Дело C-32/12
Soledad Duarte Hueros
срещу
Autociba SA и Automóviles Citroën España SA
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Badajoz)
„Директива 1999/44/ЕО — Права на потребителя при несъответствие на стоката с договора — Незначително несъответствие — Невъзможност за разваляне на договора — Правомощия на националния съд“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 3 октомври 2013 г.
Право на Европейския съюз — Директен ефект — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност
Сближаване на законодателствата — Защита на потребителите — Продажба и гаранции на потребителските стоки — Директива 1999/44 — Отговорност на продавача при несъответствие на доставената стока с договора — Подходящо намаление на цената в случай на незначително несъответствие — Национална правна уредба, която не допуска съдът служебно да намали цената — Нарушаване на принципа на ефективност — Недопустимост
(член 2, параграф 1, член 3 и член 11, параграф 1, първа алинея от Директива 1999/44 на Европейския парламент и на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 34)
Директива 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, когато потребителят, имащ право на подходящо намаление на определената с договора за покупко-продажба цена на стока, поиска по съдебен ред само разваляне на този договор, а разваляне не е възможно поради незначителността на несъответствието на тази стока с договора, на сезирания национален съд не е разрешено служебно да намали цената, и то въпреки че въпросният потребител няма право нито да уточни първоначалната си претенция, нито да предяви за тази цел нов иск.
Всъщност такава система изисква от потребителя да предвиди каква ще е правната квалификация на установеното несъответствие с договора, която в крайната сметка се определя от компетентния съд, а това прави чисто случайна и следователно неподходяща защитата, предоставена на потребителя с член 3, параграф 5 от Директива 1999/44. Това важи с още по-голяма сила в случаите, когато тази преценка се оказва особено сложна, поради което въпросната квалификация зависи най-вече от съдебното дирене, проведено от сезирания със спора съд. При тези условия тази правна уредба не е съобразена с принципа на ефективност, доколкото прави прекомерно трудно, дори невъзможно в съдебните производства, образувани по искане на потребители в случаите на несъответствие на доставената стока с договора за покупко-продажба, да се приложи защитата, която Директива 1999/44 цели да осигури на потребителите. Националната юрисдикция следва да провери какви национални норми се прилагат към отнесения до нея спор и да използва всички свои правомощия, за да гарантира пълната ефективност на член 3, параграф 5 от Директива 1999/44 и да реши спора съобразно целта на тази директива.
(вж. точки 39 и 40—43 и диспозитива)
Дело C-32/12
Soledad Duarte Hueros
срещу
Autociba SA и Automóviles Citroën España SA
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Badajoz)
„Директива 1999/44/ЕО — Права на потребителя при несъответствие на стоката с договора — Незначително несъответствие — Невъзможност за разваляне на договора — Правомощия на националния съд“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 3 октомври 2013 г.
Право на Европейския съюз — Директен ефект — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност
Сближаване на законодателствата — Защита на потребителите — Продажба и гаранции на потребителските стоки — Директива 1999/44 — Отговорност на продавача при несъответствие на доставената стока с договора — Подходящо намаление на цената в случай на незначително несъответствие — Национална правна уредба, която не допуска съдът служебно да намали цената — Нарушаване на принципа на ефективност — Недопустимост
(член 2, параграф 1, член 3 и член 11, параграф 1, първа алинея от Директива 1999/44 на Европейския парламент и на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 34)
Директива 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, когато потребителят, имащ право на подходящо намаление на определената с договора за покупко-продажба цена на стока, поиска по съдебен ред само разваляне на този договор, а разваляне не е възможно поради незначителността на несъответствието на тази стока с договора, на сезирания национален съд не е разрешено служебно да намали цената, и то въпреки че въпросният потребител няма право нито да уточни първоначалната си претенция, нито да предяви за тази цел нов иск.
Всъщност такава система изисква от потребителя да предвиди каква ще е правната квалификация на установеното несъответствие с договора, която в крайната сметка се определя от компетентния съд, а това прави чисто случайна и следователно неподходяща защитата, предоставена на потребителя с член 3, параграф 5 от Директива 1999/44. Това важи с още по-голяма сила в случаите, когато тази преценка се оказва особено сложна, поради което въпросната квалификация зависи най-вече от съдебното дирене, проведено от сезирания със спора съд. При тези условия тази правна уредба не е съобразена с принципа на ефективност, доколкото прави прекомерно трудно, дори невъзможно в съдебните производства, образувани по искане на потребители в случаите на несъответствие на доставената стока с договора за покупко-продажба, да се приложи защитата, която Директива 1999/44 цели да осигури на потребителите. Националната юрисдикция следва да провери какви национални норми се прилагат към отнесения до нея спор и да използва всички свои правомощия, за да гарантира пълната ефективност на член 3, параграф 5 от Директива 1999/44 и да реши спора съобразно целта на тази директива.
(вж. точки 39 и 40—43 и диспозитива)