30.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/16

1.

Какъв следва да е подходът на национален съд по отношение на присъждането на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил делото по жалба, свързана със защитата на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен в член 10a от Директива 85/337/ЕИО (1) и член 15a от Директива 96/61/ЕИО (2) (наричани по-нататък „Директивите“)?

2.

Следва ли въпросът за това дали разноските по спора са „възпрепятстващо скъпи“ или не са такива по смисъла на член 9, параграф 4 от въведената с Директивите Орхуска конвенция, да се реши на обективна основа (например чрез позоваване на възможността даден „обикновен“ представител на обществеността да посрещне евентуалното осъществяване на разходите) или следва да се реши на субективна основа (чрез позоваване на средствата, с които даден жалбоподател разполага), или въз основа на определено съчетаване между тези два подхода?

3.

Дали това е въпрос само на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидените от Директивите резултати, а именно — разглежданите производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?

4.

При преценяване дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не е бил препятстван да образува или да продължи производството?

5.

На етапа (i) на обжалване или (ii) на подаване на втора жалба допустим ли е по тези въпроси друг подход, различен от подхода, които следва да се предприеме на първа инстанция?