Staff case summary

Staff case summary

1. Длъжностни лица — Конкурс чрез провеждане на изпит — Условия за успешно представяне — Определяне с обявлението за конкурса — Задължение за посочване на критериите за изключване на въпроси, на минималния брой точки, необходими за да бъде поканен кандидатът да се яви на изпит, и на броя кандидати, които могат да бъдат поканени — Липса

(член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Намеса преди изтичането на срока за обжалване

(член 296 ДФЕС; член 25 от Правилника за длъжностните лица)

1. Съгласно член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника в обявлението за конкурс трябва да се посочат — когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начинът на оценяване.

В това отношение изключването на въпроси при писмените изпити се отнася до броя на въпросите, от които се състои изпитът, както и до индивидуалното оценяване на всеки въпрос. Поради това такива елементи не попадат в обхвата на посоченото понятие „начин на оценяване на изпитите“ и не трябва задължително да присъстват в обявлението за конкурс, така че евентуалното им утвърждаване или изменение от конкурсната комисия след началото на изпитите с нищо не променя обявлението за конкурс.

Същото се отнася и до указанието за минималния брой точки, необходими за да бъде поканен кандидатът да се яви на изпит, и до максималния брой кандидати, които могат да бъдат поканени. Всъщност самото буквално тълкуване на текста на член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника изключва възможността подобни указания да се подразбират от понятията „естество на изпита“ и „начин на оценяване“.

(вж. точки 35, 36 и 38)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 март 2013 г., Mendes/Комисия, F‑125/11, точки 58 и 81 и цитираната съдебна практика

2. Предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране на всяко решение с неблагоприятни последици, което само възпроизвежда в конкретния контекст на отношенията между институциите и техните служители постановеното в член 296 ДФЕС общо задължение, има за цел да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано, или има порок, позволяващ да се оспорва неговата законосъобразност, и да се даде възможност на Съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразността на спорното решение.

Относно решенията на конкурсната комисия съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Въпреки това, когато допуснати по време на конкурс нередности или грешки не могат да бъдат поправени чрез повторно провеждане на изпитите, така че при оценяването на изпита не остава друга възможност освен да се приложи коригиращ коефициент, тази поправка трябва да бъде нанесена недвусмислено, като заинтересованото лице има право да бъде уведомено за приложените критерии.

Подобна информация трябва да бъде получена, преди да изтече установеният срок за обжалване, за да се позволи на кандидата, който не е успял на тестовете за достъп, да разгледа при пълна осведоменост законосъобразността на решението, с което се прекратява неговото участие в конкурса.

(вж. точки 53, 54 и 60)

Позоваване на:

Съд — 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, точка 29

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точка 160

Съд на публичната служба — 18 септември 2012 г., Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09, точки 46 и 47


РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

26 юни 2013 година

Annalisa Vacca

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/207/11 — Недопускане до изпитите — Тестове за достъп — Анулиране на въпроси — Информация за кандидатите“

Предмет:

Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Vacca иска, от една страна, отмяна на решението на конкурсната комисия за конкурса на общо основание EPSO/AD/207/11 да не я допусне до изпитите за набиране на администратори със степен AD 7 в областта на европейската публична администрация, и от друга страна, осъждането на Европейската комисия да поправи претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на това решение

Решение:

Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑жа Vacca сумата 500 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да заплати две трети от направените от г‑жа Vacca съдебни разноски, като понесе своите съдебни разноски. Г‑жа Vacca понася една трета от направените от нея съдебни разноски.

Резюме

  1. Длъжностни лица — Конкурс чрез провеждане на изпит — Условия за успешно представяне — Определяне с обявлението за конкурса — Задължение за посочване на критериите за изключване на въпроси, на минималния брой точки, необходими за да бъде поканен кандидатът да се яви на изпит, и на броя кандидати, които могат да бъдат поканени — Липса

    (член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

  2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Намеса преди изтичането на срока за обжалване

    (член 296 ДФЕС; член 25 от Правилника за длъжностните лица)

  1.  Съгласно член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника в обявлението за конкурс трябва да се посочат — когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начинът на оценяване.

    В това отношение изключването на въпроси при писмените изпити се отнася до броя на въпросите, от които се състои изпитът, както и до индивидуалното оценяване на всеки въпрос. Поради това такива елементи не попадат в обхвата на посоченото понятие „начин на оценяване на изпитите“ и не трябва задължително да присъстват в обявлението за конкурс, така че евентуалното им утвърждаване или изменение от конкурсната комисия след началото на изпитите с нищо не променя обявлението за конкурс.

    Същото се отнася и до указанието за минималния брой точки, необходими за да бъде поканен кандидатът да се яви на изпит, и до максималния брой кандидати, които могат да бъдат поканени. Всъщност самото буквално тълкуване на текста на член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника изключва възможността подобни указания да се подразбират от понятията „естество на изпита“ и „начин на оценяване“.

    (вж. точки 35, 36 и 38)

    Позоваване на:

    Съд на публичната служба — 13 март 2013 г., Mendes/Комисия, F‑125/11, точки 58 и 81 и цитираната съдебна практика

  2.  Предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране на всяко решение с неблагоприятни последици, което само възпроизвежда в конкретния контекст на отношенията между институциите и техните служители постановеното в член 296 ДФЕС общо задължение, има за цел да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано, или има порок, позволяващ да се оспорва неговата законосъобразност, и да се даде възможност на Съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразността на спорното решение.

    Относно решенията на конкурсната комисия съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Въпреки това, когато допуснати по време на конкурс нередности или грешки не могат да бъдат поправени чрез повторно провеждане на изпитите, така че при оценяването на изпита не остава друга възможност освен да се приложи коригиращ коефициент, тази поправка трябва да бъде нанесена недвусмислено, като заинтересованото лице има право да бъде уведомено за приложените критерии.

    Подобна информация трябва да бъде получена, преди да изтече установеният срок за обжалване, за да се позволи на кандидата, който не е успял на тестовете за достъп, да разгледа при пълна осведоменост законосъобразността на решението, с което се прекратява неговото участие в конкурса.

    (вж. точки 53, 54 и 60)

    Позоваване на:

    Съд — 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, точка 29

    Първоинстанционен съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точка 160

    Съд на публичната служба — 18 септември 2012 г., Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09, точки 46 и 47