Жалба, подадена на 20 юни 2011 г. от Deichmann SE срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 13 април 2011 г. по дело T-202/09 — Deichmann SE/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-307/11)

2011/C 269/49

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deichmann SE (представител: O. Rauscher, avocat)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Общия съд, с което той отхвърля жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 април 2009 г. за отказ на регистрацията на фигуративна марка, изобразяваща ъгъл, обграден с прекъснати линии. Защитата на марката се иска за класове 10 („Ортопедични обувки“) и 25 („Обувки“) от Ницската спогодба.

Обжалваното решение нарушавало член 7, параграф 1, буква б) и член 74, първа алинея, първа част от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. (по-нататък наричан: РМО).

В основата на решението било неправилното твърдение, че е достатъчно да е налице обикновена възможност, съответно вероятност за използване на въпросния знак, лишено от отличителен характер, за да се отхвърли като цяло отличителната сила на марката. Всъщност обаче било достатъчно да е налице реална възможност за използване, имащо отличителен характер, за да се преодолее пречката в защитата, породена от липсата на отличителен характер. Това следвало от сравнението между член 7, параграф 1, буква б) РМО с текста на член 7, параграф 1, буква в) РМО и представлявало междувременно утвърден принцип в съдебната практика на германските Bundesgerichtshof и Bundespatentgericht.

При (ортопедичните) обувки наред с другото знакът бил схващан и като указание за произход, когато — което е обичайно за обувките — той е поставен в задната средна част на подметката, върху етикет или кутията за обувки. Въз основа на тази реална възможност за използване следва да се отхвърли твърдението на Общия съд, че марката, чиято защита се иска, представлява изображение на съставна част от същата тази стока.

Освен това Общият съд не възразил по същество срещу явно изложената от жалбоподателя практика по указване в областта на обувките за спорт и за свободното, въпреки че бил длъжен да направи това въз основа на принципа за служебна проверка, кодифициран в член 74, първа алинея, първа част РМО.

Накрая Общият съд не трябвало да отхвърля отличителния характер на въпросната марка на основание, че жалбоподателят трябвало да докаже, въз основа на конкретни и обосновани данни, че марката, чиято регистрация се иска, притежава отличителен характер.