РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

20 ноември 2012 година

Дело F‑1/11

Zdenek Soukup

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви — Оценка от устния изпит“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Soukup иска, от една страна, отмяната, първо, на решението на изпитната комисия по конкурс EPSO/AD/144/09 да не го впише в списъка с резерви по конкурса, второ, на решението на същата комисия да впише в посочения списък друг кандидат, трето, на „всички действия на комисията от момента, в който са възникнали посочените нередности“, и от друга страна, осъждането на Комисията да заплати обезщетение от 25 000 EUR за вредите, които той твърди, че е претърпял

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Комисията.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Актове на администрацията — Презумпция за действителност — Оспорване — Тежест на доказване — Задължение за представяне на данни, които са от естество да оспорят законосъобразността на акта

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Принцип на безпристрастност на конкурсната комисия — Познанство между член на изпитната комисия и кандидат

(член 11а от Правилника за длъжностните лица)

1.      От една страна, по отношение на административните актове се прилага презумпция за законосъобразност, а от друга, по принцип тежестта за доказване носи лицето, което твърди, че е настъпило съответното обстоятелство, така че заинтересованото лице трябва да представи поне достатъчно конкретни, обективни и съгласувани данни, от които да е видно, че действително или вероятно са настъпили обстоятелствата, изложени в подкрепа на исканията му.

Следователно в случая на конкурс заинтересовано лице, което не разполага с доказателства, нито дори със съвкупност от данни, трябва да се съобрази с презумпцията за законосъобразност, присъща на решенията на конкурсната комисия, и не може да иска от Съда на публичната служба да разгледа заявленията за участие на успешно издържалите конкурса лица, за да провери дали някои от тези лица не са допуснати незаконосъобразно до участие в конкурса.

(вж. точка 34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 4 февруари 2010 г., Wiame/Комисия, F‑15/08, точка 21

2.      Само по себе си обаче познанство между член на конкурсната комисия и кандидат не е достатъчно, за да докаже, че посоченият член на комисията има личен интерес по смисъла на член 11а от Правилника, който интерес може като такъв да постави под въпрос неговата безпристрастност. В действителност обстоятелството, че член на конкурсната комисия познава лично един от кандидатите, не предполага непременно, че посоченият член ще има благоприятно отношение спрямо представянето на посочения кандидат. Освен това, тъй като по своето естество един устен изпит не може да бъде анонимен, обстоятелството, че един или повече кандидати работят в същата институция като тази, в която работят един или двама членове на комисията, само по себе си не е от естество да предостави на конкурсната комисия каквато и да било информация, която тя няма право да знае.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 април 2008 г., Dragoman/Комисия, F‑16/07, точка 44