Б.
|
По искането за отмяна.
3.
|
Жалбоподателят иска отмяната на решението, съобщено му с електронно писмо от 11 май 2010 г., в частта, с която ЕИБ отказва назначаването на трети лекар, започването на помирителното производство по член 41 от Правилника за персонала и възстановяването на разноски в размер на 3 000,00 EUR, направени за лазерна терапия, предписана му и извършена в Италия.
|
4.
|
Съдът на публичната служба установява жалбата за недопустима в частта относно обжалването на отказа за назначаване на трети лекар, приемайки, че жалбоподателят е трябвало да обжалва несъществуваща мярка от 24 март 2008 г., без да разясни връзката между обжалваната мярка и тази, която приема за неправомерна, и без да изясни по силата на кои правила становището, за което се приема, че е дадено от медицинското лице на ЕИБ, се счита за отказ от страна на същата.
|
5.
|
Жалбоподателят твърди, че в качеството си на междинен акт в производството становището не е неправомерно и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Първоинстанционната юрисдикция обаче преобръща цялата предходна съдебна практика и приема въвеждането на тримесечен срок за обжалването на всеки междинен акт в производството, като постановява, че срокът за съдебно обжалвано започвал да тече от датата, на която служителят направи искане, независимо от последващото приемане на мярка, без дори да е запознат с нейните мотиви.
|
6.
|
Жалбоподателят оспорва цялата система от установени за публичните институции норми, която първоинстанционната юрисдикция иска да приложи и за ЕИБ, организирана като частна банка, чиито служители имат частноправни трудови договори. Поради това отнасящите се до тях актове не са административни, не представляват упражняването на potestas, не подлежат на незабавно изпълнение и не се ползват с презумпция за правомерност, и следователно не съществува никакво сходство с лицата на публична служба, нито пък необходимост да се придаде незабавна стабилност на организационните мерки, приети по същия начин както във всяка частна банка.
|
7.
|
В допълнение жалбоподателят се оплаква от липсата на логика в мотивите относно изключването на извинима грешка от негова страна, като в тях се приема, че е бил запознат с акт, връчен единствено на неговия защитник.
|
8.
|
Накрая, той се оплаква, че във всяка правна система нищожността на акта може да бъде релевирана с жалба, което не е обвързано с краткия преклузивен срок, установен за унищожаемите актове.
|
9.
|
Жалбоподателят твърди, че помирителното производство по член 41 от Правилника за персонала не представлява процесуална предпоставка, поради което Съдът на публичната служба неправомерно го приравнява на производството за административно обжалване, което са длъжни да провеждат служителите на Съюза и което е задължително и определя границите на спора, който впоследствие се отнася с жалба до съда.
|
10.
|
Жалбоподателят счита решението на Съда на публичната служба във връзка с обжалвания отказ да се образува споменатото помирително производство за незаконосъобразно, доколкото банката няма право да откаже да образува такова производство.
От това следва от една страна, че подобен отказ не може да бъде обоснован с никакви мотиви, и от друга, че ако искането на служителя бъде уважено, отговорността на банката трябва да се увеличи и тя без съмнение трябва да заплати съдебните разноски.
|
11.
|
Във връзка с имплицитния отказ да се възстановят разноските за лазерна терапия г-н De Nicola твърди, че липсата на мотиви е сигурен признак за злоупотреба с власт, като се има предвид, че възстановяването може правомерно да се откаже само в три хипотези, докато липсата на формален акт представлява абсолютно основание за нищожност и поради това може да се релевира по всяко време.
|
12.
|
Накрая, без съмнение трябва да се приеме за незаконосъобразно решението на Съда на публичната служба да не се произнесе поради липса на необходимите доказателства.
|
|