Определение на Съда (осми състав) от 11 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău — Румъния) — Elena Luca/Casa de Asigurări de Sănătate Bacău

(Дело C-430/12) (1)

(Член 99 от Процедурния правилник - Социално осигуряване - Свободно предоставяне на услуги - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 22 - Здравно осигуряване - Получено в друга държава членка болнично лечение - Предварително разрешение - Размер на разходите, които се реимбурсират на здравноосигуреното лице)

2013/C 304/04

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elena Luca

Ответник: Casa de Asigurări de Sănătate Bacău

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel Bacau — Тълкуване на член 56 ДФЕС и на член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 6.2.2008 г., стр. 31), със съответните изменения — Национална правна уредба, която изисква предварително разрешение, за да се реимбурсира общият размер на разходите за медицинско лечение — Определяне съгласно критериите на държавата по осигуряване на размера, в който се възстановят разходите, направени в друга държава членка без предварително разрешение

Диспозитив

Член 56 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в неговата редакция, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година, по принцип допускат национална правна уредба на държава членка, която обвързва правото на покриване на пълния размер на разходите за болнично лечение в друга държава членка с условието за получаването на предварително разрешение. И обратно, тези членове не допускат такава правна уредба, която да бъде тълкувана в смисъл, че тя изключва във всички случаи пълното покриване от компетентната институция на такива разходи за лечение, направени без предварително разрешение.

Когато отказът за реимбурсиране на средствата единствено поради липсата на предварително разрешение за разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка и заплатени от здравноосигуреното лице, с оглед на конкретните обстоятелства не е основателен, разходите за това лечение трябва да бъдат реимбурсирани на съответното здравноосигурено лице от компетентния орган в размера, определен в законодателството на тази държава членка. Ако размерът на тази сума е по-нисък от размера, който би се получил при прилагането на действащото законодателство в държавата членка по постоянното пребиваване при хоспитализиране в последната, компетентната институция трябва освен това да предостави допълнително реимбурсиране, съответстващо на разликата между двете суми, в рамките на реално направените разходи.

Когато отказът е основателен, здравноосигуреното лице може да претендира, на основание член 49 ЕО, реимбурсиране на разходите за болнично лечение единствено в рамките на покритието, гарантирано от здравноосигурителната схема, към която то се осигурява.

(1)  ОВ C 399, 22.12.2012 г.