ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)

18 юни 2013 година

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Дневна надбавка — Условия за предоставяне — Реално установяване на мястото на работа — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Разходи, свързани с производството — Член 94 от Процедурния правилник“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по-конкретно да бъде отменено решението от 22 декември 2010 г., с което Европейската комисия му отказва предоставянето на дневна надбавка

Решение:

Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от Европейската комисия съдебни разноски, както и направените от него съдебни разноски. Осъжда г‑н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба на Европейския съюз сумата от 2000 EUR.

Резюме

1. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Дневна надбавка — Условия за предоставяне — Кумулативен характер

   (член 20 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение VII към него)

2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Необосновано или злонамерено причинени разходи, наложени на Съда на публичната служба от иск на длъжностно лице, който представлява злоупотреба с правото на иск

   (член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.  Предоставянето на дневната надбавка е обусловено от условието да се промени действително мястото на пребиваване, за да се изпълни изискването за пребиваване, установено в член 20 от правилника, и от условието да се понесат разходите или неудобствата, причинени от необходимостта от преместване или временно установяване в мястото на работа. Тъй като тези две условия са кумулативни, дневната надбавка по принцип не може да се предостави на длъжностно лице, което не докаже, че е понесло такива разходи или неудобства.

   (вж. точка 27)

   Позоваване на:

   Съд — 5 февруари 1987 г., Mouzourakis/Парламент, 280/85, точки 9 и 12

   Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Benzler/Комисия, T‑63/91, точки 20 и 21

2.  Съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2000 EUR.

   Тази разпоредба следва да се прилага в случая на явно неоснователен иск или жалба, който представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба срещу решение, прието преди повече от девет години и половина и отменено от посочения съд, тъй като впрочем жалбоподателят е избрал съдебния ред за защита без никаква валидна обосновка.

   (вж. точки 45 и 46)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — Решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, обжалвано и висящо пред Съда, дело C‑617/11 P