Определение на Съда (пети състав) от 12 юли 2012 г. —
Tate & Lyle Investments

(Дело C‑384/11)

„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Член 63 ДФЕС — Данъчно законодателство — Разпределяне на дивиденти — Удържане на данък при източника — Избягване или ограничаване на верижното данъчно облагане — Различно третиране на местните и на чуждестранните дружества получатели“

Свободно движение на капитали и свобода на плащания — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределяни от местно на чуждестранно дружество във връзка с разделянето на първото, се облагат с по-голям данък в сравнение с дивидентите, разпределяни в каквато и да е хипотеза към местни за тази държава членка дружества — Недопустимост — Граници — Неутрализиране на последиците от ограничението чрез приспадане на удържания данък при източника от дължимия в другата държава членка данък въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 63 ДФЕС) (вж. точки 18—46 и диспозитива)

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Brussel — Тълкуване на член 63 ДФЕС — Ограничения на свободното движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Облагане на дивидентите — Национална правна уредба, която предвижда данък при източника със ставка от 10 % върху разпределяните от местни дружества дивиденти и върху приравнените на тях доходи — Приспадане на този данък от корпоративния данък, което е възможно само за местните дружества

Диспозитив

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която дивидентите, разпределяни от местно дружество на местни и чуждестранни дружества получатели, чието дялово участие в дружеството разпределител е под 10 % от капитала, но придобивната му стойност е не по-малко от 1,2 милиона евро, се облагат с данък при източника, а същевременно единствено за местните дружества получатели е предвиден механизъм, чрез който да се ограничи верижното данъчно облагане. Когато държава членка се позовава на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с друга държава членка, задача на националната юрисдикция е да определи дали по отнесеното до нея дело тази спогодба трябва да се вземе предвид и ако е така, да провери дали тя позволява да бъдат неутрализирани последиците от ограничението на свободното движение на капитали.