуваща схема за помощ, необходими за съобразяване с правото на Съюза, условията за упражняване на дейността на получателя са по-малко благоприятни от приложимите преди това, отмяната на решението, с което се въвеждат посочените изменения, би имала за последица запазването на предходните, по-благоприятни условия. Поради това получателят има правен интерес от отмяната на посоченото решение.
(вж. точки 56 и 57)