1

На 22 март 2011 г. Европейският парламент публикува обявление за поръчка MT/2011/EU (наричано по-нататък „обявлението за поръчка“) с предмет преводачески услуги на малтийски език, в полза на Парламента, Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите на Европейския съюз.

2

В точка 2, параграф 2 от обявлението за поръчка се предвижда, че оферентите могат по избор да изпратят офертите си по пощата или по компания за куриерски услуги (точка 2, параграф 2, буква а) или да ги депозират лично в пощенската служба на Парламента (точка 2, параграф 2, буква б).

3

В точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка се посочва следното:

„С цел запазване на поверителността и на целостта на офертите, те трябва да бъдат изпратени в двоен плик. Двата плика трябва да са запечатани и върху тях трябва да е посочено следното:

При всички случаи, независимо от използвания вид опаковка, оферентите се приканват при изпращането на своите оферти да обърнат специално внимание на качеството на използваните пликове, за да се уверят, че те няма да пристигнат отворени, тъй като така няма да се гарантира поверителността или целостта на тяхното съдържание.

Ако се използват самозалепващи се пликове, те следва да бъдат запечатани с лепенки, напречно на които подателят следва да се подпише. Подписът може да се постави ръчно или да е придружен от печата на предприятието.

Офертите, които не гарантират поверителността на своето съдържание до отварянето на всички оферти, се отхвърлят автоматично.

Върху външния плик се изписва и името или търговското наименование на оферента, както и точният адрес, на който той може да бъде информиран за решението относно неговата оферта.

В допълнение към изискването за използване на два запечатани плика, се изисква върху външния плик да е изписан референтният номер MT/2011/EU на процедурата за възлагане на обществена поръчка“.

4

На 12 май 2011 г. жалбоподателят Euris Consult Ltd, преводаческа агенция със седалище в Малта, представя оферта (наричана по-нататък „офертата“ или „офертата на жалбоподателя“). За изпращането на същата до адреса, посочен в обявлението за поръчка, то използва услугите на превозвач.

5

Офертата е съставена от оригинал и две копия. Всеки от тези документи е поставен в плик от крафтова хартия със самозалепващи се краища. Краищата на пликовете са залепени с полагането на подписа на директора на преводаческата агенция, като върху подписа е залепена лепенка. След това тези пликове са били поставени във външен плик на превозвача. Този плик, от пластична материя, бил самозалепващ се. Директорът на преводаческата агенция не се подписва напречно на лепенка върху външния плик.

6

На 13 май 2011 г. офертата пристига в Парламента, който уведомява за получаването ѝ. Офертата на жалбоподателя, както и тези на другите оференти се оставят на съхранение в сградите на Парламента, в затворено помещение, достъпно само за лицата, имащи разрешение.

7

На 16 юни 2011 г. в 14,30 ч. комисията по отваряне на офертите, съставена от трима служители от генерална дирекция (ГД) „Писмени преводи“ на Парламента и от служител на Сметната палата, отваря едновременно шестте представени в срока оферти, сред които тази на жалбоподателя. Отварянето на офертите става в присъствието на представители на двама от оферентите. Представителите на жалбоподателя не присъстват на това събрание.

8

Комисията по отваряне на офертите приема пет оферти. За сметка на това офертата на жалбоподателя е отхвърлена при отварянето. В протокола относно отварянето на офертите тази комисия посочва по повод на офертата на жалбоподателя следното:

„Външният плик на превозвача е затворен, но не запечатан. Съдържащите се в него пликове, които се явяват единствената опаковка, направена от оферента, са до голяма степен разкъсани, дори напълно отворени. Комисията реши, че поверителността не е гарантирана и вследствие на това отхвърли офертата“.

9

В периода между юни и септември 2011 г. Парламентът провежда последващите фази по възлагането на въпросната поръчка. Резултатите от процедурата са съобщени на всички оференти на 18 октомври 2011 г.

10

Така с препоръчано писмо EP/ETU/MHH/pm/D/2011/52280 от 18 октомври 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) началникът на отдела за външни писмени преводи на дирекция (A) „Поддръжка и техническо обслужване на писмените преводи“ към ГД „Писмени преводи“ уведомява жалбоподателя за отхвърлянето на неговата оферта при отварянето, вследствие на становището на комисията по отваряне на офертите, че поверителността на офертата на жалбоподателя не била гарантирана.

11

В обжалваното решение Парламентът възпроизвежда посочените в точка 8 по-горе констатации от протокола, изготвен от комисията по отваряне на офертите.

12

Освен това с обжалваното решение жалбоподателят е уведомен, че може да получи допълнителни обяснения по повод на основанията за отказа на неговата оферта, и от друга страна, са му били съобщени сроковете за обжалване по съдебен ред.

13

На 27 октомври и 10 ноември 2011 г. представителите на жалбоподателя са приети в ГД „Писмени преводи“ на Парламента. Дадена им е възможност да разгледат помещенията, в които са били съхранявани офертите, както и пликовете, в състоянието, в което те са били предадени на комисията по отваряне на офертите. Впрочем представителите на жалбоподателя и служителите на Парламента си разменят множество електронни съобщения.

14

Рамковият договор е сключен на 21 декември 2011 г. с оферента, на когото е възложена поръчката.

15

На 15 декември 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

16

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 декември 2011 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато обезпечение, като цели спиране на изпълнението на обжалваното решение до произнасянето на Общия съд по настоящата жалба. С определение на председателя на Общия съд от 25 януари 2012 г. тази молба е отхвърлена.

17

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 23 юли 2012 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Парламента. С определение от 4 септември 2012 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването. Тъй като молбата за встъпване е била представена след изтичане на срока от шест седмици по член 115, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията е допусната да представи своето становище в хода на устната фаза на производството в съответствие с член 116, параграф 6 от посочения правилник.

18

Поради промяната в състава на съдебните състави на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

19

По доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.

20

Жалбоподателят моли Общия съд:

21

Парламентът моли Общия съд:

22

Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 ноември 2013 г.

23

В хода на съдебното заседание Комисията иска отхвърляне на жалбата, доколкото тя е основана на възражение за неприложимост на член 143 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен (наричан по-нататък „Подробните правила“).

24

В хода на съдебното заседание жалбоподателят оттегля второто си искане и Общият съд взема предвид това оттегляне.

25

В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят изтъква пет основания. В рамките на първото основание, от една страна, жалбоподателят изтъква нарушение на член 98, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1), изменен (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), на член 143 от Подробните правила, както и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, и от друга страна, при условията на евентуалност, той прави възражение за неприложимостта на член 143 от Подробните правила, както и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. С третото си основание жалбоподателят упреква Парламента, че е нарушил принципа на равно третиране. Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз. С петото си основание, което следва да бъде разгледано най-напред, жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е недостатъчно мотивирано.

26

В рамките на петото си основание жалбоподателят изтъква недостатъчност на мотивите на обжалваното решение. Той счита, че Парламентът не му позволил да прецени основателността на обжалваното решение, тъй като не посочил причините, поради които при отварянето на офертите вътрешните пликове са били намерени разкъсани. Жалбоподателят счита, че тъй като не е получил други сведения от Парламента, е принуден да подаде настоящата жалба, за да позволи на Общия съд да прецени законосъобразността на обжалваното решение.

27

Нещо повече, Парламентът не оказал пълно съдействие и не изпълнил задължението си да предостави допълнителна информация. Така поведението на служителите на Парламента, които разговаряли с представителите на жалбоподателя на двете събрания, се оказало враждебно. Освен това Парламентът дал откъслечни отговори на многократно поставените по електронната поща въпроси. По този начин Парламентът попречил на жалбоподателя да подготви надлежно своята жалба.

28

С тези си действия Парламентът нарушил разпоредбите на член 296 ДФЕС, на член 100, параграф 2 от Финансовия регламент и на член 149, параграф 3 от Подробните правила.

29

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

30

Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС правните актове са мотивирани.

31

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да посочват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт съответстват на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява не само с оглед на неговото съдържание, но и в съответствие с неговия контекст и със съвкупността от правните норми, които уреждат съответната материя (вж. Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 63 и посочената съдебна практика).

32

Обхватът на това изискване за мотивиране е уточнен, що се отнася до възлагането на обществени поръчки от институциите, органите и агенциите на Съюза, в член 100, параграф 2 от Финансовия регламент, както и в член 149, параграф 3 от Подробните правила.

33

Така в случая на оференти, чиито оферти са отхвърлени преди състезателната фаза, от член 100, параграф 2 от Финансовия регламент следва, че възложителят е длъжен да им съобщи основанията за отхвърлянето на тяхната оферта. Член 149, параграф 3 от Подробните правила гласи освен това, че същите тези оференти могат да получат допълнителна информация относно мотивите за отхвърлянето, ако отправят писмено искане с писмо, факс или електронна поща.

34

В конкретния случай следва да се установи, че в обжалваното решение Парламентът е посочил на жалбоподателя основанието за отхвърлянето на неговата оферта, тоест невъзможността за комисията по отваряне да гарантира поверителността на същата, от една страна, поради обстоятелството че само една част от пликовете са били запечатани в съответствие с предписанията на обявлението за поръчка, и от друга страна, поради това че тези пликове са били намерени разкъсани и дори напълно отворени (вж. точки 8, 10 и 11 по-горе).

35

Тази информация се оказва напълно достатъчна, за да позволи на жалбоподателя да разбере причините за отхвърлянето на неговата оферта и да ги оспори по същество, което той прави в рамките на първите четири основания на настоящата жалба.

36

Впрочем от прочита на обжалваното решение става ясно, че Парламентът в никакъв случай не е основал отхвърлянето на офертата на жалбоподателя на причините, поради които пликовете, които се намирали във външния плик, предоставен от превозвача, са били намерени разкъсани от комисията по отварянето. При това положение, обратно на твърденията на жалбоподателя, Парламентът не е бил длъжен да му посочи тези причини, за които впрочем не е доказано, че са му били известни.

37

Също така, доколкото обжалваното решение е достатъчно мотивирано, Парламентът не бил длъжен в допълнение към това, за да изпълни задължението за мотивиране, да отговори подробно на многобройните въпроси, които са му били отправени по електронната поща или поставени на двете събрания, които той организирал по искане на жалбоподателя (вж. точка 13 по-горе).

38

Накрая, враждебността, която според жалбоподателя служителите на Парламента проявили в случая, изобщо не е доказана и при всички случаи е без значение за въпроса дали Парламентът му е съобщил достатъчно ясни и точни мотиви за отхвърлянето на неговата оферта.

39

От гореизложеното следва, че петото основание на жалбата, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли.

40

Първото основание на жалбата е изведено от това, че след като офертата е била отхвърлена още при отварянето поради неизпълнение на задължението за поверителност, обжалваното решение е в разрез с релевантната правна уредба, тоест с член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, член 143 от Подробните правила и точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка. Това основание се състои по същество от три части. В рамките на първата част жалбоподателят поддържа, че поверителността на офертата е била гарантирана до момента на отварянето на офертите от комисията по отварянето на офертите. В рамките на втората част жалбоподателят изтъква, че той е изпълнил задължението да представи офертата в двоен плик. В рамките на третата част жалбоподателят оспорва твърденията за нарушения, на които Парламентът се основава в обжалваното решение, когато приема, че поверителността на офертата не можела да бъда гарантирана. В рамките на тази трета част при условията на евентуалност той прави възражение за неприложимост на член 143 от Подробните правила, както и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, в случай че тези разпоредби би следвало да се тълкуват като имащи обхвата, който Парламентът им е придал в обжалваното решение.

41

На първо място, жалбоподателят счита, че в конкретния случай разпоредбите на член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, които изискват офертите на оферентите да са предмет на действителна конкуренция и съдържанието им да бъде поверително до едновременното отваряне на всички оферти, са били напълно спазени. Следователно в разрез с тези разпоредби офертата е била отхвърлена с обжалваното решение.

42

Всъщност според жалбоподателя Парламентът погрешно е приел в обжалваното решение, че поверителността на офертата не е била гарантирана.

43

Първо, поверителността на офертата била гарантирана до момента на отварянето на външния плик от комисията по отварянето на офертите, тъй като било установено, че този плик е бил напълно затворен до момента на отварянето му от тази комисия.

44

Второ, в периода между получаването на пратката, превозена от превозвача, и отварянето на външния плик от комисията по отварянето на офертите, офертата се намирала под постоянното наблюдение на Парламента. В това отношение от изявленията на самия Парламент следва, че офертата е била поставена в затворено помещение, достъпът до което бил забранен за лицата, нямащи разрешение, и че тя е била под постоянно наблюдение.

45

Трето, било установено, че външният плик на превозвача е пристигнал непокътнат в Парламента, тъй като пощенската служба на тази институция не приема разкъсани пратки.

46

Четвърто, на практика единствената поверителна информация, съдържаща се в офертите, била цената. Този елемент обаче останал непознат за Парламента до отварянето на офертата.

47

Съвкупността от тези обстоятелства доказвала, че в обжалваното решение Парламентът погрешно е приел, че поверителността на офертата не е била гарантирана, и на това основание я е отхвърлил, без да я разгледа.

48

На второ място, жалбоподателят изтъква, че е изпълнил задължението за предаване на офертата в двоен плик, както то следва от приложимата правна уредба.

49

Всъщност той счита, че е спазил предписанията на член 143 от Подробните правила и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, тъй като офертата и нейните две копия са били поставени в пликове, запечатани в съответствие с тези разпоредби, и че всички тези пликове са били поставени в предоставения от превозвача външен плик.

50

Противно на посоченото от Парламента в писмената защита, от обявлението за поръчка не произтичат ясно задълженията на оферентите, що се отнася до запечатването на пликовете, тъй като в него това понятие не е определено точно и в достатъчна степен.

51

Жалбоподателят сочи освен това, че през 2011 г. е участвал в три други процедури за възлагане на обществени поръчки с еднакви условия за изпращане на офертите. Нито една от тези оферти обаче не е била отхвърлена поради липса на поверителност. Това потвърждавало липсата на уточнение на термина „запечатан плик“ и отхвърлянето на неговата оферта в конкретния случай било в разрез с принципа на равно третиране.

52

По-специално от обявлението за поръчка не ставало ясно, че когато оферентът реши да използва услугите на частен превозвач външният плик, предоставен от последния, трябва да бъде считан за самозалепващ се плик по смисъла на правната уредба и да бъде запечатан с поставянето на подпис, покрит с лепенка.

53

На трето място, жалбоподателят оспорва основателността на трите твърдения за нарушения, на които Парламентът основава обжалваното решение (вж. точки 8 и 11 по-горе).

54

Първо, Парламентът погрешно е посочил, че „външният плик на превозвача е затворен, но не запечатан“.

55

Най-напред, било установено, че външният плик, предоставен от превозвача, е успял да запази поверителността на офертата, тъй като е останал непокътнат до неговото отваряне от комисията по отварянето на офертите. При това положение постигането на посочените в член 98, параграф 1 от Финансовия регламент цели не било осуетено.

56

По-нататък, предоставените от превозвача външни пликове били от пластичен материал и запечатани с механизъм, който гарантира, че не могат да бъдат отворени, без да бъдат разкъсани. Следователно това не били самозалепващи се пликове по смисъла на член 143 от Подробните правила и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка и вследствие на това предписанията относно поставянето, от една страна, на подпис през лентата за затваряне, и от друга страна, на допълнителна лепенка, предвидено в тези разпоредби за самозалепващите се пликове, не били приложими за плика, предоставен от превозвача в конкретния случай.

57

Освен това, дори и да се допусне — което жалбоподателят оспорва — че предоставеният от превозвача плик трябва да се счита за самозалепващ се плик по смисъла на член 143 от Подробните правила и точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, би следвало да се приеме, че механизмът на затваряне на този плик предоставя гаранции за поверителност на неговото съдържание, които са най-малкото еднакви с тези, които са налице при напречното поставяне на подпис и на допълнителна лепенка върху обикновен самозалепващ се плик. При това положение поставянето на подписа на представител на жалбоподателя под лепенка не би имало някакъв допълнителен принос за поверителността на офертата.

58

Накрая, при условията на евентуалност, на основание член 277 ДФЕС жалбоподателят прави възражение за неприложимостта на разпоредбите на член 143 от Подробните правила, възпроизведени в точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, ако те би следвало да се тълкуват като нарушени в конкретния случай, поради това че върху предоставения от превозвача плик липсвал подписът на представителя на жалбоподателя, върху който да е поставена допълнителна лепенка.

59

В подкрепа на това възражение жалбоподателят изтъква, че подобни изисквания надхвърлят необходимото за гарантиране на поверителността на офертите. С това те превишават предписанията на член 98, параграф 1 от Финансовия регламент и нарушават принципа на пропорционалност.

60

Ето защо според жалбоподателя Общият съд трябва да констатира, че офертата отговаря на условията по член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, и да отмени обжалваното решение.

61

Второ, Парламентът, който посочва в обжалваното решение, че „намиращите се вътре пликове […] са единствената опаковка, предоставена от оферента“ (вж. точка 11 по-горе), нямал основание да упреква жалбоподателя, че е предоставил единствено вътрешните пликове, в които били поставени оригиналът и копията на офертата. Всъщност, макар външният плик да е бил предоставен на жалбоподателя от превозвача, все пак по инициатива на жалбоподателя цялата тази пратка, състояща се от външния плик, вътрешните пликове и документите, съдържащи офертата, е била изпратена на Парламента. Следователно съвкупността от съставящите пратката елементи трябва да се счита за изпратена от жалбоподателя.

62

Трето, жалбоподателят оспорва, че твърдението за нарушение, според което „[тъй като] съдържащите се [вътре] пликове […] са до голяма степен разкъсани, дори напълно отворени, Парламентът реши, че поверителността не е гарантирана и вследствие на това отхвърли офертата“ (вж. точка 11 по-горе), обосновава отхвърлянето на офертата без разглеждане.

63

Най-напред жалбоподателят обръща внимание на факта, че това твърдение се основава единствено на изявленията на Парламента и оставя установяването на фактите на разумната преценка на Общия съд.

64

По-нататък жалбоподателят поддържа, че дори да се допусне, че при отварянето на офертите вътрешните пликове са били намерени разкъсани, нито поверителността, нито целостта на документите, съставящи офертата, пораждали съмнение, тъй като до този момент те са били защитени от външния плик, непокътнат до намесата на комисията по отварянето на офертите. Вследствие на това жалбоподателят счита, че обстоятелството, че вътрешните пликове са били намерени разкъсани, при все че целостта на външния плик не пораждала съмнения, не позволявало на Парламента да изключи офертата без разглеждане.

65

Парламентът и Комисията оспорват доводите на жалбоподателя.

66

В рамките на първото основание на настоящата жалба жалбоподателят оспорва, от една страна, истинността на фактите, на които Парламентът е основал обжалваното решение, и от друга страна, преценката, според която тези факти, ако се предположат за доказани, обосновават отхвърлянето на неговата оферта в приложение на член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, на член 143 от Подробните правила и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка. Ето защо той твърди, че тези разпоредби са нарушени в конкретния случай.

67

С оглед на обхвата на това оспорване следва, на първо място, да се разгледа въпросът дали жалбоподателят може да докаже, че Парламентът е основал обжалваното решение на неточни фактически констатации (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 февруари 1999 г. по дело Antillean Rice Mills и др./Комисия, C-390/95 P, Recueil, стр. I-769, точка 29 и Решение на Съда от 27 октомври 2011 г. по дело Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C-47/10 P, Сборник, стр. I-10707, точки 57 и 58 и посочената съдебна практика).

68

В това отношение, както впрочем жалбоподателят потвърждава в хода на съдебното заседание, е установено, че неговата оферта се е състояла от оригинал и две копия и че всеки от тези документи е бил поставен в самозалепващ се плик от крафтова хартия, чиито краища са били залепени с поставянето напречно на подписа на директора на преводаческата агенция, върху който е залепена допълнителна лепенка. Установено е също, че въпросните три запечатани по този начин плика са били поставени в един външен плик, предоставен от куриер. Освен това е установено, че този външен плик е пристигнал непокътнат в службите на Парламента и че същият, затворен със самозалепващи се краища, не е бил запечатан с поставянето на подписа на директора на преводаческата агенция напречно на допълнителна лепенка. Всички тези факти, които не са нито оспорени от жалбоподателя, нито опровергани от някое от доказателствата по преписката, трябва да се считат за доказани.

69

За сметка на това жалбоподателят напомня в хода на съдебното заседание, че не може да потвърди, както Парламентът е посочил в обжалваното решение, че трите вътрешни плика „били до голяма степен разкъсани, дори напълно отворени“ при отварянето на външния плик от комисията по отварянето.

70

Тази бележка в обжалваното решение възпроизвежда протокола, изготвен от комисията по отварянето, съставена от служители на Парламента от различни служби, както и служител на Сметната палата, след провеждането на заседанието, на което в присъствието на двама оференти са били отворени всички оферти, представени в рамките на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка. Следва да се напомни също, че жалбоподателят, който е имал възможността да бъде представляван при отварянето на офертите, не е присъствал.

71

Впрочем следва да се установи, че жалбоподателят не изтъква никакви доказателства prima facie, които да могат да хвърлят съмнения върху верността на фактическите констатации, посочени в изготвения от комисията по отварянето протокол. При това положение тези констатации, които не са опровергани от нито едно доказателство по преписката, трябва да се считат за доказани.

72

Ето защо следва да се провери дали така установените факти са били от естество да обосноват отхвърлянето на офертата на жалбоподателя, което налага, на второ място, да се уточни обхватът на приложимите в случая правила, чиято яснота, и отчасти законосъобразност, жалбоподателят оспорва.

73

Противно на твърденията на жалбоподателя, задълженията във връзка с изпращането на офертите, които имат оферентите, участвали в разглежданата в случая процедура за възлагане на обществена поръчка, произтичат ясно от точка 2, параграфи 2 и 4 от обявлението за поръчка, чиито разпоредби са възпроизведени в точки 2 и 3 по-горе.

74

Така на първо място оферентите са имали право на избор дали да депозират своята оферта лично в пощенската служба на Парламента или да я изпратят по пощата или с куриер (точка 2, параграф 2 от обявлението за поръчка). Второ, офертите трябвало да пристигнат в Парламента в двоен запечатан плик, върху всеки плик трябвало да се посочи службата адресат, референтният номер на процедурата за възлагане на обществени поръчки и надписа „[…] да не се отваря […]“ (точка 2, параграф 4, първа алинея от обявлението за поръчка). Трето, при използване на самозалепващи се пликове те трябвало да бъдат запечатани, тоест „запечатани с лепенка и подателят следва да се подпише през лепенката“, като подписът можел да бъде поставен ръчно или да е придружен от печата на предприятието (точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка). Четвърто, оферентите по принцип били отговорни за състоянието, в което пристигат пликовете, съдържащи тяхната оферта, и поради това са приканени да обърнат „специално внимание на качеството на използваните пликове“ (точка 2, параграф 4, втора алинея от обявлението за поръчка). Пето, точка 2, параграф 4, четвърта алинея от обявлението за поръчка предвиждала изрично, че „офертите, които не гарантират поверителността на своето съдържание до отварянето на всички оферти, [ще] се отхвърлят автоматично“.

75

Противно на поддържаното от жалбоподателя, от разпоредбите на обявлението за поръчка, възпроизведени в точка 74 по-горе, ясно и недвусмислено следва, че офертите е трябвало да бъдат поставени в два плика и че ако са самозалепващи се, всеки плик е трябвало да бъде запечатан. Що се отнася до смисъла на този последен израз, от обявлението за поръчка също става ясно, че той налагал двата плика да са затворени и върху всеки от тях да бъде положен подписа на квалифициран представител на оферента, напречно на залепените краища и на допълнителна лепенка.

76

По този начин, за да изпълни предвидените в обявлението за поръчка задължения, оферент, решил да ползва услугите на превозвач, е можел да избере, ако характеристиките на плика на превозвача позволяват това, да използва този плик като втори външен плик, което е налагало да го запечата чрез поставянето на подпис напречно на допълнителна лепенка, да направи всички изискуеми надписи върху плика на превозвача и в този случай да използва само един вътрешен плик, в който да сложи офертата, или да сложи съдържанието на своята оферта в два запечатани плика, върху които да направи необходимите надписи, след това да постави този двоен плик във външния плик на превозвача, който при това положение е можело да не бъде запечатан и да не съдържа необходимите надписи.

77

За сметка на това не може да се приеме тълкуването на жалбоподателя, че външният плик на превозвача, макар и да не е запечатан по така напомнения начин, трябвало да се счита за един от тези два плика, които се изискват в обявлението за поръчка, и за отговарящ на изискванията по точка 2, параграф 4 от посоченото обявление. Всъщност, дори и да се предположи, както прави жалбоподателят, че механизмът за затваряне на предоставените от превозвача пликове дава еднакви гаранции за защитата на поверителността на тяхното съдържание като запечатването, изисквано с обявлението за поръчка, това не променя факта, че когато оферент не е изпълнил ясното, точно и безусловно задължение, произтичащо от обявлението за поръчка, да изпрати своята оферта в двоен запечатан плик, трябва да се счита, че той не се е съобразил с предписанията, наложени на всички оференти, решили да представят оферта в рамките на разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка.

78

Впрочем самото нарушение на тези ясни предписания на обявлението за поръчка позволява на Парламента да отхвърли всяка несъобразена с тях оферта и дори го задължава да направи това по силата на точка 2, параграф 4, четвърта алинея от обявлението за поръчка, ако освен това той реши, че не може да бъде гарантирана поверителността на тази оферта до момента на едновременното отваряне на всичките оферти.

79

Следователно трябва да се отхвърлят първите две части на първото основание, с които жалбоподателят поддържа съответно че при всички случаи условията, при които той е изпратил своята оферта, са давали еднакви гаранции за поверителност като произтичащите от стриктното прилагане на задълженията, предвидени в обявлението за поръчка, и че поради неяснотата на разпоредбите на обявлението за поръчка трябва да се счита, че той е изпратил офертата си в двоен запечатан плик.

80

В рамките на третата част на първото основание жалбоподателят обаче оспорва законосъобразността на това задължение и като последица от това приложимостта в случая на разпоредбите на точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка и на член 143 от Подробните правила.

81

В това отношение следва да се отбележи, че макар и точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка, която предвижда изпращането на офертите в двоен запечатан плик, да възпроизвежда дословно предписанията относно запечатването на самозалепващите се пликове, посочени в член 143, параграф 3 от Подробните правила, единствено първата от тези две разпоредби е била пряко приложена в случая. При все това в отговор на поставен в хода на съдебното заседание въпрос жалбоподателят потвърждава, че възражението за неприложимост, което прави в подкрепа на третата част на първото основание, се отнася както до точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка, така и до член 143, параграф 3 от Подробните правила.

82

Без да е необходимо произнасяне по въпроса дали жалбоподателят може надлежно да направи въз основа на член 277 ДФЕС възражение за неприложимостта на член 143, параграф 3 от Подробните правила, който е бил приложен само непряко в конкретния случай (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 юли 1966 г. по дело Италия/Съвет и Комисия, 32/65, Recueil, стр. 563 и 594 и Решение на Общия съд от 20 септември 2011 г. по дело Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T-394/08, T-408/08, T-453/08 и T-454/08, Сборник, стр. II-6255, точки 206—210 и посочената съдебна практика), е достатъчно да се установи, че това възражение, основано на твърдяната незаконосъобразност на тези разпоредби с оглед на член 98, параграф 1 от Финансовия регламент и на принципа на пропорционалност, е напълно неоснователно.

83

Всъщност, първо, член 143, параграф 3 от Подробните правила, както и точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка само уточняват наложените с член 98, параграф 1 от Финансовия регламент условия, при които изискването за поверителност на офертите може да се счита за спазено. Както поддържа Парламентът, член 143 от Подробните правила допълва член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, без да му противоречи. За сметка на това, да се приеме тезата на жалбоподателя, че член 143 от Подробните правила нарушава член 98, параграф 1 от Финансовия регламент, защото съдържа условия, които не са предвидени в последния член, би било равнозначно на принципно оспорване на законосъобразността на Подробните правила като цяло, тъй като те имат за предмет именно да уточнят и да допълнят основните правила, прогласени във Финансовия регламент.

84

Второ, член 143, параграф 3 от Подробните правила, както и точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка не противоречат и на общия принцип на пропорционалност. Съгласно този принцип актовете на институциите на Съюза не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от разглежданата правна уредба цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на тези цели (вж. Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99, Recueil, стр. II-3305, точка 411 и Решение на Общия съд от 9 септември 2008 г. по дело Bayer CropScience и др./Комисия, T-75/06, Сборник, стр. II-2081, точка 223 и посочената съдебна практика).

85

Задължението, закрепено в член 143, параграф 3 от Подробните правила, както и в точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка, обаче позволява поверителността на офертите, които са намерени от комисията по отварянето на офертите в два непокътнати запечатани плика, да се счита за гарантирана. Така това правило допринася за правната сигурност, като отстранява всяка опасност от произволна оценка при отварянето на офертите, на незначителна пределна цена като финансови и технически средства, с оглед на общия размер на разходите по изготвянето на оферта. Следователно жалбоподателят няма основание да поддържа, че подобно задължение е в разрез с принципа на пропорционалност.

86

Поради това направеното от жалбоподателя възражение за неприложимост следва да се отхвърли.

87

От гореизложеното следва, че след като правилно е установил, че жалбоподателят не е изпълнил задължението да изпрати своята оферта в двоен запечатан плик, Парламентът е бил напълно в правото си да я отхвърли.

88

Нито едно от възраженията, направени от жалбоподателя в рамките на третата част на първото основание, не би могло да обезсили тази преценка.

89

Първо, установено е, както беше констатирано в точка 68 по-горе, че жалбоподателят, противно на неговите твърдения, не е изпълнил задължението да изпрати своята оферта в двоен запечатан плик, тъй като, от една страна, релевантната правна уредба уточнява ясно формалностите, които е трябвало да бъдат изпълнени с оглед на запечатването на пликовете, и от друга страна, доколкото външният плик, предоставен от избрания от жалбоподателя превозвач, е самозалепващ се, както става ясно от снимките, които жалбоподателят е приложил към своята жалба, същият не е бил запечатан.

90

Второ, твърдението за нарушение, което жалбоподателят извежда от това, че като отбелязва, че „намиращите се вътре пликове […] са единствената опаковка, предоставена от оферента“, Парламентът неоснователно го упрекнал за това, че е предоставил единствено вътрешните пликове, в които били поставени оригиналът и копията на офертата, произтича от погрешен прочит на обжалваното решение.

91

Всъщност в спорния откъс от посоченото решение Парламентът просто е посочил, че не можел да вземе предвид предоставения от превозвача външен плик, за да прецени спазването на задължението за предаване на офертите в двоен запечатан плик, тъй като този външен плик не бил запечатан. Както обаче беше напомнено в точка 76 по-горе, доколкото не е запечатал предоставения от превозвача плик, жалбоподателят е трябвало, за да изпълни изискването по точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка, да сложи своята оферта в двоен запечатан плик, който да постави в плика на превозвача.

92

Трето, както беше констатирано в точка 71 по-горе, трябва да се счита за установено, независимо от съмненията на жалбоподателя в тази връзка, че при отварянето на офертите вътрешните пликове са били намерени разкъсани.

93

Доводите на жалбоподателя, че това обстоятелство не позволява на Парламента да отхвърли неговата оферта, трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като от изложените в точка 77 по-горе преценки следва, че нарушението на изискването, свързано с изпращането на офертите в двоен запечатан плик, обосновава в достатъчна степен това отхвърляне.

94

При всички случаи трябва да се потвърди констатацията на Парламента, че макар външният плик да е бил непокътнат при отварянето на офертите, сам по себе си фактът, че вътрешните пликове са били напълно разкъсани, бил достатъчен да хвърли съмнение върху поверителността на офертата на жалбоподателя. Всъщност на оферентите е било обърнато внимание върху този особен аспект в точка 2, параграф 4, втора алинея от обявлението за поръчка, където било посочено, че всички използвани пликове ще бъдат считани за гаранция както за поверителността, така и за целостта на съдържанието на офертите.

95

От гореизложеното следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че неговата оферта е била отхвърлена в нарушение на приложимата правна уредба, и вследствие на това първото основание на жалбата трябва да се отхвърли.

96

В подкрепа на второто си основание жалбоподателят поддържа, че като е отхвърлил неговата оферта поради липса на поверителност, при все че външният плик бил непокътнат, и като не предвижда никаква алтернативна мярка, която да накърнява в по-малка степен неговите интереси, Парламентът е нарушил принципа на пропорционалност.

97

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

98

Съгласно съдебната практика, както вече беше напомнено в точка 84 по-горе, принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 84 по-горе, точка 411 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 84 по-горе, точка 223 и посочената съдебна практика).

99

Най-напред следва да се напомни, че член 145 от Подробните правила поставя пречка за отварянето на офертите, които не отговарят на предписанията на член 143 от посочените подробни правила. Както обаче беше напомнено в точка 81 по-горе, точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка, за която беше констатирано в рамките на анализа на първото основание, че нейните предписания са нарушени в конкретния случай, възпроизвежда разпоредбите на член 143, трета алинея от Подробните правила. От това следва, че Парламентът не е можел да отвори офертата на жалбоподателя, без да наруши член 145 от Подробните правила.

100

Освен това, както беше констатирано в рамките на преценката на първото основание в точка 78 по-горе, Парламентът е можел да отхвърли офертата на жалбоподателя, след като е констатирал, че задължението за изпращане на офертите в двоен плик не е било спазено, и дори е бил длъжен да направи това, ако е считал, че поверителността на същата е съмнителна. При все това в точка 94 по-горе беше констатирано също, че Парламентът е имал основание да се съмнява в поверителността на офертата на жалбоподателя поради състоянието, в което са били намерени вътрешните пликове.

101

Така на това двойно основание Парламентът е бил длъжен да отхвърли офертата на жалбоподателя. Принципът на пропорционалност, чийто обхват беше напомнен в точка 98 по-горе, обаче се прилага само в случаите, в които авторът на оспорвания акт разполага със свобода на преценка. Доколкото това не е така в конкретния случай, следва, че при тези обстоятелства позоваването на този принцип е неотносимо.

102

Нещо повече, доколкото в рамките на второто основание жалбоподателят поддържа, че наложените му в конкретния случай задължения са несъразмерни, достатъчно е да се напомни, че твърденията за несъразмерен характер на задължението за изпращане на офертите в двоен запечатан плик бяха отхвърлени в рамките на преценката относно основателността на възражението за неприложимост във връзка с точка 2, параграф 4, трета алинея от обявлението за поръчка и член 143, параграф 3, от Подробните правила.

103

Следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

104

В рамките на третото основание жалбоподателят поддържа, че към датата на подаване на жалбата е участвал в четири процедури за възлагане на обществени поръчки, сред които тази, която е в основата на настоящия спор, с еднакви условия за изпращане на офертите, и че нито една от трите останали представени от него оферти не е била отхвърлена без разглеждане поради неизпълнение на задължението за поверителност. Жалбоподателят счита, че различното третиране на офертата в случая представлява различно третиране на еднакви положения, което не е обективно обосновано. Вследствие на това той изтъква, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране. Всъщност според него в останалите три процедури, в които е участвал, „не е направена никаква забележка относно състоянието на пликовете от крафтова хартия, поставени във външния плик на превозвача“, нито по отношение на външния плик на превозвача.

105

С оглед на установяване на еднаквостта на положенията между разглежданата в конкретния случай оферта и останалите три процедури за възлагане на обществени поръчки, в които той е участвал, жалбоподателят иска от Общия съд да задължи Парламента в приложение на член 64, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник да представи протоколите, изготвени от комисиите по отварянето на офертите в рамките на процедури GENAFF11, HR/2011/EU и TM11/MT.

106

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя и се противопоставя на искането за предприемане на процесуално-организационни действия.

107

Съгласно съдебната практика задължението на възлагащите органи да спазват принципа на равно третиране съответства на самата същност на правната уредба на Съюза в областта на възлагане на обществени поръчки, която цели по-конкретно да насърчи развитието на ефективна конкуренция и въвежда критерии за възлагане на поръчки, предназначени да гарантират такава конкуренция. Що се отнася до принципа на равно третиране, той изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако подобно третиране не е обективно обосновано (вж. Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 84 по-горе, точка 236 и посочената съдебна практика;по аналогия вж. също Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Fabricom, C-21/03 и C-34/03, Recueil, стр. I-1559, точки 26 и 27 и посочената съдебна практика).

108

С третото си основание жалбоподателят поддържа, че Парламентът не можел да отхвърли неговата оферта, без да наруши принципа на равно третиране, тъй като е изпратил други оферти при еднакви условия и тези други оферти не са били отхвърлени поради това, че не са изпратени в двоен плик, като всеки от пликовете да е запечатан. Така той счита, че в конкретния случай е бил третиран различно, намирайки се в сходно положение, без тази разлика в третирането да е обективно обоснована.

109

Общият принцип на равно третиране, приложен в областта на обществените поръчки с член 89, параграф 1 от Финансовия регламент, е предназначен да се прилага между оферентите, участващи в дадена процедура за възлагане на обществена поръчка. Както поддържа Парламентът, приемането на доводите на жалбоподателя обаче в конкретния случай би довело до нарушение на този принцип спрямо другите оференти, представили оферта в разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като жалбоподателят, който не се е намирал в сходно на тяхното положение с оглед на изискването за представяне на офертата в двоен плик, като всеки от пликовете да е запечатан, би се ползвал от същото третиране като тях.

110

Впрочем, що се отнася до искането на жалбоподателя да бъде третиран в конкретния случай по начин, сходен на начините, по които е бил третиран в останалите процедури, следва да се отбележи, че дори да се предположи, че действително е изпратил други оферти със същите нередности както в настоящия случай, той не би могъл да се позове на принципа на равенство, за да се ползва от незаконосъобразност. От анализа на първите две основания на настоящата жалба обаче следва, че когато оферент не изпълни задължението да изпрати своята оферта в двоен плик, като всеки от пликовете да е запечатан, в съответствие с изискванията на член 143 от Подробните правила, както и на точка 2, параграф 4 от обявлението за поръчка, възлагащият орган е длъжен да отхвърли тази оферта.

111

При това положение не следва да се уважава искането на жалбоподателя за предприемане на процесуално-организационни действия, резултатът от които при всички случаи не би се отразил на преценката на настоящото основание.

112

Следва, че третото основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се отхвърли.

113

С четвъртото си основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение представлява индивидуална мярка с неблагоприятни за него последици. Ето защо той смята, че е трябвало да бъде изслушан в съответствие с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права преди приемането на посоченото решение. Той счита, че ако комисията по отварянето на офертите е изслушала неговите обяснения, е щял да я убеди, че поверителността на офертата е спазена, и тя щяла да вземе различно решение.

114

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

115

Следва най-напред да се констатира, че в рамките на четвъртото си основание жалбоподателят изтъква нарушение на правото да бъде изслушан преди приемането на обжалваното решение. Всъщност той поддържа, че посоченото решение представлява взета спрямо него индивидуална мярка с неблагоприятни последици по смисъла член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права. При това положение неговите доводи също трябва да бъдат разгледани във връзка с принципа на зачитане на правото на защита, който представлява общ принцип на правото на Съюза.

116

Според постоянната съдебна практика наличието на нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. решението на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Комисия/Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Сборник, точка 102 и посочената съдебна практика).

117

Що се отнася до приложимите правила, следва да се напомни, че Финансовият регламент и Подробните правила предвиждат формите на контактите между възлагащите органи и оферентите и че тези разпоредби имат за предмет да осигурят достъпа на участниците до процедурите за възлагане на обществени поръчки при спазване на принципите на прозрачност и на равно третиране между кандидатите. В нито една разпоредба обаче не е предвидено, че възлагащият орган е длъжен да поиска мнението на оферент, преди да отхвърли неговата оферта поради несъобразяване с формалните изисквания, предвидени в документацията по поръчката, спазването на които има съществено значение.

118

Що се отнася до изтъкнатия от жалбоподателя въпрос дали правото да бъде изслушан преди приемането на обжалваното решение би могло да произтича от общия принцип на зачитане на правото на защита, следва да се напомни, че спазването на този принцип трябва да бъде осигурено дори при липсата на специфична правна уредба, но за да може подобно нарушение да доведе до отмяна, трябва да се докаже, че резултатът от процедурата е щял да бъде различен, ако не е била допусната тази нередност (Решение на Съда от 11 ноември 1987 г. по дело Франция/Комисия, 259/85, Recueil, стр. 4393, точки 12 и 13).

119

В това отношение следва на първо място да се отбележи, че обжалваното решение представлява изразена позиция по оферта, направена по инициатива на жалбоподателя, и че то се основава изключително на прегледа на формалното представяне на документите, предадени от жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, а формалните изисквания, които оферентите е трябвало да спазят, са били посочени именно в обявлението за поръчка. Така в основата на обжалваното решение не стои никакво фактическо или правно съображение, с което жалбоподателят е можел правомерно да не се съобрази. Вследствие на това жалбоподателят няма основание да поддържа, че Парламентът е бил длъжен да го изслуша, преди да приеме обжалваното решение.

120

В допълнение към това следва също да се посочи, на второ място, че поради неспазването от жалбоподателя на формалните изисквания в обявлението за поръчка Парламентът, както беше установено по повод на разглеждането на първите две основания на жалбата, е бил длъжен да отхвърли неговата оферта. При това положение възможността за жалбоподателя да представи становище не е можела да окаже ни най-малко влияние върху съдбата на неговата оферта.

121

Поради това четвъртото основание на жалбата, изведено от нарушение на твърдяното право на жалбоподателя да бъде изслушан преди приемането на обжалваното решение, също трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали нарушението на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права може да бъде надлежно изтъкнато срещу възлагащия орган в контекста на процедура за възлагане на обществена поръчка.

122

От гореизложеното следва, че настоящата жалба трябва да се отхвърли.

123

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: