Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Italie) — Sky Italia Srl/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

(Дело C-234/12) (1)

(Телевизионно излъчване - Директива 2010/13/ЕС - Член 4, параграф 1 и член 23, параграф 1 - Рекламни спотове - Национална правна уредба, предвиждаща максимален процент за времето на излъчване на реклама от операторите на платена телевизия, който е по-нисък от предвидения за операторите на безплатна телевизия - Равно третиране - Свободно предоставяне на услуги)

2013/C 260/26

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sky Italia Srl

Ответник: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

в присъствието на: Reti Televisive Italiane (RTI) SpA, Maria Iaccarino

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale Per il Lazio — Тълкуване на член 4 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (ОВ L 95, стр. 1 и поправка в ОВ L 263, стр. 15) — Тълкуване на членове 49, 56 и 63 ДФЕС, както и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 10 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му от Европейския съд по правата на човека — Максимален процент програмно време, което може да се посвети на реклама — Национална правна уредба, която предвижда за платените телевизионни канали по-нисък максимален процент от предвидения за другите канали.

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), както и принципът на равно третиране и член 56 ДФЕС трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че по принцип допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на телевизионна реклама за операторите на платена телевизия, отколкото за тези на безплатна телевизия, стига да е спазен принципът на пропорционалност, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1)  ОВ C 217, 21.7.2012 г.