Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

1. Настоящото дело е нова възможност за Съда да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на националните схеми за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници(2), които ограничават ползването на помощите само до производителите на електроенергия, намиращи се на националната територия.

2. Въпросът, свързан с несъответствието между принципа на свободно движение на стоки и изискванията за опазване на околната среда, вече е отправен по дело Essent Belgium, C‑204/12—C‑208/12, понастоящем висящо пред Съда и по което на 8 май 2013 г. представих заключение, в което се произнесох както по принципа на свободно движение на стоки, така и по разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар(3) .

3. Макар фактическият контекст да е сходен, настоящото дело се вписва в различен правен контекст, тъй като с оглед на разясненията, представени от Förvaltningsrätten i Linköping (Швеция), оспорваната шведска система трябва да бъде преценена от гледна точка на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(4) .

4. Така възниква въпросът дали разпоредбите на Директива 2009/28 позволяват въвеждането на национална схема за подпомагане на произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия(5), съгласно която на производителите на зелена електроенергия се издават сертификати за електроенергия, определена квота от които впоследствие трябва задължително да се закупи от доставчиците на електроенергия и от някои потребители в зависимост от общото количество енергия, което те доставят или потребяват, когато посочената схема запазва издаването на такива сертификати само за намиращите се в съответната държава членка производители на зелена електроенергия.

5. При утвърдителен отговор би се поставил и въпросът за това да се определи дали териториалните ограничения на достъпа до схемите за подпомагане на зелената електроенергия съответстват на изискванията на принципа на свободно движение на стоки, като по този начин възниква въпросът за валидността на Директива 2009/28 от гледна точка на член 34 ДФЕС.

6. В настоящото заключение ще поддържам най-напред, че докато Директива 2009/28 допуска такива териториални ограничения, член 34 ДФЕС се противопоставя на това.

7. По-нататък ще изведа от това невалидността на член 3, параграф 3 от Директива 2009/28, като се има предвид, че той оправомощава държавите членки да забраняват или да ограничават достъпа до техните схеми за подпомагане за производителите, чиито инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници са разположени на територията на друга държава членка.

8. Накрая, по съображения за правна сигурност, ще предложа да се ограничи във времето действието на обявяването на тази невалидност.

I – Правна уредба

А – Правото на Съюза

9. Директива 2009/28, която влиза в сила на 25 юни 2009 г. и е трябвало да бъде транспонирана най-късно на 5 декември 2010 г., отменя Директива 2001/77, считано от 1 януари 2012 г.

10. Съображения 1, 13—15, 25, 36, 52 и 56 от Директива 2009/28 гласят:

„(1) Контролът на енергийното потребление в Европа, както и увеличеното използване на [зелена] енергия заедно с енергоспестяването и увеличената енергийна ефективност представляват важни части от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата, както и с допълнителни общностни и международни ангажименти за намаление на емисиите на парникови газове след 2012 г. Тези фактори играят важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на технологичното развитие и иновациите и създаване на възможности за заетост и регионално развитие, особено в селски и изолирани области.

[…]

(13) […] [У]местно [е] да бъдат установени задължителни национални цели, съвместими с 20-процентния дял на [зелената] енергия […] до 2020 г.

(14) Основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници. […]

(15) Изходната позиция, потенциалът за производство на [зелена] енергия и енергийният състав на всяка държава членка са различни. Ето защо е необходимо да се преобразува общностната цел за 20 % дял в индивидуални цели за всяка държава членка с оглед на справедливо и адекватно разпределение, като бъдат отчетени различните изходни позиции и потенциал на държавите членки, включително настоящите нива на [зелена] енергия и енергийният състав. […]

[…]

(25) Държавите членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на [зелената] енергия[…]. Повечето държави членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия [зелена] енергия […]. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал.. […] Настоящата директива цели улесняването на трансграничното насърчаване на използването на [зелена] енергия, без да се засягат националните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни механизми на сътрудничество между държавите членки, които да им дават възможност да се споразумеят до каква степен дадена държава членка да подпомага производството на [зелена] енергия в друга държава членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източници следва да се отчита като изпълнение на общите национални цели на едната или другата. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за [зелената] енергия, произведена […] в други държави членки, и да се споразумеят за това, като прилагат механизмите на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

[…]

(36) С оглед на създаване на възможности за намаляване на разходите за постигане на предвидените в настоящата директива цели, е уместно както да бъде улеснено потреблението в държавите членки на [зелена] енергия, произведена […] в други държави членки, така също и да се даде възможност на държавите членки да отчитат [зелената] енергия, употребена в други държави членки за изпълнението на собствените им национални цели. Поради тази причина са необходими мерки за гъвкавост, но те остават под контрола на държавите членки, така че да не се засегне тяхната способност да постигнат националните цели. Тези мерки за гъвкавост са под формата на статистически прехвърляния, съвместни проекти между държави членки или съвместни схеми за подпомагане.

[…]

(52) Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. […] Важно е да се направи разграничение между зелените сертификати, използвани за схеми за подпомагане, и гаранциите за произход.

[…]

(56) Гаранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане“.

11. Съгласно член 1 от Директива 2009/28, озаглавен „Предмет и приложно поле“:

„Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на [зелената] енергия. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на [зелена] енергия в брутното крайно потребление на енергия […]“.

12. Член 2, втора алинея, букви й)—л) от Директива 2009/28 съдържа следните определения:

„й) „гаранция за произход“ означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници […];

к) „схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава членка или група държави членки, които насърчават използването на [зелена] енергия чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на [зелена] енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания;

л) „задължение за [зелена] енергия“ означава национална схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял [зелена] енергия в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял [зелена] енергия или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял [зелена] енергия в своето потребление. Това включва схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати“.

13. Член 3, параграфи 1—3 от Директива 2009/28 гласи:

„1. Всяка държава членка гарантира, че нейният дял на [зелена] енергия, изчислен в съответствие с разпоредбите на членове 5—11, в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на [зелената] енергия през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. […]

2. Държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на [зелената] енергия се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б.

3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:

а) схеми за подпомагане;

б) мерки на сътрудничество между различните държави членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5—11.

Без да се засягат разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора, държавите членки имат право да решат, в съответствие с членове 5—11 от настоящата директива, до каква степен да подпомагат [зелена] енергия, произведена в друга държава членка“.

14. Съгласно член 5 от Директива 2009/28:

„1. Брутното крайно потребление на [зелена] енергия във всяка държава членка се изчислява като сбор от:

a) брутното крайно потребление на [зелена] електроенергия;

[…]

3. За целите на параграф 1, буква а) брутното крайно потребление на [зелена] електроенергия се изчислява като количеството електроенергия, произведено в държава членка от възобновяеми източници на енергия, с изключение на електроенергията в помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода.

[…]“.

15. В член 11, параграф 1 от Директива 2009/28, озаглавен „Съвместни схеми за подпомагане“, е предвидено:

„Без да се засягат задълженията на държавите членки по член 3, две или повече държави членки може да решат на доброволни начала да обединят или частично да координират своите национални схеми за подпомагане. В такива случаи определено количество [зелена] енергия, произведено на територията на участващите държави членки, може да се разглежда като част от общата национална цел на друга участваща държава членка […]“.

16. Член 15 от Директива 2009/28, озаглавен „Гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници на енергия“, предвижда:

„1. За да се докаже на крайните потребители делът или количеството [зелена] енергия в енергийния състав на доставчик на енергия, в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО[(6) ], държавите членки гарантират, че произходът на [зелената] електроенергия може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2. […] Гаранцията за произход не е от значение за спазването на член 3 от държава членка. Прехвърлянията на гаранции за произход […] не засяга […] изчисляване[то] на брутното крайно потребление на [зелена] енергия в съответствие с член 5.

[…]

9. Държавите членки признават гаранциите за произход, издадени в друга държава членка в съответствие с настоящата директива, само като доказателство за елементите, посочени в параграф 1 и параграф 6, букви а) — е). […]

[…]“.

Б – Шведското право

17. Схемата за подпомагане на производството на зелена електроенергия е въведена със Закон № 113 относно сертификатите за електроенергия от 2003 г. (lagen (2003:113) om elcertifikat)(7), заменен, считано от 1 януари 2012 г., със Закон № 1200 относно сертификатите за електроенергия от 2011 г. (lagen (2011:1200) om elcertifikat)(8), който има по-специално за предмет транспониране на Директива 2009/28.

18. Запитващата юрисдикция подчертава, че макар решението на Energimyndigheten от 9 юни 2010 г., разглеждано по делото в главното производство, да е прието съгласно Закона от 2003 г., в шведското право споровете по принцип се решават съгласно приложимия към момента на разглеждането им от съда закон, в случая Законът от 2011 г.

19. Схемата за подпомагане, въведена от шведското законодателство, се основава на издаването на зелени сертификати на производителите на зелена електроенергия и на съответното задължение за доставчиците на електроенергия и за някои потребители да закупуват определен брой сертификати, съответстващи на дял от общото количество доставена или потребявана електроенергия.

20. Зеленият сертификат, който доказва производството на един мегаватчас зелена електроенергия, може свободно да бъде договорен на конкурентен пазар, на който цените се определят от правилото за предлагането и търсенето. Неговата цена в крайна сметка се отразява на потребителя на електроенергия. Броят на сертификатите, които доставчиците или потребителите са задължени да закупуват, варира в зависимост от целта за производство на зелена електроенергия, която трябва да бъде постигната. За 2010—2012 г. тя е 0,179 зелен сертификат за произведен или консумиран мегаватчас.

21. Запитващата юрисдикция отбелязва, че макар това ограничение да не се съдържа в текста на Закона от 2011 г., от подготвителните работи по законите от 2003 г. и от 2011 г. е видно, че издаването на зелени сертификати е запазено за инсталациите за производство на зелена електроенергия, разположени на територията на Швеция.

22. Освен това тя уточнява, че в глава 1, член 5 от Закона от 2011 г. се съдържа нова разпоредба със следния текст:

„Сертификатите за електроенергия, издадени за производството на възобновяема електроенергия в друга държава, могат да се използват, за да се изпълни задължението за квоти съгласно настоящия закон, при условие че шведската система за сертифициране на електроенергията е координирана със системата за сертифициране на електроенергията в другата държава с международно споразумение“.

23. На 29 юни 2011 г. Кралство Швеция сключва с Кралство Норвегия(9) такова споразумение. Споразумение от този вид обаче не е сключено с Република Финландия.

II – Спорът по главното производство

24. На 30 ноември 2009 г. Ålands Vindkraft AB(10), което стопанисва ветропарк, намиращ се на територията на Финландия, Оландските острови, но който според правните основания на Ålands Vindkraft, възпроизведени в акта за преюдициално запитване, е свързан с шведската електроразпределителна мрежа, подава искане за одобрение, за да могат да му бъдат издадени зелени сертификати по реда на шведската правна уредба.

25. С решение от 9 юни 2010 г. Energimyndigheten отхвърля това искане, по съображение че системата за издаване на зелени сертификати може да се ползва само за разположените в Швеция инсталации за производство на зелена електроенергия.

26. Ålands Vindkraft подава жалба за отмяна на решението пред Förvaltningsrätten i Linköping, като се позовава по-специално на нарушение на член 34 ДФЕС, тъй като според него спорната система запазвала за намиращите се в Швеция производители на зелена електроенергия покриването на нуждите от електроенергия на около 18 % от шведските потребители в ущърб на вноса от други държави членки.

III – Преюдициалните въпроси

27. Тъй като има съмнения по отношение на тълкуването на Директива 2009/28 и по отношение на обхвата на член 34 ДФЕС, Förvaltningsrätten i Linköping решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Шведската система за сертифициране на електроенергията е национална схема за подпомагане, която изисква доставчиците на електроенергия и определени потребители на електроенергия в държавата членка да купуват сертификати за електроенергия, съответстващи на определен дял от техните доставки или потребление, без да е налице изрично изискване да купуват електроенергия от същия източник. Сертификатът за електроенергия се издава от шведската държава и доказва, че е произведено определено количество [зелена] електроенергия[…]. Производителите на [зелена] електроенергия[…] си набавят чрез продажбата на сертификата за електроенергия допълнителен приход към дохода от произведената от тях електроенергия. Член [2, буква к)] и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28[…] следва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, намиращи се на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?

2) Може ли с оглед на член 34 ДФЕС система като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава система при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия[…]?

4) От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на схемата за подпомагане само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?“.

IV – Анализ

А – По първия въпрос

28. С първия си въпрос, който се подразделя на две части, запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали система като разглежданата в главното производство представлява схема за подпомагане по смисъла на член 2, втора алинея, буква к) от Директива 2009/28, и второ, при утвърдителен отговор, дали разпоредбите на тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правото на ползване на такава схема да бъде ограничено само до производителите, чиито инсталации са разположени на територията на съответната държава членка.

1. По първата част от въпроса

29. Система за издаване на зелени сертификати като разглежданата в главното производство представлява ли схема за подпомагане по смисъла на член 2, втора алинея, буква к) от Директива 2009/28?

30. Според Ålands Vindkraft Директива 2009/28 се прилага за схемите за подпомагане на използването на зелена електроенергия, а не на нейното производство, докато според Energimyndigheten и според всички правителства, представили становища, както и според Европейската комисия схема за подпомагане на производството на зелена електроенергия трябва да се квалифицира като „схема за подпомагане“ по смисъла на тази директива.

31. Споделям без колебания последния анализ, който се налага при прочита на съдържащите се в член 2, параграф 2, букви к) и л) от посочената директива дефиниции, по следните причини.

32. Първо, както ясно се вижда от самата редакция на тези дефиниции, схемите за подпомагане, които имат за цел насърчаване на използването на зелената енергия, включват онези схеми, които налагат на производителите или на доставчиците на енергия определени квоти за производството или за доставката на зелена енергия. Затова понятието за използване на зелена електроенергия трябва да се разбира като включващо производството на тази електроенергия, като противопоставянето на тези две понятия, приемайки, че едното изключва другото, не съответства на буквата на Директив а 2009/28.

33. Второ, употребата на обобщителното местоимение „всеки“ и на понятията, считани за равностойни — „инструмент“, „схема“ или „механизъм“ — както и неизчерпателният характер на примерите, изброени в член 2, втора алинея, буква к) от тази директива, бележат волята на законодателя на Съюза понятието „схема за подпомагане“ да се разбира в широк смисъл.

34. Трето, налага се изводът, че член 2, втора алинея, букви к) и л) от посочената директива включва изрично сред схемите за подпомагане, освен изкупните цени и премиите, и схемите за зелени сертификати(11) .

35. При това положение според мен няма никакво съмнение, че система за сертифициране със зелени сертификати като разглежданата в главното производство представлява схема за подпомагане по смисъла на Директива 2009/28

36. Остава да се определи дали разпоредбите на тази директива не допускат правото на ползване на такава система да бъде запазено само за производителите, чиито инсталации са разположени на територията на съответната държава членка.

2. По втората част от въпроса

37. Разпоредбите на Директива 2009/28 се тълкуват по различен начин от страните в главното производство и от встъпилите страни.

38. Според едно първо тълкуване, поддържано от Ålands Vindkraft, макар и да има за цел да насърчава използването на зелена електроенергия, за да могат държавите членки да постигнат индивидуалните си задължителните цели, Директива 2009/28 не позволява въвеждането на дискриминационни схеми за подпомагане, които биха породили непозволени пречки пред търговията.

39. Energimyndigheten и шведското, германското и норвежкото правителство, според които Директива 2009/28 разрешава изрично или дори предполага ограничаване на ползването на националните схеми за подпомагане на зелената електроенергия, произведена на национална територия, предлагат напълно противоположно тълкуване.

40. Това тълкуване било съобразено със самия текст на Директивата, при положение че в съображение 25 и в член 3, параграф 3 от нея се посочва, че държавите членки са свободни да определят дали и до каква степен възнамеряват да подпомагат зелената електроенергия, произведена в други държави членки, и се изброяват незадължителните механизми за сътрудничество, които те могат да използват в тази хипотеза.

41. Освен това посоченото тълкуване се потвърждавало и от общата структура на Директива 2009/28. Всъщност тя следвала подход, съобразен с държавите членки, взети поотделно, като налагала специфични цели на всяка държава. Освен това тя превръщала националните схеми за подпомагане в основен инструмент за постигане на тези цели и утвърждавала възможността държавите членки да контролират ефекта и разходите на тези схеми в зависимост от съответния си потенциал, което предполагало, че това са схеми, ограничени до територията на всяка държава членка.

42. Според шведското и норвежкото правителство такова тълкуване се подкрепяло и от подготвителните работи по Директива 2009/28, които оставяли впечатлението, че държавите членки се ползват със значителна свобода на действие, за да могат да прилагат своите политики за изпълнение на задълженията си в съответствие с тази директива, която се ограничава само до това да определи обща рамка(12) .

43. Комисията предлага смесен подход. Изтъквайки, че за разлика от Директива 2001/77, в Директива 2009/28 липсва подобно посочване относно ограничаването на търговията и че разпоредбите на член 3, параграф 3 дават на държавите членки правото да въвеждат схеми за подпомагане, да прилагат мерки за сътрудничество или да решават до каква степен да подпомагат зелената електроенергия, произведена в друга държава членка, тя счита, че Директива 2009/28 трябва да бъде тълкувана в смисъл, че допуска държава членка да прилага национална схема за подпомагане, от която се ползват само производителите, намиращи се на нейна територия.

44. От своя страна считам, че Директива 2009/28 разрешава териториалните ограничения на схемите за подпомагане на зелената електроенергия —доказват го както буквалното тълкуване, така и общата структура и целите на тази директива.

а) Текстът на член 3, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28

45. В съображение 25 от Директива 2009/28 изрично се подчертава, че ограниченията съществуват в повечето национални схеми за подпомагане и че държавите членки, които разполагат с различен потенциал, се ползват със свобода на преценка, за да определят дали и до каква степен тези схеми за подпомагане се прилагат за зелената електроенергия, произведена в други държави членки. Тази свобода на преценка се изразява в член 3, параграф 3, втора алинея от Директивата с утвърждаване на принципа, съгласно който държавите членки разполагат с „правото да решат“, „в съответствие с членове 5—11“ от посочената директива, обхвата на подпомагане на внесената зелена електроенергия, с единственото изключение да бъдат спазвани членове 107 и 108 ДФЕС. Оттук следва, че Директива 2009/28 предоставя на държавите членки основание за компетентност за определяне на принципа и обхвата на оказваната от тях подкрепа на внесената зелена електроенергия и за да сключват, когато е необходимо, споразумения с други държави членки.

б) Общата структура на Директива 2009/28

46. Два довода, основани на общата структура на Директива 2009/28, предоставят ясни указания по въпроса дали държава членка, която прилага схема за подпомагане, е длъжна да предостави на инсталациите за производство на зелена електроенергия, разположени в други държави членки, право да се ползват от тази схема.

47. Първият довод е изведен от незадължителния характер на механизмите за гъвкавост, уредени в членове 6—11 от тази директива. Ако законодателят на Съюза е възнамерявал да подкрепя трансграничната търговия със зелена електроенергия, като насърчава потреблението в държавите членки на зелена електроенергия, произведена в други държави членки, и като позволява отчитането в националната цел на държава членка на зелената електроенергия, употребена в друга държава членка(13), установените за целта „мерки за гъвкавост“(14), наричани също „механизми на сътрудничество“(15) и които могат да бъдат под формата или на „статистически прехвърляния“(16), или на „съвместни проекти между държави членки“(17), или на „съвместни схеми за подпомагане“(18), са изрично установени като незадължителни механизми(19), подчинени на предварителното сключване на споразумение между държавите членки. Ето защо, дори когато държава членка би била склонна да прилага едностранно схемата си за подпомагане на зелената електроенергия, произведена в друга държава членка, тази енергия можело да се вземе предвид с оглед постигане на националните ѝ цели само доколкото втората държава приеме това отчитане и сключи с първата държава споразумение за сътрудничество.

48. Вторият довод е изведен от ограничения обхват, признат на гаранциите за произход. Макар да въвежда задължение за взаимно признаване на тези гаранции, Директива 2009/28 изрично ограничава обхвата на гаранциите, издадени от други държави членки, като уточнява, че те важат изключително като способ за доказване(20), без да предоставя правото на ползване на националните схеми за подпомагане(21) . От това следва, че държава членка може да откаже на производител на зелена електроенергия, установен в чужбина, ползване от нейната схема за подпомагане, дори когато зеленият произход на неговото производство би бил установен с гаранция за произход в съответствие с изискванията на Директива 2009/28.

49. Целите на тази директива потвърждават свободата на преценка, оставена на държавите членки.

в) Целите на Директива 2009/28

50. За разлика от Директива 2001/77, която налагала на държавите членки само индикативни цели, Директива 2009/28 определя задължителна обща национална цел(22) за потребление на зелена електроенергия, което трябва да позволи постигането на общата цел за най-малко 20 % производство на зелена електроенергия в Европейския съюз, като оставя на държавите членки избора за подходящите средства за постигане на тези цели. Освен това, ако в рамките на Директива 2001/77 националните индикативни цели за „потребление“ могли да бъдат изпълнени, като се вземе предвид внесената зелена електроенергия(23), Директива 2009/28 определя потреблението на зелена електроенергия като количеството зелена електроенергия, „произведено в държава членка […], с изключение на електроенергията в помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода“(24) . Частта от целта за насърчаване използването на зелена електроенергия на национално равнище и значението, което се отдава на производството, изглежда обосновават факта, че държава членка решава да запази подкрепата си само за националното си производство, което ще ѝ позволи да изпълни целите си.

51. Това са причините, поради които предлагам на първия въпрос, поставен от Förvaltningsrätten i Linköping, да се отговори, че член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

– национална правна уредба, която предоставя на производителите на зелена електроенергия зелени сертификати, от които доставчиците на електроенергия и някои потребители трябва задължително да закупуват определен дял в зависимост от общото количество електроенергия, което доставят или потребяват, представлява схема за подпомагане по смисъла на тази директива,

– посочената директива разрешава на държавите членки, когато въвеждат такива схеми, да запазят издаването на зелени сертификати само за инсталациите за производство на зелена електроенергия, разположени на тяхна територия.

Б – По втория и третия въпрос

52. С втория и с третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 34 ДФЕС допуска териториалното ограничение, характеризиращо разглежданата в главното производство система.

53. За да отговоря на този въпрос, ще приложа същите разсъждения на три етапа, както в заключението ми по дело Essent Belgium, посочено по-горе, като последователно определя дали член 34 ДФЕС е приложим, дали разглежданата правна уредба представлява пречка и дали тя може да бъде обоснована.

1. Приложимостта на член 34 ДФЕС

54. Приемането на Директива 2009/28 забранява ли разглеждането на съвместимостта на националните схеми за подпомагане с член 34 ДФЕС?

55. По този въпрос позициите на страните, които са представили становища пред Съда, са различни.

56. Ålands Vindkraft изтъква, че Директива 2009/28 не е хармонизирала националните схеми за подпомагане и поради това националните мерки, приети в рамките на транспонирането на тази директива, трябва да бъдат съвместими с първичното право, независимо от тяхното евентуално съответствие с посочената директива.

57. Обратно, Energimyndigheten отрича възможността за конфликт между спорното териториално ограничение и член 34 ДФЕС, тъй като първичното право било приложимо само доколкото не съществувало приложимо вторично право(25) .

58. Макар да признава, че Директива 2009/28 не извършвала пълно хармонизиране на националните схеми за подпомагане, германското правителство счита, че обхватът на съдебния контрол, който следва да се упражнява във връзка с член 34 ДФЕС, трябва да има предвид, че на база информираност законодателят на Съюза е приел евентуални ограничения на свободното движение на стоки, необходими за правилното функциониране на националните схеми за подпомагане.

59. Накрая, от обстоятелството, че Директива 2009/28 дава на държавите членки правото да запазят своите схеми за подпомагане с оглед на постигането на националните си цели, Комисията прави извод, че трябва да се презумира, че шведската система за издаване на зелени сертификати е в съответствие с член 34 ДФЕС.

60. Според мен влизането в сила на Директива 2009/28 не освобождава от необходимостта въпросът да бъде разгледан във връзка с член 34 ДФЕС.

61. Макар от установената съдебна практика да следва, че всяка национална мярка в дадена област, която е предмет на пълно хармонизиране на равнище на Съюза, трябва да бъде оценявана във връзка с разпоредбите за хармонизация на тази мярка, а не с тези от първичното право(26), тази съдебна практика изобщо не е приложима, тъй като е безспорно, че Директива 2009/28 не е хармонизирала съществените аспекти на схемите за подпомагане, предназначени за насърчаване използването на зелена електроенергия.

62. В действителност затруднението не е в съществуването на обща правна уредба, предвиждаща изчерпателното хармонизиране на необходимите мерки за гарантиране опазването на околната среда при търговията със зелена електроенергия между държави членки, а в потвърдената в Директива 2009/28 компетентност на държавите членки да определят дали схемите им за подпомагане се прилагат или не за внесената от друга държава членка зелена електроенергия.

63. При тези обстоятелства оценката на шведската система за подпомагане от гледна точка на член 34 ДФЕС трябва да се извършва, като се има предвид принципът за предимство на първичното право пред другите източници на правото на Съюза, от което произтичат две последици.

64. Първата последица е свързана с тълкуването на вторичното право, което трябва да се извършва в посока на съответствието му с първичното право и с основните принципи на правото на Съюза. В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, когато текст от вторичното право на Съюза може да се тълкува по няколко начина, следва да се предпочете тълкуването, че разпоредбата съответства на разпоредбите на Договорите, а не онова, което води до установяване на несъвместимостта ѝ с тях(27) .

65. Втората последица се отнася до валидността на вторичното право, която трябва да се преценява във връзка с разпоредбите на първичното право, свързани със свободите на движение. Всъщност от практиката на Съда е видно, че забраната на количествените ограничения, както и на мерките с равностоен ефект, предвидена в член 34 ДФЕС, „се прилага не само за национални мерки, но и за мерки, предприети от институциите на Съюза“(28), които „също били длъжни да зачитат свободата в търговията [между държавите членки], основен принцип на общия пазар“(29) .

66. В особения контекст на инструмента за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, установен с член 267 ДФЕС, е важно да се отбележи, че дори ако е сезиран единствено в рамките на преюдициално производство с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, при определени специфични обстоятелства може да се наложи Съдът да разгледа валидността на разпоредбите на вторичното право.

67. В това отношение следва да се припомни, че Съдът е приел, че „когато става ясно, че същинската цел на поставените от национална юрисдикция въпроси се отнася повече до разглеждането на валидността, отколкото до тълкуването на актове [на Съюза], Съдът трябва незабавно да даде повече яснота на посочената юрисдикция, без да я задължава да се съобразява с напълно дилаторен формализъм, несъвместим с характера на установените с член [267 ДФЕС] механизми“(30) .

68. Ето защо Съдът нееднократно служебно е прогласявал, че акт, чието тълкуване единствено му е било поискано, е невалиден(31) .

69. Тази гъвкавост, която характеризира инструмента за сътрудничество, какъвто е преюдициалното запитване, според мен позволява на Съда да се произнесе относно валидността на разпоредба от вторичното право в хипотезата, каквато е и разглежданата в главното производство, в която запитващата юрисдикция би отправила преюдициални въпроси, свързани едновременно с тълкуването на вторичното право и с тълкуването на първичното право. Ако в такава хипотеза тълкуването на вторичното право показва несъвместимост с първичното право, ефективността на сътрудничеството с националните съдилища предполага, че Съдът ще изясни последиците, които следва да бъдат изведени от такава констатация за валидността на съответната разпоредба от вторичното право.

70. Несъмнено не трябва да се забравя фактът, че предоставените с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани страни възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно Съдът трябва да следи тази възможност да се спазва, предвид факта, че по силата на тази разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите страни, придружени от превод на официалния език на всяка държава членка, а не националната преписка, която запитващата юрисдикция евентуално е препратила на Съда(32) .

71. В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че макар въпросите формално да се отнасят до тълкуването на член 2, втора алинея, буква к) и на член 3, параграф 3 от Директива 2009/28, както и на член 34 ДФЕС, като не изключва характеристиките на разглежданата в главното производство система да са съобразени с Директива 2009/28 и като същевременно поставя под въпрос съвместимостта на тази система с оглед на принципа на свободно движение на стоки, förvaltningsrätten i Linköping непряко изразява съмнение относно валидността на тази директива, така че предметът на въпроса налага да се извърши преценка на валидността.

72. Именно по този начин и правителствата на държавите членки, както и главните страни са разбрали преюдициалното запитване, видно по-специално от съображенията на Energimyndigheten, съгласно които да се забранят на основание член 34 ДФЕС териториалните ограничения е „несъвместимо“ с Директива 2009/28(33) .

73. Поради това е уместно да се прецени дали член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска териториално ограничение като разглежданото в главното производство, и ако е необходимо, да се изведат последиците от това относно валидността Директива 2009/28 с оглед на посочения текст.

2. Наличието на ограничение на свободното движение на стоки

74. Както изтъкнах в заключението си по дело Essent Belgium, посочено по-горе(34), от постоянната съдебна практика е видно, че всяка правна уредба в областта на търговията на държавите членки, която може пряко или непряко, действително или потенциално да препятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект по смисъла на член 34 ДФЕС.

75. Ограничението може да е резултат не само от санкциониране на внесените стоки в сравнение с националните стоки, но и обратно, от предоставено на националното производство предимство спрямо внесените стоки(35), или на правна уредба, която, без да запазва предимството за националните стоки, поставя като изискване допълнителни условия за неговото предоставяне на внасяните стоки(36) .

76. Макар да не забранява вноса на електроенергия, шведската система за издаване на зелени сертификати несъмнено осигурява икономическо предимство, което може да постави в благоприятно положение намиращите се в Швеция производители на зелена електроенергия в сравнение с производителите, установени в други държави членки, тъй като, докато първите се облагодетелстват от допълнителния приход, осигуряван им от продажбата на зелени сертификати, която действа като премия за производството, вторите получават доход само от продажбата на зелена електроенергия.

77. Следователно невъзможността производителите на електроенергия, установени в други държави членки, да се ползват от системите за издаване на зелени сертификати, когато изнасят зелена електроенергия, представлява дискриминационно ограничение на свободното движение на стоки, забранено с член 34 ДФЕС.

78. Трябва обаче да се провери дали това ограничение може да бъде обосновано.

3. Обосноваността на пречката за свободното движение на стоки

79. По причините, изложени от мен по дело Essent Belgium, посочено по-горе, и на които смятам, че не е необходимо да се връщам, считам, че национална правна уредба, която представлява мярка с равностоен на количествени ограничения ефект, може да бъде обоснована с целта за опазване на околната среда, макар и тя да е дискриминационна, при условие все пак, че в този случай е подложена на особено строга проверка за пропорционалност, която квалифицирам като „засилена“.

80. Затова следва да се провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба може да гарантира осъществяването на преследваната цел за опазване на околната среда и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

81. Energimyndigheten, както и всички правителства, представили писмени становища, се позовават на Решение по дело PreussenElektra(37), като поддържат, че основанията, посочени в това решение, се прилагали и по отношение на разглежданата в главното производство правна уредба.

82. Не споделям това мнение и считам, че измененията в правната уредба налагат да се преразгледат параметрите на спора.

83. Трябва да се обърне особено внимание на две нови обстоятелства, а именно либерализирането на пазара на електроенергия и прилагането на система за взаимно признаване на гаранциите за произход.

84. На първо място, от 1999 г. Съюзът е включен в динамика на постепенно либерализиране на вътрешния енергиен пазар, което се изразява в приемането на нова регулаторна рамка, озаглавена „трети пакет енергетика“. Състояща се по-специално от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003(38) и от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО(39), посочената рамка създава конкуренция между производителите на електроенергия и засилва трансграничната търговия с електроенергия, като насърчава междусистемните връзки.

85. Следва да се отбележи, че за разлика от Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия(40), която е била само „нов етап от либерализирането на пазара на електроенергия, [запазващ] съществуващи пречки за търговията с електроенергия между държавите членки“(41), както е видно от съображение 62, Директива 2009/72 има за цел създаването на напълно работещ вътрешен пазар на електроенергия, позволяващ продажбата на електроенергия при същите условия посредством система на взаимно свързване.

86. Важно е също да се отбележи, че както потвърждават заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г.(42), както и от 18 и 19 октомври 2012 г.(43), държавите членки са се споразумели да завършат вътрешния пазар на електроенергия до 2014 г., за да се даде възможност за нейното свободно движение. В този смисъл, обратно на твърденията на германското правителство, изграждането на вътрешния електроенергиен пазар за 2014 г. представлява не само амбиция на Комисията, но и „необходимост“(44) и цел на Съюза.

87. Следва да се констатира освен това, че интегрирането на зелена електроенергия във вътрешния пазар на електроенергия съставлява една от основните цели на Директива 2009/28, по-специално за развитие на взаимното свързване на електроенергийните мрежи на държавите членки, за да се развива трансграничната търговия със зелена електроенергия, която по естеството си е временна, като на производителите на зелена електроенергия се осигурява приоритетен или гарантиран достъп до преносните и разпределителни мрежи(45) .

88. На второ място, обосноваването, изведено от невъзможността да се определи зеленият произход на електроенергията, произведена в друга държава членка, не може вече да бъде изтъкнато след въвеждането от Директива 2001/77 на „гаранции за произход“, конкретно предназначени да се установи, че продадената електроенергия е произведена от източници на възобновяема енергия.

89. В това отношение може да се възрази, че гаранциите за произход са замислени в Директива 2009/28 изключително като инструменти за доказване, позволяващи на доставчика да докаже на своите клиенти, че неговият енергиен състав съдържа част или определено количество зелена електроенергия(46), че те не изпълняват никаква функция за постигане на задължителните национални цели(47) и сами по себе си не предоставят право на ползване от националните схеми за подпомагане(48) .

90. Това възражение обаче ми се струва без значение с оглед на изложеното от Съда съображение, основано изключително на липсата на инструмент за доказване, позволяващ определянето на произхода на произведената електроенергия. Освен това то в крайна сметка представлява опит да се обоснове нарушението на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани със свободното движение на стоките, посредством съставянето на правна норма от по-нисък ранг.

91. Накрая, според мен двойните изменения в правната уредба за търговията с електроенергия, характеризираща се с динамика на либерализиране и взаимно признаване, прави трудно по-нататъшното прилагане на съдебната практика, изведена в Решение по дело PreussenElektra, посочено по-горе, макар и да се присъединявам безусловно към предложението, според което използването на зелена електроенергия, което цели насърчаването на националните схеми за подпомагане, допринася за опазване на околната среда, по-специално като се намаляват емисиите на парникови газове(49) .

92. Изпитвам обаче по-голямо съмнение по отношение на твърдението, че възможността за установен в държава членка производител на зелена електроенергия да се ползва от прилагана от друга държава членка схема за подпомагане е непременно в противоречие с тази цел. В това отношение според мен е налице известно объркване между целите на схемите за подпомагане по принцип и целите на териториалните ограничения по-конкретно.

93. По този въпрос е необходима внимателна проверка, тъй като, макар да е лесно да се приеме, че системите за издаване на зелени сертификати допринасят за опазването на околната среда, като стимулират производството на зелена електроенергия, е налице известен парадокс, ако се счита, че насърчаването на вноса на зелена електроенергия от друга държава членка би могло да навреди на опазването на околната среда.

94. В този смисъл според мен е важно да се разгледа по-конкретно всяко от посочените основания за обясняване на отказа да се допусне о отчитането в националните схеми за подпомагане на произвежданата зелена електроенергия с произход от други държави членки.

95. Макар да са групирани под общото основание за опазване на околната среда, в действителност тези обосновки са от съвсем различно естество. Затова, за да се претегли съответната им тежест, следва да се обърне отново внимание на всяко от основните съображения, посочени от Energimyndigheten и от страните, които са представили становища(50) .

96. Първият довод произтича от необходимостта да се осигури правилното функциониране на схемите за подпомагане и да не се компрометира способността на държавите членки да постигат националните си цели за увеличаване на производството на зелена електроенергия, което предполага, че те могат да контролират ефекта и разходите на своите схеми за подпомагане в зависимост от съответния си потенциал.

97. Този първи довод не е убедителен, тъй като рискът от дестабилизиране на националните системи за издаване на зелени сертификати в хипотезата на отварянето им за производителите, установени в други държави членки, според мен не е доказано.

98. Освен че продължаващите технически пречки пред трансграничната търговия с електроенергия, свързани по-специално със затрудненията за достъп до мрежите и с липсата на взаимно свързване на енергийните мрежи, ограничават несъмнено в променливи съотношения според съответните държави членки опасността от внезапен и масов приток на чуждестранни производители на зелена електроенергия, по принцип схемите за подпомагане включват регулаторни механизми, които биха могли да позволят, ако е необходимо, да се избегне рискът от понижаване на цената на зелените сертификати при увеличаване на броя на сертификатите, които са в обращение, поради издаването им на чуждестранно производство. В система като разглежданата в главното производство, която се основава на определянето на прогресивно променящи се квоти, наложени на доставчиците и на някои потребители, увеличаването на броя на сертификатите на пазара за зелени сертификати би могло всъщност да бъде компенсирано от съответно нарастване на изискванията за квоти, което само би могло да бъде в правилна посока.

99. Вторият довод е изведен от това, че трансграничната търговия със зелена електроенергия изисквала предварително сключване на споразумение за сътрудничество между съответните държави членки, за да се разрешат различни въпроси, свързани по-специално с условията за издаване на зелени сертификати, с координиране на информацията и с определяне на органите, които отговарят за издаването на лиценз на инсталациите.

100. И този довод не е убедителен.

101. От една страна, както признава германското правителство, механизмите за сътрудничество между държавите членки, предвидени в Директива 2009/28, нямат за цел да осигурят достъпа до националните схеми за подпомагане на зелена електроенергия, произведена в чужбина, а да позволят на държавите членки да постигнат националните си глобални цели с помощта на други държави членки. Според мен отварянето на достъпа до националите схеми за подпомагане за разположените в чужбина инсталации не само че не може да представлява пречка за сключването на споразумения за сътрудничество, а обратно, може да насърчава сключването на такива споразумения, подтиквайки държавите членки да координират своите схеми за подпомагане.

102. От друга страна, струва ми се важно, че докато целите на Директива 2009/28 включват развитието на търговията със зелена електроенергия между държавите членки, след влизането ѝ в сила е било сключено едно-единствено споразумение за сътрудничество — споразумението между Кралство Швеция и Кралство Норвегия от 29 юни 2011 г. Впрочем ще отбележа, че в Съобщение на Комисията от 5 ноември 2013 г., озаглавено „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“(51), като изразява съжаление, че механизмите на сътрудничество не са били използвани, с изключение на това споразумение, Комисията отбелязва, че развитието на зелената електроенергия в рамките на трансграничните схеми за подпомагане „може да намали разходите за привеждане в съответствие с Директива 2009/28[…] [и] да допринесе за премахване на евентуални нарушения във функционирането на вътрешния пазар, които са резултат от различен национален подход “(52) .

103. Третият довод е свързан с обстоятелството, че поради забраната на териториалните ограничения държавите членки ще загубят контрола над формирането на техния енергиен микс.

104. Този довод според мен е също толкова неоснователен като предходните. Макар от член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС да пр оизтича, че политиката на Съюза в областта на енергетиката приема да зачита свободата на избор на национален енергиен микс, без да се засягат разпоредбите на член 192, параграф 2, буква в) ДФЕС(53), този избор в областта на енергийната политика може обаче да бъде засегнат от мерките, приети от Съюза в рамките на неговата политика за околната среда, както е видно от самата Директива 2009/28, която, като налага на всяка държава членка задължителни цели, свързани с потреблението на зелена електроенергия, непременно влияе върху състава на техния енергиен микс.

105. Четвъртият довод е свързан с твърдението, че производителите на зелена електроенергия, установени в други държави членки, са щели да могат да избират най-благоприятната за тях схема, което би отворило широко вратите за помощи „à la carte“ или за получаване на помощи по две национални схеми.

106. Мисля обаче, че възможността държавите членки да координират схемите си за подпомагане посредством различни механизми за сътрудничество, предвидени в Директива 2009/28, може да даде отговор на това възражение.

107. Петият довод, изведен в подкрепа на териториалните ограничения, е, че отварянето на схемите за подпомагане за чуждестранното производство щяло да доведе до това, че националният потребител ще трябва да финансира инсталациите за производство на зелена електроенергия, разположени в други държави членки. Поставям си обаче въпроса как този довод, изтъкнат в съдебното заседание от Energimyndigheten, би могъл да претендира, че съответства на целта за опазване на околната среда, която, обратно, обосновава, че с националните схеми за подпомагане потребителите на държава членка финансират по-скоро зелената електроенергия, внасяна от държава членка, отколкото националната електроенергия от изкопаеми горива.

108. Накрая, считам, че нито един от изтъкнатите доводи не позволява да се докаже, че териториалните ограничения като разглежданите в главното производство могат да гарантират осъществяването на целта за опазване на околната среда.

109. В това отношение е важно да се отбележи, че един от четирите елемента на политиката на Съюза в областта на околната среда, посочени в член 191, параграф 1 ДФЕС, е разумното и рационално използване на природните ресурси“(54) . Развитието на трансграничната търговия със зелена електроенергия, която била резултат от отварянето на националните схеми за подпомагане за чуждестранното производство, щяла да допринесе обаче за осъществяването на тази цел, позволявайки оптимално разпределение на производството между държавите членки в зависимост от техния потенциал.

110. Поради това считам, че териториалните ограничения като разглежданите в главното производство не са в съответствие с принципа на свободно движение на стоки.

111. Според мен, като се има предвид, че Директива 2009/38 не може да бъде тълкувана по друг начин, освен че допуска такива ограничения, считам, че тя трябва да бъде обявена за невалидна по този въпрос.

112. Остава да се определи действието във времето на тази невалидност.

113. Тъй като преюдициалното запитване за преценка на валидността и жалбата за отмяна представляват два допълващи се способа за контрол за законосъобразност, Съдът определя действието на обявяването на невалидността, като разсъждава по аналогия с решенията за отмяна, по отношение на които действието във времето е уточнено в член 264 ДФЕС.

114. Това означава, че по силата на член 264, първа алинея ДФЕС невалидността по принцип има същото обратно действие като отмяната.

115. Основавайки се обаче на дерогацията по член 264, втора алинея ДФЕС, Съдът допуска по изключение възможността за дерогиране от принципа на обратното действие на обявяването на невалидността, когато това е оправдано с императивни съображения.

116. В този смисъл в три решения от 15 октомври 1980 г. по дело Providence agricole de la Champagne(55), по дело Maïseries de Beauce(56) и по дело Roquette Frères, посочено по-горе, след като установява невалидността на оспорваните регламенти, Съдът постановява, че тази невалидност не позволява да се поставя под въпрос получаването или плащането на компенсационни парични суми, извършено от националните органи въз основа на тези регламенти в периода до произнасянето на неговото решение.

117. По-късно Съдът неколкократно ползва възможността за ограничаване на действието във времето от установяването на невалидността на акт на Съюза, когато императивни съображения, свързани с правната сигурност, отнасящи се до всички засегнати интереси, изискват това(57) .

118. За да стигне до решение за такова ограничаване, Съдът взема предвид, от една страна, добросъвестността на заинтересованите лица, и от друга страна, риска от сериозни смущения, до който неговите решения биха могли да доведат по отношение на установени правни положения.

119. Смятам, че прилагането на правото на промяна на действието във времето на обявяването на невалидността е оправдано в делото по главното производство, което се проявява при специфични условия.

120. В действителност развитието на зелената електроенергия предполага скъпоструващи и дългосрочни инвестиции. Изменения с обратно действие на схемите за подпомагане могат обаче да породят криза на доверие у инвеститорите и да намалят инвестициите в този сектор, по-специално в областта на най-слабо развитите технологии.

121. При тези условия предлагам конкретно Съдът да отложи действието на решението си с 24 месеца, считано от неговото произнасяне, за да могат да бъдат въведени необходимите изменения в Директива 2009/28.

В – По четвъртия въпрос

122. С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали е от значение за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на схема за подпомагане като разглежданата в главното производство само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон.

123. В акта за преюдициално запитване изрично се посочва, че макар това ограничение да „не се съдържа в текста на закона, а в подготвителните работи“(58), „[с]ъгласно шведското право […] невъзможно е да се разреши достъпът до системата за издаване на [зелени] сертификати за инсталациите за производство на [зелена] електроенергия, разположени извън националните граници“(59) .

124. Като се основава на подготвителните работи по закона, запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да установи разпоредбите на национално право и да ги тълкува, счита, че териториалното ограничение отразява състоянието на националното материално право. Впрочем, ако случаят не беше такъв, първите три въпроса щяха да имат хипотетичен характер.

125. В този смисъл с последния си въпрос запитващата юрисдикция в крайна сметка се стреми да получи одобрение за използвания от нея метод на телеологично тълкуване при определянето на съдържанието на приложимото от нея материално право.

126. Съдът, който в рамките на възложената му от член 267 ДФЕС задача обаче не е компетентен да се произнася по тълкуването на националното право(60), не може да упражнява контрол върху възприетия от националния съд метод на тълкуване на този закон.

127. Поради това смятам, че не следва да се дава отговор на този въпрос, който е извън компетентността на Съда.

V – Заключение

128. Предвид гореизложените съображения считам, че на поставените от Förvaltningsrätten i Linköping въпроси следва да се отговори по следния начин:

„1) Член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че:

– национална правна уредба, която предоставя на производителите на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, зелени сертификати, от които доставчиците на електроенергия и някои потребители трябва задължително да закупуват определена квота в зависимост от общото количество електроенергия, което доставят или потребяват, представлява схема за подпомагане по смисъла на Директива 2009/28,

– Директива 2009/28 разрешава на държавите членки, когато въвеждат такива схеми, да запазят издаването на зелени сертификати само за инсталациите за производство на електроелектроенергия от възобновяеми енергийни източници, разположени на тяхна територия.

2) Член 34 ДФЕС не допуска национално законодателство, което предоставя на производителите на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, зелени сертификати, от които доставчиците на електроенергия и някои потребители трябва задължително да закупуват определена квота в зависимост от общото количество електроенергия, което доставят или потребяват, доколкото това законодателство изключва от схемата за подпомагане на производителите, чиито инсталации са намират на територията на друга държава членка.

3) Член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 е невалиден, доколкото оправомощава държавите членки да забраняват или да ограничават достъпа до своите схеми за подпомагане за производителите, чиито инсталации са намират на територията на друга държава членка.

4) Тази невалидност поражда действие след изтичането на две години от произнасянето на съдебното решение“.

(1) .

(2)  – За опростяване на изказа тази електроенергия ще бъде обозначавана като „зелена електроенергия“.

(3)  – ОВ L 283, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 36.

(4)  – ОВ L 140, стр. 16.

(5)  – Наричана по-нататък „зелена електроенергия“.

(6)  – Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61 и поправка в ОВ L 16, 2004 г., стр. 74).

(7)  – Наричан по-нататък „Законът от 2003 г.“.

(8)  – Наричан по-нататък „Законът от 2011 г.“.

(9)  – Директива 2009/28 е включена в Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4), адаптирано с протокола за адаптиране на това споразумение (ОВ L 1, 1994 г., стр. 572) и изменено с Решение № 162/2011 на Съвместния комитет на ЕИП от 19 декември 2011 г., изменящо приложение IV (Енергия) от Споразумението за ЕИП (ОВ L 76, 2012 г., стр. 49 и поправка в ОВ L 247, 2012 г., стр. 16).

(10)  – Наричано по-нататък „Ålands Vindkraft“.

(11)  – Тези схеми са посочени и в съображение 52, последно изречение от Директива 2009/28

(12)  – Шведското правителство се позовава на точка 3.1, стр. 8 от работен документ на службите на Комисията, придружаващ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Електроенергията от възобновяеми източници — важен фактор на европейския вътрешен пазар (SWD(2012) 164 окончателен). Този документ е достъпен единствено на английски език.

(13)  – Вж. съображение 36 от посочената директива.

(14)  – Пак там.

(15)  – Съображение 25 от Директива 2009/28.

(16)  – Член 6 от тази директива.

(17)  – Член 7 от посочената директива. Последната разрешава също и общи проекти между държави членки и трети страни (член 9 от нея).

(18)  – Член 11 от Директива 2009/28.

(19)  – Съображение 25, шесто изречение от тази директива.

(20)  – Член 15, параграф 9 от посочената директива.

(21)  – Вж. в този смисъл съображение 56 от Директива 2009/28, което гласи, че „[г]аранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане“. Макар използването на условно наклонение в текста на френски език да внася объркване, доколкото то изглежда изключва всякаква сигурност, следва обаче да се констатира, че в текстовете на други езици е използвано сегашно време и изявително наклонение (вж. по-специално текстовете на немски („Herkunftsnachweise begründen nicht an sich ein Recht auf Inanspruchnahme nationaler Förderregelungen“), на английски („Guarantees of origin do not by themselves confer a right to benefit from national support schemes“) и на испански език („Las garantías de origen no confieren de por sí el derecho a acogerse a sistemas de apoyo nacionales“).

(22)  – Вж. заглавието на член 3 от тази директива.

(23)  – Вж. точки 107—109 от моето заключение по дело Essent Belgium, посочено по-горе.

(24)  – Член 5, параграф 3, първа алинея от тази директива.

(25)  – Energimyndigheten се позовава на точка 53 от Решение от 14 декември 2004 г. по дело Radlberger Getränkegesellschaft и S. Spitz (C‑309/02, Recueil, стр. I‑11763).

(26)  – Вж. на последно място Решение от 14 март 2013 г. по дело Комисия/Франция (C‑216/11, точка 27 и цитираната съдебна практика).

(27)  – Вж. по-специално Решение от 26 юни 2007 г. по дело Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. (C‑305/05, Сборник, стр. I‑5305, точка 28). Вж. също Решение от 7 март 2013 г. по дело Efir (C‑19/12, точка 34).

(28)  – Решение от 12 юли 2012 г. по дело Association Kokopelli (C‑59/11, точка 80 и цитираната съдебна практика). Вж. по аналогия, що се отнася до свободното предоставяне на услуги, Решение от 26 октомври 2010 г. по дело Schmelz (C‑97/09, Сборник, стр. I‑10465, точка 50).

(29)  – Решение от 29 февруари 1984 г. по дело Rewe-Zentrale (37/83, Recueil, стр. 1229, точка 18).

(30)  – Решение от 1 декември 1965 г. по дело Schwarze (16/65, Recueil, стр. 1081, 1094).

(31)  – Вж. по-специално Решение от 3 февруари 1977 г. по дело Strehl (62/76, Recueil, стр. 211, точки 10—17), Решение от 15 октомври 1980 г. по дело Roquette Frères (145/79, Recueil, стр. 2917, точка 6) и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Schutzverband der Spirituosen-Industrie (C‑457/05, Сборник, стр. I‑8075, точки 32—39).

(32)  – Вж. по-конкретно Решение от 27 ноември 2012 г. по дело Pringle (C‑370/12, точка 85 и цитираната съдебна практика).

(33)  – Вж. стр. 28, предпоследна алинея от тези съображения на френски език.

(34)  – Точка 78.

(35)  – Вж. по-специално Решение от 5 юни 1986 г. по дело Комисия/Италия (103/84, Recueil, стр. 1759), в което като мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект се квалифицира финансова помощ, предоставена на предприятия за обществен транспорт, при условие че те закупят превозни средства местно производство.

(36)  – Решение от 6 октомври 2011 г. по дело Bonnarde (C‑443/10, Сборник, стр. I‑9327) относно френската правна уредба, според която екологичен бонус се предоставя при поставянето на отметка „демонстрационно превозно средство“ в първото свидетелство за регистрация на внесено демонстрационно моторно превозно средство.

(37)  – Решение от 13 март 2001 г. (C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099).

(38)  – ОВ L 211, стр. 15.

(39)  – ОВ L 211, стр. 55.

(40)  – ОВ L 27, 1997 г., стр. 20.

(41)  – Решение по дело PreussenElektra, посочено по-горе (точка 78).

(42)  – EUCO 2/1/11.

(43)  – EUCO 156/12.

(44)  – Вж. точка 2, буква в) от заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 октомври 2012 г.

(45)  – Член 16, параграф 2, буква б) от тази директива.

(46)  – Член 15, параграф 7 от тази директива.

(47)  – Член 15, параграф 2, четвърта алинея от посочената директива.

(48)  – Съображение 56 от Директива 2009/28. Вж. също точка 20 от настоящото заключение.

(49)  – Вж. Решение по дело PreussenElektra, посочено по-горе (точка 73).

(50)  – Препращам, що се отнася до аргументите, изведени, от една страна, от принципа за приоритетно отстраняване още при източника на замърсяването на околната среда, и от друга страна, от сигурността на енергийните доставки, към точки 105 и 106 от моето заключение по дело Essent Belgium, посочено по-горе.

(51)  – C(2013) 7243 окончателен.

(52)  – Стр. 18 и 19.

(53)  – Последната разпоредба оправомощава Съюза да приема в рамките на политиката за околната среда „мерки, които съществено влияят върху избора на държавите членки между различни енергоизточници и общата структура на тяхното енергоснабдяване“.

(54)  – Курсивът е мой.

(55)  – 4/79, Recueil, стр. 2823.

(56)  – 109/79, Recueil, стр. 2883.

(57)  – Вж. Решение от 8 ноември 2001 г. по дело Silos (C‑228/99, Recueil, стр. I‑8401, точки 35 и 36), Решение от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks (C‑333/07, Сборник, стр. I‑10807, точки 121 и 122) и Решение от 9 ноември 2010 г. по дело Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, Сборник, стр. I‑11063, точки 93 и 94).

(58)  – Вж. точка 46 от акта за преюдициално запитване.

(59)  – Пак там. Вж. също точка 24 от акта за преюдициално запитване, в която се посочва, че „новият текст от закона все още не позволява да се издават [зелени] сертификати на жалбоподателката (заявителката) в главното производство при липсата на споразумение за сътрудничество с Република Финландия“, както и точка 23 от този акт, разясняваща съдържанието на подготвителните работи.

(60)  – Вж. по-специално Решение от 16 юни 2011 г. по дело Logstor ROR Polska (C‑212/10, Сборник, стр. I‑5453, точка 30).