ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н N. JÄÄSKINEN

представено на 14 ноември 2013 година ( 1 )

Дело C‑484/12

Georgetown University

срещу

Octrooicentrum Nederland, наричано NL Octrooicentrum

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank ’s‑Gravenhage (Нидерландия)

„Лекарствени продукти за хуманна употреба — Регламент (ЕО) № 469/2009 — Членове 3 и 14 — Сертификат за допълнителна закрила (СДЗ) — Отказ от сертификат — Приложимо право и действие във времето — Избор между няколко текущи заявки за предоставяне“

I – Въведение

1.

Настоящото заключение по същество се отнася до значението — за целите на тълкуването на Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти ( 2 ) (наричан по-нататък „Регламентът за СДЗ“) — на практиката на Съда, според която член 3, буква в) от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при наличие на основен патент, който е в сила и включва няколко продукта, на притежателя на основния патент да бъде издаден сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (наричан по-нататък „СДЗ“) за всеки защитен продукт.

2.

СДЗ позволява да се удължи защитата на продукт, защитен с основен патент. Според Регламента за СДЗ и практиката на Съда продуктът е или активна съставка, или комбинация от активни съставки на лекарствен продукт. Целта на системата е да се избегнат неблагоприятните последици, свързани с продължителността на процедурата за получаване на разрешение за пускане на пазара, която съкращава периода на ефективна защита на патента. Установената от Регламента за СДЗ система обаче не цели продължаване на срока на действие на основния патент като такъв, а само защитата на даден продукт ( 3 ).

3.

Следва да се напомни, че патентното право не е хармонизирано в Европейския съюз. По тази причина СДЗ се издават в контекст, в който законодателството относно СДЗ е уеднаквено от Регламента за СДЗ, но тяхното основание (патентите) не е уеднаквено и това поражда проблеми. Връзката между приложимия за СДЗ режим и националното право се разглежда в член 19 от Регламента за СДЗ.

4.

Регламентът за СДЗ вече е тълкуван от Съда по-специално в Решение от 24 ноември 2011 г. по дело Medeva ( 4 ) и в Решение по дело Georgetown University и др. ( 5 ) с предмет преюдициални запитвания, отправени от две британски юрисдикции ( 6 ).

5.

В настоящото дело Rechtbank ’s‑Gravenhage (Нидерландия) поставя пет преюдициални въпроса, първият от които е сходен с преюдициалните въпроси, разгледани в Решение по дело Medeva, посочено по-горе. Всъщност настоящото преюдициално запитване е пряко следствие от извършеното от Съда тълкуване на Регламента за СДЗ по този повод, според което, когато патент защитава даден продукт, съгласно член 3, буква в) от посочения регламент не е възможно издаването на повече от един СДЗ за този основен патент ( 7 ).

6.

Що се отнася до настоящото дело, с тълкуването, което предлага на запитващата юрисдикция, Georgetown University цели регулиране на положението, при което притежател на патент получава СДЗ за продукт, различен от този, който в крайна сметка е искал да защити, като се има предвид, че може да бъде издаден само един СДЗ на основен патент.

7.

Предвид практиката на Съда и заключенията на генералния адвокат Trstenjak по дело Medeva и по дело Georgetown University и др., посочени по-горе, Съдът вече разполага с достатъчна яснота, за да отговори на посочения първи въпрос. Следователно в настоящото дело трябва да се даде отговор единствено на новите въпроси 2—5. Освен това трябва да се отбележи, че последните четири въпроса са поставят от запитващата юрисдикция само при условие че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, което обяснява изложената в точка 1 от настоящото заключение начална хипотеза.

8.

Преюдициалните въпроси, които трябва да се разгледат в настоящото заключение, могат да се обединят. Те се отнасят, от една страна, до това дали притежателят на вече предоставен СДЗ може да се откаже от него с обратна сила (вж. поставените от запитващата юрисдикция четвърти и пети въпрос), и от друга страна, до определени процедурни аспекти, характерни за положение, при което няколко заявки за предоставяне на СДЗ са висящи в един и същ момент (вж. поставените от запитващата юрисдикция втори и трети въпрос).

9.

Освен това напомням, че две други висящи към момента пред Съда дела също засягат тълкуването на Регламента за СДЗ. Като се има предвид, че преюдициалните въпроси, поставени от High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) (Обединено кралство) по дело Actavis Group и Actavis UK (C‑443/12), както и по дело Eli Lilly and Company (C‑493/12), частично се припокриват с тези по настоящото дело, Съдът организира общо съдебно заседание за трите дела на 12 септември 2013 г., като трябва да се направи уточнението, че той взе решение да се произнесе по двете последни дела без наличие на заключения.

II – Правна уредба

– Регламентът за СДЗ

10.

Според член 3 от Регламента за СДЗ последният се издава, ако в държавата членка, в която е подадена заявката, и към датата на тази заявка продуктът е защитен с основен патент, който е в сила (буква а), и преди това продуктът не е бил предмет на СДЗ (буква в).

11.

Член 14 от Регламента за СДЗ предвижда, че действието на СДЗ се прекратява, наред с останалото, в края на неговия срок (буква a), ако притежателят на СДЗ се откаже от него (буква б) или ако определената годишна такса не е платена в срок (буква в).

12.

Съгласно член 15, параграф 1 от същия регламент СДЗ е недействителен, ако е издаден в противоречие с разпоредбите на член 3 (буква а), ако действието на основния патент е прекратено преди изтичането на законния му срок (буква б), „когато основният патент е обявен за недействителен или е бил ограничен по такъв начин, че продуктът, за който е издаден [СДЗ], вече не е защитен от клаузите на основния патент, или ако след прекратяването на действието на основния патент съществуват основания за недействителност, които биха оправдали обявяването му за недействителен или ограничаването му“ (буква в).

13.

Член 19, параграф 1 от Регламента за СДЗ предвижда, че при отсъствието на процесуални разпоредби в този регламент процесуалните разпоредби, приложими по силата на националното законодателство за съответния основен патент, се прилагат за СДЗ, освен ако националното законодателство не определя специални процесуални разпоредби за СДЗ.

Нидерландският закон относно патентите от 1995 г.

14.

За да се отговори на петия преюдициален въпрос, е необходимо да се възпроизведе член 63 от нидерландския закон относно патентите от 1995 г. (Nederlandse Rijksoctrooiwet 1995), който гласи следното:

„1.   Притежателят на патент може да се откаже изцяло или отчасти от патента си. Отказът има обратно действие съгласно член 75, параграфи 5—7.

[…]“.

15.

Член 75 от посочения закон от своя страна гласи:

„[…]

5.   Ако патентът бъде изцяло или отчасти обявен за недействителен, правните му последици по членове 53, 53a, 71, 72 и 73 съответно изцяло или отчасти отпадат с обратна сила.

6.   Обратното действие на недействителността не засяга:

a.

влезлите в сила и изпълнени преди обявяването на недействителността решения, с изключение на решенията за временни мерки, във връзка с действия, нарушаващи изключителните права на притежателя на патента по членове 53 и 53a, или във връзка с действия по смисъла на членове 71, 72 и 73;

b.

сключените и изпълнени преди обявяването на недействителността договори; по съображения за справедливост обаче може да се иска връщане на платеното в изпълнение на договора, доколкото обстоятелствата оправдават това.

7.   За целите на член 6, буква b) изразът „сключване на договор“ обозначава и издаването на лицензия по друг от посочените в член 56, параграф 2, член 59 или член 60 начини“.

16.

Следва да се отбележи, че от преюдициалното запитване не е видно нидерландското законодателство да съдържа специални процедурни правила в областта на СДЗ.

III – Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

17.

На 24 юни 1993 г. Georgetown University подава заявка за европейски патент, озаглавена „Ваксина срещу папиломния вирус“ и заведена в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) под номер EP 0647140 за протеин на човешкия папиломен вирус, който стимулира образуването на неутрализиращи антитела срещу вирионите на папиломния вирус. Патентът е издаден на 12 декември 2007 г.

18.

Като се основава на разрешения за пускане на пазара, издадени съответно за лекарствените продукти Gardasil и Cervarix, на 14 декември 2007 г. Georgetown University подава до NL Octrooicentrum седем заявки за СДЗ на основание патент EP 0647140. Два СДЗ са издадени на 15 януари 2008 г., заявка с референтен номер 300321 е отхвърлена на 19 май 2010 г., а четири други остават висящи.

19.

Georgetown University оспорва посоченото решение за отказ за издаване на СДЗ пред запитващата юрисдикция.

20.

След постановяването на Решение по дело Medeva и на Решение по дело Georgetown University и др., посочени по-горе, Georgetown University уведомява запитващата юрисдикция, че е готов да се откаже от вече предоставените СДЗ, както и да оттегли всички висящи заявки, при условие че NL Octrooicentrum приеме положително решение по заявката за СДЗ с референтен номер 300321.

21.

Тъй като смята, че решаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на членове 3 и 14 от Регламента за СДЗ, Rechtbank ’s‑Gravenhage решава да спре производството и с определение от 12 октомври 2012 г., получено в секретариата на Съда на 31 октомври 2012 г., да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Когато един действащ основен патент защитава няколко продукта, [Регламентът за СДЗ], и в частност член 3, буква в) от него, пречка ли е на притежателя на основния патент да бъде издаден [СДЗ] за всеки от защитените продукти?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как следва да се тълкува член 3, буква в) от [Регламента за СДЗ] в случая, в който един действащ основен патент защитава няколко продукта и наистина към датата на заявката за [СДЗ] за един от защитените с основния патент продукти (А) още не са били издадени [СДЗ] за други защитени със същия основен патент продукти (Б и В), но в крайна сметка такива [СДЗ] за продуктите (Б и В) са издадени, преди да се вземе решение по заявката за [СДЗ] за първия продукт (А)?

3.

От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали заявката за [СДЗ] за един от защитените с основния патент продукти (А) е подадена в същия ден като заявките за други защитени със същия основен патент продукти (Б и В)?

4.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли да се издаде [СДЗ] за един от продуктите, защитени с действащ основен патент, когато преди това вече е бил издаден [СДЗ] за друг от защитените със същия основен патент продукти, но заявителят се отказва от първия си [СДЗ], за да може да получи нов сертификат въз основа на същия основен патент?

5.

Ако за отговора на предходния въпрос е от значение дали отказът има обратно действие, съгласно коя уредба трябва да се преценява въпросът за обратното действие на отказа — съгласно член 14, буква б) от [Регламента за СДЗ] или съгласно националното право? Ако въпросът за обратното действие на отказа следва да се преценява съгласно член 14, буква б) от [Регламента за СДЗ], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че отказът има обратно действие?“.

22.

Georgetown University, нидерландското и френското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища, като трябва да се направи уточнението, че френското правителство представя писмено становище само по първия, четвъртия и петия въпрос, а Комисията — само по първия въпрос.

IV – Анализ

А – Предварителни бележки

23.

Както вече посочих, настоящото заключение ще се концентрира върху преюдициални въпроси 2—5, поставени от запитващата юрисдикция в хипотезата, при която първият въпрос би получил утвърдителен отговор. Поради това — въпреки че повечето страни по настоящото дело, както и по висящото дело Actavis Group и Actavis UK предлагат отрицателен отговор на посочения въпрос относно това дали правото на Съюза е пречка пред възможността въз основа на един и същ патент, включващ няколко продукта, да бъде издаден СДЗ за всеки защитен продукт — моят анализ изхожда от презумпцията, че на първия въпрос трябва да се даде утвърдителен отговор.

24.

В посочения анализ ще обединя въпросите, както посочих по-горе в точка 8.

Б – По четвъртия и петия въпрос

25.

С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи коя е приложимата уредба към отказа, извършен от притежател на СДЗ, и да се определи действието на такъв отказ. Тя по-точно иска да се установи дали отказът от СДЗ, предоставен за защитен с основен патент продукт, се урежда от националното право, или от член 14, буква б) от Регламента за СДЗ и дали във втората хипотеза действието на посочения отказ е само занапред, или той има обратно действие, поради което заявителят би могъл да подаде нова заявка за СДЗ за друг продукт.

26.

Georgetown University посочва пред запитващата юрисдикция, че е готов да се откаже от двата СДЗ, издадени по силата на европейски основен патент EP 0647140, както и да оттегли всички други висящи заявки за СДЗ, основаващи се на посочения патент, за да му бъде предоставен СДЗ по заявката с референтен номер 300321. Всъщност той смята, че от гледна точка на нидерландското патентно право отказът от СДЗ има обратно действие.

27.

Всички представили писмени становища пред Съда страни са съгласни, че понятието „отказ“ е понятие от правото на Съюза, което трябва да получи еднакво тълкуване. Въпреки това, макар Georgetown University да счита, че този отказ трябва да има обратно действие, нидерландското и френското правителство от своя страна смятат, че такъв отказ може да има само действие занапред.

28.

На първо място, смятам, че действието на отказа от СДЗ се урежда изключително от член 14 от Регламента за СДЗ, а не от националното право.

29.

Констатирам, че формулировката на член 14 от Регламента за СДЗ не съдържа никаква препратка към националното право и изобщо не предвижда възможността за всяка държава членка да определя последиците от предвиденото в този член прекратяване на действието на сертификат ( 8 ). Следва да се добави, че последиците от прекратяването на действието на СДЗ не могат да се считат за процедурни въпроси по член 19, параграф 1 от Регламента за СДЗ, според който при отсъствието на разпоредби в Регламента за СДЗ се прилагат процесуалните разпоредби, приложими за основния патент по силата на националното законодателство. Всъщност не става дума за процесуален, а за материален въпрос.

30.

Що се отнася до предмета на тази разпоредба, напомням, че Регламентът за СДЗ цели установяване на единно решение на равнището на Съюза, като въвежда СДЗ, издаван при едни и същи условия във всяка държава членка с цел „по този начин да се предотврати нееднородното развитие на националните законодателства, водещо до нови несъответствия, които биха били от естество, което да възпрепятства свободното движение на лекарствените продукти в рамките на Общността[,] и по същата причина биха засегнали пряко функционирането на вътрешния пазар“ ( 9 ).

31.

Така при едно колкото буквално, толкова и телеологично тълкуване следва, че член 14 от Регламента за СДЗ не допуска действието на отказа от СДЗ да се определя от националното право.

32.

На второ място, от формулировката на членове 14 и 15 от Регламента за СДЗ е видно, че отказът от СДЗ не може да има обратно действие. Същата констатация произтича от тълкуването на предмета на посочения регламент.

33.

В това отношение ще отбележа, че член 14 от Регламента за СДЗ изброява основанията за прекратяване на действието на СДЗ, сред които е отказът, а другите са край на срока на СДЗ, неплащане на годишната такса и обстоятелството, че продуктът вече не е разрешен за пускане на пазара. Както посочва запитващата юрисдикция, тези основания за прекратяване на действието засягат положения или събития, които водят до прекратяване на действието на СДЗ занапред, т.е. без отмяна с обратна сила на последния.

34.

Освен това френското правителство основателно подчертава, че във възприетата правна терминология терминът „прекратяване на действие“ означава, по-специално за дадено право, задължение или правно положение, че то престава да съществува и съответно спира да поражда последици поради настъпването на конкретно събитие, което му слага край. За сметка на това в този термин не се съдържа разбиране, че това право, задължение или правно положение се заличава с обратна сила. Това тълкуване на член 14 от Регламента за СДЗ се подкрепя от разпоредбите на член 15 от Регламента за СДЗ, в които са предвидени случаите на недействителност на СДЗ.

35.

Така по силата на член 15, параграф 1 от посочения регламент:

„[СДЗ] е недействителен:

а)

ако е издаден в противоречие с разпоредбите на член 3;

б)

ако действието на основния патент е прекратено преди изтичането на законния му срок;

в)

когато основният патент е обявен за недействителен или е бил ограничен по такъв начин, че продуктът, за който е издаден [СДЗ], вече не е защитен от клаузите на основния патент, или ако след прекратяването на действието на основния патент съществуват основания за недействителност, които биха оправдали обявяването му за недействителен или ограничаването му“.

36.

Следва да се посочи, че отказът от СДЗ не фигурира сред изброените в член 15, параграф 1 от Регламента за СДЗ основания за недействителност.

37.

Следователно с тълкуването, което предлага, Georgetown University цели да промени положението, при което на притежател на патент се издава СДЗ за продукт, различен от този, който би искал да защити, като се има предвид, че може да бъде издаден само един СДЗ на основен патент.

38.

Така изразената загриженост е разбираема. Следва обаче да се подчертае, че макар притежателят на патент да има възможност да се откаже с обратна сила ( 10 ) от патента си и така да преустанови правното му действие в определените от приложимия правов ред рамки, това не променя факта, че така той губи възможността отново да поиска патент за същото изобретение. Всъщност наличието на предишен патент е направило изобретението общоизвестно и следователно по отношение на него е невъзможно да се изпълни условието за новост, което има универсално приложение в патентното право. Освен това, щом притежателят на патент не се ползва от такова „право на преразглеждане“, което би му позволило с обратна сила да предефинира обхвата на защитата, такава възможност също така не може да се признае и на притежателя на СДЗ чрез позоваване на разпоредба като член 63 от нидерландския закон относно патентите от 1995 г.

39.

Ето защо смятам, че отказът от СДЗ, посочен в член 14, буква б) от Регламента за СДЗ, не може да има обратно действие и че посоченият отказ не позволява да се изпълни условието продуктът вече да не е бил предмет на СДЗ.

40.

Според мен само това тълкуване е в състояние да запази правната сигурност на третите лица, които основателно са могли да се позоват на издадения СДЗ, за да се запознаят с продукта, защитен от последния, както и с датата, на която срокът на тази защита изтича. Ако се приеме, че с отказа си от посочения СДЗ след влизането му в сила притежателят на СДЗ може със задна дата да отмени СДЗ, за да го замени със СДЗ с различен предмет или срок, целта за правна сигурност на въведената с Регламента за СДЗ система би била засегната.

41.

Всъщност Регламентът за СДЗ въвежда процедура, която гарантира прозрачността на системата благодарение на публикуването на решението за издаване на СДЗ, както и на публикуването на заявката, подадена достатъчно рано, след получаването на разрешението за пускане на пазара, с цел третите лица да бъдат бързо информирани ( 11 ). Тази цел не допуска възможност за преразглеждане на публикуваната информация със задна дата от страна на притежателя, по всяко време и според неговите интереси.

42.

В заключение предлагам на Съда да отговори на четвъртия и петия въпрос в смисъл, че отказът от СДЗ се урежда изключително от член 14, буква б) от Регламента за СДЗ и тъй като този отказ има действие само занапред, не може в по-късен момент да се приеме, че въпросният продукт никога не е бил предмет на СДЗ по смисъла на член 3, буква в) от Регламента за СДЗ.

В – По втория и третия въпрос

43.

С втория и третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали съгласно член 3, буква в) от Регламента за СДЗ е възможно заявителят, подал едновременно няколко заявки за СДЗ, преди да бъде предоставен СДЗ, да избере коя заявка е с приоритет, или този избор трябва да се направи от националния орган, компетентен да предостави СДЗ.

44.

Всички представили писмени становища по този въпрос страни са съгласни, че при това положение притежателят на патента е този, който избира коя заявка за СДЗ е с приоритет. Нидерландското правителство обаче счита, че този избор трябва да бъде направен в момента на подаване на заявките.

45.

Напомням, че тези въпроси се поставят, ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че само един СДЗ може да се издаде на основен патент. Това предположение съдържа в себе си отговора на хипотезата, разглеждана от националната юрисдикция във втория въпрос, а именно случая, в който един действащ основен патент защитава няколко продукта и към датата на подаване на заявката за СДЗ за един от защитените продукти (продукт А) все още не е бил издаден нито един СДЗ за други защитени със същия основен патент (продукти Б и В), но в по-късен момент такива СДЗ за продуктите Б и В са издадени, но преди да се вземе решение по заявката за СДЗ за първия (продукт А).

46.

Смятам, че притежателят на патента трябва да определи коя заявка е с приоритет пред другите. На притежателя на патента или на неговия пълномощник трябва да се позволи да внесе едновременно или последователно в предвидения в член 7, параграф 1 от Регламента за СДЗ срок няколко заявки за СДЗ за различните защитени от основния патент продукти, тъй като основният патент или разрешението за пускане на пазара могат да бъдат ограничени след подаването на заявките.

47.

В това отношение следва да се уточни, че няма значение дали заявките за СДЗ са внесени едновременно или последователно, ако предвиденият в член 7, параграф 1 от Регламента за СДЗ срок е спазен, тъй като поредността на приоритета зависи не от датата на подаване на заявката за СДЗ, а от тази за основния патент.

48.

Нито една специална разпоредба на Регламента за СДЗ обаче не определя коя заявка трябва да е с приоритет, в случай че няколко заявки за СДЗ са висящи едновременно.

49.

Ключовата роля на притежателя на патента при определянето на това, което ще бъде защитено по силата на СДЗ, е отлично обобщена от Комисията през 1990 г. в изложението на мотивите ( 12 ). По същия начин генералният адвокат Trstenjak подчертава в заключението си по дело Medeva, посочено по-горе, че притежателят на патента сам определя за кой лекарствен продукт, защитен от същия основен патент, подава заявка за СДЗ ( 13 ).

50.

В случай че притежателят на патент не е направил избор при подаването на заявките за СДЗ и с оглед на възможността основният патент и/или разрешението за пускане на пазара да бъдат ограничени след подаването на посочените заявки, притежателят на патента също така не е правно задължен да прави такъв избор. При такова положение няколко заявки могат да бъдат висящи едновременно.

51.

Смятам, че в такъв случай компетентните за издаване на СДЗ органи трябва да поискат от съответния притежател на патент да направи избор преди посоченото издаване, както и да декларира за коя активна съставка или комбинация от активни съставки иска да получи СДЗ на базата на основния патент.

52.

Регламентът за СДЗ позволява на органите да отправят такова искане. Според мен такъв подход дори може да бъде изискан от националните органи, натоварени с прилагането на Регламента за СДЗ, тъй като правото на добра администрация представлява основен принцип на правото на Съюза ( 14 ).

53.

Изглежда, практиката на Съда потвърждава възможността за отправяне на такова искане до лицето, подало заявка за СДЗ. От Решение по дело AHP Manufacturing, посочено по-горе ( 15 ), е видно, че Регламентът за СДЗ не определя поредността на заявките, когато няколко заявки за СДЗ са висящи едновременно. Наистина в посоченото дело става въпрос за двама или повече притежатели на патент за един и същ продукт, но според мен това тълкуване е приложимо по аналогия и когато един и същ притежател на патент е подал няколко заявки за различни продукти.

54.

В случай че притежател на патент не направи никакъв избор въпреки наличието на искане в този смисъл от компетентните органи, на основание член 19 от Регламента за СДЗ националните органи трябва да определят възможните последици въз основа на националното право.

55.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория и третия въпрос в смисъл, че когато заявител е подал няколко заявки за СДЗ за отделни продукти, които обаче са защитени с един и същ патент, той трябва да реши коя от тези заявки е с приоритет, а при липса на такъв избор националните органи трябва да определят възможните последици въз основа на националното право.

V – Заключение

56.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Rechtbank ’s‑Gravenhage (Нидерландия) преюдициални въпроси 2—5 по следния начин:

1)

Отказът от сертификат за допълнителна закрила се урежда от член 14, буква б) от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, а не от националното право. Освен това, тъй като отказът има действие само занапред, не може в по-късен момент да се приеме, че вследствие на такъв отказ въпросният продукт никога не е бил предмет на сертификат по смисъла на член 3, буква в) от посочения регламент.

2)

Когато заявител подаде няколко заявки за сертификат за допълнителна закрила за отделни продукти, които обаче са защитени с един и същ патент, той трябва да реши коя от тези заявки е с приоритет. Ако такъв избор не е направен, националните органи трябва да определят възможните последици въз основа на националното право.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) ОВ L 152, стр. 1.

( 3 ) Подобна система съществува за продуктите за растителна защита; вж. Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (ОВ L 198, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160) и Решение от 10 май 2001 г. по дело BASF (C-258/99, Recueil, стр. I-3643); Решение от 3 септември 2009 г. по дело AHP Manufacturing (C-482/07, Сборник, стр. I-7295) и Решение от 11 ноември 2010 г. по дело Hogan Lovells International (C-229/09, Сборник, стр. I-11335).

( 4 ) C-322/10, Сборник, стр. I-12051.

( 5 ) C-422/10, Сборник, стр. I-12157.

( 6 ) Що се отнася до другите дела, вж. по-специално Решение от 23 януари 1997 г. по дело Biogen (C-181/95, Recueil, стр. I-357); Решение по дело AHP Manufacturing, посочено по-горе; Определение от 25 ноември 2011 г. по дело University of Queensland и CSL (C-630/11, Сборник, стр. I-12231); Определение от 9 февруари 2012 г. по дело Novartis (C- 442/11), както и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Neurim Pharmaceuticals (1991) (C- 130/11).

( 7 ) Решение по дело Medeva (точка 41), както и Решение по дело Georgetown University и др. (точка 34), посочени по-горе.

( 8 ) Относно разграничението между понятията от правото на Съюза и приложението на националното право вж. точки 27—30 от заключението ми по дело Soukupova (C‑401/11), по което е постановено решение на 11 април 2013 г.

( 9 ) Вж. Решение по дело Medeva посочено по-горе (точка 24 и цитираната съдебна практика), както и съображение 7 от Регламента за СДЗ.

( 10 ) Вж. например член 63 от нидерландския закон относно патентите от 1995 г. и член 68 от Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., във връзка с член 105а, параграф 1 от последната.

( 11 ) Вж. точка 17 от изложението на мотивите към проекта за Регламент (ЕИО) на Съвета от 11 април 1990 г. относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (COM(90) 101 окончателен), наричано по-нататък „изложението на мотивите“.

( 12 ) Вж. изложението на мотивите, точка 33, втора алинея.

( 13 ) Точка 66 от посоченото по-горе заключение.

( 14 ) Вж. в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г. по дело Sopropé (C-349/07, Сборник, стр. I-10369, точки 37 и 38). Спазването на това право е задължително за институциите на Съюза съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; вж. в този точки 31 и 32 от заключението на генералния адвокат Bot по дело M. (C‑277/11), по което е постановено решение на 22 ноември 2012 г.

( 15 ) Вж. по-специално точки 24—26. Следва да се уточни, че това дело е свързано с предишния регламент за СДЗ и Регламент № 1610/96.