14.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/5

1.

Правото на Съюза, по-специално в светлината на Решение на Съда от 14 юни 2011 г. по дело Pfleiderer (C-360/09), допуска ли съществуването на разпоредба от национално картелно право, според която — (също и) в производства, в които се прилага член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС във връзка с Регламент № 1/2003/ЕО (1) — достъп до преписката пред компетентния по спорове относно картелното право съд може да се предоставя на трето, неучастващо в производството лице — с цел то да може да подготви исковете си за обезщетение за вреди срещу участниците в картел — само при условие, че всички страни в производството без изключение дадат съгласието си за това, като същата национална разпоредба не дава възможност на националния съд във всеки конкретен случай да претегля защитените от правото на Съюза интереси при определяне на условията за разрешаване или отказ на достъпа до съответната преписката?

2.

В този случай правото на Съюза допуска ли съществуването на такава национална разпоредба, ако тя в действителност се прилага еднакво към изцяло национални картелни производства и не предвижда специално правило за разрешаване на достъп до документи, предоставени във връзка със заявления за освобождаване от глоби, но, от друга страна, сходни национални разпоредби, приложими в други видове производства — по-специално в спорни и в безспорни граждански или наказателни производства — позволяват достъп до съдебната преписка и без съгласието на страните, при условие че неучастващото в производството лице, [подало искането за предоставяне на достъп до преписката,] докаже, че има правен интерес за достъп до преписката и в конкретния случай достъпът до преписката не противоречи на по-висши интереси на друго лице или на по-висши обществените интереси?