21.4.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 118/9

Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Timsas Srl срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 септември 2011 г. по съединени дела T-394/08, T-408/08, T-453/08 и T-454/08, Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия

(Дело C-632/11 P)

2012/C 118/14

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Timsas Srl (представители: D. Dodaro и S. Pinna, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, Regione autonoma della Sardegna, Selene di Alessandra Cannas Sas и др.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд от 20 септември 2011 г. по съединени дела T-394/08, T-408/08, T-453/08 и T-454/08, в частта, в която се отхвърля правното основание на жалбоподателя, изведено от липсата на мотиви относно преценката на стимулиращия ефект на спорните помощи,

—	да се отмени Решение 2008/854/ЕО на Европейската комисия от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): „Злоупотреба с мярка за помощ № 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г.“ (ОВ L 302, стр. 9),

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното съдебно решение било опорочено от изопачаване на правните основания на жалбата, от грешка при прилагане на правото и от нелогичност и противоречивост на мотивите. По-специално жалбоподателят твърди, че Общият съд не е мотивирал, дори имплицитно, причините за отхвърляне на правното основание, изведено от допуснатата от Комисията явна грешка в преценката на стимулиращия ефект на помощта. Общият съд приемал, че „следва […] единствено да се обсъди дали жалбоподателите са доказали съществуването в конкретния случай на обстоятелства, които могат да осигурят стимулиращ ефект на спорната схема, дори в случай че не е било подадено заявление преди началото на изпълнението на разглежданите проекти“, но не посочвал, че жалбоподателите не са доказали съществуването на такива обстоятелства и не изтъквал никаква причина, която да позволи да се разберат мотивите за това (напълно имплицитно) убеждение.

Посоченото в точка 227 от обжалваното съдебно решение, а именно че Комисията не е била длъжна да преценява специфичните обстоятелства, характерни за отделните получатели, било недостатъчно или противоречиво. Не е ясно как жалбоподателите могат да докажат наличието на стимулиращ ефект ако не посочат присъщите за тях обстоятелства: Комисията, а в производството по обжалване и Общият съд, трябвало да изведат единен принцип, като обективират положението на всяка от представляваните страни, което може да се счете за особено или специфично за нея, само предвид конкретните, но подходящи за описание с обща и абстрактна формулировка данни.

Накрая, както Комисията в обжалваното решение, така и Общият съд в обжалваното съдебно решение изопачавали намерението на жалбоподателя, приемайки че той има за цел да прехвърли на индивидуална плоскост решение, което се основава на общ режим, и поради това неправилно отказвали да преценят влиянието, което представените от жалбоподателя доказателствата са могли да окажат върху преценката на обхвата на схемата за помощ по принцип.