Жалба, подадена на 27 юни 2011 г. — Италия/Комисия

(Дело T-358/11)

2011/C 252/96

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Marchini, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.

Първото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение (член 2[96] Д[Ф]ЕС, предишен член 253 ДЕО), по-специално поради липса на надлежно разследване във връзка с финансовата корекция на разходите поради „Увеличение с 35 % на цените за складиране за финансови години 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г.“.

Според италианското правителство Комисията не е провела надлежно разследване относно доказателствата, представени от AGEA [Разплащателна агенция в областта на земеделието], които свидетелстват за извършването на пазарното проучване и информираността относно причините за увеличение на цените за наем на силози, дължащи се на продължаващата от 2005 г. трудна ситуация на този пазар на наемане на складово пространство за складиране на захар.

Второто правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение (член 2[96] Д[Ф]ЕС, предишен член 253 ДЕО), по-специално поради липса на мотиви във връзка с финансовата корекция на разходите поради „Увеличение с 35 % на цените за складиране за финансови години 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г.“

Според италианското правителство Комисията не е посочила мотивите, поради които сведенията от служителите на AGEA и ценоразписа на един от големите икономически оператори в областта на складирането не са били приети като документи, представляващи годни средства за доказване на общото настояване от страна на захарните рафинерии за увеличение на цените до 50 %.

Третото правно основание е изведено от нарушение и неправилно тълкуване на член 8 от Регламент (ЕО) № 884/2006 и на приложение I към посочения регламент, и на член 4 от Регламент (ЕО) № 2148/1996, изменен с приложението към Регламент (ЕО) № 915/2006 на Комисията, както и от нарушение на принципа на правна сигурност, на принципа за липса на ретроактивно действие на правните норми и на принципа за защита на оправданите правни очаквания във връзка с фиксираната финансова корекция от 5 % за 2006 финансова година поради „късни инвентаризации“.

Италианското правителство поддържа, че Комисията е нарушила преходните правила, предвидени в точка A/II/5 от приложение I към Регламент 884/2006 точка A/II/5. Тъй като AGEA вече била осъществила такива действия като част от вътрешните проверки, изисквани съгласно италианското законодателство, и била представила доказателства за това пред службите на Комисията, представяйки всички товароразтоварни регистри и протоколи във връзка с инспекцията през месец май 2007 г., преходните правила следвало да се приложат в смисъл, че не е следвало да се санкционира италианската държава, на която, поради обективни организационни затруднения във връзка с координацията с Agecontrol, можело да ѝ бъде разрешено да представи само синтезирания документ през февруари 2007 г. Италианското правителство изтъква нарушение на принципите на правна сигурност, на липса на ретроактивно действие на правните норми и на защита на оправданите правни очаквания, както и на принципа на пропорционалност, въз основа на това, че на тези принципи противоречи незабавното прилагане на задължение за извършване на инвентаризация на операции, които отдавна вече са били завършени към момента на влизане в сила на посочените регламенти на 23 и 24 юни 2006 г. (по-специално на приложението към Регламент № 915/2006) и в кратък срок преди счетоводното приключване на финансовата година за ФЕОГА на 30 септември 2006 г.

Четвъртото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение (член 2[96] Д[Ф]ЕС, предишен член 253 ДЕО) по-специално поради липса на мотиви във връзка с фиксираната финансова корекция от 5 % за 2006 финансова година поради „късни инвентаризации“.

Според италианското правителство Комисията не е представила достатъчно мотиви за отказа си да приеме предложението на помирителната комисия, съгласно което се е предвиждала хипотезата новата норма относно крайния срок на инвентаризациите в Регламент (ЕО) № 915/2006 да се прилага само към движенията на захарта, осъществени след неговото влизане в сила, а не с обратна сила за цялата финансова 2006 година, в резултат на което наложената финансова корекция се е намалявала пропорционално на закъснението (с приблизително 8 месеца).

Петото правно основание е изведено от възражението за невалидност на Регламент (ЕО) № 915/2006.

Италианското правителство прави възражение за невалидност на този регламент в частта му, с която се налага задължението за извършване на инвентаризация на оставащите запаси за 2004/2005 финансова година (30 септември 2005 г.), на началните запаси за 2005/2006 финансова година (1 октомври 2005 г.) и на крайните запаси за 2005/2006 финансова година (30 септември 2006 г.) през 2006 финансова година, приблизително само три месеца преди новия краен срок на инвентаризациите. Според жалбоподателя въвеждането чрез регламент на задължение за извършване на действия във връзка с отминали и приключили събития и в резултат на това санкционирането на неизвършването им чрез процедура за финансова корекция противоречи на общите принципи на общностното право.

Шестото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение по-специално поради липса на мотиви и поради липса на доказателства (член 2[96] Д[Ф]ЕС, предишен член 253 ДЕО).

Според италианското правителство Комисията изопачава фактите, доколкото прилага финансовата корекция на базата на погрешна предпоставка, предложена от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, така че не е отчетена проверката на AGEA на постъпващото и напускащото складовете количество захар, и доколкото посочва, че: „са преместени (без официална проверка на теглото) приблизително 127 000 тона захар“. Освен това италианското правителство посочва, че не са представени достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че: „не е била предприета годишна инвентаризация […] когато са били извършени операциите по складиране“ и на твърдението, че: „приблизително 127 000 тона захар са били преместени (без официална проверка или претегляне) между 30 септември 2006 г. (датата, към която инвентаризацията е трябвало да бъде извършена) и февруари 2007 г.“ Всъщност предвид документите, представени като доказателство от AGEA, т.е. счетоводните документи, съдържаща количествени данни за движението и за запасите от захар за всяка отделна складирана пратка, предоставени на службите на Комисията, последните не можело да твърдят противното без да представят доказателства за това.

Седмото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение по-специално поради непълнота на мотивите и поради липса на доказателства (член 2[96] Д[Ф]ЕС, предишен член 253 ДЕО) във връзка с твърдяната опасност фондът да претърпи вреди.

Според италианското правителство решението страда от непълнота на мотивите, тъй като не зачита полезния ефект на извършените от AGEA проверки на постъпващото и напускащото складовете количество захар, както и неговия месечен запас.