ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н Y. BOT

представено на 22 януари 2013 година ( 1 )

Дело C-239/12 P

Abdulbasit Abdulrahim

срещу

Съвет на Европейския съюз

и

Европейска комисия

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Регламент (ЕО) № 881/2002 — Заличаване на заинтересуваното лице от списъка на лица, групи и образувания, за които се прилага замразяването на средства и на икономически ресурси — Правен интерес — Липса на основание за произнасяне“

1. 

Общият съд на Европейския съюз прие неотдавна няколко определения за липса на основание за произнасяне поради заличаване на имената на жалбоподателите от списъците за налагане на ограничителни мерки ( 2 ).

2. 

Жалбата по настоящото производство е насочена срещу Определение на Общия съд от 28 февруари 2012 г. по дело Abdulrahim/Съвет и Комисия (T-127/09, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Общият съд е постановил по-специално че е отпаднало основанието за произнасяне по жалбата за отмяна, подадена от г-н Abdulrahim срещу Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан ( 3 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1330/2008 на Комисията от 22 декември 2008 г. ( 4 ), или срещу последния регламент.

3. 

Въпросът, който стои в основата на настоящото производство по обжалване, е дали все още съществува правен интерес за жалбоподателите, когато насочената срещу тях ограничителна мярка е отменена в хода на производството ( 5 ).

4. 

В настоящото заключение ще изложа причините, поради които считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е отпаднало основанието за произнасянето му по жалбата за отмяна на г-н Abdulrahim, тъй като последният е изгубил правния си интерес.

I – Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора

5.

На 21 октомври 2008 г. името на г-н Abdulrahim е добавено в списъка, изготвен от Комитета по санкциите, учреден съгласно Резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 15 октомври 1999 г. относно положението в Афганистан.

6.

Вследствие на това с Регламент № 1330/2008 името на г-н Abdulrahim е добавено към списъка на лица и образувания, чиито средства и други икономически ресурси трябва да се замразят по силата на Регламент № 881/2002 (наричан по-нататък „спорният списък“).

7.

С жалба, чийто подписан оригинал е постъпил в секретариата на Общия съд на 15 април 2009 г., насочена срещу Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, г-н Abdulrahim иска по същество, от една страна, отмяна на Регламент № 881/2002 или № 1330/2008, доколкото тези актове се отнасят до него, и от друга страна, поправяне на вредата, която твърди, че е причинена от последните. Тази жалба е регистрирана под номер T-127/09.

8.

На 22 декември 2010 г. Комитетът по санкциите решава да заличи името на г-н Abdulrahim в своя списък.

9.

На 6 януари 2011 г. адвокатите на г-н Abdulrahim отправят писмено искане до Комисията за заличаване на неговото име от спорния списък.

10.

С Регламент (ЕС) № 36/2011 на Комисията от 18 януари 2011 година за изменение за 143-ти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 ( 6 ) името на г-н Abdulrahim е заличено от спорния списък.

11.

С писмо, постъпило в секретариата на 27 юли 2011 г., Комисията предоставя на Общия съд препис от Регламент № 36/2011.

12.

С писмо на секретариата от 17 ноември 2011 г. страните са поканени да представят писмени становища относно последиците, които трябва да се изведат от приемането на Регламент № 36/2011, по-специално с оглед на предмета на жалбата.

13.

В писмените си становища, представени в секретариата на 6 декември 2011 г., Съветът и Комисията искат от Общия съд да обяви, че искането за отмяна е останало без предмет и че е отпаднало основанието за произнасяне в това отношение. Тези страни поддържат исканията си относно претендираното обезщетение и съдебните разноски.

14.

Г-н Abdulrahim оспорва искането за обявяване на липса на основание за произнасяне по жалбата за отмяна. Като се основава по-специално на Решение на Общия съд от 3 април 2008 г. по дело PKK/Съвет ( 7 ), той изтъква доводите, обобщени в точка 19 от обжалваното определение, на които Общият съд е отговорил в последното.

II – Обжалваното определение

15.

Обжалваното определение е постановено на основание член 113 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който последният може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки или да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него ( 8 ). Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от доказателствата по делото, за да се произнесе, без да открива устната фаза на производството.

16.

В точка 22 от това определение Общият съд най-напред припомня съдебната практика, съгласно която правният интерес на жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима. Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала ( 9 ).

17.

В точка 24 от обжалваното определение Общият съд припомня също така съдебната практика, съгласно която оттеглянето или отмяната ex nunc при определени обстоятелства на обжалвания акт от страна на институцията ответник води до отпадане на предмета на жалбата за отмяна, тъй като постига желания резултат по отношение на жалбоподателя и напълно удовлетворява исканията му ( 10 ).

18.

В точка 27 от това определение Общият съд установява, че с Регламент № 36/2011 Комисията заличава името на г-н Abdulrahim в спорния списък, макар вписването на името му да произтича от Регламент № 1330/2008. Подобно заличаване предполага отмяна ex nunc на последния регламент, доколкото този акт се отнася до г-н Abdulrahim. Общият съд приема в точка 28 от обжалваното определение, че по отношение на г-н Abdulrahim тази отмяна ex nunc постига желания резултат и напълно удовлетворява исканията му, тъй като след приемането на Регламент № 36/2011 той вече не е подложен на ограничителните мерки, които са увреждали интересите му.

19.

В точки 29 и 30 от посоченото определение Общият съд припомня, че в рамките на жалба за отмяна жалбоподателят наистина може да запази интереса си да поиска отмяна по съдебен ред (отмяна ex tunc) на акт, който е бил отменен ex nunc в хода на производството, ако сама по себе си съдебната отмяна на този акт може да има правни последици ( 11 ). Всъщност при съдебната отмяна на даден акт издалата го институция е длъжна, по силата на член 266 ДФЕС, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение. Въпросните мерки не са свързани със заличаването на акта като такъв от общностния правен ред, тъй като това следва от самия характер на отмяната на акта от съда. Те по-скоро касаят отстраняването на незаконосъобразностите, установени с отменителното решение. По този начин институцията може да бъде задължена да възстанови предишното положение на жалбоподателя или да направи необходимото, за да не се приеме идентичен акт ( 12 ).

20.

В точка 31 от обжалваното определение Общият съд обаче постановява, че в конкретния случай нито от преписката, нито от доводите на жалбоподателя произтича, че след приемането на Регламент № 36/2011 жалбата за отмяна би могла да донесе полза на жалбоподателя по смисъла на цитираната в точка 22 от същото определение съдебна практика, така че той да запази правния си интерес от обжалването.

21.

По-конкретно, що се отнася, на първо място, до обстоятелството, че отмяната на акт на институция на Съюза с последващ акт не означава установяване на незаконосъобразността на отменения акт и има действие ex nunc, за разлика от съдебната отмяна, по силата на която отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред, и се счита, че той никога не е съществувал ( 13 ), Общият съд отбелязва в точка 32 от обжалваното определение, че това обстоятелство не може да обоснове правен интерес на жалбоподателя да постигне отмяна по съдебен ред на обжалвания регламент.

22.

В точка 33 от посоченото определение Общият съд посочва, от една страна, че при конкретните обстоятелства нищо не сочело, че от заличаването ex tunc на този акт би последвала каквато и да било полза за жалбоподателя. По-специално нищо не позволявало да се установи, че в случай на съдебна отмяна Комисията ще е длъжна, съгласно член 266 ДФЕС, да приеме мерки за отстраняване на така установената незаконосъобразност.

23.

В точка 34 от обжалваното определение Общият съд посочва, от друга страна, че признаването на самата твърдяна незаконосъобразност действително може да представлява една от формите на поправяне на вреди, претендирана в рамките на иск за обезщетение на основание на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС. За сметка на това то не е достатъчно, за да се обоснове запазването на правния интерес от обективното производство за съдебна отмяна на актове на институциите, уредено от членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС. В противен случай жалбоподателят винаги ще е запазил правния си интерес да иска съдебна отмяна на даден акт, въпреки че последният е оттеглен или отменен ex nunc, което би било в противоречие с посочената в точки 24 и 29 от посоченото определение съдебна практика.

24.

Що се отнася до съдебната практика, съгласно която жалбоподателят можа да запази правния си интерес да постигне съдебна отмяна на решение за налагане на ограничителни мерки, което е отменено ex nunc и заменено ( 14 ), Общият съд установява в точка 35 от обжалваното определение, че тази съдебна практика е изведена в особен и различен от настоящия контекст. Всъщност, за разлика от Регламент № 1330/2008, разглежданите по тези дела актове не само са били отменени ex nunc, но и са били заменени с нови актове, като ограничителните мерки по отношение на засегнатите образувания са били оставени в сила. Така първоначалните последици от отменените ex nunc актове запазват действието си по отношение на засегнатите образувания чрез заменящите ги актове. В настоящия случай обаче Регламент № 36/2011 чисто и просто заличава името на жалбоподателя в спорния списък, като по този начин отменя ex nunc Регламент № 1330/2008, доколкото той се отнася до жалбоподателя, без да го заменя. Следователно произведените от последния регламент последици не запазват действието си. Освен това посочената съдебна практика се основавала на съществуващите разлики между последиците от отмяната ex nunc и тези от съдебната отмяна на даден акт — обстоятелство, което не е релевантно в настоящия случай, както личи от точка 32 от обжалваното определение.

25.

В точка 36 от обжалваното определение Общият съд посочва, че това разграничение се потвърждава от Решение на Съда от 3 декември 2009 г. по дело Hassan и Ayadi/Съвет и Комисия ( 15 ). Всъщност, от една страна, вместо да приеме, че правният интерес на засегнатите жалбоподатели автоматично се запазва в разглежданите случаи, Съдът си поставя служебно въпроса дали предвид оттеглянето на спорния регламент и замяната му с обратно действие все още има основание за постановяване на съдебно решение по същество по тези дела. От друга страна, в точки 59—63 от посоченото решение Съдът отбелязва някои особености на конкретния случай, които му позволяват да заключи, в точки 64 и 65 от същото решение, че „при тези особени обстоятелства“ и за разлика от постановеното в Определение на Съда от 8 март 1993 г. по дело Lezzi Pietro/Комисия ( 16 ), приемането на новия акт (и съответстващата отмяна ex nunc на спорния регламент) не може да се счита за равностойно на самата отмяна по съдебен ред на спорния регламент. Тези особености обаче не били налице в настоящия случай. По-специално, в конкретния случай Регламент № 36/2011 бил окончателен, доколкото не подлежал на обжалване. Поради това можело да се изключи възможността Регламент № 1330/2008 да влезе отново в сила в частта, в която се отнася до жалбоподателя, за разлика от установеното от Съда в точка 63 от Решение по дело Hassan и Ayadi/Съвет и Комисия, посочено по-горе.

26.

Що се отнася, на второ място, до факта, че жалбоподателят може да запази правния си интерес да постигне отмяна на акт, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на неправомерното положение, от което той претендира, че е засегнат ( 17 ), Общият съд припомня в точка 37 от обжалваното определение, че такъв правен интерес, произтичащ от член 266, първа алинея ДФЕС, може да съществува само ако твърдяното неправомерно положение може да се възпроизведе и в бъдеще, независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание жалбоподателят да подаде жалба ( 18 ). В настоящия случай обаче нито едно от доказателствата по преписката не показвало, че е налице такава хипотеза. Напротив, тъй като Регламент № 36/2011 е приет с оглед на специфичното положение на жалбоподателя, а както изглежда, и предвид на развитието на положението в Либия, Общият съд приема, че не изглежда вероятно твърдяното неправомерно положение да може да се възпроизведе в бъдеще, независимо от обстоятелствата, на които се основава жалбата.

27.

Що се отнася, на трето място, до довода, че съществува по-висш обществен интерес да се санкционира твърдяно нарушение на императивна норма на международното право, Общият съд приема в точка 38 от обжалваното определение, че без да се признава каквато и да било безнаказаност на Комисията в това отношение, този довод не е достатъчен, за да обоснове личния интерес на жалбоподателя да поддържа жалбата. Въпреки че, както изтъква жалбоподателят, Комисията е длъжна да спазва императивните норми на международното право и няма право да приема решения въз основа на елементи, получени чрез изтезания, жалбоподателят нямал право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и можел да се позовава единствено на личния си интерес и на оплаквания, които го засягат лично ( 19 ).

28.

Що се отнася, на четвърто място, до евентуалните вредоносни последици, до които евентуално може да доведе твърдяната незаконосъобразност на Регламент № 1330/2008, Общият съд отбелязва в точка 39 от обжалваното определение, че формулираното от институциите ответници искане за установяване на липса на основание за произнасяне засягало само претендираната отмяна. Така според Общия съд за г-н Abdulrahim оставала възможността да поддържа искането си за обезщетение, основано на член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС ( 20 ).

29.

На последно, пето място, по отношение на довода, изведен от твърдяната необходимост от произнасяне по основателността на настоящата жалба за целите на възстановяването на направените от жалбоподателя съдебни разноски, Общият съд препраща към точки 69—71 от обжалваното определение.

30.

С оглед на тези съображения Общият съд приема в точка 41 от обжалваното определение, че е отпаднало основанието за произнасяне по искането за отмяна.

31.

Що се отнася до искането за обезщетение, Общият съд приема, че с оглед на процесуалните действия, на данните по преписката и на обясненията, които страните дават в писмените си становища, то изглежда явно лишено от всякакво правно основание, дори явно недопустимо.

32.

След като припомня в точка 45 от обжалваното определение условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз за неправомерни действия на неговите органи, Общият съд постановява в точка 48 от това определение, че вредата нито е определена по размер, нито е доказана.

33.

Общият съд също така постановява в точка 52 от обжалваното определение, че не е установена причинно-следствена връзка, тъй като имуществената вреда, която г-н Abdulrahim твърди, че е претърпял, и която произтича от неразполагаемостта на неговите средства, финансови активи и други икономически ресурси и се изразява в лишаване от ползването им, била пряка и непосредствена последица не от приемането на разглежданите в настоящия случай общностни актове, а от приемането на по-ранни актове, а именно на решението на Комитета по санкциите от 21 октомври 2008 г. за добавяне на името в списъка на посочения комитет и на решението на британските органи да приемат ограничителни мерки срещу него.

III – Производството по обжалване

34.

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени Определение на Общия съд от 28 февруари 2012 г.,

да обяви, че жалбата за отмяна не е останала без предмет,

да върне за ново разглеждане от Общия съд, за да може последният да се произнесе по жалбата за отмяна,

да осъди Комисията за заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд, включително съдебните разноски за представяне на становища по покана на Общия съд.

35.

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на своите искания.

36.

С първото си основание, което е разделено на три части, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е поискал заключение на генералния адвокат и/или като не го е поканил да представи становище относно евентуално започване на устната фаза на производството, и/или като не е започнал устната фаза на производството относно въпроса дали жалбата за отмяна е останала без предмет.

37.

С второто си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбата е станала без предмет.

IV – Анализ

А – По първото основание

1. Първата част: грешка при прилагане на правото, доколкото не е поискал заключение на генералния адвокат

38.

Жалбоподателят поддържа, че по този начин Общият съд е нарушил член 114, параграф 4 от Процедурния правилник, препращащ към член 113 от същия правилник, въз основа на който е прието обжалваното определение.

39.

В това отношение е достатъчно да се припомни практиката на Съда, съгласно която задължението на Общият съд да изслуша генералния адвокат, преди да се произнесе, трябва да се тълкува в светлината на член 2, параграф 2 и членове 18 и 19 от Процедурния правилник на Общия съд, от които произтича, от една страна, че определянето на съдия за генерален адвокат е факултативно, когато Общият съд заседава в състав, и от друга страна, че позоваванията на генералния адвокат в посочения правилник се прилагат само в случаите, когато един от съдиите действително е бил определен за генерален адвокат ( 21 ). Тъй като не е бил определен генерален адвокат, който да подпомага втори състав на Общия съд по дело T-127/09, не е съществувало задължение за изслушване на генерален адвокат, преди да се обяви, че е отпаднало основанието за произнасяне. Следователно Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в това отношение.

40.

От това следва, че първата част на първото основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

2. Втората част: грешка при прилагане на правото, тъй като страните не са поканени да представят становища по евентуалното започване на устната фаза на производството

41.

Жалбоподателят изхожда от сравнение между Процедурния правилник на Съда, в редакцията му, която е в сила към момента на подаване на настоящата жалба, и Процедурния правилник на Общия съд, както и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да твърди, че Общият съд не е можел да пропусне устната фаза на производството, без да го покани предварително да представи становището си по този въпрос.

42.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че текстът на член 113 и член 114, параграфи 3 и 4 от Процедурния правилник на Общия съд не предвижда такова задължение за допитване до страните. Както Съветът основателно посочва, Общият съд е действал в съответствие с член 113 от процедурния си правилник, като е поискал от страните да представят писмено становищата си относно изводите, които трябва да се направят от приемането на Регламент № 36/2011, по-специално с оглед на предмета на спора. След като е изслушал страните, Общият съд е действал в съответствие с член 114, параграф 3 от този правилник, като е приел, че не е необходимо да започва устната фаза, преди да се произнесе. В това отношение той не може да бъде упрекнат за каквато и да било грешка при прилагане на правото.

43.

Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

3. Третата част: грешка при прилагане на правото, тъй като не е започната устната фаза на производството

44.

Жалбоподателят счита, че Общият съд може само по изключение да се възползва от възможността да пропусне устната фаза на производството, като изтъква конституционното ѝ значение. Според жалбоподателя устната фаза на производството може да се пропусне само в случаите, които не повдигат решаващ правен и/или фактически въпрос. Жалбоподателят отбелязва, че след като е получил отговора му относно запазването на правния му интерес и кратки бележки от страна на Комисията и на Съвета, Общият съд направо се е произнесъл с решение.

45.

Жалбоподателят отбелязва, че почти всички съображения на Общия съд се отнасят до въпроси и до съдебна практика, които не са били обсъждани и по които той не е имал възможност да представи становището си нито устно, нито писмено. С изключение на цитираната съдебна практика, Общият съд бил изтъкнал по-специално фактически обстоятелства относно положението в Либия и за това, че липсвала вероятност твърдяното нарушение да се повтори в бъдеще.

46.

Достатъчно е да се посочи, както прави Комисията, че съгласно член 113 и член 114, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд е можел да постанови обжалваното определение, без да започва устната фаза на производството, ако приеме, че разполага с достатъчно информация, и при условие че на жалбоподателя е била дадена възможност да представи писмено становището си по въпроса ( 22 ). Освен това, както отбелязва Съветът, жалбоподателят не посочва конкретно какви нови обстоятелства би могъл да представи пред Общия съд в хода на съдебното заседание, в сравнение с писменото становище, което е представил.

47.

Предвид тези обстоятелства считам, че третата част на първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

48.

Тъй като и трите части на първото основание са отхвърлени, то следва да се отхвърли изцяло като неоснователно.

Б – По второто основание

49.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбата му е останала без предмет и че е отпаднало основанието за произнасяне по искането за отмяна. Най-общо, той оспорва стриктната преценка на Общия съд, че продължаването на производството не може, чрез резултата си, да донесе полза на жалбоподателя.

50.

Както личи по-конкретно от доводите, които жалбоподателят е развил пред Съда, той оспорва твърдението, че заличаването на името му от спорния списък, което води до отмяната ex nunc на Регламент № 1330/2008, може да „удовлетвори напълно неговите искания“, обратно на постановеното от Общия съд в точка 28 от обжалваното определение. По този начин жалбоподателят всъщност поставя под въпрос отрицателната преценка на Общия съд относно запазването на правния му интерес.

51.

За да е налице правен интерес, е необходимо жалбоподателят да може да докаже полезното действие, което ще последва за него от съдебната отмяна на обжалвания акт ( 23 ). Наличието на правен интерес е необходима предпоставка в областта както на жалбите за отмяна, така и на обжалването на съдебните решения ( 24 ). Този интерес трябва да е не само личен, но и реален.

52.

Личното измерение на правния интерес се характеризира с факта, че актът трябва да засяга сферата на интересите на жалбоподателя в смисъл, че трябва да го уврежда ( 25 ). С други думи, посоченият акт трябва да „засяга неблагоприятно“ положението на жалбоподателя ( 26 ), като това засягане трябва да се изразява в съществуването на вреда ( 27 ). Ето защо, макар това правило да е нюансирано ( 28 ), по принцип никой няма право да обжалва решение, което е благоприятно за него ( 29 ).

53.

Съдебната отмяна на обжалвания акт трябва да предоставя предимство, да е от полза за жалбоподателя. Както посочва генералният адвокат Lenz, „правното положение [на жалбоподателя] трябва да е подобрено“ ( 30 ) от евентуалната съдебна отмяна на обжалвания акт, за да е налице личното измерение на правния интерес. Съдебната отмяна трябва да е от полза за жалбоподателят в смисъл, че ще премахне неблагоприятните последици от съответния акт върху правното му положение ( 31 ). Изразено по такъв начин, изискването правният интерес да е личен отразява тезата, че жалбоподателят не може да извършва действия в интерес на закона ( 32 ).

54.

Освен това правният интерес предполага жалбоподателят да докаже, че оспореният акт засяга достатъчно пряко и несъмнено правното му или имуществено положение, така че съдебното решение да може да доведе до ефективно удовлетворяване на интересите му, макар и само морално ( 33 ). Решаващ фактор при проверката на условието за личен интерес е актът действително да уврежда жалбоподателя. Следователно не е достатъчно актът сам по себе си да притежава характеристиките на увреждащ акт. С други думи, преценката на правния интерес трябва да се прави не in abstracto, а с оглед на личното положение на жалбоподателя ( 34 ).

55.

Жалбоподателят трябва да докаже засягането на имущественото или правното му положение, въпреки че на практика това доказателство може да произтича от самия предмет на жалбата. Освен това в някои случаи обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на неблагоприятното за него решение, е било прието за достатъчно, за да му се признае правен интерес ( 35 ).

56.

Що се отнася до времевия обхват на правния интерес, той предполага, че този интерес е бил налице към момента на подаване на жалбата и че продължава да съществува по време на производството. Както посочва Общият съд в точка 22 от обжалваното определение, предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. По-конкретно, както отново посочва Общият съд в точка 29 от същото определение, в рамките на жалба за отмяна жалбоподателят наистина може да запази интереса си да поиска отмяна по съдебен ред на акт, който е бил отменен ex nunc в хода на производството, ако сама по себе си съдебната отмяна на този акт може да има правни последици.

57.

Както пояснява Общият съд в рамките на друго дело, в интерес на доброто правораздаване той може да констатира, че основанието за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата е отпаднало, когато поради събитие, настъпило след подаването на жалбата, жалбоподателят, който първоначално е имал правен интерес, загуби изцяло личния си интерес от отмяната на обжалваното решение ( 36 ).

58.

Според мен в обжалваното определение Общият съд е извършил прекомерно стриктна проверка дали жалбоподателят е запазил правния си интерес. Също като последния, и аз считам, че съображенията на Общия съд могат да бъдат критикувани по няколко пункта.

59.

Така, обратно на постановеното от Общия съд в точка 32 от обжалваното определение, според мен обстоятелството, че отмяната на акт на институция на Съюза с последващ акт не означава установяване на незаконосъобразността на отменения акт и има действие ex nunc, за разлика от съдебната отмяна, по силата на която отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че той никога не е съществувал ( 37 ), може да обоснове в контекста на настоящия случай интереса на г-н Abdulrahim да постигне отмяна на Регламент № 1330/2008 по съдебен ред. В това отношение считам, че Общият съд погрешно приема в точка 33 от обжалваното определение, че „при конкретните обстоятелства нищо не сочи, че от заличаването ex tunc на този акт би последвала каквато и да било полза за г-н Abdulrahim“.

60.

Всъщност жалбоподателят има личен интерес, който се запазва въпреки отмяната ex nunc на обжалвания акт по време на производството, да иска името му да бъде заличено с обратно действие от спорния списък в рамките на правната система на Съюза, в което се изразява същността на отмяната на акт на Съюза от съда. В това отношение е без значение дали в случай на съдебна отмяна Комисията и/или Съветът ще е длъжна/длъжен съгласно член 266 ДФЕС да приеме мерки за отстраняване на установената със съдебното решение за отмяна незаконосъобразност, обратно на постановеното от Общия съд в точка 33 от обжалваното определение, където той изглежда приема, че това обстоятелство е решаващо.

61.

В контекста на разглежданите в настоящия случай мерки за замразяване на средства, за които е безспорно, че увреждат засегнатите лица не само като ограничават упражняването на правото им на собственост, но и като ги посочват публично като свързани с терористична организация лица ( 38 ), според мен е очевидно, че въпреки отмяната ex nunc на съответния акт на Съюза жалбоподателят запазва постоянен интерес да поиска от съда на Съюза да установи, че името му не е трябвало да бъде вписвано в спорния списък или че вписването му не е следвало да се извърши по процедурата, следвана от институциите на Съюза. От гледна точка на жалбоподателя и на удовлетворението, което той иска да получи чрез жалбата срещу вписването на името му, подобно признаване на формалната и/или материалноправната незаконосъобразност на обжалвания акт не е равносилно на заличаването на неговото име за в бъдеще. В това отношение следва да се вземе предвид, че подобно заличаване за в бъдеще не може да заличи съмнението относно основателността на вписването и/или законосъобразността на процедурата, довела до това вписване в рамките на Съюза.

62.

Запазването на правния интерес на жалбоподателя в обстоятелствата на конкретния случай се основава по-конкретно на следните фактори.

63.

На първо място, от практиката на Съда следва, че жалбоподателят може да запази интереса си да иска отмяната на акт на институция на Съюза, когато това ще позволи в бъдеще да се избегне ново извършване на нарушението, което според него е довело до незаконосъобразност на акта ( 39 ). Съгласно друга формулировка правният интерес се запазва, когато сама по себе си съдебната отмяна на спорния акт може да има правни последици, по-конкретно като предотврати възобновяването на незаконосъобразна практика на институциите на Съюз ( 40 ). Такъв правен интерес произтича от член 266, първа алинея ДФЕС, по силата на който институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда ( 41 ).

64.

Съдът наистина пояснява, че този правен интерес е възможно да съществува само ако твърдяното неправомерно положение може да се възпроизведе и в бъдеще, независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание жалбоподателят да подаде жалба. Обратно на приетото от Общият съд в точка 37 от обжалваното определение, това условие все пак е изпълнено в рамките на жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя. Всъщност тази жалба цели по-специално да оспори съвместимостта на обжалвания регламент с правото на Съюза от процесуална гледна точка, по-конкретно с оглед на правото на изслушване и на правото на ефективна съдебна защита. Следователно жалбоподателят запазва правния си интерес да постигне съдебно произнасяне относно законосъобразността на процедурата, довела до вписването му в спорния списък в рамките на Съюза, за да може твърдяната незаконосъобразност да не се допуска отново в бъдеще в сходни процедури, насочени срещу него ( 42 ). Решение на съд на Съюза би могло да принуди институциите на Съюза, ако е необходимо, да приемат в бъдеще надлежните изменения на режима на вписване в списъците ( 43 ).

65.

На второ място, жалбоподателят може основателно да твърди, че признаването на твърдяната незаконосъобразност може да го реабилитира, като възстанови доброто му име. Поради това считам, че жалбоподателят има най-малкото морален интерес да иска от съда на Съюза да обяви, че въобще не е трябвало да бъде включван в спорния списък или че не е трябвало да бъде вписван по процедурата, следвана от институциите на Съюза ( 44 ). Ще отбележа освен това, че в жалбата си за отмяна жалбоподателят се позовава на правото си на личен и семеен живот именно от гледна точка на засягането на доброто му име ( 45 ). Независимо от иска за обезщетение, отменителното решение следователно би могло да представлява форма на поправяне на неимуществените вреди, понесени от жалбоподателя.

66.

Поради това не мога да се съглася с твърдението на Комисията и Съвета, че отменително съдебно решение, основано на процесуални предпоставки, не може да допринесе за възстановяването на доброто име на жалбоподателя. Всъщност тези доводи според мен не зачитат факта, че формата и съдържанието са неразривно свързани, така че процесуалното нарушение може да се отрази върху съдържанието на обжалвания акт ( 46 ). Това важи на още по-силно основание, когато жалбоподателят се позовава, както в настоящия случай, на нарушение на правото му да бъде изслушан, което нарушение е могло да му попречи да докаже, че не е обвързан по никакъв начин с терористична организация и следователно не е трябвало да бъде включван в спорния списък.

67.

На трето място, Общият съд не е взел предвид съдебната практика, съгласно която жалбоподателят може да запази правния си интерес да иска отмяна на определен акт, който го засяга неблагоприятно, доколкото установяването на незаконосъобразността му от страна на съда на Съюза може да му послужи като евентуално основание за иск за обезщетение, който да поправи по подходящ начин причинените му с този акт вреди ( 47 ).

68.

Тези обстоятелства според мен доказват, че исканията на жалбоподателя не са могли да бъдат „напълно“ удовлетворени вследствие на отмяната ex nunc на обжалвания акт в хода на производството. Той несъмнено е получил част от това, което претендира, а именно заличаването на името му от спорния списък ведно с последиците от това. Евентуалните нередовности около вписването му в този списък обаче не са отстранени. Ето защо не се заличава изцяло личният правен интерес на жалбоподателя.

69.

Ще поясня също така, че макар да може да се приеме, както прави Общият съд в точки 35 и 36 от обжалваното определение, че съществува разлика между случаите, в които разглежданите ограничителни мерки са отменени ex nunc и заменени при запазване на вписването на заинтересованите лица в спорния списък ( 48 ), и настоящия случай, в който името на жалбоподателя просто е заличено от спорния списък, подобна разлика по никакъв начин не предполага, поради изложените по-горе причини, че правният интерес на жалбоподателя следва да се счита за погасен във втория случай.

70.

Поради всички тези съображения считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е отпаднало основанието за произнасянето му по искането за отмяна, тъй като жалбоподателят е изгубил правния си интерес. Това идва да покаже, че второто основание е основателно и следователно обжалваното определение трябва да се отмени. Освен това предлагам на Съда да върне делото на Общия съд за постановяване на решение по искането за отмяна на г-н Abdulrahim, както и да не се произнася по съдебните разноски.

V – Заключение

71.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда:

да отмени Определение на Общия съд на Европейския съюз от 28 февруари 2012 г. по дело Abdulrahim/Съвет и Комисия (T-127/09), доколкото Общият съд на Европейския съюз е постановил, че е отпаднало основанието за произнасяне по искането за отмяна,

да върне делото на Общия съд на Европейския съюз за постановяване на решение по искането за отмяна на г-н Abdulrahim и да не се произнася по съдебните разноски.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Определение на Общия съд от 6 юли 2011 г. по дело SIR/Съвет (T-142/11), Определение на Общия съд от 6 юли 2011 г. по дело Petroci/Съвет (T-160/11), Определение на Общия съд от 7 декември 2011 г. по дело Fellah/Съвет (T-255/11), Определение на Общия съд от 15 декември 2011 г. по дело Gooré/Съвет (T-285/11), Определение на Общия съд от 17 януари 2012 г. по дело Afriqiyah Airways/Съвет (T-436/11), Определение на Общия съд от 31 януари 2012 г. по дело Ayadi/Комисия (T-527/09), Определение на Общия съд от 17 февруари 2012 г. по дело Dagher/Съвет (T-218/11), Определение на Общия съд от 24 април 2012 г. по дело El Fatmi/Съвет (T-76/07, T-362/07 и T-409/08), Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело Attey и др./Съвет (T-118/11, T-123/11 и T-124/11), Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело Ezzedine и др./Съвет (T-131/11, T-132/11, T-137/11, T-139/11—T-141/11, T-144/11—T-148/11 и T-182/11), както и Определение на Общия съд от 3 юли 2012 г. по дело Ghreiwati/Съвет (T-543/11).

( 3 ) ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189.

( 4 ) ОВ L 345, стр. 60.

( 5 ) Други висящи пред Съда дела, като например дело Ayadi/Комисия (C-183/12 P), повдигат сходни въпроси. Освен това в рамките на съединени дела Комисия и др./Kadi (C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P), все още висящи пред Съда, г-н Kadi е заличен от спорния списък в хода на производството по същия начин като г-жа Danièle Boni-Claverie в рамките на дело Boni-Claverie/Съвет (C-480/11 P), висящо пред Съда. Вж. също Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Съвет/Bamba (C-417/11 P), при произнасянето по което Съдът не е направил никакви изводи с оглед на правния интерес на г-жа Bamba от обстоятелството, че след направено в хода на производството периодично преразглеждане на списъците на лицата, на които са наложени споменатите ограничителни мерки, последната е била заличена тези списъци (точка 88).

( 6 ) ОВ L 14, стр. 12 и поправка в ОВ L 36, стр. 12.

( 7 ) T-229/02, точки 46—51.

( 8 ) Тази разпоредба уточнява, че решението се взема съгласно изискванията по член 114, параграфи 3 („[п]роизводството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго“) и 4 („Общият съд след изслушване на генералния адвокат се произнася по молбата отделно или с решението по същество“) от Правилника.

( 9 ) В това отношение Общият се позовава на Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия (C-362/05 P, Recueil, стр. I-4333, точка 42 и цитираната съдебна практика), както и на Решение на Общия съд от 10 декември 2010 г. по дело Ryanair/Комисия (T-494/08-T-500/08 и T-509/08, Сборник, стр. II-5723, точки 42 и 43).

( 10 ) Общият съд се позовава в това отношение на Определение от 28 март 2006 г. по дело Mediocurso/Комисия (T-451/04, точка 26 и цитираната съдебна практика), Определение по дело SIR/Съвет, посочено по-горе (точка 18) и Определение по дело Petroci/Съвет, посочено по-горе (точка 15).

( 11 ) Общият съд се позовава в това отношение на Определение на Общия съд от 14 март 1997 г. по дело Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия (T-25/96, Recueil, стр. II-363, точка 16), както и на Определение на Общия съд от 10 март 2005 г. по дело IMS Health/Комисия (T-184/01, Recueil, стр. II-817, точка 38).

( 12 ) Общият съд се позовава в това отношение на Определение по дело Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия, посочено по-горе (точка 17 и цитираната съдебна практика).

( 13 ) Общият съд цитира, в този смисъл, Решение на Общия съд от 13 декември 1995 г. по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия (T-481/93 и T-484/93, Recueil, стр. II-2941, точка 46).

( 14 ) Вж. в този смисъл, освен Решение по дело PKK/Съвет, посочено по-горе (точки 46—51), Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T-228/02, Recueil, стр. II-4665, точка 35); Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Al-Aqsa/Съвет (T-327/03, точка 39), и Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T-256/07, Сборник, стр. II-3019, точка 48).

( 15 ) C-399/06 P и C-403/06 P, Сборник, стр. I-11393.

( 16 ) C-123/92, Recueil, стр. I-809.

( 17 ) По отношение на тази хипотеза Общият съд се позовава на Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе (точка 50).

( 18 ) Пак там (точки 51 и 52).

( 19 ) Общият съд цитира в този смисъл Решение на Съда от 30 юни 1983 г. по дело Schloh/Съвет (85/82, Recueil, стр. 2105, точка 14).

( 20 ) Това искане е разгледано в точка 42 и сл. от обжалваното определение.

( 21 ) Определение от 25 юни 2009 г. по дело Srinivasan/Омбудсман (C-580/08 P, точка 35), Определение от 22 октомври 2010 г. по дело Seacid/Парламент и Съвет (C-266/10 P, точка 11) и Решение от 22 септември 2011 г. по дело Bell & Ross/СХВП (C-426/10 P, Сборник, стр. I-8849, точка 28).

( 22 ) Вж. по-специално Решение от 19 януари 2006 г. по дело AIT/Комисия (C-547/03 P, Recueil, стр. I-845, точка 35), както и Определение от 8 декември 2006 г. по дело Polyelectrolyte Producers Group/Съвет и Комисия (C-368/05 P, точка 46).

( 23 ) Вж. точка 19 от заключението на генералния адвокат Tesauro в рамките на производството, по което е постановено Решение от 19 октомври 1995 г. по дело Rendo и др./Комисия (C-19/93 P, Recueil, стр. I-3319).

( 24 ) Вж. по-специално, в областта на обжалването на съдебните решения, Решение по дело Rendo и др./Комисия, посочено по-горе (точка 13), и Решение по дело Hassan и Ayadi/Съвет и Комисия, посочено по-горе (точка 58), както и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran (C-27/09 P, Сборник, стр. I-13427, точка 43 и цитираната съдебна практика).

( 25 ) Cassia, P. L’accès des personnes physiques ou morales au juge de la légalité des actes communautaires. Dalloz 2002, р. 464.

( 26 ) Решение на Общия съд от 30 април 1998 г. по дело Cityflyer Express/Комисия (T-16/96, Recueil, стр. II-757, точка 34).

( 27 ) Cassia, P., op. cit., р. 464.

( 28 ) Вж. по този въпрос точка 88 от Rideau, J. Jurisclasseur Europe. vol. 330.

( 29 ) Вж. по-специално Определение на председателя на Общия съд от 15 март 1995 г. по дело Cantine dei сolli Berici/Комисия (T-6/95 R, Recueil, стр. II-647, точка 29).

( 30 ) Вж. точка 9 от заключението на генералния адвокат Lenz по производството, по което е постановено Решение от 18 май 1994 г. по дело Codorniu/Съвет (C-309/89, Recueil, стр. I-1853).

( 31 ) Wathelet, M. Contentieux européen. Larcier 2010, р. 186.

( 32 ) Van Raepenbusch, S. L’intérêt à agir dans le contentieux communautaire. — in: Mélanges en hommage à Georges Vandersanden. 2008, р. 384.

( 33 ) Пак там, стр. 385.

( 34 ) Пак там, стр. 389 и 390. Авторът цитира Решение на Съда от 12 декември 1967 г. по дело Bauer/Комисия (15/67, Recueil, стр. 511) и Решение на Общия съд от 9 ноември 2004 г. по дело Vega Rodriguez/Комисия (T-285/02 и T-395/02, Recueil FP, стр. I-A-333 и II-1527, точка 25), както и Определение на Съда на публичната служба от 15 май 2006 г. по дело Schmit/Комисия (F-3/05, Recueil FP, стр. I-A-1-9 и II-A-1-33, точка 40).

( 35 ) Вж. по отношение на решение, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар, Решение на Общия съд от 25 март 1999 г. по дело Gencor/Комисия (T-102/96, Recueil, стр. II-753, точка 42) и Решение на Общия съд от 15 декември 1999 г. по дело Kesko/Комисия (T-22/97, Recueil, стр. II-3775, точка 57).

( 36 ) Определение на Общия съд от 17 октомври 2005 г. по дело First Data и др./Комисия (T-28/02, Recueil, стр. II-4119, точка 36).

( 37 ) Относно това разграничение вж. по-специално посочените по-горе Решение по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия (точка 46), и Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (точка 35).

( 38 ) Така Съдът признава, че ограничителните мерки засягат значително правата и свободите на лицата, за които се отнасят. Вж. по-специално Решение по дело Hassan и Ayadi/Съвет и Комисия, посочено по-горе (точка 60 и цитираната съдебна практика). Вж. също Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет (C-229/05 P, Сборник, стр. I-439, точка 110).

( 39 ) Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе (точка 50 и цитираната съдебна практика).

( 40 ) Вж. по-специално Решение на Съда от 24 юни 1986 г. по дело AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия (53/85, Recueil, стр. 1965, точка 21), Решение на Общия съд от 9 ноември 1994 г. по дело Scottish Football/Комисия (T-46/92, Recueil, стр. II-1039, точка 14) и Решение на Общия съд от 11 май 2010 г. по дело PC-Ware Information Technologies/Комисия (T-121/08, Сборник, стр. II-1541, точки 39 и 40). Вж. също, в рамките на производство по обжалване на съдебно решение, Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет (C-535/06 P, Сборник, стр. I-7051, точка 25).

( 41 ) Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе (точка 51 и цитираната съдебна практика).

( 42 ) Вж. по аналогия Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе (точки 52—59), както и Решение на Общия съд от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Excell M & E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет (T-299/05, Сборник, стр. II-565, точки 48—52).

( 43 ) Вж. в този смисъл Решение от 6 март 1979 г. по дело Simmenthal/Комисия (92/78, Recueil, стр. 777, точка 32).

( 44 ) По отношение на моралния интерес на жалбоподателя от разрешаването на спора вж. по-специално Решение на Съда от 10 юни 1980 г. по дело M./Комисия (155/78, Recueil, стр. 1797, точка 6) и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Gordon/Комисия (C-198/07 P, Сборник, стр. I-10701, точки 42—45), както и точки 49—53 от заключението ми по последното дело. Вж. също Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Shaw и Falla/Комисия (T-131/99, Recueil, стр. II-2023, точка 36).

( 45 ) Вж. точка 99 от жалбата по дело T-127/09.

( 46 ) Така, доколкото процесуалното нарушение е могло да се отрази върху законосъобразността на обжалвания регламент, жалбоподателят има законен интерес да се позове на евентуално нарушение на съществени процесуални правила (вж. Решение от 7 май 1991 г. по дело Oliveira/Комисия, C-304/89, Recueil, стр. I-2283, точка 17).

( 47 ) Вж. по-специално Решение от 5 март 1980 г. по дело Könecke Fleischewarenfabrik/Комисия (76/79, Recueil, стр. 665, точка 9), Решение от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия (C-68/94 и C-30/95, Recueil, стр. I-1375, точка 74), Решение от 13 юли 2000 г. по дело Парламент/Richard (C-174/99 P, Recueil, стр. I-6189, точки 33 и 34) и Решение от 6 декември 2007 г. по дело Marcuccio/Комисия (C-59/06 P, точка 32). Вж. също Определение на Общия съд от 29 май 1997 г. по дело Contargyris/Съвет (T-6/96, Recueil FP, p. I-A-119 и I-357, точка 32), както и Решение по дело Shanghai Excell M & E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, посочено по-горе (точка 53).

( 48 ) Вж. по-специално Решенията, цитирани в бележка под линия 14 от настоящото заключение, както и Решение по дело Hassan и Ayadi/Съвет и Комисия, посочено по-горе.