Жалба, подадена на 24 май 2011 г. от Areva срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 3 март 2011 г. по съединени дела T-117/07 и T-121/07, Areva и др./Комисия

(Дело C-247/11 P)

2011/C 211/36

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Areva SA (представител: A. Schild, Rechtsanwältin)

Други страни в производството: Alstom, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят привежда четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от извършеното от Общия съд нарушение на правилата относно мотивирането и на правото на защита в рамките на анализа на ефективното упражняване на определящо влияние от Areva SA върху Areva T&D SA и Areva T&D AG през периода от 9 януари до11 май 2004 г. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че Общият съд не се е съобразил с членове 36 и 53 от Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз (задължението на Общия съд да мотивира собственото си съдебно решение), доколкото в точка 150 от обжалваното съдебно решение той заменя със своя собствена обосновка тази на Комисията, като a posteriori добавя към спорното решение мотиви, които не се съдържат там. Жалбоподателят отбелязва също, че Общият съд нарушава задължението си за мотивиране, доколкото неговите доводи не позволяват да се разберат причините, поради които той не уважава аргументите на жалбоподателя. На последно място, жалбоподателят отбелязва, че Общият съд нарушава правото на защита на Areva SA, като му налага probatio diabolica в рамките на доказването на липсата на ефективно упражняване на определящо влияние от страна на дружеството майка върху неговите дъщерни дружества и като му отказва възможността да се произнесе по новите доводи, които е добавил към спорното решение.

Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото при приложението на правилата относно солидарността в заплащането на глобите, която води до нарушение на принципите на правна сигурност и за индивидуализиране на наказанията. Жалбоподателят твърди, че като налага глоби, чийто ефект е създаването на „фактическа“ солидарност между две дружества, които никога не са спадали към един и същ стопански субект, Общият съд не се съобразява с горепосочените принципи.

Третото правно основание е изведено от направеното от Общия съд неправилно тълкуване на правилата относно незаконното делегиране на правомощията на Комисията, от грешки в обосновката на Общия съд и от нарушението на принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите поради липса на ясно разпределение на отговорностите между съдлъжниците в рамките на солидарност. В това отношение Areva SA изтъква, от една страна, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като се основава върху тълкуване на решението на Комисията, което противоречи на намерението на последната, с цел да намери „разрешение“, което — без да бъде юридически обосновано — би му позволило да отхвърли доводите на жалбоподателя относно делегирането на правомощията на Комисията. От друга страна, жалбоподателят изтъква, че намереното от Общия съд разрешение нарушава общите принципи на правна сигурност и за индивидуализиране на наказанията.

Четвъртото и последно правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до приложението на принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на солидарно наложената глоба на Areva SA. Жалбоподателят счита, че като не се е възползвал от правомощието си на пълна юрисдикция и като е потвърдил налагане на глобите, което не отчита продължителността на извършеното нарушение, Общият съд е нарушил посочените принципи.