Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) — Обединено кралство) — Dixons Retail plc/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-494/12) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - Данък върху добавената стойност - Доставка на стоки - Понятие - Използване на банкова карта, представляващо измама)

2014/C 39/11

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dixons Retail plc

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Предмет

Преюдициално запитване — First-tier Tribunal (Tax Chamber) — Тълкуване на член 14, параграф 1 и на член 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7; поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15) — Понятие „доставка на стоки“ — Доставка вследствие на покупка, извършена посредством неразрешено и измамно използване на кредитна карта

Диспозитив

Член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и член 2, параграф 1, буква а), член 14, параграф 1 и член 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, представлява „доставка на стоки“ по смисъла на посочените член 2, точка 1, член 5, параграф 1, член 2 параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1, както и че при споменатото предаване плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява „насрещна престация“ по смисъла на посочените член 11, A, параграф 1, буква а) и член 73.

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.