22.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 85/3 |
Решение на Съда (голям състав) от 15 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Association de médiation sociale/Union locale des syndicats CGT и др.
(Дело C-176/12) (1)
(Социална политика - Директива 2002/14/ЕО - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 27 - Обуславяне на създаването на представителни за персонала органи от определен праг на наетите работници и служители - Изчисляване на прага - Национална правна уредба, противоречаща на правото на Съюза - Роля на националния съд)
2014/C 85/04
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Жалбоподател: Association de médiation sociale
Ответници: Union locale des syndicats CGT, Hichem Laboubi, Union départementale CGT des Bouche-du-Rhône, Confédération générale du travail (CGT)
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на разпоредби от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120) — Тълкуване на членове 27, 51, 52 и 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Тълкуване на член 6, параграфи 1 и 3 ДЕС — Възможност в спор между частноправни субекти да се направи позоваване на посочените разпоредби, за да се провери съответствието на национална мярка за транспониране на директивата — Допустимост на национална правна норма, съгласно която при изчисляването на списъчния състав на предприятието, по-конкретно за целите на определяне на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи, се изключват работниците, назначени по някои категории договори
Диспозитив
Член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз, взет самостоятелно или във връзка с разпоредбите на Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, трябва да се тълкува в смисъл, че когато национална разпоредба за транспониране на тази директива, като член L. 1111 3 от френския Code du travail, е несъвместима с правото на Съюза, в съдебен спор между частноправни субекти не може да се прави позоваване на този член от Хартата, за да се остави без приложение посочената национална разпоредба.