7.4.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 102/3

Определение на Съда (първи състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициални запитвания от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción № 1 de Catarroja, Juzgado de Primera Instancia № 17 de Palma de Mallorca — Испания) — Banco Popular Español SA/Maria Teodolinda Rivas Quichimbo, Wilmar Edgar Cun Pérez (C-537/12) и Banco de Valencia SA/Joaquín Valldeperas Tortosa, María Ángeles Miret Jaume (C-116/13)

(Съединени дела C-537/12 и C-116/13) (1)

((Директива 93/13/ЕИО - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Потребителски договори - Договор за ипотечен кредит - Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот - Правомощия на националния съд по изпълнението - Неравноправни клаузи - Критерии за преценка))

2014/C 102/04

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia e Instrucción № 1 de Catarroja, Juzgado de Primera Instancia № 17 de Palma de Mallorca

Страни в главното производство

Ищци: Banco Popular Español SA (C-537/12), Banco de Valencia SA Jaume (C-116/13),

Ответници: Maria Teodolinda Rivas Quichimbo, Wilmar Edgar Cun Pérez (C-537/12), Joaquín Valldeperas Tortosa, María Ángeles Miret Jaume (C-116/13)

Предмет

(C-537/12)

Преюдициално запитване — Juzgado de Primera Instancia e Instrucción — Тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стp. 29; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 273) — Защита на потребителите в областта на ипотечното кредитиране — Изтъкнато в изпълнително производство основание за възражение, изведено от неравноправния характер на клауза в договор за кредит — Приложима в изпълнителното производство национална гражданскопроцесуална правна уредба, която не предвижда такова основание за възражение — Липса на възможност за националният съд да прецени неравноправния характер на такава клауза

(C-116/13)

Преюдициално запитване — Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca — Тълкуване на член 3, параграфи 1 и 3, на член 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стp. 29; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 273), както и на точка 1, букви д) и ж) и точка 2, буква a) от приложението към нея — Защита на потребителите в областта на ипотечното кредитиране — Приложима в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот национална гражданскопроцесуална правна уредба — Правомощия на националния съд

Диспозитив

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главните производства, която в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не позволява на съда по изпълнението нито да прецени, било служебно или по искане на потребителя, неравноправния характер на клауза в договора, от който произтича предявеното вземане, и въз основа на която клауза е издаден изпълнителният титул, нито да постанови привременни мерки и по-специално спиране на изпълнението, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното решение на съда в съответното исково производство, компетентен да провери неравноправния характер на тази клауза.

Член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13, както и точка 1, букви д) и ж) и точка 2, буква a) от приложението към същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се прецени неравноправният характер на клауза за предсрочна изискуемост на ипотечен кредит като клаузата, разглеждана в главните производства, по-специално съществено значение има:

—	това дали възможността на продавача или доставчика да прекрати едностранно договора зависи от неизпълнението от страна на потребителя на съществено за съответното договорно правоотношение задължение,

—	това дали тази възможност е предвидена за случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно сериозно с оглед на срока и размера на кредита,

—	това дали посочената възможност дерогира правилата, приложими при липса на съгласие между страните, така че предвид процесуалните средства, с които разполага потребителят, затруднява неговия достъп до съд, както и упражняването на правото му на защита, и

—	това дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, на когото се противопоставя такава клауза, да се справи с последиците от едностранното прекратяване на договора за кредит.

Запитващата юрисдикция следва да извърши тази преценка, като вземе предвид всички обстоятелства от значение за спора, с който е сезирана.

(1) ОВ C 38, 09.02.2013 г.

ОВ C 171, 15.6.2013 г.