1

С писмени въпроси, отправени през 2005 г. и 2006 г. (E‑4431/05, E‑4772/05, E‑5800/06 и P‑5509/06), няколко членове на Европейския парламент се обръщат към Комисията на Европейските общности във връзка с квалифицирането като държавна помощ на разпоредбата, предвидена в член 12, параграф 5 от Ley del Impuesto sobre Sociedades (Закон за корпоративния данък), въведен в същия с Ley 24/2001, de Medidas Fiscales, Administrativas y del Orden Social (Закон 24/2001 за приемане на данъчни, административни и социални мерки) от 27 декември 2001 г. (BOE № 313 от 31 декември 2001 г., стр. 50493) и възпроизведен в Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен декрет 4/2004 за одобряване на изменения текст от Закона за корпоративния данък) от 5 март 2004 г. (BOE № 61 от 11 март 2004 г., стр. 10951) (наричана по-нататък „спорната схема“). Комисията отговаря по същество, че съгласно информацията, с която разполага, спорната схема изглежда не попада в приложното поле на правилата за държавните помощи.

2

С писма от 15 януари и 26 март 2007 г. Комисията иска от испанските власти да ѝ предоставят информация, за да прецени обхвата и последиците от спорната схема. С писма от 16 февруари и 4 юни 2007 г. Кралство Испания представя на Комисията исканата информация.

3

С факс от 28 август 2007 г. Комисията получава жалба от частен оператор, в която се твърди, че спорната схема представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар.

4

С Решение от 10 октомври 2007 г. (резюме в ОВ C 311, стр. 21) Комисията открива официалната процедура по разследване относно спорната схема.

5

С писмо от 5 декември 2007 г. Комисията получава становището на Кралство Испания относно посоченото решение за откриване на официална процедура. В периода 18 януари—16 юни 2008 г. Комисията получава становищата и на 32 трети заинтересовани страни, сред които е и жалбоподателят Altadis, SA. С писма от 30 юни 2008 г. и 22 април 2009 г. Кралство Испания представя отговори на становищата на третите заинтересовани страни.

6

На 18 февруари 2008 г., 12 май и 8 юни 2009 г. се провеждат технически заседания с испанските власти. Технически заседания се провеждат и с някои от 32-те трети заинтересовани страни, сред които е и жалбоподателят.

7

С писмо от 14 юли 2008 г. и с електронно писмо от 16 юни 2009 г. Кралство Испания предоставя допълнителна информация на Комисията.

8

Комисията приключва процедурата по отношение на придобивания на дялови участия, извършвани в рамките на Европейския съюз, с Решение 2011/5/ЕО от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48). Това решение обявява за несъвместима с общия пазар спорната схема, която се състои в данъчно предимство, позволяващо на испанските дружества да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялово участие от чуждестранни дружества, в случаите когато схемата се прилага по отношение на придобивания на дялови участия в дружества, установени в рамките на Съюза. Комисията оставя отворена процедурата по отношение на придобиванията на дялови участия, извършвани извън Съюза, като испанските органи се задължават да предоставят нови данни за пречките пред трансграничните сливания извън Съюза.

9

На 12, 16 и 20 ноември 2009 г. и на 3 януари 2010 г. Кралство Испания предоставя на Комисията информация относно преките инвестиции на испанските дружества извън Съюза. Комисията получава и становищата на редица трети заинтересовани страни.

10

На 27 ноември 2009 г. и на 16 и 29 юни 2010 г. се провеждат технически заседания между Комисията и испанските органи.

11

На 12 януари 2011 г. Комисията приема Решение 2011/282/ЕС относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (ОВ L 135, стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение).

12

Обжалваното решение обявява за несъвместима с вътрешния пазар схемата за помощи, когато същата се прилага по отношение на придобивания на дялови участия в предприятия, установени извън Съюза (член 1, параграф 1 от обжалваното решение). В съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания обаче член 1, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение допуска продължаване на прилагането на спорната схема по отношение на придобивания на дялови участия, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението за започване на официална процедура по разследване на 21 декември 2007 г., както и по отношение на придобивания на дялови участия, чието извършване, за което е необходимо разрешение от регулаторен орган, който следва да е бил уведомен за операцията преди тази дата, е започнало, без да може повече да бъде отменено, преди 21 декември 2007 г. Освен това член 1, параграфи 4 и 5 от обжалваното решение позволява спорната схема да продължи да се прилага по отношение на придобивания на дялови участия в предприятия, установени в Китай, Индия или други държави, в които наличието на изрични правни пречки за трансграничните обединявания на търговската дейност е доказано, когато тези придобивания са извършени до публикуването на посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз на 21 май 2011 г., както и по отношение на придобивания на дялови участия, чието извършване, за което е необходимо разрешение от регулаторен орган, който следва да е бил уведомен за операцията преди тази дата, е започнало, без да може повече да бъде отменено, преди 21 май 2011 г.

13

На 29 юли 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

14

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 10 ноември 2011 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

15

На 6 януари 2012 г. жалбоподателят представя становището си относно възражението за недопустимост, направено от Комисията.

16

На 5 октомври и 13 декември 2012 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд иска съответно, от жалбоподателя — да посочи последиците, които възнамерява да използва за целите на настоящата жалба, от Решение на Общия съд от 8 март 2012 г. по дело Iberdrola/Комисия (T‑221/10) и от Определение на Общия съд от 21 март 2012 г. по дело Modelo Continente Hipermercados/Комисия (T‑174/11), а от Комисията — да представи становище по отговора на жалбоподателя на този въпрос. Жалбоподателят и Комисията отговарят на въпросите в определените срокове.

17

По същество жалбоподателят иска от Общия съд:

18

Комисията иска от Общия съд:

19

Съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражение за допустимост, без да засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член останалата част от производството се развива в устна форма, освен ако Общият съд не реши друго. В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава да не провежда устна фаза на производството.

20

Комисията счита, че настоящата жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят не е доказал нито че има правен интерес, нито че е лично засегнат от обжалваното решение.

21

Следва да се започне с разглеждането на второто възражение за недопустимост, повдигнато от Комисията.

22

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

23

Обжалваното решение е прието след провеждане на официална процедура по разследване и жалбоподателят не е негов адресат, поради което преценката за наличие на лично засягане на последния следва да се извърши съгласно критериите, определени в Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия (25/62, Recueil, стр. 197 и 223). Жалбоподателят следователно трябва да докаже, че обжалваното решението се отнася до него поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин както адресата на решението (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-298/00 P, Recueil, стр. I-4087, точка 36 и цитираната съдебна практика).

24

Жалбоподателят изтъква качеството си на получател по спорната схема, за да докаже, че е лично засегнат от обжалваното решение, с което схемата се обявява за неправомерна и за несъвместима с вътрешния пазар.

25

Съгласно постоянната съдебна практика по принцип не e допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател по тази схема. Всъщност по отношение на предприятието такова решение представлява обща мярка, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Acegas/Комисия, T-309/02, Сборник, стр. II-1809, точка 47 и цитираната съдебна практика).

26

При все това, ако предприятието жалбоподател е засегнато от разглежданото решение не само като предприятие от съответния сектор, което може да бъде потенциален получател по разглежданата схема за помощи, но и като действителен получател на предоставена на основание на същата индивидуална помощ, чието възстановяване Комисията е разпоредила, то е лично засегнато от посоченото решение и подадената от него жалба срещу това решение е допустима (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия, C-15/98 и C-105/99, Recueil, стр. I-8855, точки 34 и 35 и Решение на Общия съд от 10 септември 2009 г. по дело Banco Comercial dos Açores/Комисия, T‑75/03, непубликувано в Сборника, точка 44).

27

При това положение следва да се провери дали жалбоподателят има качеството на действителен получател на индивидуална помощ, която е предоставена на основание на схемата за помощи, предмет на обжалваното решение, и която Комисията е разпоредила да бъде възстановена (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Сборник, стр. I-4727, точка 53 и цитираната съдебна практика).

28

В случая жалбоподателят е доказал качеството си на действителен получател по спорната схема. Всъщност той прилага към жалбата си документ, удостоверяващ, че през 2003 г. и 2006 г. е приложил спорната схема за придобиване на дялови участия в дружество, установено в Мароко. Съгласно член 1, параграф 2 и член 4, параграф 1 от обжалваното решение обаче предвиденото в същото задължение за възстановяване не се отнася до него.

29

В това отношение жалбоподателят твърди, на първо място, като се позовава на съдебната практика, че качеството му на действителен получател по спорната схема е достатъчно, за да се установи, че е лично засегнат, тъй като задължението за възстановяване на помощите, получени в приложение на посочената схема, не представлява задължително условие за това. Жалбоподателят заключава по-специално от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, че предприятие може да бъде считано за лично засегнато, когато се ползва от помощ, отпусната в рамките на схема за помощи, за която по принцип е разпоредено възстановяване, без изрично да е посочено, че то има задължение за възстановяване.

30

Във връзка с това следва да се напомни точка 53 от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, на което жалбоподателят основава доводите си:

„[…] действителните получатели на индивидуални помощи, които са предоставени съгласно схема за помощи и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, по тази причина са лично засегнати […]“.

31

В решенията си обаче Съдът и Общият съд тълкуват този текст в смисъл, че действителният получател по схема за помощи се счита за лично засегнат от отнасящо се до нея решение на Комисията единствено ако се е ползвал от помощ, попадаща в приложното поле на предвидено от същото решение задължение за възстановяване (вж. в този смисъл Решение по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия, посочено по-горе, точки 31 и 34, Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело AEM/Комисия, T-301/02, Сборник, стр. II-1757, точки 46—48 и Определение по дело Modelo Continente Hipermercados/Комисия, посочено по-горе, точка 30). Възстановяването, за което става въпрос в точка 53 от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, се отнася следователно за помощта, от която в случая се е ползвал жалбоподателят, а не по принцип за помощите, платени по силата на съответната схема за помощи.

32

Впрочем това тълкуване се потвърждава от точка 56 от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, която гласи:

„[…] още разпореждането за възстановяване засяга лично всички получатели по въпросната схема, тъй като за тези лица от момента на приемане на спорното решение съществува опасност получените от тях помощи да бъдат възстановени, и с това правното им положение е засегнато. Ето защо получателите са част от ограничен кръг […], като не е необходимо да се проверяват допълнителни условия във връзка с положения, при които решението на Комисията не е придружено от разпореждане за възстановяване. В допълнение, вероятността впоследствие обявените за незаконни помощи да не бъдат възстановени от техните получатели не изключва възможността последните да бъдат разглеждани като лично засегнати“.

33

От една страна, от първото и второто изречение на споменатата точка от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, във връзка с предходната точка 55 от същото, следва, че Съдът разглежда само случая по съответното дело, при който обжалваният акт предвижда задължение за възстановяване за жалбоподателя. Съдът всъщност констатира в първото изречение, че разпореждането за възстановяване засяга лично всички получатели по разглежданата схема за помощи, тъй като за тях съществува опасност за възстановяване на получените помощи, а във второто изречение посочва, че не е необходимо да разглежда положението, при което решението на Комисията не е придружено от разпореждане за възстановяване. От друга страна, от точка 56, трето изречение от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, отново в светлината на точка 55 от същото решение, следва, че такова задължение за възстановяване за жалбоподателя е достатъчно, за да е налице лично засягане, без при това да е необходимо да се разглежда дали на национално равнище това задължение впоследствие ще бъде изпълнено (Определение по дело Modelo Continente Hipermercados/Комисия, посочено по-горе, точка 29).

34

В този смисъл в Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, на което се позовава жалбоподателят, Съдът заключава, че е налице лично засягане на жалбоподателя поради установяването в обжалвания акт на задължение за възстановяване на получените от него помощи, независимо от изпълнението на това задължение. От това не би могло да се заключи, че качеството на действителен получател по схема за помощи е достатъчно, за да се приеме, че е налице лично засягане, когато обжалваният акт не налага задължение на получателя за възстановяване на платените на основание на схемата помощи.

35

В това отношение Решение на Общия съд от 21 май 2010 г. по дело Франция и др./Комисия (T-425/04, T-444/04, T-450/04 и T-456/04, Сборник, стр. II-2099) е ирелевантно. Разбира се, както твърди и жалбоподателят, в точка 123 от споменатото решение Общият съд приема, че отмяната на разпоредбата на спорното решение, установяваща несъвместимост на разглежданата помощ с общия пазар, би довела до недействителност на констатацията за неправомерността на мярката за помощ, която е индивидуална мярка в интерес на жалбоподателя, и това би представлявало правна последица, която изменя правното му положение и му предоставя предимство. При все това, както основателно подчертава Комисията, в тази точка Общият съд се произнася по условието за допустимост, свързано с правния интерес, което се различава по-специално от условието за лично засягане, тъй като касае благоприятния резултат за жалбоподателя от жалбата му, а не особената му връзка с обжалваното решение (вж. точка 23 по-горе, а също и точка 38 по-нататък).

36

Накрая, доводът относно имуществения риск за действителния получател на помощ по схема, която е била обявена за несъвместима, поради вероятните последици от обявяването на несъвместимостта върху прилагането на правилата в областта на натрупването на помощи и на минималната помощ (de minimis), трябва да се отхвърли, тъй като в това отношение жалбоподателят е изложил само твърдения, без да представи каквито и да било допълнителни разяснения за споменатите вероятни последици и следователно за претендирания от него имуществен риск.

37

На второ място, ако се приеме, че за да може да се счита за лично засегнат от обжалваното решение, следва да е задължен да възстанови получените от него помощи, жалбоподателят счита, че в случая той има такова задължение. Всъщност изключването на операциите отпреди 21 декември 2007 г. от приложното поле на задължението за възстановяване в приложение на принципа на защита на оправданите правни очаквания не било окончателно предвид жалбата, подадена от Deutsche Telekom AG по дело T‑207/10 срещу тази част от диспозитива на обжалваното решение.

38

С тези доводи жалбоподателят смесва условието за допустимост, свързано с личното засягане, с това, което е свързано с правния интерес. Всъщност, ако правният интерес може да бъде установен или, напротив, да отпадне по-специално поради обстоятелства, които не са свързани с жалбоподателя или обжалваното решение, настъпили след подаването на жалбата пред съда на Съюза, то личното засягане на дадено физическо или юридическо лице се преценява към деня на подаване на жалбата и зависи само от обжалваното решение. В този смисъл лице, лично засегнато от решение, с което дадена помощ се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяването ѝ, остава лично засегнато, дори и впоследствие да се окаже, че от него няма да се търси възстановяване (вж. в този смисъл Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, точка 56 и заключението на генералния адвокат Trstenjak по това дело, Сборник, стр. I‑4732, точки 81 и 82; вж. също точка 33 по-долу).

39

Освен това следва да се напомни, че за да бъде лично засегнат от обжалвания акт, жалбоподателят трябва да докаже своята принадлежност към един затворен кръг, т.е. към група, която след приемането на обжалвания акт не може повече да бъде разширявана (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 юни 1990 г. по дело Sofrimport/Комисия, C-152/88, Recueil, стр. I-2477, точка 11 и Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479, точка 63).

40

В случая евентуалната отмяна на член 1, параграф 2 от обжалваното решение от Общия съд по дело T‑207/10 и последващо възстановяване на спорните помощи от жалбоподателя са чисто хипотетични и не позволяват да се приеме, че същият е лично засегнат (вж. в този смисъл Решение по дело Iberdrola/Комисия, посочено по-горе, точка 42).

41

От изложеното следва, че жалбоподателят не е лично засегнат от обжалваното решение.

42

Жалбоподателят обаче твърди, че в случая не може да бъде задължен да докаже, че е лично засегнат от обжалваното решение, тъй като то би могло да се квалифицира като подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

43

Комисията твърди, че обжалваното решение не представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, като се позовава на редица национални мерки за изпълнение на обжалваното решение, и по-специално на отмяната на спорната схема от испанския законодател, на възстановяването на данъчните органи на помощите, незаконно отпуснати по спорната схема, от получателите ѝ, както и на признаването или отказа за предоставяне на разглежданото данъчно предимство от същите тези органи.

44

Жалбоподателят, напротив, счита, че мерките, на които се позовава Комисията, не представляват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност твърдените мерки за възстановяване не можели да се считат за такива, след като редът за възстановяване, съдържащ се в обжалваното решение, бил задължителен за Кралство Испания в своята цялост и последното не разполагало с право на преценка. Отмяната на обявената за несъвместима спорна схема, както и признаването или отказът за предоставяне на разглежданото данъчно предимство също били вече предвидени в обжалваното решение и били само негова правна последица.

45

В това отношение следва да се напомни, че по силата на член 288, четвърта алинея ДФЕС решение като разглежданото в случая е задължително в своята цялост само за посочените в него адресати. Ето защо задължението да се откаже даване на помощи по спорната схема, да се отменят предоставените данъчните предимства и да се възстановят платените по схемата помощи представлява правна последица от обжалваното решение, обвързваща адресата на същото — Кралство Испания.

46

Обжалваното решение обаче не поражда такава правна последица за получателите по спорната схема. Член 1, параграф 1 от обжалваното решение не определя последиците от несъвместимостта на спорната схема с вътрешния пазар за всеки от получателите по нея, тъй като само по себе си това обявяване на несъвместимост не съдържа за тях каквато и да било забрана или разпореждане. Освен това последиците от несъвместимостта не са непременно едни и същи за всеки един от получателите по спорната схема. В този смисъл последиците от несъвместимостта трябва да бъдат индивидуализирани с правен акт на компетентните национални органи, като например ревизионен акт, който е мярка за изпълнение на член 1, параграф 1 от обжалваното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

47

В това отношение не е от значение, че както подчертава жалбоподателят, при прилагането на обжалваното решение Кралство Испания не разполага с каквото и да било право на преценка. Липсата на право на преценка е критерий, който безспорно трябва да бъде взет предвид, когато се установява дали условието за пряко засягане на даден жалбоподател е изпълнено (вж. Решение на Общия съд от 26 септември 2000 г. по дело Starway/Съвет, T-80/97, Recueil, стр. II-3099, точка 61 и цитираната съдебна практика). При все това обаче изискването за акт, който не включва мерки за изпълнение, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, представлява условие, различно от това за прякото засягане (Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело Eurofer/Комисия, T‑381/11, точка 59 и Определение на Общия съд от 5 февруари 2013 г. по дело BSI/Съвет, T‑551/11, точка 56).

48

Следователно обжалваното решение съдържа мерки за изпълнение и поради това не може да бъде квалифицирано като подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Ето защо доводът на жалбоподателя, основаващ се на последната част от изречението на тази разпоредба, трябва да бъде отхвърлен.

49

Това заключение не може да се обори с довода на жалбоподателя, изведен от нарушение на правото му на ефективна правна защита поради липсата на каквато и да било възможност за оспорване на обявяването с член 1, параграф 1 от обжалваното решение на несъвместимост на спорната схема.

50

В това отношение следва да се напомни, че Съюзът е съюз, основан на правото, в рамките на който актовете на неговите институции са предмет на контрол за съответствие по-специално с Договора и с общите принципи на правото, към които спадат и основните права. Ето защо частноправните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правния ред на Съюза (вж. Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия, T-443/08 и T-455/08, Сборник, стр. II-1311, точка 55 и цитираната съдебна практика). В случая обаче жалбоподателят изобщо не е лишен от каквато и да било ефективна съдебна защита. Всъщност дори настоящата жалба да бъде обявена за недопустима, няма никаква пречка жалбоподателят да оспори пред националния съд мерките за изпълнение на обжалваното решение, и по-специално ревизионните актове, с които се отказва предоставянето на възможност за ползване на спорната схема. В такъв случай националният съд ще може да осъществи инцидентен контрол относно законосъобразността на член 1, параграф 1 от обжалваното решение и евентуално да отправи до Съда преюдициално запитване относно неговата валидност на основание на член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл и по аналогия Определение по дело Eurofer/Комисия, посочено по-горе, точка 60).

51

Следователно настоящата жалба следва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглежда първото възражение за недопустимост, повдигнато от Комисията и изведено от липсата на правен интерес на жалбоподателя.

52

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник страната, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с исканията на последната.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

определи:

Съставено в Люксембург на 9 септември 2013 година.