РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
10 юли 2014 година(*)
„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Психически тормоз — Процедура по разследване — Решение на председателя да не предприема никакви действия по жалбата — Становище на комисията по разследване — Неправилно определяне на психическия тормоз — Умишлено поведение — Установяване на поведение, представляващо психически тормоз, и на симптоми на такъв тормоз — Търсене на причинно-следствената връзка — Липса — Непоследователно становище на комисията по разследване — Явна грешка в преценката — Служебни нарушения — Задължение за поверителност — Защита на личните данни — Иск за обезщетение“
По дело F‑103/11
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС,
CG, член на персонала на Европейска инвестиционна банка, с местожителство в Зандвайлер (Люксембург), представлявана първоначално от N. Thieltgen, впоследствие от J.‑N. Louis и D. de Abreu Caldas, avocats,
жалбоподателка,
подпомагана от
Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), представляван първоначално от I. Chatelier и H. Kranenborg, впоследствие от I. Chatelier и A. Buchta, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), за която се явяват G. Nuvoli и T. Gilliams, в качеството на представители, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),
състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol (докладчик), председател, K. Bradley и J. Svenningsen, съдии,
секретар: J. Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 11 октомври 2011 г., CG иска по същество от Съда на публичната служба да отмени решението на председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“) от 27 юли 2011 г. да не предприема никакви действия по нейната жалба за психически тормоз, и да осъди Банката да поправи имуществената и неимуществената вреда, която тя смята, че е претърпяла в резултат от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г., от психическия тормоз, на който по нейни твърдения е била подложена, и от служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала.
Правна уредба
2 Съгласно член 308 ДФЕС уставът на Банката е включен в протокол, приложен към този договор и към Договора за ЕС, от които той е неделима част.
3 Член 7, параграф 3, буква з) от Протокол № 5 за устава на Банката предвижда, че Съветът на гуверньорите приема процедурен правилник на Банката. Този правилник е приет на 4 декември 1958 г. и е изменян многократно. Той предвижда, че правилниците за персонала на Банката се приемат от управителния съвет.
4 На 20 април 1960 г. управителният съвет приема правилник за персонала на Банката. В редакцията му, приложима към спора, член 14 от правилника за персонала гласи, че персоналът на Банката се състои от три категории служители в зависимост от заеманата от тях длъжност: първата категория обхваща персонала с ръководни функции, в който се включват два вида длъжности: длъжност „[р]ъководен служител“ и „[д]лъжност C“; втората категория, тази на персонала с изпълнителни функции, обхваща три вида длъжности, „[д]лъжност D“, „[д]лъжност E“ и „[д]лъжност F“; третата категория е тази на административния персонал, която включва четири вида длъжности.
5 Съгласно член 41 от този правилник за персонала:
„Спорове от всякакво естество между Банката и отделни членове на нейния персонал се отнасят до Съда [на Европейския съюз].
[…]“.
6 Член 3.6 от приетия на 1 август 2006 г. от управителния съвет на Банката Кодекс за поведение на персонала на Банката (наричан по-нататък „кодексът за поведение“), озаглавен „Лично достойнство на работното място“, гласи следното:
„Недопустима е каквато и да било форма на тормоз или сплашване. Всяка жертва на тормоз или сплашване може в съответствие с политиката на Банката за лично достойнство на работното място да съобщи за това на директора на [депатрамента за човешки ресурси], без да може да бъде упрекната за това. Банката е задължена да положи грижа за съответното лице и да му предложи своята подкрепа.
3.6.1 Психически тормоз
Касае се за повтарящи се в продължение на достатъчно дълъг период враждебни или неуместни изказвания, прояви или действия на един или няколко членове на персонала по отношение на друг член на персонала. Нелюбезна забележка, скарване, при което в момент на раздразнение са изречени неприятни думи, не съставляват психологически тормоз. За сметка на това, редовни изблици на гняв, унизително третиране, нелюбезни забележки или оскърбителни намеци, повтаряни редовно в продължение на седмици или месеци, без никакво съмнение свидетелстват за тормоз на работното място.
[…]“.
7 През 2003 г. Банката приема политиката за лично достойнство на работното място, посочена в член 3.6 от кодекса за поведение (наричана по-нататък „политиката“). Член 2.1 от политиката, озаглавен „Определения: сплашване и тормоз: за какво става въпрос?“, гласи:
„[Кодексът за поведение] предвижда в точка 3.6, че тормозът е недопустим, и включва няколко определения за тормоз. Не съществува единно определение за тормоз, като се има предвид, че и тормозът, и сплашването могат да приемат множество форми. Техните физически или словесни прояви често са трайни, независимо че са възможни сериозни еднократни инциденти. Без значение е дали въпросното поведение е умишлено или не. Определящият принцип е, че тормозът и сплашването са нежелателно и недопустимо поведение, което засяга самоуважението на лицето, към което е насочено, и увереността му в себе си.
[…]“.
8 Политиката въвежда две вътрешни процедури за разглеждане на случаите на сплашване и тормоз, а именно, от една страна, неофициална процедура, чрез която засегнатият член на персонала търси решаване на спора по взаимно съгласие, и от друга страна, официална процедура по разследване, при която той подава официално жалба, която се разглежда от тричленна комисия по разследване. Тази комисия по разследване има за задача да проведе обективно и независимо разследване и да представи становище с мотивирана препоръка до председателя на Банката, който взема окончателното решение за необходимите мерки.
9 Що се отнася до процедурата по разследване, политиката гласи:
„Служителят отнася въпроса устно или писмено до [директора на департамента за човешки ресурси]. Ако последният прецени, че не се касае за случай, в който е ясно, че незабавно трябва да се прибегне към дисциплинарни санкции, но с оглед на съпътстващите обстоятелства този случай може да бъде квалифициран като тормоз, засегнатият служител може да задейства процедурата по разследване по следния начин:
1. Той отправя официално писмено искане до [директора на департамента за човешки ресурси] за започване на процедура по разследване, като посочва предмета на жалбата и самоличността на лицето или лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз.
2. [Директорът на департамента за човешки ресурси], след съгласуване с представителите на персонала, предлага на [п]редседателя [на Банката] състава на комисията и определя дата за започване на разследването, най-късно 30 календарни дни след получаване на жалбата.
3. [Директорът на департамента за човешки ресурси] незабавно потвърждава получаването на докладната записка от съответния служител, като [по този начин] [му] потвърждава, че е образувана процедура по разследване. Освен това той:
a. отправя искане към засегнатия служител да изложи жалбата си в паметна записка […],
[…]
в. посочва, че след получаване на въпросната паметна записка лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, ще бъде информирано за предмета на жалбата и ще получи необходимите в тази връзка сведения, но няма да получи копие от паметната записка,
[…]
д. уведомява [жалбоподателя], че на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, ще бъде припомнено, че [жалбоподателят] при никакви обстоятелства не бива да става обект на нападки и че и двете страни трябва да спазват строга поверителност във връзка с жалбата (докладна записка, която се датира и връща на [директора на отдела за човешки ресурси] с обратна разписка),
[…]
4. След получаване на паметната записка [на жалбоподателя] [директорът на департамента за човешки ресурси]:
а. изпраща незабавно докладна записка до лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, в която уточнява предмета на жалбата и всякаква необходима информация, и изисква от него да му изпрати в срок от [десет] дни в запечатан плик писмен отговор, придружен, ако то желае това, от писмени или други доказателства,
[…]
в. припомня на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, че жалбоподателят не бива при никакви обстоятелства да става обект на нападки и че и двете страни трябва да спазват строга поверителност във връзка с жалбата (докладна записка, която се датира и връща на [директора на департамента за човешки ресурси] с обратна разписка),
[…]“.
10 Що се отнася до изслушването, в политиката се посочва следното:
„Целта на изслушването е да се установи с точност какво се е случило и да се съберат факти, които да позволят съставянето на мотивирана препоръка. […]
[…] Комисията може да избере да действа, както намери за подходящо. По правило изслушването се извършва под формата на поредица от отделни разговори, провеждани в следния ред:
– първо [жалбоподателят;]
– свидетелите, евентуално посочени от [жалбоподателя;]
– лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз [;]
– свидетелите, евентуално посочени от лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз [;]
[…]“.
11 Що се отнася до резултата от разследването, политиката предвижда:
„След изслушване на всички страни и евентуално извършване на всички други подходящи действия по разследване, комисията трябва да е готова да разисква и да предложи мотивирана препоръка. Тя няма правомощия за вземане на решение.
Комисията може да даде различни препоръки за:
[…]
– започване на дисциплинарна процедура [срещу лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз].
[…]“.
12 Що се отнася до окончателното решение, вземано от председателя на Банката, политиката предвижда:
„В решението на [п]редседателя [на Банката] се уточняват евентуалните мерки, които трябва да бъдат приети, както и сроковете за приемането им; те могат да бъдат, например:
– провеждане на дисциплинарна процедура [срещу лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз],
[…]“.
13 Съгласно приложение 1 към политиката същата следва да се разглежда във връзка с кодекса за поведение и с правилника за персонала на Банката.
Обстоятелства в основата на спора
14 Жалбоподателката е назначена от Банката на 16 юли 1998 г. на длъжност E от категорията на персонала с изпълнителни функции.
15 На 1 април 2001 г. жалбоподателката е повишена в длъжност D, стъпка 1 от категорията на персонала с изпълнителни функции.
16 От 1 юли 2001 г. до 1 януари 2008 г. жалбоподателката е под прякото ръководство на г‑н Y, първо в рамките на проект, след това в Генерална дирекция (ГД) по управление на рисковете (наричана по-нататък „ГД „Управление на рисковете“), като заема поста началник на звено „Валутен риск“ в департамент „Финансови рискове“, чийто директор е г‑н Y. В рамките на тези функции жалбоподателката работи в тясно сътрудничество и с г‑н Х, директор на департамент „Кредитни рискове“ в ГД „Управление на рисковете“.
17 На 1 януари 2008 г. жалбоподателката е назначена за началник на отдел „Координация“ (наричан по-нататък „отделът по координация“) в ГД „Управление на рисковете“ и е повишена в длъжност C от категорията на персонала с ръководни функции. По това време генералният директор на ГД „Управление на рисковете“ е пряк ръководител на г‑н X и г‑н Y, директори съответно на департамент „Кредитни рискове“ и департамент „Финансови рискове“, както и на жалбоподателката. Към датата на подаване на жалбата жалбоподателката продължава да заема този пост.
18 От 23 януари до 8 март 2008 г. жалбоподателката е в отпуск по болест, от 9 март до 28 юли 2008 г. — в отпуск по майчинство, а след това до 12 септември 2008 г. е в годишен отпуск.
19 В доклада за оценка на жалбоподателката за 2008 г. оценяващият приема, че нейните резултати са в съответствие с всички очаквания, и жалбоподателката получава премия.
20 В доклада за оценка на жалбоподателката за първото шестмесечие на 2009 г. оценяващият заключава, че резултатите на жалбоподателката са много добри. Жалбоподателката получава увеличение на заплатата с три министъпки и премии.
21 На 1 май 2010 г. генералният директор на ГД „Управление на рисковете“ е назначен на друг пост в Банката. Г‑н Х е назначен за изпълняващ длъжността генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ за останалата част от 2010 г. и до 30 март 2011 г. През този период неговият предходен пост на директор на департамент „Кредитни рискове“ е заеман временно от г‑н Z.
22 Жалбоподателката, г‑н X и г‑н Y кандидатстват и тримата за поста генерален директор на ГД „Управление на рисковете“, а жалбоподателката подава кандидатура и за поста директор на департамент „Кредитни рискове“. Нито едно от посочените лица — г‑н X, г‑н Y и жалбоподателката — не е назначено на поста, за който кандидатства.
23 От 4 май 2010 г. жалбоподателката ползва дългосрочен отпуск по болест. С оглед на нейното отсъствие някои от отговорностите ѝ като началник на отдела по координация са преразпределени по-специално на г‑н X, г‑н Y и г‑н Z.
24 На 28 юни 2010 г. лекуващият лекар на жалбоподателката удостоверява по нейно искане, че здравословното ѝ състояние налага почивка в легнало положение, но тя може да работи в дома си, при условие че е в легнало или полуседнало положение, като към датата на медицинското свидетелство това е за неопределен срок. Въз основа на това свидетелство жалбоподателката иска разрешение да работи от дома си по схемата за работа от разстояние. Банката приема това искане за работа от разстояние, като същевременно уточнява, че статутът на жалбоподателката остава този на лице в отпуск по болест.
25 В началото на септември 2010 г. жалбоподателката иска разрешение от лекаря по трудова медицина на Банката да работи половин ден седмично в седалището на Банката и да продължи да работи по схемата за работа от разстояние. Това искане е удовлетворено.
26 На 15 декември 2010 г. е назначен нов генерален директор на ГД „Управление на рисковете“, който встъпва в длъжност на 1 април 2011 г.
27 За периода от 8 февруари до 3 април 2011 г. на жалбоподателката е разрешено да работи на половин работен ден по здравословни причини.
28 На 18 февруари 2011 г., след като е прибягнала до неофициалната процедура, жалбоподателката подава в съответствие с политиката искане за започване на процедура по разследване по отношение на г‑н X и г‑н Y. В това искане жалбоподателката твърди, че от юни 2010 г., що се отнася до г‑н Х, и от септември 2008 г., що се отнася до г‑н Y, същите извършват спрямо нея действия на сплашване и тормоз, изразяващи се основно във: първо, дезинформирането ѝ и задържането на информация с цел да намалят ефективността ѝ в работата; второ, изолирането ѝ чрез размиване и/или омаловажаване на нейната роля и отговорности; трето, публичното ѝ очерняне, унижаването ѝ публично и/или насаме; и четвърто, отделянето ѝ от нейните колеги чрез изключването ѝ от обмена на информация, свързана с работата.
29 С писмо от 22 февруари 2011 г. Банката отговаря на писмото на жалбоподателката от 18 февруари същата година.
30 С писмо на директора на департамента за човешки ресурси от 28 февруари 2011 г. жалбоподателката е уведомена за започването на процедура по разследване и е приканена да изложи своята жалба в паметна записка. В писмото се посочва, че след получаването на тази паметна записка лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, ще бъдат уведомени за предмета на жалбата, ще получат копие от паметната записка, за да бъде гарантирано правото на защита, а с цел реципрочност и по силата на същия този принцип жалбоподателката ще получи копие от отговорите на тези две лица. В писмото също се уточнява, че на последните ще бъде припомнено, че тя не бива при никакви обстоятелства да става обект на нападки и че и двете страни трябва да спазват строга поверителност във връзка с жалбата.
31 С паметна записка от 14 март 2011 г. жалбоподателката описва тормоза и сплашването, на които по нейни твърдения е подложена от двете лица, за които се предполага, че упражняват тормоз. Към тази паметна записка са приложени документи за доказване на верността на твърденията в жалбата. Много от тези приложения съдържат данни за здравословното състояние на жалбоподателката, включително медицински свидетелства, по-специално за нетрудоспособност, и разменени електронни писма.
32 С писмо от 16 март 2011 г. директорът на департамента за човешки ресурси потвърждава получаването на паметната записка от 14 март 2011 г. и уведомява жалбоподателката, че тази паметна записка е предадена същия ден на г‑н X и на г‑н Y. Страните не спорят, че доказателствата, приложени към паметната записка от 14 март 2011 г., също са предадени.
33 Г‑н X и г‑н Y предават своите отговори на паметната записка на жалбоподателката със съответни паметни записки от 28 март 2011 г. Последната получава копия от тези паметни записки.
34 От 4 април до 8 юли 2011 г. жалбоподателката е в отпуск по болест. След това тя се връща на работа на половин работен ден по здравословни причини и отново поема поста си на пълен работен ден от 1 септември 2011 г.
35 С писмо от 6 април 2011 г. до директора на департамента за човешки ресурси жалбоподателката изразява несъгласието си с предаването на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, на нейната паметна записка от 14 март 2011 г. и на всички приложения към нея, които съдържали множество лични поверителни данни във връзка по-специално със здравословното ѝ състояние.
36 С писмо от 11 април 2011 г. директорът на департамента за човешки ресурси ѝ отговаря, като изтъква по-специално, че разпоредбите на политиката относно процедурата по разследване са в процес на преразглеждане, що се отнася до предаването на доказателства между страните с оглед гарантиране на правото на защита, и привеждане в съответствие с новите ръководни насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД).
37 С електронни писма от 28 април 2011 г. департаментът за човешки ресурси обръща внимание на всяко от лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, на факта, че сред изпратените на 16 март 2011 г. документи има медицински документи, които жалбоподателката е предала в рамките на процедурата по разследване, и иска от тях да спазват най-строга поверителност по отношение на тези медицински данни.
38 На 2 май 2011 г. комисията по разследване, назначена от председателя на Банката, изслушва жалбоподателката, г‑н X и г‑н Y.
39 Свидетелите, които жалбоподателката е поискала да бъдат призовани пред комисията по разследване, с изключение на едно лице отказват да се явят пред комисията. След изслушване на свидетелите, посочени от г‑н Х, както и на лицата, които тя разпитва по своя собствена инициатива, комисията по разследване решава да не настоява за изслушване на посочените от жалбоподателката свидетели.
40 На 11 юли 2011 г. комисията по разследване представя своето становище (наричано по-нататък „становището на комисията по разследване“). Що се отнася до г‑н Х, комисията по разследване заключава, че „не е установила непристойно умишлено поведение, което да може да бъде квалифицирано като тормоз от [негова] страна“, а що се отнася до г‑н Y, след като установява, че някои твърдения на жалбоподателката за неговото поведение, са доказани, комисията по разследване не се произнася по въпроса дали това поведение съставлява психически тормоз. В посоченото становище комисията по разследване формулира поредица от препоръки на вниманието на Банката.
41 С писмо от 27 юли 2011 г. председателят на Банката уведомява жалбоподателката, че с оглед на становището на комисията по разследване е решил да не предприема никакви административни действия по нейната жалба (наричано по-нататък „решението от 27 юли 2011 г.“). В това писмо председателят на Банката уточнява, че директорът на департамента за човешки ресурси е на разположение на жалбоподателката, за да обсъдят евентуалното ѝ преместване към финансовия контрольор на Банката.
42 На неуточнена дата през август 2011 г. жалбоподателката подава до ЕНОЗД възражение относно начина, по който службите на Банката са подходили към нейните лични данни в рамките на процедурата по разследване. ЕНОЗД започва разследване, но го спира на 2 февруари 2012 г. до постановяване на окончателно решение на съд на Европейския съюз по настоящото дело.
43 С писмо от 25 август 2011 г. жалбоподателката подава до Банката искане за обезщетение за поправяне на вредата, причинена от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г. и от противоправните действия, предприети спрямо нея от септември 2008 г. и съставляващи служебни нарушения.
44 С писмо от 1 септември 2011 г. (наричано по-нататък „решението от 1 септември 2011 г.“) председателят на Банката отхвърля искането за обезщетение.
45 С писмо от 21 декември 2011 г. председателят на Банката иска от бившия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ да разгледа възможността за прехвърляне на жалбоподателката в друга дирекция.
46 С писмо от 2 февруари 2012 г. до ЕНОЗД Банката отговаря на няколко въпроса, поставени от ЕНОЗД.
Искания на страните и производство
47 Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:
– да отмени окончателното заключение в становището на комисията по разследване, доколкото установява, че не са налице факти, които могат да бъдат квалифицирани като психически тормоз спрямо жалбоподателката,
– да отмени решението от 27 юли 2011 г.,
– да установи, че тя е била и продължава да бъде жертва на тормоз,
– да разпореди на Банката да преустанови този тормоз,
– да отмени решението от 1 септември 2011 г.,
– да установи, че са налице служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала,
– да установи, че Банката носи отговорност за незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г., за тормоза, на който е била подложена жалбоподателката, както и за служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала,
– да осъди Банката да плати обезщетение за вече претърпените и бъдещите физически, неимуществени и имуществени вреди на жалбоподателката, произтичащи от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г., от психическия тормоз, на който тя е била подложена, и от служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала, ведно с мораторни лихви:
– що се отнася до незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г.:
– за имуществената вреда, изразяваща се в неполучено възнаграждение: 113 100 EUR,
– за неимуществената вреда: 50 000 EUR;
– що се отнася до психическия тормоз, на който е била подложена жалбоподателката:
– за имуществената вреда, изразяваща се в неполучено възнаграждение и пропусната възможност за развитие в кариерата: 132 100 EUR,
– за неимуществената вреда: 50 000 EUR,
– за направените разходи: 13 361,93 EUR;
– що се отнася до служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала:
– за неизпълнението от ЕИБ на задължението ѝ за поверителност и за защита на данните: 10 000 EUR,
– за инцидента, свързан с изслушването на свидетелите: 40 000 EUR;
– като действие по събиране на доказателства, да допусне и изслуша свидетели съобразно доказателственото искане, изложено подробно в приложение към жалбата,
– като действие по събиране на доказателства, да назначи експертиза за установяване на обхвата на нейните неимуществени и имуществени вреди в резултат от незаконосъобразното решението от 27 юли 2011 г., от психическия тормоз, на който е била подложена, и от служебните нарушения, чието извършване Банката е допуснала, със задача, посочена по-подробно в доказателственото искане, изложено в приложение към жалбата,
– да осъди Банката да заплати съдебните разноски.
48 В писмената си защита Банката моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като недопустима и/или неоснователна,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
49 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 31 януари 2012 г., ЕНОЗД моли да встъпи в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателката.
50 С определение на председателя на втори състав на Съда на публичната служба от 24 април 2012 г. ЕНОЗД е допуснат да встъпи в производството. Писменото становище при встъпване на ЕНОЗД постъпва в секретариата на Съда на публичната служба на 1 юни 2012 г. В него ЕНОЗД уточнява, че встъпва само в защита на исканията на жалбоподателката, които налагат анализ на правилата за защита на данните, определени в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142). Жалбоподателката и Банката представят своите писмени становища относно встъпването на ЕНОЗД съответно на 22 юни 2012 г. и на 2 юли 2012 г. Банката моли исканията на ЕНОЗД да бъдат отхвърлени и ЕНОЗД да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени вследствие на встъпването му.
51 С писмо от 30 март 2012 г. до Съда на публичната служба жалбоподателката се оплаква, че един от представителите на Банката в настоящото дело се свързал по телефона с едно от лицата, предложени от жалбоподателката като свидетели в приложеното към жалбата доказателствено искане, за да узнае дали това лице възнамерява да даде показания пред Съда на публичната служба в полза на жалбоподателката. След това обаждане въпросното лице посочило пред колега на жалбоподателката, че не желае да свидетелства поради страх от репресии.
52 С писмо от 4 май 2012 г. Банката представя становище по писмото на жалбоподателката от 30 март 2012 г.
53 С писма от секретариата от 17 януари 2014 г. от страните е поискано да изпълнят разпореденото с определени процесуално-организационни действия. Те надлежно изпълняват това искане. В своя отговор жалбоподателката прави преоценка на имуществената вреда, която смята, че е претърпяла, и посочва, че тя вече възлиза на 218 800 EUR.
54 В съдебното заседание жалбоподателката оттегля първото и четвъртото си искане. Тя също така моли Съда на публичната служба да разгледа заедно седмото и осмото ѝ искане.
По допустимостта
I – По третото искане за целите на установяване на тормоз
55 Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да установи, че е била и продължава да бъде жертва на психически тормоз.
56 Съгласно постоянната съдебна практика обаче съдът на Съюза не може да прави принципни констатации (решения De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, EU:T:2004:367, т. 136, и De Nicola/ЕИБ, T‑264/11 P, EU:T:2013:461, т. 63).
57 От това следва, че исканията за установяване на тормоз са недопустими и следва да бъдат отхвърлени. Като се има предвид, че жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да разпореди действия по събиране на доказателства, състоящи се в изслушване на свидетели за установяване на този тормоз, не е необходимо да се разпореждат такива действия, нито да се заема позиция по касаещия производството инцидент, посочен от жалбоподателката в писмото ѝ от 30 март 2012 г.
II – По петото искане за отмяна на решението от 1 септември 2011 г.
58 С решението от 1 септември 2011 г. председателят на Банката отхвърля направеното от жалбоподателката на 25 август 2011 г. искане за обезщетение, за поправяне на вредите, които тя смята, че е претърпяла поради незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г. и съставляващите служебни нарушения противоправни действия, чието извършване Банката е допуснала след септември 2008 г.
59 Съдът на публичната служба установява, че с жалбата, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателката иска обезщетение за поправяне на същите вреди.
60 При тези обстоятелства не е необходимо отделно произнасяне по искането за отмяна на решението от 1 септември 2011 г. (вж. решение Verheyden/Комисия, F‑72/06, EU:F:2009:40, т. 30).
III – По шестото искане за установяване на служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала
61 Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да установи, че Банката е допуснала по отношение на нея да се извършат редица служебни нарушения.
62 Съдът на публичната служба обаче установява, че в рамките на своите искания за обезщетение жалбоподателката претендира по-специално Съдът на публичната служба да осъди Банката да поправи вредите, които е претърпяла вследствие на тези служебни нарушения. Следователно исканията за установяване на служебните нарушения съставляват самостоятелни искания, с които всъщност се цели Съдът на публичната служба да признае основателността на някои доводи, изтъкнати в подкрепа на претенцията на жалбоподателката за обезщетение. Съгласно постоянната съдебна практика такива искания следва да се отхвърлят като недопустими, тъй като Съдът на публичната служба не може да постановява установителни решения (решение A/Комисия, F‑12/09, EU:F:2011:136, т. 83; определение Marcuccio/Комисия, F‑87/07, EU:F:2008:135, т. 36).
63 Следователно искането за установяване на служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала, следва да се отхвърли като недопустимо.
По исканията за отмяна и исканията за обезщетение
I – По искането за отмяна на решението от 27 юли 2011 г.
A – Доводи на страните
64 Жалбоподателката изтъква, че решението от 27 юли 2011 г. е опорочено поради явна грешка в преценката и трябва да бъде отменено. В това отношение тя твърди, че становището на комисията по разследване съдържа, от една страна, тревожни констатации, които изисквали председателят на Банката да приеме мерки по-специално за прекратяване на тормоза, вместо да оставя жалбата ѝ без последствия. Така в становището на комисията по разследване се изтъквало, че са налице случаи на публично очерняне и унизяване на жалбоподателката, както и че тя била изолирана и изключена от кръга на колегите ѝ. Освен това, съгласно посоченото становище г‑н Y умишлено я бил отстранил от поста ѝ. От друга страна, становището на комисията по разследване съдържало препоръка за преместване на жалбоподателката на друга длъжност в неин интерес и възстановяването ѝ на пост началник на отдел, който ѝ предлага реални перспективи за повишение. Поради това жалбоподателката смята, че председателят на Банката е допуснал явна грешка в преценката, като въз основа на становището на комисията по разследване е приел решението от 27 юли 2011 г. и по този начин е отказал да предприеме административни действия по нейната жалба, да вземе необходимите мерки за прекратяване на тормоза, на който е подложена, да я възстанови на нейната длъжност или да я преназначи на еквивалентен пост.
65 Банката отговаря, че решението от 27 юли 2011 г. не противоречи на становището на комисията по разследване, тъй като и едното, и другото установявали, че не е налице психически тормоз по отношение на жалбоподателката. Освен това, следвайки препоръките на комисията по разследване, председателят на Банката в решението си от 27 юли 2011 г. приканил жалбоподателката да обмисли прехвърляне в друга дирекция в Банката.
Б – Преценка на Съда на публичната служба
66 Поставеният пред Съда на публичната служба въпрос е дали председателят на Банката е допуснал явна грешка в преценката, като с оглед на становището на комисията по разследване е приел решението от 27 юли 2011 г. Без да засяга необходимото полезно действие на свободата на преценка на председателя на Банката, Съдът на публичната служба вече е пояснил, че грешката е явна, когато може лесно да бъде открита и е очевидна в светлината на критериите, които трябва да бъдат спазвани при упражняване на съответното правомощие за вземане на решения (решение Canga Fano/Съвет, F‑104/09, EU:F:2011:29, т. 35, потвърдено след обжалване с решение Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, EU:T:2013:252, т. 127).
67 Съдът на публичната служба установява, че в становището на комисията по разследване се уточнява, че задачата на тази комисия е да „провери дали [жалбоподателката] е била подложена на тормоз и сплашване от [г‑н X и г‑н Y], като се има предвид, че [комисията по разследване] схваща психическия тормоз като всяко непристойно поведение, проявяващо се през определен период от време, многократно или системно, под формата на физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други умишлени действия, които могат да уронят честта или достойнството или да накърнят физическата или психическата цялост на друго лице“. По-нататък Комисията по разследване заявява, че „[к]лючът за определяне дали е налице психически тормоз е установяването на непристойно и умишлено поведение на лицата, посочени от жалбоподателя“, поради което тя „е положила усилия да анализира упреците на [жалбоподателката] в светлината на тези критерии“.
68 В това отношение Съдът на публичната служба установява, че член 3.6.1 от кодекса за поведение определя психическия тормоз като „повтарящи се в продължение на достатъчно дълъг период враждебни или неуместни изказвания, прояви или действия на един или няколко членове на персонала по отношение на друг член на персонала“. Тази разпоредба от кодекса за поведение следва да се разглежда във връзка с разпоредбата от политиката, в случая член 2.1 от нея, която се отнася до определението за тормоз и съгласно която „без значение е дали въпросното поведение е умишлено или не. Определящият принцип е, че тормозът и сплашването са нежелателно и недопустимо поведение, което засяга самоуважението на лицето, към което е насочено, и увереността му в себе си“.
69 Така въз основа на текста на член 2.1 от политиката във връзка с член 3.6.1 от кодекса за поведение могат да се направят два извода. От една страна, изказванията, проявите или действията, посочени в член 3.6.1 от кодекса за поведение, трябва да засягат самоуважението на жертвата и увереността ѝ в себе си. От друга страна, доколкото не се изисква въпросното поведение да е умишлено, не е необходимо да се установява дали тези изказвания, прояви или действия са предприети с намерението за засягане на достойнството на дадено лице. С други думи, може да е налице психически тормоз, без да е необходимо да се доказва, че упражняващото тормоз лице е имало намерението чрез своите изказвания, прояви или действия умишлено да навреди на жертвата. Следователно налице е психически тормоз по смисъла на член 2.1 от политиката във връзка с член 3.6.1 от кодекса за поведение, когато изказванията, проявите или действията са довели обективно до засягане на самоуважението на дадено лице и увереността му в себе си.
70 В отговор на поставения ѝ в съдебното заседание въпрос относно определението на психическия тормоз Банката потвърждава, че за да може дадено поведение да се разглежда като съставляващо психически тормоз по смисъла на член 2.1 от политиката във връзка с член 3.6.1 от кодекса за поведение, то трябва да бъде „непристойно и умишлено“, както се посочва от комисията по разследване в нейното становище.
71 Това твърдение обаче не може да се приеме за обосновано, тъй като, както следва от точка 69 от настоящото решение и в съответствие с член 2.1 от политиката, няма изискване въпросното поведение да е било умишлено.
72 Банката също така поддържа в съдебното заседание, че следва да се прави разграничение между „обективен“ и „субективен“ умисъл на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, и че като приема, че е без значение дали разглежданото поведение е умишлено или не, политиката има предвид, че е необходим само обективен умисъл на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, и не е необходимо наличието на субективен умисъл на това лице. Този довод обаче не може да се приеме, тъй като текстът на член 2.1 от политиката не позволява да се направи подобно разграничение.
73 Предвид изложените по-горе съображения следва да се заключи, че понятието „психически тормоз“ според становището на комисията по разследване, възпроизведено в точка 67 от настоящото решение, е с по-тясно съдържание от установеното в член 2.1 от политиката във връзка с член 3.6.1 от кодекса за поведение и следователно не съответства на правната уредба, приложима за служителите на Банката.
74 За по-голяма изчерпателност Съдът на публичната служба ще разгледа дали, въпреки че се е основала на неправилно определение на понятието за психически тормоз, комисията по разследване все пак е проверила дали поведението на г‑н X и г‑н Y действително е било такова, каквото твърди жалбоподателката, така че при утвърдителен отговор след това да прецени дали това поведение обективно е довело до засягане на психическата личност на жалбоподателката, в какъвто случай то би съставлявало тормоз.
75 В това отношение Съдът на публичната служба установява, че няколко пасажа от становището на комисията по разследване сочат, че тя е проверила само дали поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, по отношение на жалбоподателката е било „непристойно и умишлено“.
76 Така комисията по разследване сочи, че г‑н Y „е […] възприеман като амбициозен човек със свое виждане за професионалното си бъдеще, сравняван от някои с валяк, вървящ напред, без особено да го е грижа за страничните щети, които би могъл да нанесе“, и не смята, че „[г‑н Y] е взел на прицел специално [жалбоподателката], тъй като [г‑н Y] твърде вероятно би възприел същия подход, ако по същото време друго лице беше в същото положение като [жалбоподателката]: тя е там, спъва амбициите му и нейното отсъствие […] поради заболяване частично блокира доброто изпълнение на работата, което значи, че трябва да бъде отстранена“.
77 По-нататък, като излага своите заключения във връзка с твърдението на жалбоподателката за дезинформация и задържане на информация, комисията по разследване сочи, че „отбелязва известни пропуски при информирането на [жалбоподателката]“, но „[с]е касаело по-скоро за […] лекомислие и известна небрежност, отколкото за непристойно поведение с намерение [жалбоподателката] да бъде отстранена от информационния поток“.
78 Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че е била изолирана от лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, чрез размиване и/или омаловажаване на нейната роля и отговорности, комисията по разследване, след като установява, че това твърдение е вярно, посочва, че „не смята, че е било налице умишлено непристойно поведение на [г‑н X], което да е допринесло за това засягане на положението на [жалбоподателката]“, но за сметка на това смята, че г‑н Y „съзнателно е запълнил празнотата, оставена от [жалбоподателката] по време на нейното отсъствие, и е приел като „странична щета“ отстраняването ѝ от нейните функции, направено, за да може в крайна сметка положението ѝ да се подобри“.
79 Също така, когато разглежда твърдението на жалбоподателката за публично очерняне, комисията по разследване изтъква, че „унизителното и уронващо достойнството положение, в което се е оказала [жалбоподателката], е по-скоро резултат на цялостната ситуация, отколкото на намерение на [г‑н Х] и/или на [г‑н Y] да я поставят в такова положение“.
80 Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че е била отстранена от кръга на колегите ѝ, комисията по разследване отбелязва, че това изключване, „което изглежда действително е било налице […], не е следствие от конкретно умишлено и непристойно действие с цел да бъде изключена [жалбоподателката]“.
81 Накрая, от един пасаж, който се отнася до г‑н Х, е видно, че комисията по разследване е заключила, че липсва тормоз, тъй като по нейно мнение не е доказано, че г‑н Х е искал умишлено да навреди на жалбоподателката. Всъщност, след като разглежда поведението на г‑н Х по отношение на жалбоподателката, комисията по разследване заключава, че „[с]ледователно, [комисията по разследване] не е установила непристойно и умишлено поведение, което да може да бъде квалифицирано като тормоз от страна на [г‑н Х]“.
82 Същевременно, независимо че поради прилагане на неправилно определение на понятието за психически тормоз комисията по разследване е ограничила своето разследване, както е посочено в точки 75 и 81 от настоящото решение, Съдът на публичната служба установява, че тя е констатирала, че поведението на г‑н X и г‑н Y отчасти действително е било такова, каквото твърди жалбоподателката. Така комисията по разследване посочва, че г‑н Х „не […] се е намесил толкова енергично, колкото вероятно би трябвало, за да даде на г‑н Y да разбере, че функциите, които той изпълнявал временно, трябва да останат временни“.
83 Що се отнася до г‑н Y, комисията по разследване установява, че той „малко по малко е отстранил [жалбоподателката] от нейния пост, изземайки всички стратегически аспекти на службата по координация. Така понастоящем е безспорно […], че организационната структура на [ГД „Управление на рисковете“] е такава, че [г‑н Y] съсредоточава всички ключови, стратегически функции, които осигуряват големи възможности да бъде забелязан от ръководителите в Банката, а ролята на [жалбоподателката] е ограничена до административни функции. Следователно, онова, което [жалбоподателката] е предвиждала, се е случило“. Комисията по разследване добавя, че по нейно мнение, г‑н Y „се е възползвал от общото положение, в което се е намирала в онзи момент [ГД „Управление на рисковете“], за да се установи и да напредне в професионалната си кариера, и по този начин е приел позицията на [жалбоподателката] да бъде съответно засегната“.
84 По-нататък комисията по разследване посочва, че „отбелязва известни пропуски при информирането на [жалбоподателката]“, че „ролята и отговорностите на [жалбоподателката] действително са изпразнени от много голяма част от техните ключови и стратегически елементи, което освен това позволява самоизтъкване пред ръководителите на Банката и следователно, поставяне на основи за по-нататъшна професионална кариера“, както и че отстраняването на жалбоподателката от кръга на нейните колеги „изглежда действително се е случило“.
85 Освен това, комисията по разследване „е убедена, че [жалбоподателката] проявява всички симптоми, които обикновено се откриват у лице, подложено на психически тормоз: депресивно състояние, тъжно настроение, чувство на тревога, чувство за обезценяване, чувство за самота и изолация, въпроси за смисъла на живота и на професионалния проект, силно затруднени взаимоотношения на работното ѝ място“, и установява, че жалбоподателката „е лице, което изпитва силно психическо страдание и проявява всички симптоми на психически тормоз“.
86 Съдът на публичната служба трябва да констатира, че след като заключава, от една страна, че поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, отчасти е било такова, каквото твърди жалбоподателката, и от друга страна, че у последната са налице симптоми на психически тормоз, комисията по разследване не се опитва да определи дали посоченото по-горе поведение е в основата на симптомите на психически тормоз, по-специално на засягането на самоуважението и доверието в себе си, които се наблюдават у жалбоподателката. Що се отнася до г‑н Х, комисията по разследване заключава, че „не е установила непристойно и умишлено поведение, което да може да бъде квалифицирано като тормоз от [негова] страна“, а що се отнася до г‑н Y, след като установява, че поведението му е било отчасти такова, каквото твърди жалбоподателката, комисията по разследване не се произнася по въпроса дали това поведение съставляват психически тормоз.
87 С оглед на горните съображения следва да се установи, че становището на комисията по разследване, от една страна, е прието след разследване, в което поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, не е разгледано в светлината на определението за психически тормоз, дадено в член 2.1 от политиката във връзка с член 3.6.1 от кодекса за поведение, и от друга страна, е непоследователно, тъй като в него се установява както, че поведението на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, е било такова, каквото твърди жалбоподателката, така и че жалбоподателката проявява симптоми на психически тормоз, но не се прави опит да се определи дали тези симптоми са предизвикани от въпросното поведение.
88 Следователно становището на комисията по разследване е опорочено.
89 Поради това председателят на Банката е допуснал явна грешка в преценката, като с оглед на това становище е приел решението от 27 юли 2011 г. Тъй като председателят на Банката е допуснал нарушение, решението от 27 юли 2011 г. следва да се отмени.
90 Следователно искането за отмяна на решението от 27 юли 2011 г. трябва да бъде уважено.
II – По искането за обезщетяване на жалбоподателката
91 Жалбоподателката формулира искането си за обезщетение в три части. С първата тя иска поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла вследствие на незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г. С втората тя иска поправяне на вредите, които твърди, че са ѝ причинени от психическия тормоз и неизпълнението на задължението за полагане на грижа от страна на Банката. С третата част тя иска поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла вследствие на служебни нарушения.
A – По поправянето на вредите от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г.
1. Доводи на страните
92 Жалбоподателката твърди, че решението от 27 юли 2011 г. ѝ е причинило имуществена вреда, оценена на 218 800 EUR. Всъщност, като се има предвид, че председателят на Банката отказал да вземе мерки по отношение на жалбоподателката, като я възстанови на нейната длъжност или като я премести на еквивалентен пост, който да ѝ предлага реални перспективи за кариера, тя се е оказала с работа, изпразнена от отговорности, и с несъществуващи възможности за кариера. Така решението от 27 юли 2011 г. оказало и щяло да продължи да оказва в бъдеще въздействие върху нейното възнаграждение, и по-специално върху нейните премии, които се определят според целите и отговорностите на служителя. Жалбоподателката твърди, че решението от 27 юли 2011 г. също така я е поставило в състояние на несигурност и безпокойство, които ѝ нанесли съществена неимуществена вреда, която не можела да бъде поправена чрез отмяната на посоченото решение и която тя оценява по справедливост на 50 000 EUR.
93 Банката възразява, че това искане за обезщетение е неоснователно, тъй като тя не може да бъде упрекната в никакво незаконосъобразно поведение.
2. Преценка на Съда на публичната служба
94 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на администрацията, трябва да са изпълнени три кумулативни условия, а именно, незаконосъобразност на административен акт или на поведение, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и твърдяната вреда (решение Skoulidi/Комисия, F‑4/07, EU:F:2008:22, т. 43 и определение Marcuccio/Комисия, F‑69/10, EU:F:2011:128, т. 22). Следователно, ако едно от тези три условия не е налице, това е достатъчно, за да бъде отхвърлено искането за обезщетение (решение Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 11 и 14, както и цитираната съдебна практика).
95 В случая следва да се отбележи, че имуществената и неимуществената вреда, на която се позовава жалбоподателката, произтича от решението от 27 юли 2011 г., чиято незаконосъобразност Съдът на публичната служба установи в точка 89 от настоящото решение.
96 След установяването на незаконосъобразността на решението на Банката следва да се разгледа дали незаконосъобразното решение е имало вредоносни последици за жалбоподателката.
97 Що се отнася, на първо място, до искането на жалбоподателката Банката да бъде осъдена да поправи имуществената вреда, която решението от 27 юли 2011 г. ѝ било нанесло, доколкото, като решила да не предприема последващи административни действия по жалбата, Банката отказала да вземе мерки в полза на жалбоподателката, вследствие на което тя останала на пост, изпразнен от отговорности, следва да се припомни, че отмяната на акт от съда води до заличаване с обратна сила на този акт от правния ред и че когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на акта (решение Kalmár/Eвропол, F‑83/09, EU:F:2011:66, т. 88). Освен това, съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, трябва „да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда […]“.
98 Съдът на публичната служба не може да предопределя заключенията, до които ще се стигне при евентуално ново разследване, поради което на този етап, при определяне на мерките, които Банката следва да приеме за изпълнението на настоящото решение, той не би могъл да я осъди да обезщети жалбоподателката за имуществената вреда, която тя твърди, че е претърпяла, включително считано от 27 юли 2011 г. От това следва, че исканията на жалбоподателката в този смисъл не могат да бъдат уважени, тъй като при всички положения са преждевременни.
99 Що се отнася, на второ място, до неимуществената вреда, която жалбоподателката смята, че е претърпяла, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (решение CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 64). Съдът на публичната служба припомня също така, че е безспорно, че чувството за несправедливост и страданията, причинени от необходимостта лицето да води съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може да съставлява вреда, която се извежда от самия факт, че администрацията е действала незаконосъобразно. Тази вреда подлежи на поправяне, ако не е компенсирана от удовлетворението, което носи отмяната на съответния акт (вж. в този смисъл решение CC/Парламент, F‑9/12, EU:F:2013:116, т. 128, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз по дело T‑457/13 P, все още висящо).
100 В точка 89 от настоящото решение беше прието, че председателят на Банката е действал незаконосъобразно, което е основание за отмяна на решението от 27 юли 2011 г. В случая Съдът на публичната служба установява, че фактът, че председателят на Банката не е предприел никакви административни действия по жалбата на жалбоподателката, е поставил последната в състояние на несигурност и безпокойство, съставляващо неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, обосноваваща отмяната на решението от 27 юли 2011 г., и не може да бъде напълно поправена само с отмяната на това решение.
101 Съдът на публичната служба смята, че доколкото становището на комисията по разследване се отнася до жалба за психически тормоз, председателят на Банката е трябвало да разгледа грижливо това становище, за да провери дали разследването е проведено правилно и да предприеме съответните действия, в случай че установи грешки.
102 Като отчита условията, при които е прието решението от 27 юли 2011 г., Съдът на публичната служба определя по справедливост и с оглед на конкретните обстоятелства по случая обезщетение за претърпяната от жалбоподателката неимуществена в размер на 30 000 EUR.
Б – По поправянето на вредите, които жалбоподателката твърди, че са ѝ причинени от психическия тормоз и неизпълнението на задължението за полагане на грижа от страна на Банката
1. Доводи на страните
103 Жалбоподателката твърди, че Банката не е изпълнила задълженията си за полагане на грижа и за оказване на съдействие, тъй като въпреки сигналите до прекия ѝ ръководител, отдела за човешки ресурси и председателя на Банката не е взета никаква мярка за прекратяване на поведението на тормоз и сплашване, което г‑н X и г‑н Y са възприели спрямо нея. По този начин Банката се съгласила това поведение да продължи много месеци. Банката не изпълнила по-специално своите задължения за полагане на грижа и за оказване на съдействие, като не взела предвид искането на лекар специалист за преместването на жалбоподателката в друга служба.
104 Това неизпълнение на задълженията за полагане на грижа и за оказване на съдействие, както и претърпеният тормоз ускорили влошаването на нейното физическо и психическо здравословно състояние и по този начин ѝ причинили неимуществена вреда, която тя оценява на 50 000 EUR. Те също така ѝ причинили имуществена вреда, оценена на 218 800 EUR, сума, която съответствала, от една страна, на неполучените премии за периода 2010—2015 г., и от друга страна, на изгубените шансове за напредване на жалбоподателката в кариерата. Освен това жалбоподателката твърди, че психическият тормоз, на който счита, че е била подложена, я е принудил да прибегне към съдействието на адвокат за осигуряване на защитата ѝ по време на процедурата по разследване, разходите за който възлизали на 13 361,93 EUR.
105 Банката моли това искане за обезщетение да бъде отхвърлено.
2. Преценка на Съда на публичната служба
106 На първо място, Съдът на публичната служба трябва да провери дали, както твърди жалбоподателката, Банката не е изпълнила своите задължения за полагане на грижа и за оказване на съдействие, като ѝ е отказала своята подкрепа, когато тя е съобщила, че е жертва на тормоз.
107 В това отношение следва да се припомни, че за разглеждането на случаите на тормоз и сплашване политиката предвижда две процедури, едната неофициална, чрез която засегнатият служител търси доброволно уреждане на проблема, и другата — официална, която му дава възможност да подаде официална жалба, за да бъде тя впоследствие разгледана от комисия по разследване.
108 Ако оплакването на жалбоподателката е, че Банката не е взела мерките, които според жалбоподателката са били необходими за прекратяване на тормоза, преди тя да подаде искането си за започване на процедура по разследване на 18 февруари 2011 г., следва да се отбележи, че това поведение на Банката е в рамките на неофициалната процедура, насочена към постигането на споразумение между жалбоподателката и лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, поради което, при липса на други предоставени от жалбоподателката сведения, то не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на задълженията на Банката за полагане на грижа и за оказване на съдействие.
109 Също така от преписката е видно, че с писмо от 22 февруари 2011 г. Банката е реагирала на искането на жалбоподателката от 18 февруари същата година и с писмо на директора на департамента за човешки ресурси от 28 февруари 2011 г. същата е уведомена за започването на процедура по разследване. Впоследствие различните етапи на процедурата по разследване приключват в кратки срокове. Всъщност с паметна записка от 14 март 2011 г. жалбоподателката излага своята жалба, на която лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, отговарят с паметни записки от 28 март същата година. Комисията по разследване изслушва жалбоподателката, г‑н X и г‑н Y на 2 май 2011 г. и представя становището си на 11 юли 2011 г. При тези обстоятелства жалбоподателката няма основания да твърди, че Банката не е изпълнила своите задължения за полагане на грижа и за оказване на съдействие в хода на процедурата по разследване.
110 Що се отнася по-специално до довода на жалбоподателката, че Банката не е предприела действия във връзка с препоръката на лекаря специалист д-р А тя да бъде преместена в друга служба, Съдът на публичната служба установява, първо, че видно от преписката, тази препоръка е от 10 март 2011 г. По-нататък, жалбоподателката твърди в своя отговор на процесуално-организационните действия, че още през ноември 2010 г. са започнали разговори за евентуалното ѝ преместване в службата за финансов контрол. Накрая, от решението от 27 юли 2011 г. е видно, че към датата на приемането му тези разговори продължават. Ето защо следва да се приеме, че след 10 март 2011 г. са водени разговори за евентуалното прехвърляне на жалбоподателката. Следователно жалбоподателката няма основания да твърди, че Банката не е взела предвид посоченото по-горе искане за преместване.
111 Следва да се добави, че ако доводът на жалбоподателката е, че водените с Банката разговори за нейното прехвърляне в службата за финансов контрол или преместване на друга служба не са били насочени към преместване на еквивалентен пост, който да ѝ предоставя реални перспективи за кариера, се налага изводът, че този довод не може да бъде приет, тъй като жалбоподателката не е представила доказателства, че Банката не е действала добросъвестно.
112 Предвид гореизложените съображения искането за обезщетение за неизпълнение на задълженията за полагане на грижа и за оказване на съдействие следва да се отхвърли.
113 На второ място, от Съда на публичната служба се иска да прецени дали психическият тормоз, на който жалбоподателката счита, че е била подложена, ѝ е причинил имуществена и неимуществена вреда, както тя твърди.
114 В това отношение следва да се припомни, че комисията по разследване е тази, която трябва да установи наличието или липсата на тормоз, и че в случая, що се отнася до г‑н Х, комисията по разследване заключава единствено, че „не е установила непристойно и умишлено поведение, което да може да бъде квалифицирано като тормоз от [негова] страна“, а що се отнася до г‑н Y, не се произнася по въпроса дали посоченото от жалбоподателката и установено от комисията поведение съставлява психически тормоз.
115 Като се има предвид, че Съдът на публичната служба не може да предопределя заключенията на евентуално ново разследване или на евентуално ново становище, нито бъдещото решение на председателя на Банката, искането за обезщетение следва да се отхвърли като преждевременно.
116 На последно място, следва да се разгледа искането на жалбоподателката за възстановяване на разноските и хонорара на адвоката, към който била принудена да се обърне, за да осигури защитата си в процедурата по разследване.
117 В това отношение Съдът на публичната служба отбелязва, че разходите за адвокат, направени в хода на съдебното производство, са съдебни разноски, които подлежат на възстановяване при условията, предвидени в член 86 и сл. от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и следва да бъдат разглеждани в този контекст. Що се отнася до разходите за адвокат, направени в хода на процедурата по разследване за тормоз, член 91 от този правилник посочва като съдебни разноски, подлежащи на възстановяване, само разходите, които са свързани с производството пред Съда на публичната служба и не включват тези, направени в предходната фаза. Следователно да се признае, че разходите, направени в хода на предшестващата съдебното производство процедура по разследване, са вреда, подлежаща на поправяне по реда на иск за обезщетение, би противоречало на правилото, че разноските, направени през тази фаза, не подлежат на възстановяване. Ето защо жалбоподателката не може чрез искане за обезщетение да получи възстановяване на разходите и хонорарите на своя адвокат, направени в хода на процедурата по разследване.
118 Предвид изложените по-горе съображения исканията на жалбоподателката за поправяне на вредите, които тя твърди, че е претърпяла поради психическия тормоз и неизпълнението от страна на Банката на нейното задължение за полагане на грижа, следва да се отхвърлят.
B – По поправянето на вредите, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла вследствие на служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала
119 В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката се позовава на две служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала по време на процедурата по разследване, първото от които се изразява в неизпълнение на нейното задължение за поверителност и нарушение на правилата относно предвидената в политиката защита на личните данни, а второто — във възпрепятстване на изслушването на свидетели.
1. По неизпълнението от страна на Банката на задължението ѝ за поверителност и по допуснатото от нея нарушение на правилата относно предвидената в политиката защита на личните данни
a) Доводи на страните
120 Жалбоподателката посочва, че Банката не е изпълнила своето задължение за поверителност и е нарушила правилата относно защитата на личните данни, предвидена в одобрената от ЕНОЗД през 2005 г. политика. Банката възпрепятствала доброто протичане на процедурата по разследване, предизвикала отрицателни слухове за жалбоподателката и засегнала нейната репутация и доверието в нея, което ѝ причинило неимуществена вреда, която тя оценява на 10 000 EUR.
121 В подкрепа на своите доводи жалбоподателката посочва две оплаквания.
122 Първото оплакване на жалбоподателката е, че Банката предоставила на новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“, лице, което не участва в процедурата по разследване, паметната записка, съставена от г‑н Х в отговор на нейната паметна записка от 14 март 2011 г. Тя се оплаква и от това, че „някои членове на административния персонал“ от отдела по координация също имали достъп до преписката, съставена по време на процедурата по разследване. В своето становище по писменото становище на ЕНОЗД при встъпване жалбоподателката представя разменени електронни писма в подкрепа на своята теза, че един от документите, съставени в хода на процедурата по разследване срещу г‑н Х и г‑н Y, бил предаден на трети за процедурата лица.
123 Банката отрича да е давала на новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ или на което и да било друго лице, което не участва в процедурата по разследване, достъп до паметната записка, съставена от г‑н Х в рамките на процедурата по разследване. Тя подчертава, че е уведомила жалбоподателката и лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, за абсолютната поверителност, която трябва да спазват по отношение на документите, разменяни в рамките на процедурата по разследване.
124 Второто оплакване на жалбоподателката е, че по време на процедурата по разследване Банката е предала на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, цялата ѝ паметна записка от 14 март 2011 г., включително приложенията към нея, а тези документи „съдържали множество лични данни във връзка по-специално с [нейното] здравословно състояние“, докато съгласно политиката лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, не получава копие от паметната записка, в която се съдържа жалбата.
125 Банката твърди, че предвиденото в политиката правило, съгласно което лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, не получава копие от паметната записка, в която се съдържа жалбата, не зачита изцяло правото на защита, което трябва да бъде гарантирано при всяка процедура, която може да доведе до акт с неблагоприятни последици. Като се има предвид, че процедурата по разследване е можела да доведе до уволнението на г‑н Х и на г‑н Y, Банката решила, за зачитане на правото на защита на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, и след като преценила необходимостта от предаване на преписката в нейната цялост или само частично, да им предаде цялата паметна записка на жалбоподателката от 14 март 2011 г., включително приложенията. По-специално, като се има предвид, че жалбоподателката обвинила г‑н Х и г‑н Y, че са в основата на нейните здравословни проблеми, се оказало необходимо да се предаде медицинското удостоверение от психиатъра д-р А от 10 март 2011 г., съгласно което психическите проблеми на жалбоподателката са започнали под ръководството на бившия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ поради упражнявания от него натиск, и се препоръчвало жалбоподателката да бъде преместена в друга служба.
126 Банката добавя, че предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията не било непропорционално, още повече че с писмото на директора на отдела за човешки ресурси от 28 февруари 2011 г. било обърнато изрично внимание на жалбоподателката, че цялата ѝ паметна записка ще бъде предадена на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз. Като се има предвид, че жалбоподателката въпреки това решила да внесе своята паметна записка с всички приложения към нея, включително медицинските удостоверения, без да поиска тези документи да бъдат третирани поверително, тя мълчаливо дала съгласието си те да бъдат предадени на г‑н Х и на г‑н Y.
127 Независимо че е поискало да встъпи в подкрепа на исканията за обезщетение за нарушение на задължението за поверителност и на правилата относно защитата на личните данни, в своето писмено становище при встъпване ЕНОЗД се произнася само по второто оплакване за предаване на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз. Той също като жалбоподателката моли Съда на публичната служба да установи, че това предаване съставлява служебно нарушение от страна на Банката, и да осъди Банката да поправи вредите, които това нарушение е причинило на жалбоподателката.
128 В подкрепа на своето искане ЕНОЗД изтъква две основания, а именно за нарушение на политиката и за нарушение на Регламент № 45/2001.
129 В своето становище по писменото становище при встъпване жалбоподателката посочва още, че Банката тълкува непоследователно задължението за зачитане на правото на защита, тъй като в друга процедура по разследване, проведена през 2010 г., тя, обратно, отказала да предаде жалбата и приложените към нея документи на лицето, срещу което е водена процедурата по разследване.
130 В своето становище по писменото становище на ЕНОЗД при встъпване Банката изтъква, че второто основание, посочено от ЕНОЗД, а именно нарушение на Регламент № 45/2001, е недопустимо, доколкото жалбоподателката не го е изтъкнала в жалбата си.
131 По същество Банката подчертава, първо, че никога не е твърдяла, че предаването в цялост на паметната записка от 14 март 2011 г., включително приложенията, противоречи на вътрешната ѝ процедура, а била обосновала това предаване в цялост с факта, че правилата на вътрешната процедура трябва да зачитат общите разпоредби в областта на спазване на правото на защита.
132 По-нататък Банката изтъква, че обратно на това, което твърди ЕНОЗД, предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията не нарушава Регламент № 45/2001. Всъщност съгласно разрешението, възприето в решение Х/ЕИБ (T‑333/99, EU:T:2001:251), спазването на правото на защита изисква то да бъде гарантирано във всяка процедура, която може да доведе до акт с неблагоприятни последици, а не само в съдебните производства. В случая процедурата по разследване е можела да доведе до уволняване на г‑н Х и на г‑н Y, тоест, до акт с неблагоприятни за тях последици, и то много преди започването на съдебно производство. Тъй като Банката е задължена да зачита правото на защита, тя е извършила посоченото по-горе предаване в съответствие с член 5, буква б) от Регламент № 45/2001.
133 Банката оспорва също така твърдението на ЕНОЗД, че не отделила достатъчно внимание на необходимостта от предаване на паметната записка от 14 март 2011 г. в нейната цялост или само частично, преди да я предаде на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз. Според Банката това били само спекулации на ЕНОЗД, а тя всъщност разгледала задълбочено този въпрос.
134 В своите писмени отговори на процесуално-организационните действия жалбоподателката и ЕНОЗД вземат отношение по възражението за недопустимост, направено от Банката в нейното становище по писменото становище при встъпване.
б) Преценка на Съда на публичната служба
135 Съдът на публичната служба ще разгледа първо дали, както твърди жалбоподателката, Банката действително е извършила двете посочени по-горе служебни нарушения. При утвърдителен отговор той ще разгледа причинно-следствената връзка между евентуално причинената вреда и твърдените нарушения. Накрая той ще се произнесе по размера на обезщетението, което евентуално трябва да бъде платено.
По даването на достъп до преписката по разследването на трети лица
136 В подкрепа на оплакването, че новият генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ и някои членове на административния персонал в отдела по координация получили достъп до преписката, съставена в хода на процедурата по разследване, жалбоподателката представя, от една страна, в приложение към своята жалба откъс от паметната записка, съставена от г‑н Х в отговор на нейната паметна записка от 14 март 2011 г., и откъс от документ, съставен от новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ в рамките на официална процедура по обжалване на атестационния доклад за жалбоподателката за 2010 г., тъй като смята, че вторият откъс е силно повлиян от първия. От друга страна, тя представя като приложение към своето писмено становище по писменото становище на ЕНОЗД при встъпване две електронни писма, разменени между нея и друг служител на Банката.
137 Що се отнася, на първо място, до двата откъса от документи, приложени към жалбата, Съдът на публичната служба констатира, че и двата съдържат едно изречение, формулирано практически по еднакъв начин.
138 В това отношение Съдът на публичната служба установява, че в писмото от 2 февруари 2012 г. до ЕНОЗД Банката изтъква, че документът, изходящ от новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“, откъс от който е приложен към жалбата, е съставен от него в отговор на официална жалба, която жалбоподателката подава няколко дни след пенсионирането на г‑н Х до комисия по обжалване, която трябва да се произнесе по нейния атестационен доклад за 2010 г. Тъй като цялата процедура по обжалване е започнала под ръководството на г‑н Х, същият преди пенсионирането си изпратил копие от една от своите паметни записки на своя приемник, новият генерален директор на ГД „Управление на рисковете“. Така тези факти, които жалбоподателката не е оспорила в съдебното заседание, биха могли да обяснят наблюдаваното сходство между две изречения в тези два откъса от документи. Всъщност Съдът на публичната служба може разумно да очаква г‑н Х да е предал на своя приемник всички сведения, които преценява като относими, за да му помогне да се произнесе по посочената по-горе официална жалба. При всички положения двата откъса от документи, предоставени от жалбоподателката, не доказват надлежно, че Банката е предала на новия директор на ГД „Управление на рисковете“ паметната записка, съставена от г‑н Х в отговор на жалбата за тормоз, подадена от жалбоподателката.
139 На второ място, що се отнася до електронните писма, разменени между жалбоподателката и друг служител на Банката, Съдът на публичната служба установява, че първото писмо, в което се посочва, че новият генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ заявил пред комисията по обжалване, която е трябвало да се произнесе по атестационния доклад за жалбоподателката за 2010 г., че е получил копие от паметната записка, представена от г‑н Х в рамките на процедурата по разследване, образувана по нейната жалба за тормоз, и че го е предал на подчинена на жалбоподателката, е написано от жалбоподателката на 21 март 2012 г. В това електронно писмо жалбоподателката пита своя кореспондент дали съставеният от нея текст отразява вярно казаното от новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ по време на неговото изслушване от комисията по обжалване, на което са присъствали самата тя и нейният кореспондент. В своя отговор с електронно писмо от следващия ден въпросният служител одобрява съдържанието на текста, съставен от жалбоподателката.
140 В това отношение Съдът на публичната служба установява, че служителят на Банката, участвал в размяната на електронните писма, на които се позовава жалбоподателката, не е свидетелствал пряко, а единствено е потвърдил това, което самата жалбоподателка е написала, и то едва на 21 март 2012 г., докато изслушването пред комисията по обжалване се е състояло през 2011 г. Освен това в електронното писмо на жалбоподателката става въпрос за предаване на паметната записка на г‑н Х само на един служител на Банката, а не, както тя твърди в своята жалба, на „някои членове на персонала“. Следователно в случая разменените електронни писма, на които се позовава жалбоподателката, не са достатъчни, за да докажат, че Банката е предала на новия генерален директор на ГД „Управление на рисковете“ и на няколко от членовете на персонала от отдела по координация паметната записка, съставена от г‑н Х в отговор на жалбата за тормоз, подадена от жалбоподателката.
141 С оглед на горните съображения следва да се заключи, че тъй като жалбоподателката не е представила доказателства в подкрепа на своята теза, не е доказано, че Банката е предоставила достъп до преписката по разследването на трети лица.
По предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз
– По наличието на нарушение
142 В подкрепа на своите доводи, че Банката е извършила нарушение, като е предала паметната записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията към нея на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, жалбоподателката изтъква едно основание, а именно нарушение на задължението за поверителност и на предвидените в политиката правила за защита на данните.
143 Съдът на публичната служба установява, че в своето писмено становище при встъпване ЕНОЗД изтъква второ основание, а именно нарушение на Регламент № 45/2001. В отговор на въпрос, поставен в тази връзка в съдебното заседание, ЕНОЗД подчертава, че не се касае за второ основание, а за довод, който подкрепя изтъкнатото от жалбоподателката основание.
144 В това отношение следва да се припомни, че макар член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на ЕС, приложим за производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут, и член 110, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба да допускат възможността встъпила страна да представи доводи, които са нови или различни по отношение на доводите на подпомаганата от нея страна, доколкото в противен случай встъпването ѝ би се изчерпало във възпроизвеждане на изложените в жалбата доводи, не може да се приеме, че тези разпоредби ѝ позволяват да измени или да измести определените от жалбата граници на спора, като изложи нови основания (вж. в този смисъл решения BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100, т. 417, и SELEX Sistemi Integrati/Комисия, T‑155/04, EU:T:2006:387, т. 42). Следователно съображенията на ЕНОЗД не могат да бъдат приети, защото, като твърди, че Банката е нарушила някои разпоредби на Регламент № 45/2001, той действително посочва основание, различно от изтъкнатото от жалбоподателката нарушение на политиката.
145 Тъй като ЕНОЗД няма право да изтъква основание, което не е било посочено в подкрепа на жалбата, това второ основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
146 След като прие това, по-нататък Съдът на публичната служба трябва да установи, че както изрично предвижда политиката, лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, се уведомява за предмета на жалбата и получава необходимите в тази връзка сведения, но не и копие от паметната записка.
147 От текста на политиката е видно, че Банката я е нарушила, като е предала цялата паметна записка на жалбоподателката от 14 март 2011 г., включително приложенията към нея, на г‑н Х и на г‑н Y. Така тя е извършила нарушение, което може да ангажира нейната извъндоговорна отговорност.
148 Това заключение не се опровергава от задължението на Банката да зачита правото на защита, нито от съдебната практика, установена с решение X/BCE (EU:T:2001:251), на която тя се позовава. Всъщност, обратно на това, което твърди Банката, процедурата по разследване не може да доведе пряко до налагане на санкция на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, тъй като посочената санкция може да бъде наложена едва след дисциплинарна процедура. Следователно, като се има предвид, че процедурата по разследване не може да доведе до акт с неблагоприятни последици за лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, Банката не е имала право да им предава всички лични данни на жалбоподателката, за да спази тяхното право на защита.
149 Доводът на Банката, че жалбоподателката била предварително уведомена, че паметната записка, съдържаща нейната жалба, ще бъде предадена на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, също не може да бъде приет. Всъщност, дори ако се приеме, че Банката е можела да разглежда обстоятелството, че жалбоподателката не е възразила изрично срещу предаването на нейната паметна записка, като мълчаливо съгласие за това предаване, то не дава на Банката право да наруши собствените си вътрешни правила, в случая, разпоредбата от политиката, предписваща изрично, че паметната записка на жалбоподателя не трябва да се предава на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз.
– По неимуществената вреда и причинно-следствената връзка
150 Съдът на публичната служба установява, че жалбоподателката не обяснява с какво предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията към нея на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, е възпрепятствало доброто протичане на процедурата по разследване и така ѝ е нанесло неимуществена вреда. Следователно не е установено, че тази вреда действително е настъпила.
151 Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията към нея на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, се отразило върху нейната работна среда, която вече била враждебна, доколкото това предаване породило отрицателни слухове по неин адрес и по този начин засегнало нейната репутация и доверието в нея, Съдът на публичната служба отбелязва, че паметната записка от 14 март 2011 г., включително приложенията към нея, съдържа множество лични данни на жалбоподателката, по-специално данни във връзка с нейното здравословно състояние. Съдът на публичната служба няма как да не установи, че предаването на тези лични данни на жалбоподателката на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз, ѝ е причинило неимуществена вреда.
– По поправянето на вредата
152 Следва да се отбележи, че жалбата не съдържа конкретно изложение относно размера на неимуществената вреда, претърпяна от жалбоподателката поради предаването от Банката на паметната записка от 14 март 2011 г. в нейната цялост на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз.
153 При тези условия размерът на неимуществената вреда, претърпяна от жалбоподателката, следва да се определи по справедливост на 5 000 EUR, и Банката да се осъди да изплати тази сума като обезщетение на жалбоподателката.
2. По възпрепятстването на изслушването на свидетели
а) Доводи на страните
154 Жалбоподателката упреква Банката, от една страна, че е предоставила на няколко от лицата, за които тя е посочила, че може да бъдат изслушани от комисията по разследване, невярна информация относно евентуалното даване на показания, в резултат на което те са отказали да свидетелстват. От друга страна, някои от тези потенциални свидетели дори не били уведомени, че тя ги е предложила като свидетели, нито били поканени на изслушване. Така Банката възпрепятствала доброто протичане на процедурата по разследване и нарушила принципа на добра администрация. Това нарушение на Банката причинило на жалбоподателката неимуществена вреда, която тя оценява по справедливост на 40 000 EUR.
155 Банката оспорва основателността на обвиненията за възпрепятстване на изслушването на свидетели.
б) Преценка на Съда на публичната служба
156 Що се отнася до първото оплакване, всъщност от преписката е видно, че някои лица, за които жалбоподателката е посочила, че може да бъдат изслушани от комисията по разследване, са отказали да свидетелстват. Същевременно жалбоподателката не е представила доказателства или улики в подкрепа на своята теза, че тези откази се дължали на невярна информация, предоставена от Банката. Освен това самата жалбоподателка не изглежда сигурна в своите твърдения, тъй като в жалбата си посочва, че „изглежда […] няко[и] [лица] се осведомил[и] в [д]епартамента за [ч]овешки [р]есурси на Банката във връзка с тази процедура“ и „им бил даден“ отговор. Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.
157 Що се отнася до второто оплакване, че комисията по разследване не поканила да свидетелстват всички лица, които жалбоподателката посочила като възможни свидетели, достатъчно е да се установи, че съгласно политиката комисията по разследване може да избере начин на действие, който ѝ се струва подходящ. Макар да е вярно, че политиката предвижда още, че комисията по разследване изслушва „свидетелите, евентуално посочени от [жалбоподателя]“, нищо не дава основание тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че комисията по разследване е задължена да покани на изслушване всички потенциални свидетели, посочени от жалбоподателя. Обратно, както с основание изтъква Банката, комисията по разследване е тази, която решава кои от посочените от страните лица да бъдат изслушани. Следователно второто оплакване също трябва да се отхвърли.
158 След като двете оплаквания са отхвърлени, трябва да се заключи, че не е установено Банката да е възпрепятствала изслушването на предложените от жалбоподателката свидетели.
159 От всичко изложено по-горе следва, без да е необходимо да се извършват поисканите от жалбоподателката действия за събиране на доказателства, че Банката трябва да бъде осъдена да плати на жалбоподателката сумата 35 000 EUR за поправяне на вредите, причинени от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г. и от нарушението на политиката от страна на Банката.
По съдебните разноски
160 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял втори, глава осма от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
161 От мотивите на настоящото решение следва, че тъй като жалбата е уважена в основната ѝ част, Банката е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателката изрично е поискала Банката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, следва да се приеме, че Банката трябва да понесе направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателката съдебни разноски, като посочените разноски включват и тези на Банката и жалбоподателката, направени вследствие на встъпването на ЕНОЗД.
162 В съответствие с член 89, параграф 4 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
реши:
1) Отменя решението на председателя на Европейската инвестиционна банка от 27 юли 2011 г.
2) Осъжда Европейската инвестиционна банка да заплати на CG сумата от 35 000 EUR.
3) Отхвърля жалбата в останалата част.
4) Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати направените от CG съдебни разноски.
5) Европейският надзорен орган по защита на данните като встъпила страна понася направените от него съдебни разноски.
|
Rofes i Pujol |
Bradley |
Svenningsen |
Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 10 юли 2014 г.
|
Секретар |
Председател |
|
W. Hakenberg |
M. I. Rofes i Pujol |
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства в основата на спора
Искания на страните и производство
По допустимостта
I – По третото искане за целите на установяване на тормоз
II – По петото искане за отмяна на решението от 1 септември 2011 г.
III – По шестото искане за установяване на служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала
По исканията за отмяна и исканията за обезщетение
I – По искането за отмяна на решението от 27 юли 2011 г.
A – Доводи на страните
Б – Преценка на Съда на публичната служба
II – По искането за обезщетяване на жалбоподателката
A – По поправянето на вредите от незаконосъобразното решение от 27 юли 2011 г.
1. Доводи на страните
2. Преценка на Съда на публичната служба
Б – По поправянето на вредите, които жалбоподателката твърди, че са ѝ причинени от психическия тормоз и неизпълнението на задължението за полагане на грижа от страна на Банката
1. Доводи на страните
2. Преценка на Съда на публичната служба
B – По поправянето на вредите, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла вследствие на служебни нарушения, чието извършване Банката е допуснала
1. По неизпълнението от страна на Банката на задължението ѝ за поверителност и по допуснатото от нея нарушение на правилата относно предвидената в политиката защита на личните данни
a) Доводи на страните
б) Преценка на Съда на публичната служба
По даването на достъп до преписката по разследването на трети лица
По предаването на цялата паметна записка от 14 март 2011 г. заедно с приложенията на лицата, за които се предполага, че упражняват тормоз
– По наличието на нарушение
– По неимуществената вреда и причинно-следствената връзка
– По поправянето на вредата
2. По възпрепятстването на изслушването на свидетели
а) Доводи на страните
б) Преценка на Съда на публичната служба
По съдебните разноски
* Език на производството: френски.