РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
13 юни 2012 година
Дело F‑63/11
Macchia Luigi
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Срочно наети служители — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение за полагане на грижа — Член 8 от УРДС — Член 4 от Решение на генералния директор на OLAF от 30 юни 2005 година относно новата политика във връзка с назначаването и заетостта на срочно наетите служители на OLAF — Максимална продължителност на договорите със срочно наети служители“
Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Macchia иска по-специално отмяната на мълчаливия отказ на изпълняващия длъжността генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 12 август 2010 г. да удовлетвори искането му за продължаване на договора му на срочно нает служител
Решение: Отменя решението на изпълняващия длъжността генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 12 август 2010 година, с което се отхвърля искането за продължаване на договора на срочно нает служител на г‑н Macchia. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе направените от г‑н Macchia съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба срещу мълчалив отказ на искане — Основание, изведено от липса на мотиви — Взимане предвид на мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, член 46 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Обхват
(член 8 и член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители —– Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Съдебен контрол — Граници
(член 24 от Правилника за длъжностните лица, член 11 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Неподновяване на договор с определен срок — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което не е предшествано от разглеждане на положението на служителя с оглед на интереса на службата — Незаконосъобразност
(член 2, буква а) и член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Обжалване — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Отмяна на решение за неподновяване на договор на срочно нает служител — Липса на компенсиране с оглед на възможността за замяна с обратно действие на отменения акт
(член 266 ДФЕС)
1. Досъдебното производство търпи развитие, поради което при разглеждане на законосъобразността на първоначалния увреждащ акт следва да се вземат предвид и мотивите на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като се предполага, че те го допълват. Разглежда се по-специално законосъобразността на първоначалния увреждащ акт, и то като се вземат предвид мотивите на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.
(вж. точки 18 и 41)
Позоваване на:
Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 58 и 59 и цитираната съдебна практика
2. Макар срочно наетите служители по принцип да не разполагат с каквото и да било право на подновяване на договорите им и администрацията да има широко право на преценка в тази област, съдът на Съюза, когато е сезиран с жалба за отмяна на акт, приет при упражняването на това право на преценка, все пак осъществява контрол за законосъобразност, който се проявява в няколко направления, независимо дали съществува формално задължение за мотивиране.
В този смисъл е възможно да се наложи съдът на Съюза да провери дали администрацията не е основала решението си на неточни или непълни факти. В това отношение той е длъжен да провери дали тя е упражнила ефективно правомощията, с които разполага, за да установи фактите, на които се основава нейното решение, като вземе предвид всички относими обстоятелства. Съдът на Съюза може да се наложи да провери също и дали администрацията е разгледала подробно или конкретно относимите за случая факти и дали е направила това старателно и безпристрастно.
Ето защо съдът на Съюза следва да провери дали при вземане на спорното решение администрацията не е допуснала явна грешка при преценката на приетите от нея факти. В контекста обаче на признатото на администрацията широко право на преценка доказването, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на приетото въз основа на тази преценка решение, предполага доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка на фактите.
(вж. точки 43, 45 и 47—49)
Позоваване на:
Съд — 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, точка 39; 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, точка 145
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, точка 16; 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 8 май 2001 г., Caravelis/Парламент, T‑182/99, точка 32; 17 октомври 2002 г., Cocchi и Hainz/Комисия, T‑330/00 и T‑114/01, точка 82; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, точка 64; 26 октомври 2004 г., Brendel/Комисия, T‑55/03, точка 60; 13 юли 2006 г., Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, точка 63; 27 септември 2006 г., Dresdner Bank/Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, точка 67; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221
Съд на публичната служба — 7 юли 2009 г., Bernard/Europol, F‑54/08, точка 44; 23 ноември 2010 г., Gheysens/Съвет, F‑8/10, точка 75
3. Задължението за полагане на грижа, както и принципът на добра администрация означават по-специално че когато се произнася по положението на длъжностно лице или на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение, и по-конкретно да отчита не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или на съответния служител. Именно предвид обхвата на правото на преценка, с което разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът на съда на Съюза трябва все пак да се ограничава до въпроса дали компетентният орган се е придържал към разумните граници и не е упражнил по неправилен начин правото си на преценка.
(вж. точка 50)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 22; 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, точка 19
Първоинстанционен съд — 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, точки 147—149; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, точки 99 и 100
4. Въпреки че не следва да осъществява контрол върху избора на кадрова политика, която институцията възнамерява да води, за да изпълни успешно възложените ѝ задачи, когато е сезиран, както в случая, с искане за отмяна на отказ за подновяване на договор на срочно нает служител, съдът на Съюза може валидно да провери дали приетите от администрацията мотиви не могат да поставят под въпрос установените от законодателя в Правилника основни критерии и условия, чиято цел е именно да гарантират на договорно наетите служители, когато са налице условията за това, възможността да се ползват за определено време от известна продължителност на заетостта. В този смисъл трябва да се разбира член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, в който се предвижда, че договорите със срочно наети служители по смисъла на член 2, буква а) от посочените условия могат да бъдат подновявани не повече от веднъж за определен срок и че всяко последващо подновяване е за неопределено време, и който може да се разглежда като превантивна мярка с цел борба с несигурността на работното място. Това тълкуване се подкрепя от задължението за полагане на грижа, от което по-специално следва, че компетентният орган трябва да провери дали не съществува длъжност на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a), за която в интерес на службата и с оглед приоритетните в конкретния случай изисквания договорът на заинтересованото лице би могъл да бъде продължен.
Следователно органът, оправомощен да сключва договори, би нарушил задължението си за полагане на грижа и член 8 от Условията за работа на другите служители, ако отхвърли искане за подновяване на договор на срочно нает служител, сключен на основание член 2, буква а) от посочените условия, ако се позове абстрактно на „бюджетните възможности“ и на „заслугите и способностите“ на заинтересованото лице, като същевременно при индивидуализирания преглед на конкретното положение на заинтересованото лице и на услугите, които той би могъл да предоставя на институцията, не е проверил дали преследваният от него интерес на службата не може да бъде съвместен с предоставянето на нови задачи и функции на заинтересованото лице и следователно с възможността за подновяване на договора му или за сключване на нов договор на срочно нает служител.
(вж. точки 54, 60 и 61)
Позоваване на:
Съд — 8 март 2012 г., Huet, C‑251/11, точка 37
Съд на публичната служба — 9 декември 2010 г., Schuerings/ETF, F‑87/08, точки 58 и 60; 9 декември 2010 г., Vandeuren/ETF, F‑88/08, точки 59 и 60
5. Отмяната от съда на Съюза на акт има за последица заличаването му с обратна сила от правния ред, а когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на акта. Освен това съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението.
Когато обаче става въпрос за отмяна на решение, с което се отказва да се поднови договорът на срочно нает служител, по никакъв начин не може да се изключи възможността институцията, след като напълно и подробно преразгледа преписката и вземе предвид мотивите на решението за отмяна, да приеме отново решение да откаже да поднови договора за срочно нает служител на жалбоподателя.
Поради това съдът на Съюза не може да осъди институцията да заплати възнаграждението на заинтересованото лице от датата на незаконосъобразното решение.
(вж. точки 64, 66 и 67)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, точка 92; 26 май 2011 г., Kalmár/Europol, F‑83/09, точка 88, предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑455/11 P